Как протича музикалното развитие на човека? Тo започва от преживяването на спиритуалното, на духовното, от присъствието на духовното в тона, в музикалното звукосъчетание. Духовното се е изгубило, а човекът е запазил звуковите структури. По-късно той ги съчетава със словото като остатък от духовното, а това, което е имал по-рано като имагинации, инструменти, след това оформя на физическия план, създавайки своите инструменти от физически материали. Всички инструменти са взети от духовния свят, доколкото те действително събуждат музикалното настроение. Създавайки физически музикални инструменти, човекът просто е запълнил празните места, оставени поради факта, че вече не е виждал духовното. Там той е поставил физическите инструменти.

Както виждате, е вярно, че преходът към епохата на материализма се наблюдава в музикалния свят повече, отколкото където и да било другаде. Там, където звучат музикалните инструменти, някога са стояли духовни същества. Те са се махнали, изчезнали са със старото ясновидство. Ако човекът иска да има обективна музика, той се нуждае от нещо, което не съществува във външната природа. Външната природа не му дава съответствие на музикалното, така че той се нуждае от своите музикални инструменти. 

Музикалните инструменти обаче наистина са ясен израз на факта, че музиката се преживява с цялото човешко същество. Това, че тя се преживява с главата на човека, се доказва от духовите инструменти. Това, че преживяното в гърдите се изразява най-вече в ръцете, е ярко демонстрирано от струнните инструменти. Всички ударни инструменти или преходът от струнни към ударни инструменти са доказателство, че музикалното се изразява чрез третата част на човека - крайниците.

Но всичко, свързано с използването на духовите инструменти, има много по-тясна връзка с мелодията, много по-тясна връзка с мелодичното, отколкото това, което е свързано със струнните инструменти - те имат връзка с хармоничното. Това, което е свързано с биенето, има по-вътрешен ритъм, свързано е с ритмичното, в него е цялото човешко същество. А оркестърът е един човек. Само че в оркестъра не трябва да има пиано.

Да, но защо? Ами музикалните инструменти са свалени от духовния свят. Човекът е създал във физическия свят само пианото, при което тоновете са подредени по чисто абстрактен начин. Всяка свирка, всяка цигулка са нещо, което вече е слязло в музикално отношение от висшия свят. А пианото е точно като еснафа: в него вече го няма висшето човешко същество. Пианото е инструментът на еснафа. За щастие то съществува, иначе еснафите изобщо не биха имали музика. Но пианото е онова, което е възникнало от материалистичното преживяване на музиката. Затова то е инструментът, който може да се използва най-удобно за събуждане на музикалното в материалния план. Но именно чисто материалното, вложено в пианото, му е позволило да се превърне в изразител на музиката. И така, трябва да кажем, че разбира се, пианото е много добре въздействащ инструмент - иначе в нашата материалистична епоха би трябвало от самото начало да си служим с духовния елемент в музикалното обучение - но пианото е онзи инструмент, който всъщност трябва да бъде преодолян музикално. Човек трябва да се отърве от впечатлението за пиано, ако иска да изпита истинското музикално усещане.