Сърби или българи са македонските славяни?

„Berliner Tageblatt“, 27.7.1917

От Д. Ризов, царски български посланик, Берлин

      

Първата страница на вестника, вдясно започва
статията на Димитър Ризов

Въпросът дали македонските славяни са сърби или българи, решен отдавна в полза на българите, наскоро отново беше поставен от два социалдемократически вестника в Германия и Австрия. Затва е необходимо да се изясни въпросът за онези, които не го познават точно и най-вече за нашите съюзници, за да могат те да се убедят, че България никога не е предявявала претенции за области, които не й принадлежат исторически, етнографски и политически.

Аз ще изложа тук накратко известните доказателства, които подпечатват факта, че българската националност на т.нар. “македонски славяни” е доказана от векове, съотв. показват, че самите сърби първи са я признали. 

Ето следните доказателства:

По време на краткото сръбско господство в Македония сръбските крале са носили титлата "крал на сърбите и българите", което очевидно доказва, че самите сръбски крале са смятали своите македонски поданици за българи.

Последният сръбски патриарх на Ипек 2 Василий Бркич е съставил през 1771г. по искане на руския адмирал княз Орлов едно "Описание на турските провинции", в което наред с други интересни неща той пише: "Тъй като българите в цяла Македония са значително по-многобройни от турците, последните също говорят български език."

Според Бркич Вук Караджич (1787-1864), основател на сръбския книжовен език и правопис, изтъкнат сръбски етнограф, филолог и историк, е потвърдил българската националност на македонските славяни, дори и тази на жителите. на долината на река Тимок в Сърбия.

По-късно сръбският историк Димитрие Давидович, който през 1848г. издава своята "Сръбска история" 3 и своята етнографска карта, изтъква, че Македония не е обитавана от сърби.

Също така публикуваната от сръбския професор Дежарден 4 през 1853г. езикова карта показва Македония извън "Сърбия и страните, в които се говори сръбски". 

Накрая управляващият сръбски княз Михайло Обренович и неговото правителство през 1867г. влизат в преговори с "Българския революционен комитет в Букурещ" за основаване на южнославянско обединение, което да се състои от княжество Сърбия и княжество България (Северна България, Тракия и Македония). 

Освен сърбите има цяла плеяда учени от всички напреднали европейски народи, които са пътешествали из Турция и са живели там, изследвайки хората и страната; всички те почти единодушно констатират неоспоримия факт, че християнското мнозинство в Македония е от български произход.

Всички тези учени са написали своите произведения между 1840 и 1877г., когато още не е съществувала българска държава, която би могла да им повлияе или да ги спечели със субсидии. Те са авторитети в своята област и почти всички имена могат да се намерят в енциклопедиите. Позволявам си да приведа тук най-известните: французите Пуквил, Кузинери, Ами Буе, немците Гризебах, Киперт и прифесор Вайганд, австрийците фон Хан и Карл Зар, англичаните Тозер, Макензи, … (името не се чете), чехите Шафарик, Ербен, професор К. Иречек, професор Нидерле, руснаците Григорович, Хилфердинг, Миркович, Теплов, Башмаков, професор Кондаков, професор Державин и П. Милюков.

Като се абстрахираме от безпристрастните и безкористни изявления на такива изтъкнати мъже 5, българската народност на т.нар. "македонски славяни" се доказва от факти, които и в друго отношение притежават убедителна сила. 

На първо място стои историческият факт, че славянската азбука, наречена "кирилица", е съставена от двамата българомакедонски апостоли, Кирил и Методий, чиято памет като светци и просветители се чества само от българския народ. Те са обърнали българите и много други славяни към християнството. Всички техни ученици, които през девети и десети век са създали старобългарската литература, са били българи, а повечето от тях македонски българи. 

Когато пре 1018г. византийският император Василий II завладява България, той признава независимостта на българската църква, която има седалище в град Охрид (в Западна Македония) и обхваща почти цяла Македония и голяма част от Албания, България и дори Сърбия. Българската патриаршия в Охрид, основана през 1020г., съществува до 1767г. , когато по настояване на гръцката патриаршия в Константинопол е подтисната. Оттогава до създаването на българската екзархия гръцките митрополити почти навсякъде в Македония са носели титли, които показват, че те в същото време са били и български митрополити.

В по-ново време Възраждането на целия български народ се заражда в Македония, сред македонските българи. Така например първата българска книга "История на българския народ" , с която започва Възраждането, е написана през 1762г. в Хилендарския манастир (на планината Атон в Македония) от македонския български монах Паисий. А в началото на XIX век отново македонски българи създават най-старите български книги от новата епоха. Един македонски българин основава през 1840г. в Солун първата българска печатница.

В началото на втората половина на XIX век целият български народ влиза в борбата за освобождение от църковното робство на гръцката патриаршия в Цариград и за извоюване на свои национални училища. В тази борба участват братски и българите в Македония и я водят дори с повече настървение от своите братя в България и Тракия. Македонски българи, които временно са живеели в Цариград, са били мнозинството от протестиращите пред Високата порта срещу гръцката патриаршия. Тази дълга и упорита борба завърши с победа през 1870г., когато се създаде българската екзархия. В учредителното събрание на екзархията почти цяла Македония е представена от делегати, а близо половината от тогавашните митрополити е от Македония. Забележителен факт е, че официална Сърбия е насърчавала създаването на българската екзархия, което засяга и Македония, като в същото време е работила за оставането на Босна и Херцеговина под юрисдикцията на гръцката патриаршия. 

Кое обаче е решаващо в този дебат: въпросът за народността на българите в Македония е решен чрез плебисцит. Да, с един истински и стриктен референдум, който турското правителство предприема под гръцки контрол между 1870 и 1876г. тоест преди да бъде създадена българската държава. Този плебисцит се провежда въз основа на член 10 от султанския ферман, с който се създава българската екзархия. В първата част на този член са изброени всички български диоцези, които са притежавали правото да имат български митрополит, а във втората му част се казва, че всички останали диоцези също имат право на български митрополит, ако един референдум констатира, че две трети от християнското население желае това. И въз основа на резултатите на тези референдуми почти цяла Македоня получава правото да има български митрополити. Аз посочвам изключително красноречивия факт, че този плебисцит не само установи наличието на българско мнозинство сред "македонските славяни", а дори и мнозинство от две трети сред цялото християнско население на Македония. Може ли да има по-убедително доказателство за решението на въпроса дали "македонските славяни" са сърби или българи? 

Въз основа на всички тези доказателства и факти състоялата се в Константинопол през декември 1876 г. обединена "Европейска конференция", в която участваха всички велики сили, призна почти цяла Македония за част от независима България, към която бяха причислени и град Ниш и целият окръг с градовете Пирот и Враня. Когато през 1878г. свърши Руско-турската война, между Русия и Турция се сключи мирен договор, в който сегашната защитница на Сърбия, велика Русия, призна цяла Македония с изключение на Солун за българска земя. И въпреки това Сърбия участва в настоящата война като съюзник на Русия, тоест Сърбия ще има претенции върху Македония, ако е сигурна, че Македония е населена с “македонски славяни”, а не с несъмнени българи, 

След Берлинския мирен договор от 1878г., който раздели Македония от България, българските македонци се почувстваха толкова нещастни от тази несправедливост, че започнаха да емигрират в България като в родната си страна. Тази политическа емиграция достигна невероятния брой от почти 300 000 души. Всички, които бяха в България, знаят какъв огромен брой македонци работят в администрацията, армията и обществения живот. Тези македонци участваха също в Сръбско-българската война от 1885г., във войните от 1912 и 1913г. и в сегашната война.

Българските македонци започнаха подобно на братята си от България през 1894г. да проповядват и се борят за самостоятелност на Македония, която би послужила като свързващо звено между Балканските държави и би подготвила толкова бленувания от социалдемократите Балкански съюз. Е, сърбите бяха първите, които се проявиха като най-зли врагове на тази автономия. Защо? Защото бяха убедени, че бидейки мнозинство в страната, българите ще направят от самостоятелната Македония провинция с български облик, която по-късно като Южна България през 1885г. да се обедини с България.

А революцията на македонските българи от 1908г. в окръг Манастир (Битоля), при която загинаха повече от 5000 революционери и повече от 200 български села бяха разрушени, какво доказва тя?

А сръбско-българският договор за съюз от 18.3.1912г. , с който Сърбия призна цяла Македония за българска сфера с изключение на една част на север, която беше наречена “спорна зона” и за която Русия искаше да се произнесе като рефер? Може ли след този договор още да се поддържа твърдението, че "македонските славяни" не са българи? 

Също и гърците, които от векове предявяват претенции за Македония, никога не са признавали наличието на сърби в тази земя. Напротив, те винаги са защитавали принципа, че Македония е обитавана главно от българскоговорещи гърци - bulgarophoni ellini.

Действително след Сръбско-българската война от 1885г. в Македония се появиха "сърби" 6. Те бяха вербувани сред онези българи, които още признаваха църковната власт на гръцката патриаршия и разбира се, принадлежаха към най-подозрителните кръгове, защото получаваха от сръбските консули в Юскюп (Скопие), Манастир и Солун месечни плащания, за да се обявят за сърби. Кадрите на тези новопокръстени идваха от кралство Сърбия и от Стара Сърбия (Косово поле и Нови пазар). Правителството на султан Хамид, което се страхуваше от македонските българи и искаше да ги отслаби, предостави пълна закрила на тези "сърби". По същата причина и гърците им оказаха подкрепа. И така се създадоха "сръбски" колонии в Македония. Когато всичко това беше импровизирано, се появи идеологът на старосръбската политика прoфесор Цвиич 7 с неговата теория за "македонските славяни".

Бележки
 
1 Вж. и другите публикации по темата за Македония в блога: https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/02/02/ima-li-makedoniia-svoi-arhangel-duhovni-aspekti-na-otdeliane.1747456

https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/01/31/aleksandar-donski-i-duhyt-na-aleksandyr-makedonski.1747141

2 Ипек е турското име на сегашния град Печ в Метохия, който по време на турското робство е бил център на Печката патриаршия.

3 Тук Ризов прави малка грешка, тъй като Давидович (1789-1838) през 1848г. вече е бил покойник; неговата книга за историята на сръбския народ излиза през 1824г., а през 1846 и 1848г. се издава повторно. 

4 Всъщност проф. Констанс Дежарден (1786-1876) е французин, живял в Сърбия и публикувал етнологичната карта "Сърбия и районите, в които се говори сръбски".

5 Ако трябва да сме точни, сред цитираните имена на пътешественици, историци и етнографи, има и една жена - Джорджина Макензи - английска пътешественичка, писателка и симпатизантка на южнославянските народи. 

6 По въпроса за сърбизирането на Македония вж. и материала на Христо Матов за сръбската пропаганда в Македония http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1219:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 

7 Йован Цвиич (1865-1927) - сръбски географ и геолог, идеолог на сърбоманските претенции над Македония, автор на етнографското “изследване” “Македонските славяни”, според което българите били турански монголоиди, които нямали нищо общо с южните славяни.