Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2022 16:02 - Планът на Вашингтон за разпадането на Русия
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 3892 Коментари: 0 Гласове:
13

Последна промяна: 26.11.2022 16:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Статия на Майк Уитни от 28.10.2022, публикувана на сайта  на Рон Ънз unz.com (https://www.unz.com/mwhitney/washingtons-plan-to-breakup-russia/ ); акцентите са на автора.

            image

            

“Целта на Запада е да отслаби, раздели и в крайна сметка да унищожи нашата нация. Те открито заявяват, че след като през 1991 г. са успели да доведат Съветския съюз до разпад, сега е време да разделят Русия на много отделни региони, които ще се хванат едни-други за гърлото." Владимир Путин

"Чейни искаше да види разпадането не само на Съветския съюз и руската империя, но и на самата Русия, така че тя никога повече да не може да бъде заплаха за останалия свят... Западът трябва да завърши проекта, започнат през 1991 г. .... Докато империята на Москва не бъде срината, регионът - и светът - няма да бъдат в безопасност..." (Кейси Мичел, “Деколонизирането на Русия", The Atlantic 1)

Неприязънта на Вашингтон към Русия има дълга история, датираща от 1918 г., когато Удроу Уилсън изпраща над 7000 войници в Сибир като част от усилията на съюзниците да върнат завоеванията на болшевишката революция. Дейността на Американските експедиционни сили, които остават в страната в продължение на 18 месеца, отдавна е изчезнала от учебниците по история в САЩ, но руснаците все още посочват инцидента като поредния пример за неумолимата намеса на Америка в делата на нейните съседи. 

Факт е, че вашингтонският елит винаги се е намесвал в делата на Русия въпреки категоричните възражения на Москва. Всъщност голяма част от западните елити не само смятат, че Русия трябва да бъде разделена на по-малки географски единици, но и че руският народ трябва да приветства подобен резултат. Западните лидери в англосферата са толкова погълнати от гордостта и собственото си заслепено чувство за правота, че искрено вярват, че обикновените руснаци биха искали да видят страната си раздробена на малки държавици, които да останат отворени за ненаситната експлоатация на западните петролни гиганти, минни корпорации и разбира се, Пентагона. Ето как главният вашингтонски геополитически стратег Збигнев Бжежински обобщава това в статията във “Foreign Affairs” от 1997г. “Геостратегия за Евразия” 2:

"Предвид размерите и разнообразието (на Русия), една децентрализирана политическа система и свободна пазарна икономика най-вероятно биха разгърнали творческия потенциал на руския народ и огромните природни ресурси на Русия. Една Русия, която е организирана в слаба конфедерация, съставена от Европейска Русия, Сибирска република и Далекоизточна република, би могла също така по-лесно да развива по-тесни икономически отношения със своите съседи. Всяка от съставните единици в конфедерацията ще може да използва местния си творчески потенциал, задушаван от векове от тежката бюрократична ръка на Москва. На свой ред една децентрализирана Русия би била по-малко податлива на мобилизация от страна на империята." 

"Организираната в слаба конфедерация Русия", която си представя Бжежински, би била някаква беззъба, зависима държава, която не би могла да защити собствените си граници или суверенитет. Тя не би мигла да попречи на по-мощни държави да нахлуват, окупират и установяват военни бази на нейна територия. Също така не би могла да обедини разнородния си народ под едно знаме или да следва положителна "единна" визия за бъдещето на страната. Вдна конфедеративна Русия, раздробена на множество по-малки части, би позволила на САЩ да запазят доминиращата си роля в региона без заплаха от предизвикателство или намеса. И това изглежда е истинската цел на Бжежински, както той изтъква в следващия откъс от главното си произведение "Голямата шахматна дъска". Ето какво казва той:

За Америка главната геополитическа награда е Евразия... и глобалното превъзходство на Америка е пряко зависимо от това колко дълго и колко ефективно ще се запази нейното превъзходство на евразийския континент (“Голямата шахматна дъска”, стр. 30, Basic Books, 1997 г.) 3 

Бжежински обобщава накратко имперските амбиции на САЩ. Вашингтон възнамерява да утвърди първенството си в най-проспериращия и гъсто населен регион в света - Евразия. И за да се постигне това, Русия трябва да бъде унищожена и разделена, нейните лидери трябва да бъдат свалени и заменени, а огромните ѝ ресурси трябва да бъдат прехвърлени в желязната хватка на глобалните транснационални компании, които ще ги използват, за да поддържат потока на богатство от изток на запад. С други думи, Москва ще трябва да приеме скромната си роля в новия ред като де факто газова и минна компания на Америка.

Вашингтон никога не се е отклонявал от целта си да унищожи руската държава; всъщност наскоро публикуваната Стратегия за национална сигурност заедно с доклад на Конгреса, озаглавен "Подновяване на конкуренцията между великите сили: Импликации за отбраната - въпроси за Конгреса” САЩ планират да смажат всякаква нововъзникваща опозиция срещу експанзията си в Централна Азия, за да се превърнат в доминиращ играч в този регион. Ето откъс от доклада на Конгреса:

„Целта на САЩ за предотвратяване появата на регионални хегемони в Евразия, макар и отдавнашна, не е издълбана в камък - тя е политически избор, отразяващ две преценки: (1) че като се има предвид броя на хората, ресурсите и икономическата дейност в Евразия, един регионален хегемон в Евразия би представлявал достатъчно голяма концентрация на власт, за да може да застраши жизненоважни за САЩ интереси и (2) че Евразия не е надеждно саморегулираща се по отношение на предотвратяването на появата на регионални хегемони, което означава, че не може да се разчита, че държавите от Евразия ще могат да предотвратят появата на регионални хегемони чрез собствените си действия и може би ще се нуждаят от помощ от една или повече държави извън Евразия, за да могат да направят това надеждно." ("Подновяване на конкуренцията между великите сили”, 2021) 4 

С какво се отличава това ново повторение на официалната външна политика на САЩ от така наречената доктрина "Улфовиц", която беше представена преди войната в Ирак, ковто се изразява в следното:

"Първата ни цел е да предотвратим повторната поява на нов съперник, на територията на бившия Съветски съюз или другаде, който да представлява заплаха от порядъка на тази, която представляваше преди Съветският съюз. Това е доминиращо съображение, залегнало в основата на новата стратегия за регионална отбрана и то изисква от нас да се стремим да предотвратим доминирането на която и да е враждебна сила в регион, чиито ресурси при консолидиран контрол биха били достатъчни за генериране на глобална мощ." 

Както можете да видите, няма значима промяна в политиката, откакто Улфовиц формулира своята доктрина преди почти две десетилетия. Външнополитическият естаблишмънт на САЩ все още решително отстоява правото на Вашингтон да доминира в Централна Азия и да разглежда всеки конкурент в региона като заплаха за националната си сигурност. Това се подчертава и от факта, че в последната Стратегия за национална сигурност и Русия, и Китай са определени като "стратегически конкуренти", което е евфемизъм на дълбоката държава за смъртни врагове. Вижте този откъс от статия, озаглавена "Разделянето на Русия след Третата световна война":

“Крайната цел на САЩ и НАТО е да разделят и умиротворят най-голямата държава в света, Руската федерация и дори да установят покривало на вечен безпорядък върху огромната ѝ територия или, като минимум, върху част от Русия и постсъветското пространство...

Крайната цел на САЩ е да предотврати появата на каквито и да било алтернативи на евроатлантическата интеграция в Европа и Евразия. Ето защо унищожаването на Русия е една от стратегическите им цели …

Преначертаване на Евразия: картите на Вашингтон на разделената Русия

Старията казва, че с разделянето на Руската федерация всяко двуполюсно съперничество между Москва и Вашингтон ще приключи след Третата световна война. В силно противоречие тя твърди, че само когато Русия бъде унищожена, ще има истински многополюсен свят, но също така предполага, че САЩ ще бъдат най-доминиращата световна сила, въпреки че Вашингтон и Европейският съюз ще бъдат отслабени от очакваната голяма война с руснаците." ("Разделянето на Русия след Третата световна война", Global Research) 5

 

   image

 

Отношенията на Вашингтон с Русия винаги са били спорни, но това е свързано повече с геостратегическите амбиции на Вашингтон, отколкото с деструктивно поведение от страна на Москва. Единственото престъпление на Русия е, че по случайност заема територии в една част от света, която САЩ искат да контролират с всички необходими средства. Когато Хилари Клинтън за първи път обяви плановете на САЩ за "завъртане към Азия", повечето хора си помислиха, че това звучи като разумна схема за пренасочване на ресурси от Близкия изток към Азия, за да се увеличи участието на САЩ в най-бързо развиващия се пазар в света. По онова време те не осъзнаваха, че създателите на политиката възнамеряват да вкарат Русия в кървава сухопътна война в Украйна, за да я "отслабят" и Вашингтон да може безпрепятствено да разпростре военните си бази из евразийската суша. Никой не предвиждаше и докъде ще стигне Вашингтон, за да провокира, изолира и демонизира Русия с ясната цел да отстрани политическите ѝ лидери и да раздели страната на множество държавици. Ето как Хилари представи този аргумент през 2011 г:

Овладяването на растежа и динамиката на Азия е от основно значение за американските икономически и стратегически интереси… Отворените пазари в Азия предоставят на Съединените щати безпрецедентни възможности за инвестиции, търговия и достъп до най-съвременни технологии … Американските фирми (трябва) да се възползват от огромната и нарастваща потребителска база в Азия... 

Регионът вече генерира повече от половината от световното производство и почти половината от световната търговия ... ние търсим възможности да правим още повече бизнес в Азия... и нашите инвестиционни възможности на динамичните азиатски пазари." ("Тихоокеанският век на Америка", Хилари Клинтън, “Foreign Policy Magazine”, 2011 г.) 6

Внимателният прочит на речта на Клинтън заедно с преглед на доктрината "Улфовиц" ще помогне дори и на най-неинтелигентния читател да направи някои очевидни изводи за сегашния конфликт в Украйна, който няма почти нищо общо с така наречената "руска агресия", а всичко е свързано с плана на Вашингтон да проектира властта си в Азия, да контролира огромните петролни и газови запаси на Русия, да обгради Китай с военни бази и да установи американско господство в епицентъра на най-проспериращия пазар на този век. Ето отново думите на Путин:

"За да се освободят от най-новата мрежа от предизвикателства, те трябва на всяка цена да разбият Русия, както и други държави, избрали суверенен път на развитие, за да могат да продължат да заграбват богатствата на другите държави и да ги използват за закърпване на собствените си дупки. Ако това не се случи, не мога да изключа, че те ще се опитат да предизвикат колапс на цялата система и да му стоварят цялата вина или, не дай Боже, ще решат да използват старата формула за икономически растеж чрез война."

Експертите по външна политика на САЩ безсрамно пропагандират теории, които заплашват да предизвикат пряка военна конфронтация с Русия, която може да доведе до размяна на ядрени оръжия. В неотдавнашен "уебинар за конгресмени и жени, проведен на 23 юни под заглавие "Деколонизирането на Русия", в който участваха агенти на ЦРУ и десни националисти от Украйна и Кавказ, на практика се твърдеше, че Русия е колониална империя, която трябва да бъде разбита с подкрепата на Вашингтон". Авторът изследва причините, поради които някои експерти искат да заклеймят Русия като "империалистическа". В статия на сайта на световните социалисти WSWS се обяснява защо:

... "твърдението, че Русия е "империалистическа" изпълнява важна политическа функция: То осигурява политическо прикритие за империалистическата агресия срещу Русия и военните цели на империалистическите сили ... Именно тази стратегия прикрива пронатовската псевдолевица с крясъците си за "руския империализъм". Насърчаването на националистически, регионални и етнически напрежения е ключов компонент на империалистическата военна политика от десетилетия насам …

Чрез комбинация от разширяването на НАТО, преврати по границите ѝ и военни намеси в страни, съюзници на Русия и Китай, империалистическите сили систематично и безмилостно обграждат Русия...

Всъщност, ако се прегледа историята на войните, водени от американския империализъм през последните тридесет години, 
разгръщащата се война за разчленяване на Русия и Китай изглежда като брутална неизбежност. Въпреки реинтеграцията им в световната капиталистическа система, управляващите олигархични режими не позволяват на империалистическите сили да заграбят пряко огромните ресурси на тези страни. В борба за ресурсите и подтиквани от неразрешими вътрешни кризи, въпросните сили са решени да променят това.

... проекторезолюцията описва основните цели на войната на САЩ срещу Русия по следния начин: "премахването на настоящия режим в Русия, замяната му с контролирана от САЩ марионетка и разпадането на самата Русия - така наречената "деколонизация на Русия" - на дузина или повече импотентни държавици, чиито ценни ресурси ще бъдат притежавани и експлоатирани от американския и европейския финансов капитал". 

Този откъс е от основно значение за разбирането както на разгръщащия се конфликт, така и на политиката на пронатовската псевдолевица и нейното настояване, че Русия е "империалистическа страна". ("Историческите и политическите принципи на социалистическата опозиция срещу империалистическата война и режима на Путин", Клара Вайс, World Socialist Web Site) 7

Както виждате, елитните членове на външнополитическия естаблишмънт упорито търсят нови и по-убедителни оправдания за конфронтацията с Русия, чиято крайна цел е да се фрагментира страната, проправяйки пътя за стратегическото ребалансиране или "оста" на Вашингтон. Преди 20 години, по време на администрацията на Буш, политиците не бяха толкова предпазливи във възгледите си за Русия. Бившият вицепрезидент Дик Чейни например не се опитваше да прикрие пълното си презрение към Русия и беше изненадващо откровен относно политиката, която подкрепяше. Вижте този откъс от статия на Бен Нортън:

“Бившият вицепрезидент на САЩ Дик Чейни, главен архитект на войната в Ирак, не само искаше да доведе Съветския съюз до разпадане, но и да разбие самата Русия, за да й попречи да се издигне отново като значима политическа сила ... Бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс написа, че "когато Съветският съюз се разпадаше в края на 1991 г., Дик искаше да види разпадането не само на Съветския съюз и руската империя, но и на самата Русия, така че тя никога повече да не може да бъде заплаха"...

Фактът, че фигура начело на американското правителство не толкова тайно се е стремяла към окончателното разпадане на Русия като държава и е съобщила това директно на колеги като Робърт Гейтс, отчасти обяснява агресивната позиция, която Вашингтон заема спрямо Руската федерация след разпадането на СССР.

Реалността е такава, че американската империя просто никога няма да позволи на Русия да оспори едностранното ѝ господство в Евразия, независимо от факта, че правителството в Москва възстанови капитализма
. Ето защо не е изненадващо, че Вашингтон напълно игнорира опасенията за сигурността на Русия, нарушавайки обещанието си да не разширява НАТО "нито сантиметър на изток" след обединението на Германия, обграждайки Москва с милитаризирани противници, адски склонни да я дестабилизират. 

Руските служби за сигурност публикуваха доказателства, че Съединените щати са подкрепяли чеченските сепаратисти във войните им срещу централното руско правителство. Британският академик Джон Лоуланд подчертава в статия от 2004 г. във в. "Гардиън", озаглавена "Американските приятели на чеченците", че няколко чеченски сепаратистки лидери са живели на Запад и дори са получавали безвъзмездни средства от правителството на САЩ. Лоуланд отбелязва, че най-важната прочеченска сепаратистка група, базирана в САЩ, наречена с измамното име “Американски комитет за мир в Чечня”, включва като свои членове "най-изтъкнатите неоконсерватори, които така ентусиазирано подкрепят "войната срещу терора":

“Сред тях са Ричард Пърл, прословутият съветник на Пентагона; Елиът Ейбрамс, известен с сферста "Иран-контра"; Кенет Аделман, бившият посланик на САЩ в ООН, който подстрекаваше нахлуването в Ирак, като предричаше, че то ще бъде "лесна работа"; Мидж Дектър, биограф на Доналд Ръмсфелд и директор на дясната фондация "Херитидж"; Франк Гафни от милитаристичния Център за политика на сигурност; Брус Джаксън, бивш офицер от военното разузнаване на САЩ и някогашен вицепрезидент на "Локхийд Мартин", сега председател на Комитета на САЩ за НАТО; Майкъл Лидин от Американския институт за предприемачество, бивш почитател на италианския фашизъм, а сега водещ привърженик на смяната на режима в Иран; както и Джеймс Уулси, бивш директор на ЦРУ, който е един от водещите поддръжници на плановете на Джордж Буш да премоделира мюсюлманския свят в проамерикански формат.

Фактът, че крайно десните салафити-джихадисти съставляваха значителен процент от чеченските бунтовници, не притесняваше тези антимюсюлмански настроени неокони - точно както ислямофобските ветерани от "войната срещу терора" нямаха проблем да подкрепят екстремистките ислямисти такфири, които режеха глави, в последвалите войни на САЩ срещу Сирия и Либия
 ...

... Виктория Нюланд, третият по власт служител в Държавния департамент на администрацията на Джо Байдън, беше главен заместник-съветник по външната политика на вицепрезидента Чейни от 2003 до 2005 г. (Тя също така помогна за спонсорирането на преврата в Украйна през 2014 г., който свали демократично избраното правителство). Подобно на своя ментор Чейни, Нюланд е твърдолинеен неоконсерватор. Фактът, че той е републиканец, а тя работи предимно в администрациите на демократите, е без значение; този външнополитически консенсус на ястреби е напълно двупартиен. 

Освен това Нюланд (бивш член на двупартийния борд на директорите на Национслния фонд за демокрация) е омъжена за Робърт Кейган, покровител на неоконсерватизма и съосновател на Проекта за новия американски век - уютния дом на неоконсерваторите във Вашингтон, където той работеше заедно с Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц и други висши служители от администрацията на Буш. Кейган беше дългогодишен републиканец, но през 2016 г. се присъедини към демократите и открито агитираше в кампанията на Хилъри Клинтън за президент." ("Бившият вицепрезидент Дик Чейни потвърди, че целта на САЩ е да разбият Русия, а не само СССР", Бен Нортън, Multipolarista) 8

Външната политика на САЩ сега е състредоточена в ръцете на малка група екстремисти неокони, които категорично отхвърлят дипломацията и искрено вярват, че стратегическите интереси на Америка могат да бъдат постигнати единствено чрез военен конфликт с Русия. Ето защо можем да кажем с известна степен на сигурност, че нещата ще се влошат много, преди да се подобрят. 

————————

Авторски бележки

1 https://www.theatlantic.com/ideas/archive/2022/05/russia-putin-colonization-ukraine-chechnya/639428/

2 https://www.foreignaffairs.com/articles/asia/1997-09-01/geostrategy-eurasia

3 https://www.goodreads.com/work/quotes/681225-the-grand-chessboard-american-primacy-and-its-geostrategic-imperatives

4 https://crsreports.congress.gov/product/pdf/R/R43838/71

5 https://shakeri.net/1163/partitioning-russia-world-war-iii 

6 https://foreignpolicy.com/2011/10/11/americas-pacific-century/

7 https://www.wsws.org/en/articles/2022/10/18/prin-o18.html

8 https://multipolarista.com/2022/02/01/dick-cheney-us-goal-break-up-russia/

 

 

 




Гласувай:
13



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 558896
Постинги: 408
Коментари: 15
Гласове: 4729
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728