Посвещавам този пост на майка ми Цветанка Бояджиева, която е родена на днешния ден и беше истински Михаилов воин.

През лятото, когато дните са дълги и преобладава светлината, човек може да почувства, че слънцето го взема със себе си нагоре, извеждайки го извън себе си. Процесите, на които са подложени човекът и природата през лятото, могат да се нарекат “серни процеси”; под сяра се разбира не химическото вещество, а - следвайки една стара традиция - топлинните процеси. За да се намери път обратно към Земята и да се върне към земните си задължения през зимата, е необходим противоположен процес, т. нар. железен процес. Желязото е веществото, което се намира и в човешката кръв и позволява на човека да живее като личност на земята. От земното желязо е изграден материалният човешки свят, но от космическото метеоритно желязо е изкован пламтящият меч на Михаил за битката с дракона. 

Архаят Михаил е висшата йерархична същност, съпътстваща човечеството като настоящия дух на епохата и свързала се с неговата съдба. През август той осъществява посредничество между звездния свят и Земята чрез падащите звезди: Михаиловото желязо. Августовският метеоритен дъжд, при който светещите метеори донасят на Земята космическо желязо, има за радиант съзвездието Персей. Персей според гръцката митология извършил Михаилово действие, като отрязал главата на Медуза - съществото, което притежавало третото око, древния орган на ясновидството. С неговата смърт настъпва краят на атавистичните способности на човека и е открит пътят към развитието на свободната мисъл.  

Ако тези дни съзерцаваме нощното небе далеч от смущаващите градски светлини, можем да забележим "космическото желязо" под формата на звезден дъжд и космическите искри, които се стрелкат по небето. Тези "падащи звезди" излизат от съзвездието Персей. Оттук идва и името на този ежегоден "звезден дъжд" - Персеиди.

                

В нощите между 9ти и 13ти август дъждът от падащи звезди достига своя годишен връх. Особено в нощта между 12ти и 13ти август при ясно време могат да се видят около 60 падащи звезди на час. Тази година условията са особено добри, тъй като за разлика от 2022 г., когато суперлуната засенчи Персеидите, това лято пикът им е малко преди новолунието. Максимумът на падащите звезди на Персеидите винаги се достига на 12ти август. През тази нощ могат да се видят особено голям брой падащи звезди, поради което тя е наричана още “Нощ на падащите звезди”. Поради близостта им до деня на свети Лаврентий на 10ти август, Персеидите се наричат още “сълзите на Лаврентий”: според легендата Лаврентий умира мъченически на 10ти август и небето пролива сълзи заради смъртта му. Като един от седемте дякони на християнската общност в Рим, Лаврентий отговарял за финансите и социалната дейност на църквата в града. По време на преследването на християните при император Валериан той бил измъчван на нагорещена скара и убит на 10ти август 258 г., защото не искал да предаде фонда за бедните и да се откаже от вярата си. Църквата „San Lorenzo fuori le mura“ в Рим е построена над гроба му от император Константин през 330 г. В криптата костите на светеца почиват заедно с тези на Стефан в древен саркофаг. Лаврентий е смятан за спешен помощник на страдащите от изгаряния и треска и за покровител на тези, които работят с огън - пожарникарите, готвачите, пекарите, стъкларите и въглищарите.

      


          Свети Лаврентий Римски, мозайка от V в. в мавзолея Galla placidia, Равена

Но космическият произход на Персеидите е свързан с Михаиловия импулс и по друг начин. От астрономическа гледна точка е установено, че орбитите на тези метеорити, преди да се сблъскат със Земята, съвпадат с орбитата на комета, наблюдавана през 1862 г. - кометата Суифт-Тътъл. Изчислено е, че тази комета е имала елиптична орбита около Слънцето с орбитален период от 120 години. От ежегодната поява на Персеидите учените заключават, че кометата Суифт-Тътъл е комета в процес на разпад.

Рудолф Щайнер описва кометите като космически явления, които се подчиняват на импулси, различни от познатите закони на привличането, характерни за нашата Слънчева система. Той ги характеризира като космически пречистватели на астралната атмосфера: Според Щайнер кометите поемат лошата астралност, като по този начин облекчават космоса. Кометите се появяват, когато космосът се нуждае от пречистване. По този начин всяка комета изпълнява пречистваща задача, при което те могат да бъдат носители на духовни импулси, които оказват влияние върху човешката история.

Обаче духовните противодействащи сили могат да завладеят една комета, като по този начин превърнат първоначалната ѝ положителна мисия в нейната противоположност. Интересите на тези противодействащи сили са там, където човешкото развитие може да бъде обърнато, където човекът може да попадне в несвобода. Така космическият дракон заплашва човешкото развитие: 

“… Сатаната дебне, за да прихване всяка комета, която се появи и да я използва в своята посока на движение, за да може да извади планетите от орбитата им, а по този начин и Земята. Това наистина присъства във Вселената, че сатанинските сили постоянно дебнат, за да преобразят цялата система от подвижни звезди. По този начин обаче тази система от планетни звезди, в чиито орбити трябва да се движат човешките същества, ще бъде отнета от тези божествено-духовни сили и ще бъде приведена в съвсем други посоки на мировата еволюция. Това намерение се разглежда от Михаил като страшно отклонение, за което обаче той трябва да си каже: Не бих могъл дори да имам това намерение, защото то би било безнадеждна задача от самото начало за едно същество, стоящо в йерархията на архангелите. - Само при съществата от тази йерархия силите могат да бъдат достатъчни, за да извършат подобно нещо. Михаил, който работи в рамките на планетарните орбити от Слънцето и който се е превърнал в това, което в окултизма се нарича “архангел на орбиталните периоди” или “планетарен дух”, отдавна е решил да остане с тези орбитални периоди в действието си. Това е ангелско решение да остане с тези орбитални периоди.” (СС 346, лекция от 15.9.1924)

В космоса се води духовна битка, която става видима на Земята във физическия свят, тъй като можем да наблюдаваме как кометите се разпадат на фрагменти, за да не могат повече да допринасят за силата на онези същества, които се противопоставят на човешката свобода. Михаил приготвя от отровата на противника космическо лекарство, което идва на помощ на човечеството по пътя му към свободата. Космическото желязо се спуска на Земята под формата на светещи метеори. Това е желязото, от което човек може да изкове за себе си Михаиловия меч: то не е външно оръжие, а оръжието на човешката смелост.

Според Юдит фон Хале силите на Михаил идват и от по-високо разположената Марсовата сфера:

“Свръхсетивната родна област на Михаиловия дух наистина е слънчевата сфера, но това, което тази духовна същност черпи от духовните сфери, за да укрепи Аза като Христов служител в настоящата епоха на съзнателната душа, тя черпи от Марсовата сфера, защото там духовните слънчеви сили се "претопяват" в по-висша ефективност. (В окултната школа тези духовни сили се наричат “метеоритно желязо”, т.е. желязо, падащо или струящо от космоса.) Това "космическо желязо", т.е. тези духовни импулси, идващи от Слънцето, които се обработват от духовете на движението в Марсовата сфера, получават там една добавка, която е от голямо значение за Михаиловата същност, и то заради човека, заради Христовото развитие на сегашното човечество: Снабдена със слънчевите сили, които тук са претопени в още по-висша "сплав", Михаиловата същност, заедно със своите помощници от същия ранг, е в състояние да работи нагоре в сферите на Юпитер и Сатурн, за да прогони ариманичните духове, които в тази духовна област, далеч от Земята, атакуват так човешките азове, които все още са едва осъзнати във висшия смисъл на думата и се намират в пренаталния стадий на съществуване. Това се е случило, докато на Земята, в земното време, са се разигравали събитията от XIX век, по-точно в периода между 1841 и 1879 г., както вече беше разкрито от духовнонаучните изследвания. (Жертвеното достигане до сферата на престолите в крайна сметка е било онова, което е издигнало Михаиловия дух до ранга на архай).

Но духовната добавка към слънчевите импулси, извоювана в сферата на Марс, същевременно е имала за цел да снабди индивидуалния човешки Аз, намиращ се във въплъщение, с духовен потенциал, с помощта на който той да е в състояние да се защити от ариманичните духове, които сега са се втурнали към Земята и към низшата човешка личност. Именно това добавяне на слънчеви сили, придобито в Марсовата сфера, е като допълнителна искра на индивидуална свобода за човешкия Аз, която обикновено е присъща на човешката душа още от събитието на Голгота насам. Тази искра се запалва от мисловната сила в сферата на човешката воля.” (“Словото в седемте царства на човекоставането”, 5ти том)