Телетубитата от едноименната поредица

И днес, когато гледаме някои от съвременните политици по телевизията, независимо дали са наши или чужди, имаме чувството, че като малки са преминали курса по затъпяване на “Телетъбис”. Масово те се проявяват като пораснали телетубита, които се хилят с повод и без повод, демонстрират грандиозно самочувствие при абсолютно невежество. Тук визирам не само наш Киро Петков с неговите “куролации” “алангро” и “литмуси” за “пазарната цена, която е била тази, която е към момента на пазара”. Външната министърка на Германия Аналена Бербок е лика-прилика на Киро по безгрижна ухиленост, въпиюща некомпетентност и гафове, които карат немците да се червят. Бербок не успява да каже и едно изречение, без да направи някакъв гаф, което за един външен министър е отчайващо. След искането си Путин да се обърне на 360 градуса, за да бъдела Украйна сигурна, тя се загрижи за влиянието на климата върху  държави, които са “отдалечени на стотици хиляди километри” (къде ли във Вселената се намират?), говори за битки с танкове през XIX  в., а наскоро, демонстрирайки за пореден път лош английски (въпреки че по нейните думи имала завършена магистратура от Лондонското училище по икономика и политически науки),нарече пътя на Южна Африка към свободата “бекон на надеждата” (bacon вместо beacon“маяк”). 

                     Тинки-Уинки и Аналена Бербок – поразяваща прилика

В Америка телетубизмът също има своите горди представители, като събраните бисери на Роналд Рейгън (“Дърветата убиват хората чрез замърсяване”) могат да напълнят цяла книга. За него друг калифорнийски политик беше казал: “Ако се разходим из най-дълбоките мисли на Роналд Рейгън, няма да успеем да си намокрим даже и глезените”. Важното е, че софиянци могат да се радват на неговия паметник. Констатацията на Джордж Буш младши, че “все по-голяма част от нашия внос идва от чужбина” може да се мери с байтошовите полупроводници. Един от най-идиотските гафове на Джо Байдън пък, който наскоро понечи да слуша индийския химн с ръка на сърцето и установи, че Путин губел войната в Ирак, беше увековечен даже на тениска – публичното изчитане на инструкциите, адресирани към самия него: “Край на цитата, повторете реда”.

             Тениска с гафа на Байдън, надлежно отречен от  фактчекърите

Тъй че нека никой не се страхува за училищното образование на децата си, защото ако хич не ги бива за нищо, винаги могат да станат политици. Грета Тунберг доказа, че няма нужда даже да си завършил и средно образование, за да въртиш света на пръста си. Днес простотата и интелектуалната ограниченост не са пречка за политическа кариера, а даже са предимство – така задкулисието може по-лесно да насочва политика-марионетка накъдето си иска. Политическите телетубита имат възможно най-ниския рейтинг, без това да вълнува някого. Защото медиите вземат и хората за идиоти, пращат ги по ферми и сървайвъри, а зрителите поемат тъпотията в себе си.

Докъде води всичко това, е добре показано в американската комедия “Идиокрация” (“Власт на идиотите”). В нея двама американци със съвсем посредствен интелект са подложени на неуспешен експеримент и в резултат на него се озовават в 2505 г. Там попадат в един по телетубовски ярко оцветен свят на дебили. Маниерите на хората от бъдещето са груби, а простащината и цинизмът се смятат за нормални. Президентът е порнозвезда, а кабинетът му е ужасяваща комбинация от идиотски ухилени телетубита. Главният герой, който в своето време минава за глупак, в обществото на бъдещето е подложен на тест и минава за най-умният жив човек, назначен е за министър на вътрешните работи и е натоварен от президента да реши всички основни проблеми на страната в рамките на няколко дни.

Чрез съпоставката на двете епохи филмът показва оглупяването на човечеството, което се е отказало от самостоятелното мислене и вярва сляпо на медиите и рекламите. Парализата, която сякаш е завладяла цялата мозъчна и сърдечна дейност, води до пълна загуба на култура, а това върви ръка за ръка със загубата на морални ценности.

Този упадък на интелекта в сравнение с по-старите времена, е констатиран още от Рудолф Щайнер и той го свързва с изчерпването на възможностите на обикновения интелект, който по необходимост трябва да се одухотвори:

„Често съм споменавал, че сегашното време е време, в което едно ново течение на духовен живот просто иска да навлезе в човешкото съществуване на земята. Сега е моментът в развитието на човечеството, който се предполага, че е преходът между интелектуалната епоха, започнала през първата третина на XV век и сега по същество приключила, и бъдещето, посветено на духовното. В тази интелектуалнаепоха за човечеството е било важно да развива интелекта, да развива самия интелект в съответствие с външното наблюдение на природата и техническата практика. В това отношение през последните векове бяха постигнати велики и силни неща. Но всичко, което е постигнато, всъщност е извършено по такъв начин, че интелектът, интелектуалният елемент, е бил основното в развитието на човечеството. И наследството на този интелектуален елемент продължава да живее сред нас и днес. Но бих казал, че това наследство на интелектуалния елемент вече не е творческо. Творчески в най-висока степен е бил този интелектуален елемент по времето на Коперник, Галилей, Джордано Бруно, чак до XIX век. Великите дела на човечеството, особено в рамките на западната цивилизация през последните векове, са се появили благодарение на творческия интелект.

Всеки непредубеден човек може да забележи даже и външно, че през последните десетилетия творческото начало на интелигентността е намаляло значително. Бих казал, че човечеството вече не съчетава по един и същи начин ентусиазма с интелекта, с разума. Това, което хората са упражнявали в продължение на векове като разсъдъчна душа, продължава да живее, тъй да се каже, като известна културна инерция. Хората мислят по старите начини, но интелектът вече не произвежда нищо ново. Това се забелязва особено силно при нашите младежи. Както казах, ако сте достатъчно безпристрастни, ще успеете да го забележите. Ако погледнете назад към това, което представляваше нашата академична младеж през 80-те години на ХIX век - и това вероятно се отнася за цялата цивилизация на Запада, … тогава можете да кажете, че когато един млад човек, който е научил нещо, започне да говори, Вие изпитвате известно удоволствие от това и с нетърпение очаквате да видите как ще продължи да говори. Днес това вече не е така. Можете да видите как точно са се променили нещата през последните няколко десетилетия. Днес, когато някой по-млад човек, който, да речем, току-що е излязъл от лекционните зали, започне да говори, Вие не сте любопитни какво ще каже, защото го знаете предварително. То се случва автоматично. Човекът вече не се проявява така, сякаш целият му мозък е активен, когато развива интелекта си. Имаме чувството, че интелектуалната дейност донякъде се е смъкнала от главата в по-дълбоки области. Това непредубеденият наблюдател на света вече може да открие още с външното възприятие. Човешкият интелект е придобил едно донякъде машинно качество и този интелект извира от области на човешката организация, които вече не са в действителност главата … Сега обаче едно духовно течение иска да навлезе в земния живот на човека от по-висшите области на мировото битие. Сега това, което вече не бива да продължава да се развива като интелект, трябва да бъде оплодено от това духовно течение. И от хората зависи дали ще отворят сърцата и душите си за това, което, бих казал, иска да влезе през много порти от духовния свят в земния свят.” (лекция от 28.5.1922, СС 212)

Съвсем очевидно е, че 100 години по-късно хората масово не са отворили сърцата и душите си за духовното. Напротив, във времето, когато човечеството вече би трябвало да е развило съзнателната си душа, то все още се опира изцяло на разсъдъчната душа и абстрактното интелектуално мислене, което Юдит фон Хале удачно нарича “презрелия плод на разсъдъчната душа.” ("Словото в седемте царства на човекоставането”, 5. том)

Всичко това обаче не се дължи само на повсеместно властващия материалистически мироглед, спъващ развитието на съзнателната душа и загърбването на духовния свят. Интелектуалната деградация на човечеството е резултат и на съзнателни действия на определени кръгове и както виждаме от примера със сериала “Телетъбис”, това се прави още от най-ранна възраст. Както казва Чомски, “установените власти имат интерес от оглупяването на хората”. Защото по този начин хората няма да забележат и извършващото се на степени поробване на човешкия Аз. Все по-трудно става да се измъкнем от мрежите, оплетени от Ариман, чието идващо царство неговите глашатаи от сорта на Клаус Шваб ни представят във визиите си за близкото бъдеще (Програмата 2030) като цъфтяща градина, но което в действителност ще бъде мрачна пустош. От масовия телетубизъм, на който политиците са само най-популярните, но далеч не единствените представители, до забраната на мисленето изобщо, за която Рудолф Щайнер говори преди 107 години, ни дели една малка крачка. Генералната репетиция вече видяхме по време на пандемията и тук Щайнер също се оказа прав:

“Няма да мине много време, след като сме отбелязали 2000 година, и от Америка ще произлезе макар и не в пряка форма, но един вид забрана на каквото и да било мислене, един закон, който ще има за цел да подтисне цялото индивидуално мислене. Наченките са заложени в днешната чисто материалистична медицина, при която на душата се отрича каквото и да е въздействие и възоснова на външни експерименти човекът се третира като машина.  (Вж. целия цитат тук: https://anthroposophie.blog.bg/?month=9-19&day=5  )

Щайнер продължава мисълта си, казвайки, че “… това, което днес ни изглежда като парадокс, ще се случи - няколко години след 2200 година в света ще започне подтискане на мисленето в голям мащаб, в огромен мащаб” (пак там). Тогавашните телетубита вероятно даже няма и да имат глаголи като “мисля”, “разсъждавам”, “преценявам” – всичко ще идва от - както се разработва усилено – имплантирания в мозъка чип, на който съответства екранът на корема при малките телетубита от сериала.