Тези дни прочетох на място в интернет, където се споделят разни проблеми, разказа на една майка за случка, станала с детето й.   Изведнъж, както си било кротко, по абсолютно незначителен повод детето започнало силно да буйства, да блъска, крещяло като обезумяло, обиждало майка си с неприлични думи и т.н. Докато буйствало, физическата му сила била като на възрастен човек. В един момент детето се хванало за гърлото, коленичило на пода и започнало да повръща зеленикава каша. След това се опитало да се извини на майка си, заеквайки, докато накрая се успокоило и се кротнало с някаква играчка. Майката споделяше също, че преди време на шега с детето са викали дама-пика – оная тъпа, но не лишена от последствия игра със свещи, огледало и пр., при която се вика определен дух и която очевидно продължава да се играе и днес.    Съзнаваща, че детето изглежда е било обсебено от зъл дух, майката решила да вземе светена вода от черквата и между другото разказала за случката и на свещеника. На края на разказа си го попитала дали е правилно това, което си е помислила, при което отчето “компетентно” казало: “Да не съм врачка, елате за пречистваща литургия.” Прочитайки това, човек може да се потресе и да се попита наистина ли са толкова неосведомени днешните свещеници по принцип или този конкретно е бил такъв. Че ти ако не видиш признаците на обсебване, как да ти имат хората доверие и да се допитват до тебе, за какво си сложен в тая църква? Щом този свещеник е дотолкова некомпетентен, несигурен и лишен от духовни сили, от които да предаде на обърналата се към него мирянка, как неговите професионални действия ще имат въобще някакъв ефект?     Но какво представлява обсебването? Това е временно, по-дълго или по-кратко “завладяване” на човека от някое духовно същество, обикновено тъмен дух, демон, но също и мъртвец. Умрял човек, който приживе е бил зъл и поради грешките си не може да се отдели лесно от земята, също може да потърси живо тяло, в което да се всели.    Нека да видим как е процедирал Христос при изгонването на зли духове от човека, защото в две от евангелията – на Марко и на Лука, се описва една и съща случка, станала в град Капернаум в Галилея, където Исус Христос един съботен ден отива в синагогата.   При Марко (1:23-26) това е описано по следния начин:   “Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза: о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий. Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него! Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.”   В евангелието на Лука (4:31-36) четем следния разказ за същото събитие:   “В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий. Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко. И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?”   Виждаме, че самата поява на Христос в близост до обсебения човек е в състояние да  направи злите духове неспокойни, така че те да издадат присъствието си. А че става въпрос за повече от един дух, става ясно от думите “Дошъл си да ни погубиш ли?”   В книгата си “За болестите и изцеляванията. За мистерийния език на евангелията” антропософката Юдит фон Хале (стана вече въпрос за нея в блога), която носи стигмите на Христос и вижда свръхсетивно събитията от Поврата на времената, се спира на специалния начин, по който Христос е процедирал при изгонването на нечистите духове и го сравнява с метода Му на лекуване на болни.   “За разлика от изцеляването на болни, където Той полага ръце върху тях, а при слепия с малко кал помазва очите му, при изгонването на нечистите духове Христос действа отдалече. Не защото изпитва страх, а за да не разруши физическото тяло на обсебения човек. Демонът буквално трябвало да бъде изваден от човека. Затова и Христос не говори като на другите болни тихо, а при обсебените се обръща към духа с висок, гръмовен глас.    Когато един такъв демон накрая излизал от приемника, човекът се свличал като ударен от гръмотевица. Лекуваните изпадали след това в дълбок сън, наподобяващ безсъзнание. Като се събудели от него, те били като прекарани през центрофуга от преживяното и няколко дни изпитвали силна умора. Разбираемо е, че след изцеляването от такава болест човекът имал потребност да спи дни наред, след като навярно дълги години е бил обсебен от злия дух, койго го е разигравал, карал го е да е в непрекъснато движение и човекът се е чувствал страшно уморен от тази активност. Той е бил като марионетка, която се свлича, щом се отрежат конците, на които е била разигравана. Затова се наблюдава, че изцелените по този начин по принцип не ставали спонтанно да се разхождат бодро насам-натам, защото над тях не е била извършена някаква куха магия, а е било отстранено огнище на болест, което иначе щяло да отслаби трайно организма им.”   От 1879 година, когато архангел Михаил изтиква тъмните духове от астралния свят на земята, те са все около хората и се оглеждат да влязат в някое физическо тяло, а ние чрез безразсъдни спиритуални практики и живот, отдаден само на сетивни удоволствия, без духовност и стремеж към Божественото, сами им предоставяме тази възможност.   Тук си спомням за болезнените преживявания на една моя близка (да я наречем Катя), която по определени причини също става приемник на тъмен дух, обитавал преди това тялото на нейна родственица, регистрирана като психичноболна.    Това се случва на погребението на родственицата, която приживе е показвала същите признаци на обсебеност, както и малкото дете – буйство с развиване на необикновена физическа сила, изблици на яд по абсолютно незначителни поводи, опити да хапе, дере, скубе, блъска всеки, който я доближи и т.н. В един момент за облекчение на близките си тя умира. По време на опелото в църквата Катя, която присъствала там, изведнъж се свлича на земята, без да има някаква причина и припада. След като се свестява, тя все едно че е подменена с друг човек. Не започва да буйства, но е обзета от невероятна депресия и липса на желание за каквото и да е. Очевидно духът, напуснал вече мъртвото тяло на стария си приемник, по някаква причина е намерил начин да влезе в Катя. В онзи момент тази жена беше повече обърната към светското, не е имала кой знае какви духовни интереси или стремежи. От внезапно появилата се депресия и нежелание за живот след опелото Катя, която дотогава беше много активна и действена, се превръща в някакво безволево същество, което не може да направи нищо само. Тя не приличаше на себе си и повратният момент, когато сякаш някой й смени чипа, беше именно опелото на буйстващо лудата й роднина.   За Катя последва мъчителен период на посещение при множество психолози, психиатри и изпиването на шепи силни лекарства. Много бавно настъпи подобрение в състоянието й. Но закрепването на една засегната част (в случая психиката), която до този момент беше третирана само чрез средствата на традиционната медицина, макар да доведе до облекчаване на положението в психиката, беше последвано от влошаване на друго място – Катя падна най-изненадващо на равно и навехнатият крак много дълго време не можа да се излекува. Непрекъснато се получаваха възпаления и като се ликвидираше процесът на едно място, веднага избиваше на друго.    В цитираната книга на Юдит фон Хале се говори между другото и за това, че ариманичните същества, влезли в човека, имат предпочитание към лимфната му система, тоест към течностите. Тук изглежда случаят беше точно такъв, защото при Катя последваха проблеми в една или друга част на тялото, свързани именно с течностите в организма.    В един момент тази жена прекарваше по цял ден по болници, като само сменяше кабинетите и лекарствата, а мъжът й беше направил пътека до джипито за направления до един или друг специалист. Тогава в безизходицата си и невъзможността да получи трайно излекуване, Катя изведнъж реши, че се предава в ръцете на Бога и само той може да я излекува, ако трябва да умре, да умира. Тя разви собствено отношение към Христос, започна по свой начин ежедневно да се обръща към него за всичко, промени начина си на живот, загърби много безсмислени удоволствия. Едва тогава настъпи рязко подобрение на състоянието й, така че излекуваното възпаление не се появи на друго място. Сега Катя е добре, но е много умерена в начина си на живот в сравнение с по-рано. Не е рязка с хората, както преди, отказа се от много безсмислени удоволствия, промени си и хранителния режим, и навиците. Но трябваше да мине през много страдания, да даде хиляди левове за изследвания, две операции, лекарства, които всеки следващ лекар-специалист обявяваше за ненужни и дори вредни.   А като си помисля колко много хора са тъпкани с лекарства на принципа “Дай да пробваме с един много добър немски/американски/френски препарат”, “Я тука да видим пък това ново лекарство, дето оня ден ми го донесе един дистрибутор дали при тебе ще има ефект”, “Ако искаш, да те включим безплатно в една група за тестване на нов медикамент” и т.н…