Ж. Борел в “Туитър” след срещата си със Зеленски

Преди сто години

Подобно на политическата ситуация в Европа преди избухването на войната през 1914 г. и последвалите я кризи, днешната световна ситуация също привлича вниманието с нови трагични съобщения. Това се илюстрира по-специално от едно изказване на Норихиро Като, професор по японска литература и сътрудник на "Ню Йорк Таймс", цитирано от Петер Шол-Латур в последната му книга, написана малко преди смъртта му през 2014 г., "Проклятието на злодеянието. Провалът на Запада на Изток”:

"Ситуацията от 1914 г. може да се сравни изцяло с днешната. Преди един век състоянието на света се характеризираше с общо приемане на световното господство на Великобритания, която в лицето на Германия виждаше заплаха от бързото издигане на този амбициозен съперник, докато Франция вече пълзеше към залеза. Днес светът се характеризира с една измамно всемогъща Америка, с насилствената воля за власт в Китай и поизбледнелите претенции на Япония. Заради това упорито отстояване на националистически прерогативи нараства заплахата от нов инцидент от типа на Сараево, който може внезапно да излезе извън контрол."

Това сравнение може да бъде продължено. В Сараево, столицата на Босна и Херцеговина, която по това време е протекторат на Австро-Унгарската империя, през 1914 г. е извършено покушение срещу Франц-Фердинанд, австрийския престолонаследник. Известно е, че този опит за убийство, подготвен в Сърбия с активната подкрепа на англо-руската тайна политика, предизвиква Първата световна война. 100 години по-късно, през 2014 г., в Киев, столицата на Украйна, която в продължение на няколко века е била част от сферата на влияние на Русия, е извършен държавен преврат, който идва от Западна Украйна - бившата Източна Галиция. Превратът е подготвен с финансовата и политическата помощ на Запада, а именно на САЩ. Това доведе до гражданска война в Украйна и до ескалация на конфликта между Европейския съюз и САЩ, от една страна и Русия от друга.

Преди сто години руската външна политика, определяна от идеите на панславизма, се опита да разшири политическото влияние на Русия в славянските райони на Южна Европа и Балканите, като унищожи Австро-Унгария. Тогава многонационалната австро-унгарска държава стана жертва на експанзионистичните стремежи на Русия. Не бихме ли могли да предположим, че днес ЕС, с идеята си за разширяване на изток, е поел ролята на Русия от онова време? От тази гледна точка Русия, която също е многонационална държава, би била изправена пред съдбата на старата Хабсбургска монархия. Ето защо Русия се чувства принудена да сключи целеви съюз с Китай по същия начин, както правителствата на Австро-Унгария и Германия преди Първата световна война.

В този контекст е интересна и политическата позиция на Индия. Тази страна, която се колебае между спора с Китай за граничните райони на Хималаите, от една страна и нарастващото антизападно самосъзнание, от друга, би могла да поеме силно амбивалентната роля на Италия в споменатия конфликт, която в последния момент премина към западния съюз, за да спечели територия в Южен Тирол за сметка на Австро-Унгария, което означаваше сериозен удар за стратегическите планове на средноевропейските сили.

Възкръсването на призрака

Наблюдавайки външните събития, може да възникне представата, че определен призрак се е събудил за нов живот в резултат на държавния преврат в Киев през зимата на 2014 г. Според Рудолф Щайнер призраците възникват заради лошите закони:

“Всичките несправедливи, наказващи неправилно закони, както и лошите организации в социалните общности въздействат върху етерното тяло, така че в него се обособяват такива същества, които в днешното суеверно време биват единствено осмивани. Тези същества са спектри, призраци. Истинските призраци са именно принадлежащите към този тип същности. Хората трябва да се постараят да устройват своите институции колкото може по-добре, за да не създават подобни същества.” (СС 98, 9.6.1908)

Когато хората искат да възродят действията и нагласите си по стария модел, важна роля играят ритмите на времето. По този начин гигантският призрак, възникнал преди сто години поради едностранно решения въпрос за военните дългове и несправедливата юридическа ситуация в общността на държавите, отново може да послужи на определени кръгове. Само че ролите от онова време биха били разпределени между други актьори. Тогава е възможно призракът да насочи етерните енергийни потоци на настроенията в определена посока, така че да предизвика повторение на военния процес и неговия изход през 1914-1918 г.

Тогава САЩ ще излязат победители, както беше Великобритания преди един век. Европейският съюз, подобно на царска Русия по онова време, би потънал в хаос и политически безредици. Русия, подобно на Австро-Унгария, би се разпаднала поради вътрешни национални и религиозни противоречия. Индия би взела двуличната роля на тогавашна Италия. Далекоизточните съюзници на САЩ, най-вече Япония, Южна Корея и Тайван, биха били напълно опустошени от военни сблъсъци с мощния си съсед Китай, както беше Франция преди 100 години. Китай, заобиколен от всички страни и отрязан от петролните ресурси, ще се огъне. Настоящата политика на западния съюз спрямо страните-производителки на петрол - Либия, Ирак, Иран и Венецуела, които трябва да бъдат изключени като потенциални доставчици на петрол за Китай, служи именно на тази цел. Очаква се други арабски петролни държави да си сътрудничат със Запада по отношение на петролната блокада на Китай.

За да се постигне максимална ефективност на този призрак, е от решаващо значение вината за настоящата война да бъде хвърлена върху Русия и Китай. За да се постигне тази цел, трябва да се направи всичко възможно Русия и/или Китай да бъдат представени пред света като агресор. Например, може да се опитат да принудят Русия да въведе войски в Украйна. Но времето изтича.

Ако въпросът за световното господство трябва да бъде решен между САЩ и Китай, то с оглед на бързия икономически растеж на Китай, който през последната година (2013 г.) се превърна в най-голямата икономическа сила в света, няма време за отлагане на това решение. Ето защо може да се очаква, че ако готовността на европейците за военен конфликт с Русия продължи да бъде достатъчно умерена, САЩ могат да се почувстват принудени да предприемат едностранно обяснение с Китай. Във всеки случай това би означавало, че те ще трябва да се откажат от призрака на 1914 г., което би направило изхода от борбата между двата съперника много по-открит.

По принцип може да се каже, че напрежението между Изтока и Запада през последните 100 години никога не е било разрешено, а само е имало по-топли и по-хладни фази на тази конфронтация. Днес човечеството е изправено пред сериозния въпрос дали ще успее да се събуди от "сомнамбулното" си състояние и да разработи алтернативни модели на политическо взаимодействие. Само ако вземем под внимание, че призракът на войната служи единствено на силата, която иска да насочи развитието на човечеството в разрушителна посока, ще можем да видим световноисторическото значение на този въпрос.

Чрез унищожаването и подчиняването на средноевропейските сили Германия и Австро-Унгария преди един век стана възможно едноличното господство на Западния съюз през XX век. Въпросът днес е дали Русия и Китай ще бъдат унищожени, за да се продължи това единовластие колкото е възможно повече за всички следващи културни епохи. Това обаче би могло да доведе до ситуация, в която определени душевно-духовни способности на хората, които в хода на следващите културни епохи би трябвало да бъдат изработени в съвместната дейност на германската и руско-славянската култура, да бъдат задушени още в зародиш.

За това се говори в една записка на Рудолф Щайнер в неговия бележник от края на 1917г.:

“Тонът се задава от група хора, които искат да управляват земята чрез движението на капиталистическите икономически импулси. Тя включва всички кръгове от човечеството, които тази група е в състояние да обвърже и организира с икономически средства. Най-същественото за тази група е нейната информираност за това, че на територията на Русия има една неорганизирана човешка маса, която носи в себе си зародиша на една социалистическа организация. Добре обмислената цел на групата е да постави този импулс под свой контрол. Тази цел няма да бъде постигната, ако Средна Европа потърси с разбиране обединение с импулса, покълващ на Изток.

Поради факта, че тази група се намира в англо-американския свят, като вторичен ефект възникна сегашното съотношение на силите, което прикрива същинските конфликти и интереси. Преди всичко се прикрива реалният факт, че се води битка за руския културен зародиш между англо-американските „плуто-автократи“ и хората от Средна Европа. В момента, в който Средна Европа разкрие този факт на света, лъжливата констелация ще отпадне и ще бъде заменена от истинна. Войната ще продължи под една или друга форма дотогава, докогато германството и славянството не се обединят в общата цел да освободят човечеството от игото на Запада.

Има само една алтернатива - или да изобличим лъжата, с която Западът е принуден да си служи, ако иска да успее, изтъквайки, че създателите на англо-американската кауза са носители на течение, което води началото си от импулсите, предхождащи Френската революция и стремящи се да контролират света чрез средствата на капитализма, или да предадем световното господство на една окултна група от англо-американския свят, докато с цената на бъдещи потоци пролята кръв поробените немско-славянски територии не спасят истинската духовна цел на Земята.”

Днес, когато човечеството е преминало през сто години на ужасни страдания и е натрупало тежък опит, тези думи може би звучат по-разбираемо.

Русия като организъм

Следвайки думите на Рудолф Щайнер за руската територия, можем да използваме образа на живо същество, за да определим приблизителните граници на тази територия. Нека си представим фигурата на един човек, чийто гръбначен стълб минава по протежение на планинската верига Урал. Тогава можем да си представим главата му в района на Санкт Петербург, където интелектуалният живот на Русия се е развивал още от основаването на града преди повече от 300 години. След това да погледнем надолу към Московската област - там ще открием сърцето на този въображаем човек. Москва отдавна се е усещала като сърцето на Русия.

              

                                Русия като човек. Рисунка: Натали Тоугу

Източно и западно от Москва, включително и в Белорусия, се простират гори, които съответстват на двата бели дроба на това същество. На юг от Москва се намират казашките райони, които от векове са населявани от свободни въоръжени селяни. Техните добре организирани военни съюзи са защитавали границите на Русия от мародерските номадски орди. Тази област е под влиянието на Марс и съответства на жлъчния мехур. На запад от казашките земи се намира Украйна с нейния плодороден чернозем, наричан някога “житницата на Русия”. Черноземният район съответства на функцията на черния дроб на тази руска същност. Северните брегове на Черно и на Каспийско море изпълняват функцията на бъбреците. Крим и Одеса също спадат към областта на бъбреците. Затова жителите на Крим чувстват, че принадлежат към Русия.

Ако се спуснем по Кавказкия хребет към Грузия и Армения, ще стигнем до областта на силите, които отговарят на храносмилането и наследствено-репродуктивната функция на човека. Това се дължи на факта, че бъдещата шеста културна епоха ще се корени в т.нар. древна персийска култура. Ето защо за Русия като същност е важно да остане в географски контакт чрез Кавказ с историческия ирански културен регион като свой духовен предшественик, а не да бъде отрязана от своя духовен наследствен поток чрез отделянето на Грузия и Армения от Русия, например поради присъединяването им към НАТО. Русия инстинктивно ще се противопоставя на всеки опит за изваждане на Кавказ от нейната сфера на влияние. Никой не иска да бъде насилствено стерилизиран. Руско-осетинската война от 2008 г. ясно показа това.

Карпатската област в Западна Украйна - бивша Източна Галиция - със своя планински климат вече не е част от тази руска същност. В това отношение страхът на другите източноевропейски държави от Русия не е оправдан, тъй като както Прибалтика, така и Полша и Чехия географски са извън границите на руската същност.

Сегашното възпаление на Русия

В представения образ Русия изглежда като цялостен организъм. Ако искаме да обясним настоящата ситуация от тази гледна точка, тя може да се сравни със здравословното състояние на човек, чийто черен дроб е инфектиран и силно възпален. Израз на това е гражданската война в Украйна. Имунната система на организма инстинктивно се опитва да се бори с това заболяване. На Запад това се обяснява като руска агресия. Представената тук гледна точка няма за цел да легитимира определени действия на Русия, а просто да обясни нейната инстинктивна защитна реакция.

Такова заболяване на черния дроб се дължи на нечисти чувства, които хората не желаят да признаят и от които се отричат. По този начин организмът отслабва в жизнените си процеси и става податлив на външни инфекции. Като се има предвид, че ролята на западноукраинските борци за свобода в изтреблението на евреите, поляците и руснаците е напълно изтрита от съзнанието на част от украинското население, а на друга част е унищожен споменът за ролята на болшевиките в унищожаването на украинските селяни, не е изненадващо, че страната се е разцепила и е станала уязвима за външно влияние както от Запад, така и от Изток.

Така че, ако това остро възпаление не се лекува бързо и задълбочено, то заплашва да се превърне в хроничен стадий на замразен конфликт. С течение на времето това може да доведе до разпадането на Украйна като черен дроб на Русия и тогава тя ще се превърне в заплаха за живота на Русия. Въпреки че е възможно да се живее с малка част от черния дроб, тъй като този орган има невероятна регенеративна сила и може да се възстановява с течение на времето, не би било възможно да се оцелее дълго без целия този жизненоважен орган.

Това означава, че част от съвременна Украйна във всички случаи трябва да остане под руско влияние, за да се запази тази същност жива. По този начин става ясно защо всеки опит за откъсване на Украйна от Русия води до ожесточени руски протести. Ако НАТО навлезе в Украйна, на Русия ще бъде забит нож в черния дроб. Едва ли може да се очаква, че Русия ще приеме това без съпротива, освен ако първо не бъде обезсилена, което сега се опитват да направят чрез икономическо ембарго и натиск върху цената на нефта, който е най-важният източник на руски приходи.

Отговорността на Европа

Славянският дух, който по думите на Рудолф Щайнер трябва да се превърне в духа на следващата културна епоха, днес носи чертите на архангел и следователно все още е пространствено свързан с гореописаната въображаема същност на Русия. По-късно, когато поеме задачата на дух на епохата, той ще разпространи влиянието си по цялата земя, за да инспирира навсякъде хора сред различните народи.

Днес все още има малко хора, които могат да се разглеждат като представители на този дух. Те са тези, които са развили остро чувство за истина и кармично ясновидство. В Русия някога е имало т. нар. "калики перехожие" (духовни странници, изпълняващи билини), които се скитали от място на място в търсене на истината. В бъдеще импулсът за търсене на истината ще трябва да се свързва повече със способността за съзнателно ръководене от кармичната справедливост във взаимоотношенията с хората. Това ще доведе в шестата културна епоха до формирането на общност на Светия дух, чиито членове ще живеят в хармония, запазвайки индивидуалната си свобода. Бъдещият дух на славянската културна епоха сега вдъхновява хората по този път на развитие.

Дали тази перспектива за бъдещето ще се запази или не, зависи до голяма степен от това как общността на европейските народи ще се справи с въпроса за войната с Русия. В момента демонът на войната се опитва да разчупи оковите на украинската държавна граница, за да разпредели старите роли на нови актьори-държави в призрака на един сценарий отпреди сто години. Засега демонът на войната все още е сдържан в границите си. За това много спомогна Едуард Сноудън, който със своята смела изява малко преди началото на украинската криза разкри манипулативната сила на западните тайни служби. Това послужи като сигнал за събуждане на европейското население, тъй като до голяма степен издуха вятъра от платната на военната пропаганда в медиите.

Веднъж Рудолф Щайнер казва по въпроса за вината за войната от 1914 г., че въпросът трябва да се постави по друг начин, а именно: Кой е могъл да предотврати тази война? Отговорът тогава е бил, че Русия е могла да предотврати избухването на войната в последния момент, но не го е направила.

Ето защо сега кармичната задача на Русия е да застане пред световната общественост като евентуален виновник за разпалването на нова война като агресор, въпреки че превратът в Украйна не е иницииран от Русия. Днес ЕС е в ролята на Русия по онова време. Следователно окончателната отговорност за една война с Русия до голяма степен се носи от ЕС като такъв и особено от Германия.