Лекция на Рудолф Щайнер със заглавие “Трансформационни импулси за художествената еволюция на човечеството I”, изнесена на 29.12.1914 в Дорнах (СС 275 “Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост”)

В хода на тези размисли бих искал, както намекнах вчера, да Ви разкажа за важните трансформационни импулси за художествената еволюция на човечеството, които се откриват в наше време. Бих искал да ги свържа с онова, което ще видите, когато погледнете към нашия строеж 1, по-точно към онова, на което той е само слабо начало. Но за да можем да направим такива наблюдения, ще е необходимо да създадем основа за връзките между художественото творчество и познанието, което сме придобили за връзките между човека и света като цяло. Бих искал да изнеса това може би по-теоретично наблюдение днес, а утре ще го продължа във връзка с нашата актуална тема, а именно трансформационните импулси в художественото развитие.

           Първият Гьотеанум на празника за завършването на покрива през 1914г.

Казвам, че днес бих искал да дам една на пръв поглед по-теоретична основа. Всъщност за този, който възприема духовната наука като нещо живо, тази основа няма да е теоретична, а ще е нещо напълно живо. Това обаче може да стане съвсем ясно само за онзи, за когото понятията физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. не са някакво схематично представяне на човешкото същество, а обобщение на нещо, което наистина се преживява в усещанията, в представите за духовния свят.

Ако разгледаме отделните изкуства, ще видим, че като най-откъснато от цялото човешко същество ни се представя архитектурата, строителното изкуство. Строителното изкуство затова е откъснато от човешката същност, защото е поставено в услуга на нашите външни импулси - или на чисто практичните импулси, какъвто е случаят с утилитарната архитектура, със същинските утилитарни сгради, или пък трябва да влезе в услуга на много идейни, идеалистични интереси, какъвто е случаят, когато със своите произведения архитектурата служи на култа, на религиозната служба и т.н. В хода на нашите разсъждения ще видим как другите изкуства, бих казал, са по-тясно свързани с реалната човешка същност, отколкото архитектурата. Архитектурата има нещо, което е отделено от това, което наричаме закономерност на човешката вътрешност. И все пак за наблюдателя на света, който изхожда от духовната наука, архитектурата губи в значителна степен този външен характер.

Когато се приближаваме до разглеждането на човешкото същество, първо се сблъскваме с физическото тяло като негова най-външна част. Това физическо тяло обаче е пронизано, протъкано и преплетено с етерното тяло. Физическото тяло може да се нарече чисто пространствено тяло, пространствена организация. Но онова, което се намира вътре във физическото тяло като етерно тяло или, както знаете, онова, което се простира отвъд физическото тяло и е тясно свързано с космическото цяло, не може да се разглежда, ако не се вземе предвид времето. Защото по принцип всичко в етерното тяло е ритъм, циклична последователност от движения, дейности, а пространственият характер на етерното тяло произтича само от факта, че то запълва физическото тяло. За човешкото имагинативно възприятие обаче е необходимо етерното тяло също да бъде представено и в пространствени образи, обаче това не е неговата същност. Неговата същност е цикличното, ритмичното, това, което протича във времето.  

И както в музиката не е важна пространствената, а времевата характеристика, така и в реалността на човешкото етерно тяло - а не в имагинативното му представяне - не е важен пространственият елемент, а подвижното, движещото се, активното, но ритмично формиращото се, формиращото се в мелодии, т.е. времевото. Разбира се, тук се крие трудността на човешкото въображение, защото то е свикнало да свързва всичко с пространството. Но за да стигнем до ясна представа за етерното тяло, трябва да се постараем да използваме музикалните, а не пространствените идеи. 

Ако подчертаем една друга характеристика на етерното тяло, можем да кажем, че то е преди всичко силово тяло, тъй като изпълва физическото тяло и разпростира своята дейност, своята ритмична игра във физическото тяло. То е изливане на сили, представяне на сили. И ние забелязваме тези сили в явленията, които се извършват в човека по време на неговия живот. Едно от явленията в човешкия живот, което е слабо застъпено във външната наука и външното наблюдение на света, но на което ние често наблягаме, е изправянето на човешкото тяло. В детска възраст ние все още не сме се появили на бял свят с умението да заемаме положението, което е най-важно за човешкото същество - изправеното. Първо трябва да го придобием. Това придобиване започва от астралното тяло, но астралното тяло сякаш трябва да предаде своята сила за издигане нагоре на етерното тяло и с течение на времето последното работи за вертикалното издигане на човешката физическа форма. Тук виждаме живата игра на астралното и етерното тяло при формирането на физическото тяло. 

Сега това е само най-забележимото явление - усвояването на изправеното положение. Всеки път, когато вдигаме ръка, се случва подобен процес. В нашия Аз можем да имаме само мисълта за това движение на ръката, за вдигането на ръката. Тази мисъл трябва едновременно да окаже въздействие върху астралното тяло, а астралното тяло предава своята активност - това, което има като импулс - на етерното тяло. И какво се случва тогава?  

Да предположим, че човек е поставил ръката си в хоризонтално положение. Сега той си създава идеята: Искам ръката ми да е малко по-нагоре. - Тази идея, която в живота е последвана от вдигането на ръката, преминава в астралното тяло; в него се формира импулс от астралното към етерното тяло и наистина в етерното тяло сега, когато ръката е била хоризонтална, се случва следното: първо се издига етерното тяло, а ръката го следва. Физическата ръка следва това, което първо се случва в етерното тяло като разгръщане на силата. Ръката го следва. 

Утре ще обясня целия процес, а сега искам само да отбележа, че при възникването на всяко движение имаме работа с разгръщане на сила, последвано от състояние на равновесие. В живота на нашия организъм постоянно се сблъскваме с такова разгръщане на сили и последващо равновесие. Разбира се, човекът няма съзнателно познание за това, което в действителност се случва в него, но то е нещо толкова безкрайно мъдро, толкова безкрайно умно, че интелигентността на човешкия Аз не може ни най-малко да се мери с него. Ние не бихме могли да помръднем и ръката си, ако зависехме само от нашия интелект и знания, защото фините сили, които трябва да се развият от астралното тяло в етерното, а след това да преминат във физическото тяло, са напълно непознати за обикновения човек. Въпреки това в тях се крие милиони пъти по-голяма мъдрост, отколкото когато някой часовникар създава часовник. Обикновено не се замисляме за това, но тази мъдрост наистина трябва да се разгърне. Тя трябва да се разгърне и се разгръща чрез факта, че сме оставени сами на себе си с нашия Аз. 

Ала в момента, в който Азът изпраща импулсите на представата си в астралното тяло, трябва да ни помогне едно друго същество. Ние не можем да направим нищо сами. Едно същество от йерархията на ангелите трябва да ни помогне, ние сме зависими от него. Дори и при най-малкото движение на пръста трябва да ни помогне такова същество, чиято мъдрост далеч надхвърля човешката. Ние не бихме могли да правим нищо друго, освен да лежим неподвижни и да си представяме, да бъдем неподвижни и сковани от спазми в света, ако съществата от висшите йерархии не ни включваха постоянно в своите дейности. Ето защо част от първата стъпка на посвещението е да се придобие представа, естествено дошло знание за това как тези сили влияят на човешката природа.

Тук се опитахме да покажем какво означава, когато само главата се опира на ръката. Опознаваме, така да се каже, най-външната част на нашето същество, която се осъществява чрез действието на етерното ни тяло върху физическото тяло в пространствена система от линии и сили. Ако пренесем тази пространствена система от линии и сили, която по принцип е постоянно активна в нас, в света и подредим материята според нея, ако отделим тази система от сили от нас и подредим материята според нея, тогава възниква строителното изкуство. А то цялото се състои в това да отделим тази система от сили от нас и да я изведем в пространството. За да можем да кажем: Ако тук схематично разбираме най-външните граници на физическото ни тяло, то тогава ние изтласкваме навън вътрешната закономерност, която е отпечатана върху физическото тяло от етерното тяло и по този начин възниква строителното изкуство. - Всичко, което присъства в законите на строителството при сглобяването на материята, се намира и в човешкото тяло. Изкуството на строителството, архитектурата, е проекция на законите на човешкото тяло извън нас в пространството.

Знаем, че за нашето наблюдение физическото тяло е последвано от етерното тяло. Ако отново обърнем поглед към някое архитектурно произведение, какво можем да кажем за него? Можем да кажем, че там, пренесена във външното пространство, е връзката между вертикалните и хоризонталните сили и между силите, които действат една на друга, както иначе се случва в човешкото физическо тяло. Тя е изнесена навън.

По същия начин ние не можем да изнесем извън нас онова, което протича от астралното в етерното тяло, а можем само да го пренесем от астралното в етерното тяло. Така че можем да предизвикаме нещо, което не отделяме от природата си, не изхвърляме в пространството, а само вкарваме в себе си. Когато извършваме тази процедура, по принцип стават физически законите на етерното тяло, които то е получило от астралното тяло, точно както в архитектурата стават физически, проектират се навън законите на физическото тяло. И чрез това, което възниква от нашето етерно тяло по същия начин, както архитектурата възниква от нашето физическо тяло, възниква пластиката или скулптурата, така че ние сякаш изтласкваме законите на етерното тяло една степен по-надолу.

     архитектура

                                 физическо тяло

      скулптура

                                 етерно тяло

Точно както в архитектурата изтласкваме законите на физическото тяло във външното пространство, така в скулптурата изтласкваме законите на етерното тяло едно стъпало надолу. Не ги отделяме от себе си, а ги вкарваме именно в нашата форма. Както трябва да търсим архитектурата като формиране на закономерностите на физическото тяло извън нас, така трябва да търсим и скулптурата като закономерност на нашето етерно тяло в нас; след това само я вмъкваме, творейки, в произведенията. Всички закономерности на пластиката се получават, ако наблюдаваме това. Точно както в архитектурата ние само пренасяме законите на физическото тяло, неговите пространствени линии и силови въздействия в пространството и не вземаме нищо друго в пространството, нищо от етерното тяло, нищо от астралното тяло, нищо от Аза, така и в скулптурата ние понижаваме законите на етерното тяло с една стъпка; нямаме нищо от астралното тяло, нищо от Аза, само дотолкова, доколкото те изпращат импулси в етерното тяло. Затова скулптурното произведение се явява пред нас по такъв начин, че да събуди усещането за живот. То би имало пълен живот, ако азът и астралното тяло бяха в него. Ето защо, когато търсим законите на скулптурата, трябва да сме наясно, че те са законите на нашето етерно тяло, точно както архитектурата съдържа законите на нашето физическо тяло. 

Ако направим същото и по отношение на астралното тяло, ако сякаш изтласкаме астралното отново една степен по-надолу, в етерното тяло, то ние изтласкваме надолу това, което вече живее вътрешно в човека. Тогава не се появява нищо, което в действителност да е пространствено, защото когато се вмъква в етерното тяло, астралното тяло не може да се вмъкне в нещо пространствено, понеже етерното тяло е ритъм, хармония и т.н. Единствено може да възникне образ и той наистина възниква: ражда се живописта. Живописта е това изкуство, което съдържа в себе си законите на нашето астрално тяло, както скулптурата съдържа законите на нашето етерно тяло, а архитектурата - законите на нашето физическо тяло. 

      живопис 

                           астрално тяло

Ако сега разгледаме четвъртия член на нашето човешко същество, Аза и ако изтласкаме този Аз в неговите закони надолу в астралното тяло, още по-надолу и му позволим да бъде подвижно и активно в него, то тогава отново ще получим друго изкуство, което не съдържа това, което действа в Аза и което ние обобщаваме например чрез езика или чрез обичайното си въображение, а получаваме нещо, придвижило се една степен по-надолу от Аза към подсъзнанието. С хоризонта на нашето съзнание, така да се каже, ние слизаме с половин член от нашето човешко същество, спускаме се с половин стъпало надолу, потапяме се с Аза в астралното тяло: така възниква музиката. 

     музика 

                      Аз

Следователно музиката съдържа законите на нашия Аз, но не така, както ги преживяваме в обикновения прозаичен живот, а свалени в подсъзнанието, в астралното тяло, сякаш Азът е потопен под повърхността на астралното тяло и плува и се носи в закономерностите на астралното тяло.

Ако искаме да говорим за по-висшите членове на човешкото същество, преди всичко за духа-себе, трябва да говорим само за нещо, което все още е извън човешкото същество. Защото едва в днешната пета следатлантска културна епоха ние постепенно започваме да превръщаме този дух-себе във вътрешен член. Но когато човек го възприеме като идващ от по-висш източник и го потопи в Аза си, тоест отново се потопи с онова, за което днес можем само да се досещаме, както плувецът се потапя във водата, в Аза с наченките на духа-себе, тогава възниква поезията. 

            поезия

                             дух-себе 

А ако искаме да отидем още по-далеч, тогава бихме могли да си кажем - до известна степен, разбира се - че както в нашето духовно обкръжение се намира още нещо, което по-късно ще получим, се намира и духът-живот, който един ден ще се спусне в духа-себе. Естествено, той все още е нещо, което може да достигне определена степен на съвършенство едва в много далечното бъдеще. Защото, опитвайки се да потопи духа-живот в духа-себе, човек трябва да живее изцяло в един елемент, който днес все още му е доста чужд. Затова за тази област може да се говори най-много като за детското бъбрене в сравнение с по-късното съвършенство на речта. 

Можем да подозираме, че един ден ще се появи изкуство с голямо съвършенство, което ще се издигне над поезията по същия начин, по който поезията - разбира се, не става дума за превъзходство, а само за подредба - се издига над музиката, музиката - над живописта, живописта - над скулптурата, скулптурата - над архитектурата. Разбира се, можете да се досетите, че имам предвид нещо, което днес познаваме само в неговите зачатъци, което можем да имаме само в първите му наченки: евритмията. Евритмията наистина е нещо, което днес трябва да навлезе в човешката еволюция като необходимост, но което не дава повод за високомерие, тъй като, естествено, тя днес може да бъде само бъбрене в сравнение с плода, който един ден ще се появи от това изкуство.

                   евритмия

                                        дух-живот

Сега можем да започнем с едно, бих казал, малко по-подробно наблюдение. Но ако искаме да направим това наблюдение, трябва да сме наясно с факта, че човешката организация наистина не е толкова проста, колкото често бихме искали да си представим в името на собственото си удобство на познанието. Наистина е безкрайно удобно да си представим, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. Ако можем да изброим тези части и да имаме приблизителна представа за тях, можем много лесно да се задоволим с едно сравнително удобно познание. Но нещата не са толкова прости. Това не са черупки, които са просто свързани помежду си - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, а те са наистина доста сложни структури. И ако вземете например астралното тяло, не можете да кажете: "Ами, ето го астралното тяло и това е всичко", а въпросът е по-сложен.

Астралното тяло например - да, тук можем да използваме само приблизително описателни думи - на свой ред съдържа в себе си разделение, състои се от седем члена. Точно както самият човек е разделен на седем члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, дух-себе, дух-живот, човек-дух - така и астралното тяло преминава през всички тези членове и има, така да се каже, една най-тънка част от астралното тяло, която може да се опише като най-добре вложена и оформена за физическото тяло.  

И така, има закономерно изживяване на астралното тяло за физическото тяло, за етерното тяло, за самото себе си, за Аза, за духа-себе, за духа-живот и за човека-дух. Всеки от тези членове също е седемчленен, така че ако имаме седемчленния човек и вземем предвид, че всеки член се състои също от седем члена, вече имаме четиридесет и девет члена. Това, разбира се, е абсолютен ужас за съвременната психология, която разглежда душата като единство и не иска да се занимава с подобни неща. Но то не е без значение за познанието, което трябва постепенно да настъпи в духовната еволюция на човечеството. Защото ако знаем, че астралното тяло има седемчленна природа и е организъм на вътрешните жизнени импулси, ще си кажем: В това астрално тяло и неговата седемчленност също протичат процеси между отделните му членове. - Тази част от астралното тяло, която съответства на физическото тяло, се намира в определена взаимовръзка с частта от астралното тяло, която съответства на етерното тяло и с тази, която съответства на самото астрално тяло и т.н. И това не са само абстрактни предположения, но може да се случи, например в човешкия организъм, да кажем, човек вътрешно - макар и повече в подсъзнанието, отколкото в пълното си съзнание - да усети едно раздвижване в онзи член на астралното тяло, който съответства на физическото тяло. А след това чрез нещо друго може да се добави и раздвижване, което задължително започва в члена на астралното тяло, който съответства на астралното тяло и т. н. Това действително се случва, то не е просто теория, а се случва наистина.

Защото ако си представите, че седемте члена на астралното тяло се намират в такова взаимодействие като тоновете на тоновата стълбица: прима, секунда, терца, кварта и т.н., тогава, когато се отдадете на въздействието на някоя мелодия, Вие сте дали това въздействие от Вашата човешка организация, възоснова на факта, че когато в мелодията има един или друг тон, той се преживява вътрешно в съответния член на астралното тяло. Една терца се преживява в тази част на астралното тяло, която съответства на самото астрално тяло. 

Квартата се преживява в онази част на астралното тяло, която - да го опишем по-подробно - съответства на разсъдъчната или чувстващата душа. Квинтата се преживява в онази част от астралното тяло, която съответства на съзнателната душа. И ако си спомняте, че при едно по-точно разделение ние всъщност разчленяваме на девет части, трябва да разделим и астралното тяло по този начин, в съответствие с дадените внушения. И аз бих могъл да изброя: членът на астралното тяло, съответстващ на физическото тяло - в нашето настоящо разглеждане мога да кажа, че се преживява в примата. Бих могъл да кажа: частта от астралното тяло, съответстваща на етерното тяло - в настоящото разглеждане се преживява в секундата. Бих могъл да говоря за члена на астралното тяло, съответстващ на самото астрално тяло в настоящото разглеждане и мога да кажа, че той се преживява в терцата. 

квинта    -    съзнателна душа

кварта    -    разсъдъчна душа                                                           

                                                         / сетивна душа

терца      -    астрално тяло             астрално тяло 

секунда  -    етерно тяло              

прима      -   физическо тяло 

Но сега виждате също, че наличието на голямата и малката терца наистина съответства на интегрирането на астралното тяло в цялата ни човешка организация. Имаме съвпадение - вземете това от съответния раздел на моята книга "Теософия" - от една страна на това, което наричаме астрално тяло, а от друга страна на това, което наричаме сетивна душа. Така че това, което нарекох терца, може да съответства на астралното тяло или на сетивната душа. Едното дава мажорна/голяма терца, а другата - минорна/малка терца.

В действителност преживяването на музикалното произведение се основава на вътрешното музикално действие на астралното тяло, но докато слушаме произведението на изкуството с Аза си, ние потапяме преживяването в астралното си тяло, в определени подсъзнателни области. Това несъмнено ни води до един много важен момент. Нека тогава разгледаме себе си, доколкото сме астрално същество, доколкото носим астрално тяло в себе си. Какви сме ние? Ние сме създадени от космоса като астрални същества в съответствие с музикалните закони. Доколкото сме астрални същества, ние имаме музикална връзка с космоса. Ние самите сме инструмент. 

Ако приемем, че не се нуждаем от физическото звучене на тоновете, а можем да слушаме творческата дейност в космоса, която ни е създала в нашата астрална организация от космоса, тогава ще чуем да звучи мировата музика, която винаги е била наричана музика на сферите. Ако предположим, че сме в състояние да се потопим съзнателно в астралната си същност и да я издигнем до такава висока сила, до такава духовна сила, че да чуем творческата дейност на мировата музика, тогава ще можем да си кажем: Космосът свири с помощта на астралното ни тяло нашата собствена същност. - Тази мисъл, която аз изразявам сега, е живяла в хората в по-стари времена, тя наистина е живяла. И обръщайки внимание на подобно нещо, ние отново насочваме вниманието си към цялостното материализиране на човешкото развитие в петата следатлантска културна епоха. Разбира се, тази мисъл не живее в настоящата външна култура на човечеството. Човечеството не знае, че човекът е музикален инструмент по отношение на астралното си тяло. Но това е било забравено, така да се каже. Защото някога хората са си казвали: "Имаше един Йоан и този Йоан можеше да се постави в духовно състояние, така че да чуе музиката на небесния Йерусалим. - И още: "Цялата земна музика може да бъде само копие на тази небесна музика, която е започнала със създаването на човечеството. - И хората, тоест по-религиозните от тях, чувствали, че човекът, преминавайки към желанията на физическия свят, е поел в себе си импулсите, които замъгляват и затъмняват небесната музика. Но в същото време те усещали, че в човешката еволюция трябва да има начин за пречистване на външния хаотичен живот, за да се постигне целта да се чуе през външната материална музика духовната мирова музика.

Тази връзка между външната материална музика, чийто божествен произход са искали да покажат и онова, което е неин първообраз в духовния свят като небесна музика, е била прекрасно изразявана още през X и XI век., като се е изисквало от човека да превърне музиката в жертвено служение, в религиозна служба, да осъзнае, че когато създава тоновете, трябва да се освободи от връзката с хаотичния - както са го усещали - нечист външен свят. Животът в обикновения външен език се е смятал за нечист. И е съществувал усет за извисяване към духовните светове, когато в музиката човек се издигал от езика към образа на небесната музика. Това било изразявано с думите: "Ut queant laxis resonare fibris mira gestorum famuli tuorum solve polluti labii reatum, S.J. - Sancte Joannes". 2 

Ако трябва да преведем текста, би трябвало да кажем: “За да могат твоите слуги да възпяват чудесата на делата ти с гласни струни, които са станали леки, изкупи, свети Йоане, вината на устните, станали земни - на устните, станали способни да говорят.” Защото слушателят на небесния Йерусалим бил този, към когото се обръщал погледът в такъв случай. И ако отделите някои от сричките в този израз: ut, от resonare - re, от mira - mi, от famuli - fa, от solve - sol, от labii - la, а С.Й. е si, като ut е заменено по-късно с do, но това е било първоначалното име на do, то ще получите do re mi fa sol la si, използвани за записване на нотите. Ето какво се крие в стиха.

В този случай виждаме как в момента, в който се връщаме към онова, което заради атавистичното ясновидство все още е било живо в душите до XI - XII век, то изчезва в потопа на материалистичния мироглед, как излиза от съзнанието на хората. Но сега живеем във време, когато трябва да го открием отново чрез духовното познание, да го създадем отново. Сякаш всичко трябва да ни покаже ясно, че еволюцията е преминала през спускане и се е спуснала толкова дълбоко, че се е появило блато. Мътната вода на това блато са всички онези идеи, които е породил материалистичният светоглед. И сега сме в процес на излизане от материалистичното блато, на изкачване и намиране на онова, което човечеството е изгубило при слизането. 

Вчера посочих, че човек по принцип не спи само през нощта, а някои неща в него спят и през деня. През нощта повече спи мисловно-чувственото, а през деня - волевото усещане. Именно в това волево усещане се гмурваме, когато позволим на Аза да се потопи в астралното тяло. А в звученето на музикалното произведение човек съзнателно се потапя заедно с азовата природа в това, което иначе спи. Когато седнете и слушате една симфония, Вие преживявате вътрешен процес на заглушаване на обикновения си, светски мисловен живот и се потапяте с духовно-душевното си преживяване в това, което иначе спи през деня. Това обуславя връзката на музикалното въздействие с всички оживяващи сили в човешкия организъм; това води до свързване с всичко онова, което сякаш прониква и живее в цялото човешко същество и го кара да стане едно цяло, кара го да се срасне с нахлуващите звукови маси.

А през нощта ние спим. Обикновеният живот на мисълта бива потиснат в един елемент, който все още не е част от нашето нормално съзнание. Но ако успеем да пренесем в обикновеното дневно съзнание онова, което се събужда в спящото човешко същество, онова, в което човек живее в съня, се потопи в будния дневен живот, тогава - забележете контраста, току-що казах, че при преживяването на музиката преживяването на Аза се потапя в онова, което спи през деня; сега ние потапяме онова, което преживяваме през нощта, в будния ден - тогава то се превръща в поезия. Именно това са чувствали хора като Платон, когато са наричали поезията “божествено сънуване”.

Ако задълбочим разбирането си за връзката между човека и целия космос, както можем да направим до известна степен под ръководството на изкуствата, бихме вдъхнали живот на това, което иначе би останало само някакъв понятиен шаблон. Но забележете, че нещата не са такива шаблони! 

На някои хора им доставя огромно удоволствие, когато могат да подредят в схема едно след друго развитите в книгата ми "Теософия" неща и със сигурност някои смятат за чиста проба инат факта, че съм се отклонил в тази точка, където съм дал три троичности, но по такъв начин, че те се свързват с наученото в по-ранните занимания с теософията. Обаче ако се вгледате в това, което преживявате, в реалността на нещата, тогава ще видите, че природата на мажорната и минорната мелодия показва, че нещата са дълбоко вкоренени в цялата структура на космоса. Само когато нещата се вземат живи от цялата структура на космоса, те отговарят на реалната действителност.

Разбира се, в началото беше необходимо да се кажат много неща, причините за които се разкриха постепенно с течение на годините. Трябваше да се поеме риск хората да дойдат и да започнат да критикуват, защото не знаят на какво се основават нещата и какви трябва да бъдат, ако се вземе под внимание цялата структура на космоса. Но често става така. Срещу казаното сега все още може да се възрази много, ако се подходи с повърхностни понятия. Ала в течение на години, а може би и на десетилетия, ще се появи това, което ще оправдае нещата. А прозренията на духовната наука сами по себе си ще станат плодотворни, когато престанат да бъдат теории, а оживеят.

Всичко опира до там да се издигнем от онова, което първоначално се свързва само с думите физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н., до оживяването на тези идеи; защото от това оживяване ще се излъчи истинското разбиране на света. И който е в състояние да направи това, може да сравни появилото се в естетиката през последния век и половина с онова, което можем да извлечем от познанието за човешката организация за произхода на изкуствата. И като сравни двете, ще види, че е невъзможно да се постигне истинско разбиране на това, което живее в заобикалящата ни среда и ни радва, без да се познава човешката организация.

Бих искал да пробудя усещането, че със самата духовна наука наистина е даден начален импулс, който ще се развива все повече и повече, че ние, така да се каже, сме призвани да направим първите стъпки и можем да предположим какво ще стане с тези първи стъпки, когато отдавна вече няма да присъстваме в тази инкарнация.

архитектура 

                               физическо тяло

скулптура 

                               етерно тяло 

живопис

                                астрално тяло 
 

музика                   
                                Аз 
 

поезия

                                дух-себе 

евритмия

                                дух-живот

Бележки

1 Има се предвид постройката на първия, дървен Гьотеанум в Дорнах, който на 31.12.1922 е разрушен в умишлен пожар.

2 “Ut queant laxis...” e първият куплет на химн за Йоан Кръстител от IX век. Бенедиктинският монах и педагог Гуидо д’ Арецо (990-1050) използва началните срички (ut re mi fa sol la) на първите шест реда като названия на тоновете в своята система за практическо определяне на тоновете и интервалите. 

            Статуя на бенедиктинския монах Гуидо д’Арецо в град Арецо, Тоскана

Текстът “За да могат учениците да прославят чудните твои дела, развържи им, свети Йоане, езиците, вземи греха от опетнените им устни” е намек за Захари, който според евангелието от Лука онемява и езикът му се развръзва едва при раждането на сина му Йоан. По тази причина някога Йоан Кръстител се е смятал за патрон на църковната музика.  

Ето две изпълнения на химна за свети Йоан: на Дона Стюарт (https://youtu.be/viu-PhML3D8 ) и на мъжки хор ( https://youtu.be/nK0CE5dIxCc ).