Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09 10:13 - Хари Потър и седемте порти на теософията - 2. част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 2713 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 04.10 08:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Петата порта: царството на Манас или духа-себе - "Хари Потър и Орденът на феникса"

Когато човек премине изпитанията на Аза, най-висшето от които е срещата със смъртта, в него започва да се проявява нова способност. Ще разберем това, ако си представим Аза като своеобразно око, с което виждаме моралното и неморалното в света, в който действаме. Като се съпротивлява на злото и се придържа към доброто единствено благодарение на силата на Аза си, човек развива своята способност за различаване. Тогава той има, така да се каже,  две очи: "долно", с което вижда тайните на злото и "горно", с което вижда тайните на доброто. Тъй като и двете "очи" са форми на откровение на неговия Аз, от този момент нататък в него живеят един “нисш”и един “висш Аз" и той трябва да се научи да прави разлика между тях, което може да доведе до голямо объркване и вътрешна несигурност за дълго време. Това се засилва от факта, че Хари започва да вижда същества и вьаимовръзки, които не е могъл да възприема и разпознава преди срещата си със смъртта. С формирането на тези способности той едновременно започва да се различава от хората около себе си. Те забелязват, че в него се е променило нещо, което не разбират, така че той рискува да бъде изолиран и смятан за чудак, лъжец, луд или поне за фантазьор.

Всичко това се случва с Хари Потър, след като е преминал през петата портата. Той е единственият, който е видял как Черния лорд възкръсва и убива съученика му Седрик и оттогава нататък може да вижда действията на Волдемор през окото на своя "нисш аз" във видения и сънища, рискувайки да се идентифицира с видяното - преживяване, в което злото заплашва все повече да го завладее и да го направи част от себе си. Защото срещата със злото е двупосочна улица: всеки, който го гледа, също е гледан от него и чрез този "зъл поглед" то може да влезе вътре в човека. За да се противопостави на тази опасност, Хари започва да изучава оклумантика при професор Снейп - изкуството да се предпазим от завладяване и унищожаване на собственото ни мислене от черния маг.

Всеки, който е намерил достъп до висшия си Аз, може да стане учител на други, които не са толкова напреднали по този път - ако те го поискат в свобода. Така Хари се превръща в учител за своите приятели и спътници, който ги учи да гледат злото в очите и да се борят с него, като в центъра на вниманието е защитата от черномагьоснически атаки. Ражда се "Войнството на Дъмбълдор". Сред многото магически формули, които членовете му научават в класа на Хари, от централно значение е заклинанието Експекто Патронум, появило се още през третата година от обучението и свързано с астралността, защото защитаващ Покровител-Патрон може да бъде извикан само ако магьосникът успее да събере най-благородните и красиви неща пред своето "око на доброто", от една страна, а с долното си око, насочено към злото, да прозре атаката на дименторите.

"Разделянето на духовете" е свързано с появата на няколко форми на общност: Онези, които виждат злото само с долното око, сами стават част от него и губят всякакъв достъп до висшия си Аз; други, които затварят очите си за злото, се превръщат в организация на отрицатели на съществуването на злото, които забраняват на себе си и на другите да говорят за него, ако е необходимо, и с инквизиторски средства; а трети, които отварят и двете си очи и поради това биват нападани и преследвани от другите две групи, било от страх, било от омраза, се превръщат в общност от приятели и съратници. В петата книга духовете се разделят по този начин и се появяват три вида общности: общността на Смъртожадните, водени от жаждата за власт и убийства, които са зависими членове и инструменти на черния магьосник Волдемор; общността за страх и принуда на отрицателите на съществуването на злото, обединени около Министерството на магията, които съставляват голямото мнозинство и чиято емисарка Ъмбридж се стреми да контролира училището Хогуортс в този смисъл, използвайки методите на средновековната инквизиция; и свободно сформираната общност от съмишленици, които преодоляват страха си, смело се изправят пред фактите и заедно поемат битката с Волдемор и неговите последователи. Когато Волдемор се появява за пръв път преди 16 години, тази общност е формирана от групата аврори, които след това се обединяват в "Ордена на Феникса", ръководен от Дъмбълдор. При завръщането на Волдемор към тях се присъединява "Войнството на Дъмбълдор". 

С окото на висшия си Аз човекът може да погледне отвъд чисто земната си личност и да разпознае причината за своята инкарнация. Тогава става ясно истинското му призвание: истинското име (Манас), което носи неговият висш Аз като дух-себе в духовния свят. Това призвание може да бъде разпознато при някои хора още от родителите или от ясновидци преди или малко след раждането на съответното лице - като един вид пророческо предвиждане. Такова пророчество витае и около Хари Потър от най-ранно детство. И тъй като Волдемор знае за част от това пророчество, което предсказва, че Хари Потър заплашва да израсне като негов равностоен противник, той се стреми да убие Хари още от раждането му.

Петата книга се върти около това призвание, съобщено в пророчеството, чието пълно съдържание Волдемор се опитва да получи с помощта на средствата на черната магия. Да се придържа към него, да остане верен на своя дух-себе (Манас) дори в ситуации, в които е заплашен да му бъде отнето призванието с всички средства, е единственият изпит в петата година на обучението на Хари, който той трябва да издържи и който не може да издържи сам, защото е зависим от борческата общност на приятелите си. Защото една част от изпитите на ниво Манас са поставени пред общност, която свободно се обединява в обща духовна цел - общност от доверяващи се един на друг, взаимно оценяващи се и обичащи се спътници, които имат смелостта и се научават да гледат на света едновременно с горното и долното око.

Другото изпитание, което трябва да бъде преодоляно, се отнася за този, който е достигнал до нивото на Манаса. То се състои в това да се научим да контролираме гнева и отмъстителността, които са активни в астралното тяло, от по-висша гледна точка. 

Овладяното и трансформирано астрално тяло се превръща в Манас. Отново има два вида овладяване, като и двата са предмет на разглеждане в книгата: едното се усвоява по пътя на вътрешното самоусъвършенстване (Хари и неговите приятели), а другото се упражнява външно чрез принуда и сила (Министерството на магията, държавата). Хари тръгва по първия път. Така той трябва да се научи да сдържа все по-нарастващия си гняв, който е насочен и срещу Дъмбълдор, когото почита, но който го пренебрегва и дори го зарязва; трябва да преодолее също и изкушението от болка и отмъщение да убие вещицата, убила кръстника на Хари Сириус Блек, когото Хари почита и обича. Омагьосана от проклятието на Хари, тя лежи беззащитна пред него, а в него звучи гласът на Волдемор: "Убий я! Тя го заслужава!"

Ако човек премине изпитанията, свързани с нивото Манас, може да настъпи просветление: тогава той разбира и прониква в някои тайни на доброто и злото от по-висша гледна точка. Ако не премине изпита, ако не може да устои на напрежението между доброто и злото, тогава може да се стигне до обсебване. В този случай човекът е победен от злото, което го завладява. Хари трябва да премине през това изпитание, когато Волдемор, с когото Дъмбълдор се бори, влиза в Хари и започва да говори от него. Хари обаче успява да се пребори със злото в себе си и да прогони Волдемор от душата си благодарение на спомена за любовта към своите родители и към Сириус Блек, както и благодарение на мислите за лоялност и привързаност към приятелите и съмишлениците си. 

Хари Потър е преминал успешно изпитанията на Манаса и може да влезе в шестата година на обучението си, което го води до шестата порта.

Шестата порта: Реалността на Будхи или духа-живот - "Хари Потър и Нечистокръвният принц" 

Ако се запитаме коя е силата, която държи отворено "горното око", взиращо се в тайните на доброто, отговорът е: любовта. Любовта дава на Аза на човека в "горния" духовен свят преживяването на същностната пълнота, която се изразява в Аз-Съм - когато той гледа към истинското и доброто. Любовта към доброто и към истината обаче не е нещо, възникващо от само себе си; за да се развие, искрата на любовта в душата трябва да бъде запалена и подхранвана още от най-ранно детство, а след това отново и отново по нов и различен начин.

Първата искра, която се разпалва в душата, е родителската любов. Онзи, който подобно на Том Ридъл-Волдемор не е получил нищо от нея по пътя си през живота, може да изпита нещо от същността ѝ само при много трудни условия; често на нейно място в детето, заченато и отгледано без любов, се заражда омраза към родителите или поне към единия от тях, от която е воден Том Ридъл. За разлика от Волдемор, Хари Потър, който прекарва детството си в условия, подобни на тези на Волдемор, поне през първата година от живота си изпитва силна родителска любов, а майка му се жертва за него.

Втората искра на любовта се разпалва в душата чрез срещи със собствените братя и сестри или с приятели. Любовта на братята и сестрите и приятелите дава на подрастващия усещането, че не е сам в света. Хари, също като Волдемор, няма братя и сестри и е сам в света; за разлика от него обаче той има късмета да срещне приятелите си Рон и Хърмаяни на единадесетгодишна възраст и така да изгуби чувството на самота, от което страда в приемното семейство Дърсли на Привит Драйв. Подобно на Хари, Том Ридъл също няма приятели в детството си; за разлика от него обаче той не ги търси по-късно, а предпочита да върви по все по-мрачните си пътища сам и незабелязан. Той може да си представи отношенията с другите само като тяхно подчинение и пълна зависимост от него.

Третата искра на любовта може да пламне в душата, когато човек срещне по-възрастни хора, чиито душевни качества са такива, че те го ценят и той може да им се възхищава, както това се изразява особено в почитта към любим учител. Както Том Ридъл-Волдемор, така и Хари са се срещали с достойния за почитание Дъмбълдор; Дъмбълдор оценява таланта на Ридъл за магии, но не и характера му, защото на Том му липсва любов. Различно е при Хари, който се ползва с любовта, грижите и закрилата на Дъмбълдор, защото има любов в себе си.

Четвъртата искра - може би най-важната и решаващата - се запалва в душата, когато човек има късмета да срещне своя партньор, в любовта на двама влюбени. Търсенето на правилния партньор - на сестринската душа - може да премине през много изпитания и трудности, през ревност и наранена суета, както се случва с Хари и неговите приятели, докато най-накрая намерят истинските си партньори. Когато сестринските души се съберат в любовта, това често се изразява във възвишено чувство на щастие, интензивност и оживление на душевния живот, което кара човека да прегръща всички, да "ходи по въздуха" и да прави всичко в обкръжението си леко. В това щастие, в тази лекота, с която всичко изглежда успешно и в хармония, се проявяват лъчите на духа-живот, на Будхи в човешката душа. Този ободряващ ефект и лекота се предизвикват и от вълшебната отвара Феликс фелицис, която съдържа много от духа-живот.

Волдемор обаче никога не е търсил сестринска душа; той не познава оживяващото, въодушевяващо и даряващо радост въздействие на духа-живот или Будхи. Вярно е, че и той живее в някаква разновидност на любовта - цени специални предмети, но само защото се стреми да придобие като трофеи вещи, които имат голяма стойност в очите на другите и е готов да мине през трупове, за да го направи.

Животът с отворено горно око, който е живот в любов, променя тялото на живота или етерното тяло на човека, което вече беше споменато във втората част. Защото колкото повече силите на вечната истина и вечното добро, които образуват дрехата на любовта, се отпечатват в живота на човека, толкова повече от вечността се отпечатва и в етерното тяло и го преобразява по такъв начин, че вместо да бъде носител и организация на ограничен във времето живот, то става организация на любовта, т.е. носител на вечния живот. Така трансформираното в този смисъл етерно тяло не е нищо друго освен духът-живот или Будхи. Пълнотата на любовта или чистата същност на Будхи, която дава безсмъртие и вечен живот, се проявява седемкратно. 

Волдемор знае за тази магическа сила на числото седем, но я вижда само на фона на собственото си разбиране за магията и живота. В своето търсене на това, което смята за безсмъртие, но което всъщност е липса на смърт, той се сблъсква с идеята за хоркруксите. Те се създават, когато един черен маг разцепи собствения си душевен живот на две или повече части, като за успеха на всяко разцепване е необходимо убийство. Този процес може да се обясни по следния начин: С делата си душата оставя отпечатъци в жизненото или етерното тяло, което, както вече споменахме, е и тяло на паметта или спомените. Ако човек гледа единствено с долното око към злото и нагажда живота си към него, етерното му тяло се втвърдява; то става все по-плътно. 

Волдемор е разбрал, че убийството е средството, което прави част от етерното тяло толкова плътно и твърдо, че да устои на разпадането, на което подлежи етерното тяло след смъртта. Тази част от етерното тяло, която "увековечава" отпечатъка на душата, извършила убийството, е станала "устойчива на смърт". И тъкмо тази откъсната част от душата Черния лорд омагьсва в определен предмет и със заклинание я скрива от погледа и посегателството на други хора. Така частта от душата, скрита в хоркрукса, която по магически начин се задържа на Земята, позволява на черния маг дори и да загуби физическото си тяло, да оцелее, макар и вегетирайки.

Като се потапят в спомените на хора, които са се срещали с Том Ридъл/Волдемор в различни етапи от живота му, Дъмбълдор и Хари разбират, че Черния лорд наистина е създал седем хоркрукса. За да го победят завинаги, те трябва да унищожат тези седем хоркрукса, които в своята цялост представляват противоположност на истинския дух-живот - антибуди. Три хоркрукса вече са унищожени. Местонахождението на останалите четири все още не е установено.

На шестото ниво Будхи Хари трябва да научи, че любовта носи различни дрехи. Това включва и осъзнаването, че същата тази любов може да поддържа отворено и живо долното око, което се вглежда в мистериите на злото. Там това, което на пръв поглед изглежда осъдително и зло, всъщност може да бъде израз на по-висша любов. Представител на тази любов, скрита в света на злото, е "Нечистокръвният принц", чиито бележки и указания Хари намира в учебник по приготвяне на отвари за напреднали и се научава да ги използва и да им се възхищава. Обаче зад принца, на когото Хари се възхищава, както той научава много по-късно, стои не кой да е, а омразният професор и ръководител на дома Слидерин Сивиръс Снейп, който написва бележките в учебника си, когато е на възрастта на Хари. В края на пътя, водещ през шестата порта, Снейп убива с проклятието "Авада Кедавра" Албус Дъмбълдор в присъствието на Хари, скрит под мантията си невидимка. За Хари това е най-отвратителното от всички деяния, на които е бил свидетел, защото чрез Дъмбълдор той е изпитал любовта, от която е бил лишен толкова дълго време в дома на Дърсли. Едва много по-късно, по време на търсенето на останалите хоркрукси, Хари разбира, че Снейп е бил воден от съвсем други мотиви в действията си в Хогуортс, както и при "убийството" на Дъмбълдор. За целта обаче Хари Потър трябва първо да премине през седмата порта.

                                      image


Алан Рикман в ролята на “злия” професор Снейп. Актьорът, който почина от рак през 2014г., си е водил дневник по времето на снимките на филма. Той не е знаел, че на края на поредицата героят му ще се окаже положителен. Само един лек намек на авторката, че не всичко е така, както изглежда на пръв поглед, му дава сили да продължи снимките въпреки заболяването си и да изиграе толкова убедително ролята си.

Седмата порта: Царството на Атма или човека-дух - "Хари Потър и даровете на смъртта”

В степента, в която човек е способен да оформя живота си от "по-висша гледна точка" - тази на своя "висш Аз" - в него може да се формира "висшият човек". Тогава освен видимото си физическо тяло, в което живее неговият "нисш аз", човекът притежава и невидимо духовно тяло, в което "живее" висшият му Аз и което го прави индивидуален и неповторим в духовния свят, както физическото тяло го прави уникална личност. Но докато физическото тяло е смъртно и човек отива заедно с него в смъртта, "духовното тяло" е безсмъртно; човек влиза с него във вечността и безсмъртието, защото това тяло по същество не се състои от нищо друго освен от всички онези дела, които човекът е извършил от гледната точка на своето висше око, гледащо към мистериите на вечната истина и вечното добро. Неговото "духовно тяло" е, така да се каже, съвършеният израз на висшия му човек на любовта и по този начин представлява съвършен инструмент за действията му.

"Човекът на любовта" в смисъла, който се има предвид тук, има три основни характеристики: Първо, той може да се материализира и дематериализира, т.е. да става невидим. Второ, в това тяло той се различава от другите същества, които също са у дома си в по-висшия, духовен свят и по този начин може да се срещне с починали хора. Това се отнася по-специално за починалите любими близки, които са оставили физическите си тела и сега живеят в невидимия силов образ, формирал и организирал минералното тяло по време на техния живот. На трето място, в невидимото си тяло той разполага с инструмент, който е съвършен израз на неговата воля и действие, т.е. който дава на волята му неограничена сила и по този начин представлява целта на всички магически усилия. 

В седмата книга за Хари Потър тези три характеристики са символизирани от трите дара на смъртта: Мантията-невидимка, завещана на Хари от Дъмбълдор през първата година в училището, която позволява на Хари и приятелите му да действат в невидимо тяло; Животворния камък, който прави любимите починали видими, позволявайки на Хари да се среща с тях, докато са още живи; и Бъзовата пръчка - пръчка, която притежава възможно най-голямата магическа сила.

Това, че тези светини наистина са инструменти, които отключват или разкриват областта отвъд физическата смърт, става ясно от една от приказките на барда Бийдъл - малка книжка, която Дъмбълдор оставя на Хърмаяни в завещанието си. Приказката в книгата разказва за трима братя, които са надхитрили смъртта, за да изпълни тя желанието на всеки от тях. За да се спаси от смъртта, всеки от тримата пожелава един от даровете на смъртта.

Съществува връзка между духовното тяло на висшия човек - което в теософията се нарича Атма, а Рудолф Щайнер го нарича в своята книга “Теософия” - “човека-дух” - и онзи формиращ организъм от сили, които структурират физическото тяло по време на живота и му придават своя отпечатък, тъй като и в двата случая става дума за волеви сили. Колкото повече волята на един човек, а оттам и действията му, се ръководят от това, което той вижда с горното си око - окото на висшия човек в него - толкова повече от субстанцията на доброто или любовта се отпечатва върху волевата форма, която поддържа и организира физическото му тяло. С други думи, колкото повече действията на "долния (нисшия) човек" са израз на възприятията на "горния (висшия) човек", т.е. колкото повече той е ръководен от висшия Аз, толкова повече силовата форма на физическото му тяло се доближава до духовното му тяло, тъй като именно това ръководство от висшия Аз характеризира невидимото духовно тяло на висшия човек. По този начин физическото и духовното тяло стават едно цяло, т.е. нисшето физическо тяло се превръща в Атма или човек-дух. 

Хари Потър, в чийто житейски път се разкрива следата на любовта, защото в решителни моменти от живота си той се противопоставя на злото и е готов да пожертва собствения си живот в името на доброто, вече има физическо тяло, в което може да се разкрие нещо от човека-дух: Ето защо той е законният притежател на онази мантия-невидимка, която може да го направи невидим не с помощта на по-нисша магия само за няколко мига, а винаги, защото тя е един от трите дара на смъртта. 

Освен това Дъмбълдор му е завещал Животворния камък, скрит в златния снич, хванат от Хари в първия му куидичен мач, който е в състояние да накара всички любими починали, с които Хари се чувства свързан, да присъстват и да го утешат в онзи момент от живота му, когато той, който доброволно се жертва за другите, стои на прага на смъртта. И след като Хари се е пожертвал и е бил поразен от проклятието на Волдемор Авада Кедавра без борба, в ръцете му попада и Бъзовата пръчка. Хари се събужда, след като се е пожертвал, на гара Кингс Крос, където Дъмбълдор му дава възможност да избере дали да пътува към обиталищата на мъртвите или да се върне на земята, за да победи злото. На това място става ясно, че Волдемор, който гледа само с долното си око и смята липсата на физическа смърт за безсмъртие, не притежава духовно тяло в смисъла на Атма. На нейно място се появява нещастно обезобразено бебе, на което никой не може да помогне - не и докато Волдемор не се покае.

Хари избира да се бори. Завръща се във физическото си тяло и отново се изправя срещу Волдемор. Черният магьосник, който е присвоил Бъзовата пръчка, като е осквернил гроба на Дъмбълдор и е откраднал пръчката, погребана заедно с него, е допуснал една малка, но решаваща грешка в плана си: той не е разбрал естеството на откраднатата пръчка. Пръчката за висша магия - Бъзовата пръчка - сама си избира своя господар; ако бъде отнета чрез кражба и убийство, тя носи бедствие и разруха на своя собственик. Така проклятието Авада Кедавра, запратено от Волдемор срещу Хари, се стоварва обратно върху него и го унищожава. Майстор на най-висшата магия е онзи, който осъзнава, че тази магия е чистата сила на любовта, която вече не се нуждае от пръчка, затова Хари я прибира на недостъпно място след унищожаването на Волдемор. 

Който навлезе в царството на Атма, едновременно навлиза и в царството на най-висшето познание - интуицията. Тя се състои в това, че познаващият и познаваното стават едно. В седмата книга това се намеква с факта, че Хари, в когото живее една отцепена част от душата на Волдемор още от първото нападение над него в ранното му детство, може да преживее делата на Волдемор от голямо разстояние, и то така, сякаш самият Хари е извършителят. Но тъй като интуицията е чисто познание на любовта, горното око на Хари винаги остава отворено по време на интуитивното му съпреживяване на злото. Белегът в средата на челото над "долните" очи го боли и изгаря, така че никога не съществува реална опасност той да загуби ориентация и да стане жертва на злото, с което се слива в познанието. Затова в крайна сметка всичко свършва добре.

Послеслов - една легенда

Когато в края на века мракът на Земята се увеличи до такава степен, че дори силите на стихиите започнаха да се колебаят и човечеството заплашваше да потъне в него, Съветът на дванадесетте се събра в онази област, до която земният шум никога не може да достигне. Те, които принадлежат към по-възрастните братя на човечеството, с тревога наблюдаваха, че силите на мрака са оплели мрежата си около Земята толкова здраво, че изглеждаше лесно техният тъмен брат-ренегат да направи последните стъпки и сам да се появи сред хората на Земята.

Тогава един от братята надигна глас: "Грешно ли беше, че ние се съгласихме и дори помогнахме на хората да затварят все повече и повече окото си, с което могат да гледат нас и сферите, в които живеем, докато накрая не станаха слепи за нас?" 

"Не мисля така, братко! - възрази Облеченият в алени одежди, зад когото се намираше портата на Запада. "Говориш за онази критична 1260 г., когато за известно време гледката към нашите области беше затъмнена. Но нима не дадохме на хората, които оттогава бяха оставени сами на себе си и трябваше със собствени усилия да се научат да пребивават в тази неизвестност, легенди и приказки, които да отнесат със себе си и в които възвишеното познание за седемте члена на човешкото същество и за висшите сфери зад видимата природа беше скрито в образи, разпалващи сърцата на децата и даващи закрила на хората?" 

"Правилно казваш!" - обади се друг брат от източното крило. "Но дали въпреки всичко онова, което хората наричаха "Просвещение", не ставаше все по-силно и по-силно и което в крайна сметка служеше най-вече да представи знанието за нашия свят и за висшите сфери около нас като бабини деветини и измислени легенди, докато земните умове навлизаха във все по-широки области и съставяха енциклопедия на цялото налично материално познание?"

"Вярно е това, което казваш, братко!" - каза трети. "Но затова пък и нашият брат на Запад основа онези организации, които съхраняват древното знание в кодирани текстове, за да го предадат на хоратс, които се окажат достойни за него." -

"Може и да е така - заговори една внушителна фигура от Севера. "Но помислете до колко малко хора достигна то и до какви съперничества и борби доведе държането на знанието в тайна, да не говорим за обявяването за еретици, което трябваше да понесат нашите враждуващи помежду си братства..."

"...докато земното познание и интелектуалността на хората напредваха и завладяваха дори бастионите на църквите, в които се пазеше вестта за нас..." - добави друг.

"...а хората, след като напускаха Земята, пренасяха мъртвите си мисли в нашите области и ги помрачаваха все повече и повече, докато възвишеният праобраз на човечеството, който ние пазехме, загуби цялата си мощ и сила и изпадна в дълбоко безсъзнание” - намеси се трети.

"Но помислете - отново взе думата Облеченият в алено от Запада, - как възвишените могъщи духове над нас прогониха тези тъмни фигури от нашите области и ги хвърлиха обратно на Земята, така че гледката отново е ясна за всяка душа, която идва при нас."

"Обаче каква цена трябваше да се плати за това! Не са ли духовете на мрака отново върнати на Земята и оттогава те само още повече затъмняват гледката на хората?"

"И все пак ние не оставихме хората сами и им напомнихме за истинския им произход, като създадохме явления, които те не можеха да обяснят..." - вметна един от хората близо до западната порта.

"Имаш предвид спиритизма?" - попита друг.  "Прости ми, братко, но не станахме ли абсолютно смешни с тези призраци за лекомислените и суеверни хора, с което ги изложихме на присмеха на напредващите науки?"

От източното крило прозвуча нов глас: "Но после намерихме начин и подходяща личност, която да инспирираме с мъдростта си толкова дълбоко, че пред физическите й очи да се появяват дори писма, написани от нашата духовна ръка." 

"Право казваш - каза Онзи с алената одежда. "Дори ние, братята от Запада, успяхме да я насочим към разкриването на някои от тайните на Изида, които след това бяха приети с охота от много жадни души на Земята. Но дали приближаващият тъмен брат не се оказа по-силен? Нима той не внесе раздор в общността, основана от нашия медиум и не успяваше понякога дори да я заблуди и да я прикове към себе си? - Така че това общество остана без въздействието в света, на което се надявахме."

"Но после изпратихме един от нашите най-надарени братя" - заговори фигура, облечена в тъмносиньо, точно до него. "С мисията да пренесе нашите знания в земните науки и по този начин да преобрази всичко в културата."

"... което също донякъде успя - продължи Облеченият в алено, - така че с него хранехме надежда, че в нашето време - сега, когато наближава краят на века - много милиони души ще видят новата светлина и ще се присъединят към нея..."

"Но не беше ли измамена и тази надежда?" - намеси се онзи от Изтока. "Не бяха ли раздорите, интелектуализмът и материализмът пренесени и в основаното от него движение? Нима Черния лорд не успя да намери достъп и до него?"

Дълго време братята мълчаха.

Тогава една фигура от Юг се надигна и заговори: "Братя, нека да проучим причината, поради която всички наши инициативи не доведоха до това, на което се надявахме!" 

"Какво имаш предвид?" - попитаха те.

"Вижте, ние се опитахме да достигнем до хората на Земята в различните им възрасти. Подарявахме приказки на децата, за да запазят спомена за нас жив. Вдъхновявахме религиите, които, особено за по-възрастните, пазят вестта за нас в различните си форми. Изпратихме пратеници, които да осветят и преобразят земните науки и така се обърнахме към възрастните. На старите дадохме книги с мъдрост. Досега обаче пренебрегвахме една група - тези, които са най-изложени на атаките на Черния лорд и са беззащитни срещу него. Имам предвид децата на възраст от единадесет до осемнадесет години! Нима те не посещават училища, в които им преподават знание, което затъмнява нашите сфери? Не ги ли отклоняват от нас с най-гениалните изобретения, докато не повярват те във всемогъществото на мислещите машини и не им остане само скептицизъм, съмнение, присмех или в най-добрия случай примирение за нас и сферите над нас? Не е ли именно в тяхната възраст съзнанието им така силно омагьосано, че те ни забравят, отричат всякакви сфери над физическия свят и когато по-късно като възрастни се сблъскат с нашето знание, само малко хора го смятат за вярно и му дават правилен прием в душите си?"

В помещението се чуха одобрителни думи. Тогава Облеченият в алено заговори: "Скъпи братя, нека намерим пратеник, който да достигне до тази група, който да има такива сили, че да може да устои на магията на Черния лорд и да разчупи заклинанието, с което той омагьосва всичко. Който да напомни на хората за тяхното седемчленно същество, но не с понятия и кухи поучения, а в преживявания и дела! Който е мил и изпълнен с живот и е способен да заведе своето поколение в едно друго училище, където те могат да научат защитата срещу седемкратната атака на злото в мощни образи - образи, които ще бъдат дълбоко запечатани в душите им, образи, които ще блеснат в съзнанието им, когато имат нужда от помощ в мрачните дни, които ще настъпят с идването на Черния лорд." 

"Така да бъде!" - казаха Дванайсетте в един глас.

"А тази фигура ще бъде техен връстник!" - добави Облеченият в синьо. "И той ще се появи в онези западни райони на Земята и ще говори на онзи език, на който Черния лорд подготвя последните стъпки на своето идване!" 

Не след дълго в съзнанието на една млада бъдеща учителка, пътуваща с влак от Манчестър до Лондон в търсене на квартира, се появи млад магьосник - "просто ей така" и първоначално "само като идея"...

 




Гласувай:
9



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 496302
Постинги: 390
Коментари: 15
Гласове: 4326
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930