1.    Как беше създадена книгата на Адам 

Преди светът да се отдаде на почивка в последния си миров сън, той премина през Лунния етап на своето развитие. Силите на топлината от най-древното време на мировото ставане все още не бяха толкова плътни, колкото са сега по време на Земната степен и хората още можеха да усещат тази първична топлина. 

Те я усещаха като течащо същество, тя беше едновременно в тях и наоколо и преминаваше през тях. И хората долавяха прадревната мъдрост на мировите водачи в тази струяща топлина. А ангелите, "синовете на светлината", постепенно освобождаваха тази мъдрост от топлината и я правеха достъпна за човека.

Тази освободена първична мъдрост се запази по време на мировия сън и когато светът в Земния етап отново преживяваше Лунния етап, водачите на човечеството създадоха от нея предание, което изразяваше мъдростта под формата на закони и правила. И това предание беше записано в светлината и така се превърна в книгата на Адам. Светлината, в която беше записана книгата, е втвърдената първична топлина. И тъй като първичната топлина се втвърди в Земния етап, хората започнаха да правят разлика между външна и вътрешна топлина. Топлината вече не можеше да тече, както преди и преданието остана скрито за хората, тъй като някога е било изтръгнато от потока на топлината и може да бъде разбрано само в него.

Всеки, който занапред се опитваше да намери и използва това предание, трябваше да изгори в него.

Така книгата на Адам ще бъде недостъпна за хората, докато един ден те не одухотворят себе си и света дотолкова, че топлината отново да може да тече безпрепятствено. Тогава те вече няма да  поставят граници пред топлината и да изгарят в нея.

2. Какво представлява книгата на Адам

Когато хората започнаха да се въплъщават в този свят, сред тях имаше един, който се наричаше Адам. Той беше родоначалник на онези атланти, от които по-късно, след Потопа, произлезе еврейският народ. Това атлантско племе беше избрано един ден да създаде човешко тяло, което да може да носи в себе си божественото същество, наречено по-късно Христос. За да се случи това, хората, които принадлежаха към това племе, трябваше да се обвържат особено здраво с материята. 

Това племе атлантски хора беше записало мъдростта си в книга, написана със светлина в светлина. Тази мъдрост беше толкова могъща и силна, колкото и мъдростта, която по-късно, когато с нея беше злоупотребено, предизвика Потопа. Мъдростта в книгата на Адам е свързана със Светия Дух отпреди Петдесетница.

Тази книга на Адам беше достъпна за хората от това племе, докато бяха чисти; докато се чувстваха свързани с рая. Тъй като обаче трябваше да се откъснат от рая и да се втвърдят в името на предопределението си, Сит, потомъкът на Адам, беше принуден да скрие книгата към края на земния си живот, за да предпази съдържащата се в нея мъдрост от злоупотреба. И до днес тази книга е скрита в една пещера.

Въпреки това знанието за книгата на Адам е оцеляло и до днес. От времето на Сит винаги е било възможно да се намерят няколко души, които са имали силата да носят това знание, без да жадуват за мъдростта на книгата и да предадат знанието в края на земните си дни.  

Когато един ден хората узреят дотолкова, че да се окажат достойни за мъдростта на Книгата на Адам, тогава тя отново ще стане достъпна за тях. Но дотогава тази мъдрост ще остане затворена за тях и хората няма да могат да я получат насила заради самите себе си. 

3.  Защо Сит скри Книгата на Адам

Цялото знание, цялата мъдрост на човешките предци е записана в книгата на Адам, която Сит скри от света, след като я пое от баща си. Същността на еволюцията на човечеството и Земята е записана в книгата. Когато Адам напусна рая, той все още можеше да чете от нея, защото си спомняше за времето, когато беше едно цяло с Ева; но създаването на Ева донесе необходимостта книгата да бъде скрита, защото човекът се раздели на мъж и жена. Затова Сит вече не можеше да чете книгата.

Книгата е поставена в земния гроб и както за тялото на Христос се полагаха грижи по време на погребението му, така се полагат грижи и за книгата. Четири братства, свързани с елементите земя, вода, светлина и огън, се грижат за съответния аспект на книгата в съвместна общност. Самата книга и съдържащата се в нея мъдрост обаче са мъртви, докато почиват в гроба на Земята.

Книгата беше дадена на Адам преди създаването на Ева. Едва когато в далечното бъдеще мъжът и жената се обединят отново в един човек, когато майката Земя отново стане съществото на Земята, книгата на Адам ще бъде пак достъпна за човека. Тя ще бъде възкресена от смъртта и тъй като хората ще са усвоили свободата, мъдростта в книгата на Адам също ще стане свободна.

Ето какво пише немският антропософ и съосновател на Християнската общност Емил Бок за Книгата на Адам в произведението си “Праистория. Приноси към духовната история на човечеството” (Щутгарт, 2009г.):

“Познанието за изначалното откровение се е запазило най-ярко и точно там, където е било запечатано в картинна форма. Тук се сблъскваме с особено важната образна концепция за Книгата на Адам. Преданието гласи, че един архангел донесъл на Адам, докато той обитавал рая, някаква книга, в която били записани най-великите мирови тайни.  

Безброй мъдри книги и тайни писания от древността са били посочвани като варианти на тази Книга на Адам, за да се свържат с изначалното откровение. Особено ценен пример за такива книги представлява достигналата до нас сирийска книга “Liber Adami” на  мандейците 1, в която на тържествен култов език и с многобройни мантрически повторения са записани тайните на звездното небе, на природните царства и на човешката природа. 

Древната гностическа секта на мандейците почита Йоан Кръстител и извършва кръщенията си винаги в река.

Произведението "Пещерата на съкровищата", запазено също на сирийски език, чиято днешна версия води началото си от големия източен богослов Ефрем Сириец 2, се нарича "Християнската книга на Адам". 

Ефрем Сириец, както е изобразен на известния стенопис от Боянската църква

В нея историята на света и спасението са предадени в имагинативни образи. Книгата "Земеделието на набатейците", която произлиза от древни предания, също е едно от свидетелствата за Книгата на Адам в историческите времена. В крайна сметка в нея самата се казва, че тя води началото си от Адам като един от най-великите посветени. До Средновековието някои духовни течения, като например катарите, твърдят, че притежават Книгата на Адам и по този начин претендират, че поддържат прякото продължение на първоначалната мъдрост.

Според талмудистката традиция архангел Михаил е този, който дава книгата на първоначалната мъдрост на Адам. "Михаил даде на Адам основата на познанието и Адам стана мъдър.” Отначало сияйната като слънце Божия мъдрост залива човека повече като светлина и сила, отколкото като осъзнато собствено знание. Човекът все още е много близо до своя праобраз, с който е образ на Божеството и същевременно сбор и обобщение на първообразите на всички останали царства на Сътворението. Човекът е микрокосмическо повторение на онова, което някога на Старото Слънце е било макрокосмическо етерно изтъкаване на праобрази,  съставляващи цялата наличност на земната планета. Първообразите на всички братя по Сътворение намират своя същностен център, своята квинтесенция в човека и го осветяват като райско, аурично тяло от светлина. Човекът сам събира в книга отделните страници от Книгата на първообразите. В своето същество той носи Книгата на живота, която му дава архангелът на Слънцето.

Ето защо Адамовият човек наистина стои като Господ сред създанията. Образите, които са сияели в творческото съзнание на Бога и по този начин са се сгъстявали в битие, проблясвайки и пулсирайки в него като магическа воля, го превръщат в съ-творец. Книгата, която е самият той, се състои не от написани, а от изречени думи. Всички прояви на човешката същност, още преди да се появи език в днешния смисъл, са думи, даващи имена, които прозвучават от тази книга, сякаш прочетени на глас: творящото слово на божествените съзидателни сили, което продължава да звучи на Земята. “Навсякъде, където Адам изваждаше книгата и четеше от нея, Земята трепереше и се люлееше като кораб по вода. Ако четеше от нея пред някоя планина, планината се разтапяше като восък. А ако четеше пред морето, морето излизаше от пределите си, както се препълва купа с вода. Когато четеше от книгата пред огън, огънят се превръщаше в пепел, а когато четеше от нея пред лъвове, пантери, мечки и зли зверове, те стояха като занемели … Ако говореше пред някое дърво, дървото даваше плода си преди времето си … “.  

Разводнената вече имагинация на легендата казва точно същото, както ясното описание, което духовният изследовател дава на все още голямата плавност и податливост на природата и магическата култура на древността малко след средата на Лемурийската епоха. Заради Грехопадението човекът се лишава в същността си от книгата на първообразите, а по този начин и от своя дял в божествената мъдрост и сила. "Докато Адам все още беше в Едем, той всеки ден изучаваше книгата и се възползваше от съкровищата на Господа и му бяха разкрити най-висшите тайни, за които и най-извисените служители не знаеха нищо. Но когато Адам... престъпи заповедите на Господа, книгата отлетя от него. Тогава Адам се удари по главата и се потопи до шията в потоците на Гихон 3. А от водата тялото на Адам подпухна и сиянието му изчезна.”   

Тук възниква една голяма загадка. Защо човекът се е поддал на изкушението да яде от Дървото на познанието, след като е притежавал Книгата на божествената мъдрост? В своето същество той е притежавал Книгата на живота; светлата воля на мировото слово, записано в нея, сияело от Адам. Но съзнанието му можело да следва въздействията на книгата само в дълбок сън със съновидения. Той още не можел да чете сам от Книгата. Написаното в нея преминавало през волята му, но все още не се е било превърнало в съдържание на неговото познание. Затова той пожелал да се научи да чете и ял от Дървото на познанието. Тогава придобил способността да чете, ала Книгата била отнета от него.

И все пак след Грехопадението човекът не е лишен от книга. Легендите разказват, че архангелът-лечител Рафаил му върнал изгубената книга. Но книгата, която притежава сега, е друга. Както има Дърво на живота и Дърво на познанието, така има и Книга на живота и Книга на познанието. Човекът е заменил Книгата на живота с Книгата на познанието. Двете книги се отнасят една към друга както Слънцето и Луната. Слънцето излъчва собствена светлина, а Луната може да дарява само отразена светлина. Докато човекът е носел в съществото си истинските първообрази на цялото битие, от него като слънце е греел един самостоятелно светещ свят. Но той е бил само сцена на божественото познание, а не субект на собствено познание. Едва след като заливащите го Божии мисли се натъкват на огледални повърхности в неговата същност, те, които дотогава само са определяли битието му, стават и съдържание на неговото съзнание. За да направи това, човекът е трябвало да изгуби своята райска пропускливост - Бенгел 4 я нарича "светлост", просветленост - и да вплете в своето същество тъмна плътност. И така, от Грехопадението нататък, от слизането в материята, за човека следва замяна на Книгата на първообразите с тази на огледалните образи. Слънчевите сили на волята започват да избледняват, а лунната светлина на самосъзнанието постепенно  изпълва душата. Изглежда по онова време човекът е започнал да развива органа на физическото око. Когато светлината на Духа започнала да угасва за него, той се подготвил за възприемане на физическата светлина.

В образите на Грехопадението са обобщени големи взаимосвързани еволюционни процеси. Борбата на слънчевите и лунните сили за душата на човека преминава през големи периоди от време; борба, в която, след като целият космос е направил крачка от слънчевия към лунния етап, лунният свят е трябвало да остане победител в полза на развитието на собствено същество на човека.

В библейския разказ се описва сцена, в която самата божествена сила води човека до забраненото Дърво на познанието. Това е сцената, в която човекът по божествена заповед и със силата на Божията близост дава имената на животинския свят. Този образ е библейското отражение на чудото и силата на Книгата на Адам. Чрез Книгата на живота човекът носи в себе си първообразите, имената на животните като същества. Животните, които въобще не съществуват още в индивидуални физически форми, а все още като видове и групови души на видове, преброждат етерно-физическата сфера на тялото, могат да се почувстват отразени и разпознати от човека, въпреки че той все още не се е събудил за собствено познание, точно както човекът може да се почувства разпознат от божествените същества над него. За да може човекът да достигне до способността за съзнателно назоваване, първообразите в него първо трябва да се превърнат в огледални образи. Това се случва чрез процесите на калциране, които лунният елемент изпраща в човешкото същество.”

Бележки

1 Мандейци – религиозна секта от първи век сл.Хр., чиито последователи и до днес живеят в Ирак. 

2 Св. преп. Ефрем Сириец (ок. 306-373) - християнски светец и бoгослив, един от видните църковните отци и учители на ранното християнство.

3 Според Стария завет Гихон, който традиционно се отъждествява с Нил, е една от четирите реки на рая.

4 Йохан Албрехт Бенгел (1687 – 1752) – лутерански богослов, главен представител на немския пиетизъм.