Разговор на Волфганг Вайраух с природния дух Капуву (Каменния, същество на камъка) с посредничеството на Верена Щал фон Холщайн. Из книгата "За вечността и тъмнината на живота. Природните духове", том 7, Фленсбург, 2006

Продължение на поста https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/07/04/prirodnite-duhove-za-razrushenieto-i-spasenieto-na-fantomnot.1768180 

Капуву, Каменния: Аз вече съм тук.

Волфганг Вайраух: Здравей. За контекста на тази книга искам да допълня още няколко въпроса за смъртта на човека. Какво става в момента на смъртта, имам предвид на физическата смърт?

К.: Тази конкретизация беше уместна. Има много видове смърт. Може да се умре физически, етерно и астрално и дори духовно - но това е твърде ужасно. Физическото умиране ли имаш предвид или смъртта?

В.В.: Умирането на човека.

К.: Има голяма разлика. При умирането съществуват различни възможности. Или умираш внезапно и тогава всичко последващо също се случва внезапно. Ако например - това е измислено специално за теб - глътнеш малка бомба и се спукаш, тогава се пръсва не само физическото ти тяло, но и етерното.

В.В.: Как да си представя пръсването на етерното тяло?

Когато етерното се отдели

К.: Етерното тяло се разлита. Така е било и така става. То се увеличава извънредно много, но в същото време се разкъсва. Подобно нещо става и при самоубийства и нещастни случаи с летален край. Най-вече това се случа при смърт, когато физическото тяло се разкъсва. Ако застрелят някого в главата, етерното тяло не се разпилява.

В.В.: Защо?

К.: Ако физическото нараняване е само на едно място, то и етерното тяло е наранено само на едно място. Ако обаче физическото тяло е съвсем разбито, трябва да се изчака една седмица, преди да се погребат останките, защото в ритъма на седмицата моментът на смъртта може да се изживее пак. Старите християни все още знаеха това и всеки петък празнуваха един вид Разпети петък и затова постеха.

След това съществува и възможността за бърза смърт, напр. чрез застрелване или сърдечен инфаркт. В тези случаи етерното тяло е цяло, а астралното тяло и Азът излизат, но етерното тяло се запазва като форма. Тук погребението може да се направи по обичайния начин. Етерното тяло се изтегля бавно от физическото. Физическото тяло не умира веднага, напр. косата още продължава да расте. Затова при вас труповете ги бръснат, защото етерното тяло макар и да не е вече във физическото, все пак е около него.

В.В.: Колко дълго етерното тяло остава около физическото при умиращ човек?

К.: Ако смъртта настъпва бавно, етерното тяло излиза частично още преди тя да дойде. Напр. има възрастни жени, при които физическото тяло вече е умряло, но етерното удържа всичко. Такива хора всъщност живеят по-малко на физическия план, повече на жизнения (етерния). Когато умрат окончателно, етерното им тяло може да остане до седем дни още близо до физическото. Ако физическата смърт настъпи поради оттегляне на етерното тяло, трупът може да бъде погребан веднага.

В.В.: В горещите области и по ислямския обичай мъртвият се погребва още същия ден. Това правилно ли е?

К.: Много често човекът не се слага в ковчег, а се погребва външно, завит в платно, на дърво или в пещера. В горещите области съществата на разпада идват много по-бързо, значи и етерното напуска по-бързо физическото. В този смисъл не е лошо, че мъртвите биват погребвани още същия ден.

В.В.: Нека да погледнем дните след смъртта. Как са свъзани едно с друго етерното и астралното тяло след физическата смърт и как се отделят едно от друго след три дни?

К.: Докато астралното тяло и Азът са пленници на панорамата, на прегледа на живота, който тече три дни след смъртта, те остават заедно, а също и при етерното тяло. Когато след три дни астралното тяло и Азът се отправят в камалока, те остават дълго време заедно. Те се разделят истински всъщност, едва когато Азът напусне Лунната сфера.

В.В.: Можеш ли да опишеш малко по-точно процеса на отделяне на етерното тяло и по-късно на астралното?

К.: Когато етерното тяло се отдели по време на трите дни от физическото - Как да се изрази това с човешки думи? - тогава ангелът на смъртта постепенно вдига котвите на астралното тяло в етера. Преди всичко астралното тяло се е вплело в етерното тяло. Можеш да си го представиш като тъкан - едното е основата, другото е вътъкът. Астралното тяло е основата и тя се изнизва от етерното тяло. Тогава етерното тяло може да се разтвори. Ако обаче човекът е умрял поради взривяване, тогава основата веднага се откъсва, което означава, че и астралното тяло претърпява щети. Тези щети не са нелечими, но е много трудно да се събере всичко на едно място.

Когато етерното тяло не се разтваря

В.В.: Възможно ли е едно етерно тяло да не се разтвори напълно при смъртта?

К.: Ако етерното тяло е станало по-скоро физическо, то не може да се разтвори добре. Тогава то идва в моята сфера.

В.В.: Да вземем един човек, който е изключителен материалист, при когото мислите се въртят единствено около материалните неща...

К.: Човек, който мисли само смърт...

В.В.: ... какви форми има тялото му, когато умре? Дали части от неговото етерно тяло не се разтварят, а продължават да живеят като отделни форми?

К.: Предимно частите на етерната глава се запазват като форма, защото главата е онази части от вашите тела, която най-много ви принадлежи. В главата ангелските йерархии са работили най-малко. Когато такива хора умрат, се запазват форми, подобни на глави. При материалисти, които са били силно ориентирани към действия, е възможно да се запазят и други области от тялото. Така различни етерни форми стават на буци, а не се виждат свободно летящи етерни ръце или крака. Формиращата сила излиза от тази етерна маса и остава една буца, подобно на едно валмо сурова вълна.

В.В.: Тези етерни буци самостоятелни същности ли са или с тях се свързва някаква друга същност?

К.: Всяка маса, всяко пространство, което е способно на инкарнация, се изпълва. Затова в тези етерни маси навлизат същества, които най-често са сиви. По този начин се създават призраци.

В.В.: И тези същества използват спомените на човека, на когото е бил този труп на етерно тяло?

К.: Така е. Подобни трупове на етерни тела остават в близост до още живите роднини и главно около мястото, където е живял човекът. Затова в старите замъци или къщи понякога се срещат такива призрачни форми.

В.В.: Каква връзка имат все още тези трупове на етерни тела, в които например е влязъл призрак, към индивидуалността на починалия?

К.: Те имат достъп до спомените на починалата индивидуалност, също и до елементарния дух на неговото физическо тяло, но това е много сложно!

Мъртва етерна субстанция

В.В. Преди малко казахме следното: Когато един човек умре, то неговите спомени от една страна отиват в Акашовата хроника, от друга страна остават у елементарния дух на физическото му тяло. Като поглежда към тези записи, човекът може да си спомни миналия си живот и получава следсмъртно съзнание. Но сега говорим за човек, от когото остава труп на етерното му тяло като форма и  се носи наоколо като етерна буца и инкорпорационна маса. Може ли умрелият, на когото някога е принадлежала тази етерна област, да си припомни и части от живота си, които сега се носят с този призрак като труп на етерното му тяло?

К: Не. Това е сериозен проблем. Телесният елементарен дух е изправен пред голяма трудност. Той не може да събере чисто всички спомени. Това значи, че ще продължи да бъде свързан с този труп на етерно тяло. За цялата продължителност на своето съществуване той ще трябва да се грижи за него. Винаги съществува връзка, която телесният дух никак не намира за добра. Той е принуден по нашия начин да се грижи за тези останки. Но връзката му с този етерен труп е толкова сложна, че трябва друг път да говорим за нея. Между двамата съществува един вид паячна нишка. Това е субстанция, подобна на тази при паяците, които един ден ще оживеят от интернет. Тя е мъртва етерна субстанция, която е необходима по духовен начин. Тази субстанция се изтисква в материалното, тя има физическо, но не и материално съдържание.

От другата страна се намира човекът, който иска да наблюдава мислите си, намиращи се в тази етерна буца. Той не може да намери спомените си, защото за него те са в една тъмна област. Но когато се инкарнира наново, неговият телесен елементарен дух ще има проблеми да включи тези спомени в новото етерно тяло. Ала етерните призраци не остават вечно живи, така че е възможно при следващата инкарнация на човека те вече да са се разтворили.

Във времето между смъртта и новото раждане умрелият не може да преработи правилно или в правилния момент своите спомени, които са в тези етерни трупове. Затова той си запланува за новата инкарнация да оживи тези части. За нея той получава един "пакет" със стари материалистични мисли, които трябва да оживи в новата инкарнация. Ако не успее, пакетът му става още по-голям.

В.В.: Как действат тези стари мисли, когато човек се инкарнира наново?

К.: Такива хора създават впечатлението, че са вечно вчерашни. Това са хора, които не могат да възприемат добре новите идеи. Те са вътрешно сковани, сякаш са от миналия век. Имат виждания за света, които не подхождат на тяхното време. Това са хора, които в част от представите си са привързани към старото и имат големи трудности да възприемат новите идеи, напр. идеята за прераждането. Вместо това те се придържат към стари представи, като напр. повторното раждане на физическите тела.

В.В.: Могат ли тези трупове на етерни тела да се вмъкнат и в други хора, така че да не чакат повторното раждане на човека, на когото са принадлежали първоначално?

К.: Това е възможно, най-вече при агресивни същества. Когато тези части се вмъкнат в други хора, те ги разболяват тежко.

Движенето на чаши 

В.В.: При спиритични сеанси, напр. когато се движат чаши, често се викат уж умрели. Това ли са тези трупове на етерни тела?

К: Често, но не винаги. В такива случаи могат да дойдат различни същества, но много често идват тези етерни трупове.

В.В.: Как е възможно тези същества да движат от духовния свят една физическа чаша, макар и с посредничеството на човека-медиум?

К.: Те наистина не са материални, но са физически. Имат вещественост, подобна на фантомното тяло. Затова могат да движат физическата материя. Тези същества са толкова физически, защото човекът е имал много материални мисли и затова имат силата да движат материални чаши.

В.В.: А откъде идва тяхната интелигентност?

К.: Много хора създават мисли и ги оставят да отлетят, за това съшо говорихме. Такива мисловни образувания обичат да влизат в тези трупове на етерни тела, с това често интелигентността им се увеличава.

Те се вмъкват алчно в човека

В.В.: Има също и трупове на астрални тела, това са остатъци от хора, които в астралното си тяло са се отдали на някаква зависимост. По време на камалока тези трупове не се разтварят, а продължават да съществуват. Как такова същество се отличава от един етерен труп?

К.: Трупът на астралното тяло е по-разреден. Той не може да движи чаши, защото не е толкова физически. Но има склонност да се втурва в зависимости. Ако напр. един алкохолик пие, докато изпадне в кома, тогава този астрален труп се вмъква в него.

В.В.: Точно за това исках да говорим.

К.: Тогава този труп изпитва някаква псевдонаслада чрез живия човек. Всеки човек с някаква зависимост търси телесното усещане, така и тези астрални трупове търсят телесно усещане. Опитват се да го правят с хора, които са под въздействието на наркотици, като се вмъкват в тях. Може да стане и при хора в безсъзнание.

В.В.: Има едно описание на преживяване, близко до смъртта на Джордж Ричи, където той разказва как се носи без тяло и влиза в някаква кръчма, където вижда пиянстващи моряци и трупове на астрални тела. Ще цитирам един пасаж:

" На това място светлината ме въведе в един мръсен бар близо до някаква военоморска база... Наблюдавах нещо странно. Някои от мъжете на бара сякаш не бяха в състояние да вдигнат чашите до устите си. Непрекъснато виждах как посягаха към чашите, как ръцете им преминаваха през масивни чаши, през тежкия дървен барплот, през телата на пиещите около тях. И никой от тези мъже нямаше светлинната обвивка, в която другите бяха обвити. Следователно пашкулите от светлина обгръщаха само живи тела. Мъртвите, ние, които бяхме загубили материята си, бяхме загубили и тази "втора кожа". Явно само живите, които бяха обградени от светлина, истински пиеха, говореха и вдигаха наздравици. Те нито забелязваха отчаяните жадни безтелесни същества около себе си, нито чувстваха как тези ги бутат диво, за да стигнат до чашите им.

(Въпреки това ми беше ясно, че хората без тела можеха да се виждат и чуват. Непрекъснато се пораждаха ожесточени спорове за чашите, които никой от тях не успяваше да повдигне до устните си)... Видях как един млад моряк стана, олюлявайки се от стола, направи няколко крачки и падна на земята. Двама от другарите му го хванаха и го преместиха встрани. Но не това ме интересуваше. Гледах втрещен светлия пашкул около моряка, който беше припаднал и видях как пашкулът просто се разтвори. Той се раздели над главата му и започна сякаш да се бели от главата и раменете му. В същото време, по-бързо от всичко, което бях виждал дотогава, едно от безтелесните същества се надвеси над него. Като жадна сянка то беше чакало до моряка и беше следило всяка глътка, която той отпиваше. Сега съществото сякаш скочи върху него като див звяр върху плячката си.

В следващия момент за мое удивление фигурата беше изчезнала. Това се случи, още преди двамата приятели да издърпат тялото на моряка изпод краката на седящите на бара. Със сигурност бях видял две отделни фигури, но след като облегнаха моряка на стената, фигурата беше само една.

Докато гледах удивен, сцената се повтори още два пъти - някой изпадна в безсъзнание, обвивката му се разкъса със светкавична бързина, едно от безтелесните същества изчезна, вмъквайки се в отвора, сякаш беше пропълзяло в човека.

Дали светлинната обвивка беше нещо като щит? Дали беше защита срещу безтелесни същества като мен? Изглежда тези същества някога бяха имали тела като мен. Ако докато са били живи, са развили зависимост от алкохола, която е стигала отвъд физическото, чак до психичното и дори до духовното, след загубата на телата си те завинаги са били отрязани от това, за което са копнеели, освен ако за кратко време не влезеха в някое друго тяло. “ (Из книгата на Джордж Ричи "Завръщане от утре" https://www.amazon.com/-/de/Return-Tomorrow-George-G-Ritchie/dp/080079432X )

Това ли е описание на въпросните трупове на астрални тела?

К.: Точно това е, което се опитах да обясня. Това са трупове на астрални тела.

В.В.; Трябва ли човек да е в безсъзнание, за да могат те да се вмъкнат в него?

К.: Да. Азът трябва да е излязъл почти изцяло, което е възможно и при вземане на наркотици. Тогава може да се случи същото нещо.

В.В.: Да вземем например един алкохолик, който е припаднал и в него се е вмъкнал такъв астрален труп. Какво става в този момент в човека?

К.: Човекът е излязъл и е оставил сами етерното и физическото си тяло. Чрез такова внезапно излизане се случва същото като при катастрофа, при която се разрушава физическото тяло. При такъв човек етерното тяло също се разкъсва, но не напълно. Затова човек, който е пиянствал, на другия ден има махмурлук. Разкъсването на етерното тяло се показва на ясновидеца като разкъсване на аурата. Тогава съществата, които копнеят за средството, към което са пристрастени, могат да се вмъкнат в това тяло, за да изживеят някакво телесно усещане. Когато човекът изтрезнее на другата сутрин, чувства главата си много тежка, защото етерната област се разкъсва най-силно при главата. Тогава му е нужен половин ден, за да дойде на себе си, за да се възстанови донякъде разкъсаното етерно тяло. Разбира се, етерното само малко се е спукало, не е изчезнало съвсем. 

В.В.: Колко дълго остават такива трупове в човека?

К.: Те остават, докато Азът се върне изцяло, тогава той ги изхвърля.

В.В.: Значи те смучат няколко часа от човека?

К.: Така е. Астралното тяло и Азът нямат никакъв интерес такива трупове да остават в цялостната конфигурация на човека. Затова след запой човек се чувства много изтощен. 

В.В.: Какво се случва с тези трупове на астрални тела, ако могат временно да се вмъкнат в жив човек? Угояват ли се, стават ли по-големи, по-умни, заприличват ли повече на хора?

К.: Преди всичко поддържат съществуването си. Ако дълго време не могат да се вмъкнат в някого, те се разтварят. Но тъй като много хора имат подобни на техните страсти, те обикновено остават да съществуват дълго време. Освен това тези същества пречат на по-късното отработване на астралните страсти по времето на камалока.

Молитвата винаги се извисява до небето

В.В.: Как могат да бъдат освободени труповете на етерни и астрални тела?