Това е една от най-ранните лекции на Рудолф Щайнер, изнесена на 4. април 1902г. в Берлин и непубликувана в Събраните съчинения.

Многоуважаеми присъстващи,

След като в предишните си наблюдения успяхме да видим как преобладаващите тогава възгледи за мистериите са били използвани при формирането на християнството, днес искаме да видим как двама основни представители на ранното християнство са участвали в целия процес на възникването му. 

Павел несъмнено е виждал в Христос посредника между Бога и човека, личност на толкова високо ниво на развитие на съществуването, че този човек несъмнено е преодолял смъртта според възгледите на Павел и наистина се е появил в одухотворено тяло в часа на неговото обръщане. Такава е вярата на Павел. Това е и нещото, което му дава увереност да поучава. Убеден, че възкръсналият Исус Христос е посредникът между Бога и човека, той тръгва и проповядва Евангелието.

Откъде тогава идват съставките, които предполагат една много специфична философска концепция, и особено тези, които ние виждаме като нова интерпретация на ритуалите? Къде трябва да се търси произходът на живота на Исус? Можем да кажем, че в проповедите, произнесени пред голямата християнска общност през първи век. В рамките на тази общност Павел вероятно не е поддържал възгледа, който откриваме в Евангелието на Йоан, където Христос Исус е вторият лик на Бога. Този строго метафизичен, теософски апокалипсис несъмнено е от Йоан, така че в школата на Йоан, която схваща Христос като Бог, станал човек, имаме работа не само с посредника между човека и Бога, не само с една образцова личност, но и с одухотворена личност в личността, която се основава на Йоан. Виждаме как се утвърждава една одухотворена личност.

Знаем, че Йоан е пребивавал в Ефес, че там е написал най-важните си съчинения и че след това е имал връзка с презвитер Йоан. Дали учението за Логоса е взето от египетско-гръцката философия, за нас е повече или по-малко безразлично. Но трябва да отбележим, че метафизично-теософската концепция произлиза от Йоан.

В Ефес и Мала Азия е имало цяла поредица християнски общности. Във всеки случай те са били много повече от седем. Строго погледнато, Откровението на Йоан е адресирано само до седем църкви, на които трябва да се разкрие учението. Когато Йоан идва в Ефес, тх изиграва много специална роля. Той е бил една от най-важните личности. В управлението на църквата Йоан всъщност няма особено влияние. Администраторите са съвсем различни. Когато един такъв църковен настоятел умира, просто се избира друг, без да се мисли за поставянето на Йоан начело. Всички изявления, които познаваме от оноа време, показват, че е имало известно противопоставяне, а не антагонизъм, че посоката на Йоановото и Павловото християнство е трябвало да вървят паралелно. Това е много важен факт. Той може да бъде обяснен единствено с факта, че с оглед на съвсем различния характер на Исус в Евангелието на Йоан и с оглед на още нещо, което ще кажа, в школата на Йоан виждаме една специална школа, която обаче не е била проповядвана на широките маси. Дори знаем, че учението на Йоан първо е било смятано за опасно за тях. В школата на Йоан вероятно става дума за някаква тайна школа, за мистично събрание, от което е възникнало Евангелието на Йоан и от което е повлияно и синоптичното Евангелие. Преди това то не е било записано под формата на история, а са били записани само ученията. Езикът се е превърнал във вселена. Историята обаче е записана най-рано в края на първи век. Това показва, че става дума за голямата християнска общност в Ефес и околностите и за мистичната теософска школа на Йоан.

От тази школа на Йоан произлизат всички историко-алегорични моменти, които имаме в християнството, докато в Павловото християнство нямаме нищо друго освен: Христос, който е умрял за човечеството и това, на което е учил, включително че е въвел общението на Господната вечеря. Това е била общата връзка, по която християните от онова време са се разпознавали един друг.

                    Апостол Павел, мозайка в параклиса Сант Андреа, Равена, 5. в.

(“… Павел … човек дребен на ръст, плешив, кривокрак, набит, със сключени вежди и леко дълъг нос, пълен с обаяние; защото в един момент изглеждаше като човек, а в друг имаше вид на ангел" (из неканоничното писание “Деянията на Павел и Текла” от II в.)

               Йоан Богослов, мозайка в базиликата Сан-Витале, Равена, 546–547 г.

Това, че става въпрос за мистична община, се вижда от факта, че се говори за седем църкви. В самото начало на Апокалипсиса имаме работа с алегорична школа, докато в Евангелието на Йоан имаме работа с мистично-теософска школа. Школата на Йоан не е била единствената. Днес можем да се запознаем с още една, ако все още има време.

И така, какво е било внесено в християнството от школата на Йоан? Нещата, които вече споменах. Възкресяването на Лазар, което не е нищо друго освен представяне на процес на посвещение. Те идват от школи, които са били много добре запознати с мистерийните ритуали. Това възкресяване на Лазар несъмнено е съставна част на една тайна школа и на синоптичните евангелия. Фактите говорят за това. 

Това, което трябва да разгледаме сега, е, че в рамките на тайната школа трябва да е възникнало така нареченото “Апостолско верую”. Това не е нищо друго освен резултат от тайнствените култове. Този, който е поел по пътя на посвещението, е трябвало да изповяда вярата, в смисъла на която е бил посветен. Бих искал да ви очертая такова верую. То не може да бъде съставена произволно, а произтича от това, което е достигнало до нас.

1. На първо място, той трябва да вярва във върховно божество, защото то е дълбоко скрито, но за този, който иска да върви по най-високия път към притчите, се открива перспектива. Това е Отецът на всички неща. Това е първата точка.

2. Освен това той трябва да повярва във втория Логос, първият Логос е самият Отец, който след това е влязъл в нещата. Чрез това той е приел образа на втория Логос. Следователно вторият Логос е един вид образ на Бога, духовно отражение на Бога. Той слиза и приема материална форма. Това се нарича сливане на Бога с материалното съществуване. Той се сгъстява, приема материална форма. Светът в широк мащаб не е нищо друго освен материализираният втори Логос, който се развива до човешката душа и оттам намира своя път обратно към Бога. Когато човекът изследва материята, той открива духа в нея. Но това не е нищо друго освен духът, който преди това е влязъл в материята. Това слизане ни е представено мистично в колоните на Дионисиевите съчинения в различните мистични фигури като Озирис, Изида и т.н. В митологичните процеси имаме различните преобразувания на този процес. Накратко: аз вярвам в Логоса, който е станал материален.

С каква цел Бог е направил тази жертва на материализация, с каква цел е слязъл [в материята]? Това означава целия процес на развитие. Светът нямаше да го има. Това изповядва този, който трябва да бъде посветен. Логосът е слязъл в материята и сега отново се въздига. Този общ възглед се повтаря, така да се каже, микрокосмически във всеки отделен човек. Съществувал е възгледът, че в човека се извършва същата процедура, каквато се е извършила извършена с Бога.

Култовете на посвещението имали за цел да направят това особено нагледно за посветения. По правило такива мистерийни култове се провеждали край големи водни басейни, а в Атина те се провеждали и край по-малки езера. Езерото, водата - знаем това от египетския ритуал за посвещение - се е разглеждало като символ на материалното съществуване. Спускането в материалното съществуване е трябвало да отразява този, който търси посвещение. Водата се е смятала за символ на материалното съществуване. По тази причина този култ се е провеждал в близост до вода

Случило се е нещо странно. Можете да откриете това, ако проследите Апостолския символ на вярата, който са установили различните събори: Целите процеси, описани в Символа на вярата, не са нищо друго освен същите точки, същите процеси, които могат да бъдат открити и в процеса на посвещение.Апостолският символ на вярата все още ясно показва процеса на посвещение. Просто пропуснете думите "бе разпнат за нас при Понтия Пилата" и ще видите, че става дума за процес на посвещение. Изповядва се Бог, след това материализираният Бог, вторият Логос, след това възнесението на тези, които трябва да бъдат посветени. Три дни в сън, спускане в ада, а на третия ден отново събуждане и излизане от процеса като посветен.

Съществува обаче трудността, че от една страна имаме втория Логос, Христос Исус - Евангелието на Йоан всъщност отъждествява Исус с втория Логос - а от друга страна, личността на Исус, така че можем да приемем, че става дума за преосмисляне на втория Логос в личността на Исус. Нещата са християнизирани.

Сега стигам до една хипотеза - засега ще я нарека хипотеза - имам предвид думите "разпнат при Понтия Пилата". Разполагаме с тях от писанията, които идват от онова време, но не знаем нищо за събитията, които са ги предшествали. Знаем, че Пилат е съществувал ако не в Йерусалим, то в Асирийската империя. Но това не може да ни убеди, че трябва да е имало много странен процес. Не можем да не видим в Апостолския символ на вярата един обред на посвещение, който е бил преобразен. Вторият Логос се е превърнал в личност. И така, как се появява там "разпнат при Понтия Пилата"? (Pontius Pilatus) Трябва само да се пропусне една буква от Pontius и вместо това да се каже само Pontus и да се приеме то в смисъла на море. 

Това може да изглежда малко дръзко. Но такива вмъквания - не ги наричайте фалшификати, защото са направени с най-добри намерения - са се случвали във всеки момент през първите векове. В тази изповед са описани различните етапи на посвещение според мистерийните обреди. Те обаче се провеждали на различни отделни места, почти винаги край вода. Винаги се е казвало, че тези събития са се провеждали на някой воден басейн на едно или друго място. Ето защо бихме се изненадали, ако в претворяването на мистерийния ритуал не се открие фактът, че ритуалът се е състоял при вода. Следователно имаме основание да приемем, че става дума за вмъкване на едно i,  така че то не би означавало нищо друго освен слизане в материята или преминаване през процеса на посвещение. Следователно имаме работа с приложение на ритуала и със сливане на това, което е било преподавано и което се е вляло в християнството от различни култове. На най-различни места в християнството са били поддържани и най-различни култове.

Например знаем, че когато първите християнски общности се появяват в Рим, ритуалите са доста по-различни от тези в Ефес в Мала Азия. Тези, които тогава са дошли в Рим, са копнеели за ритуала от Ефес. И така, става дума за сливане и прерастване на новото в мистериите, които са съществували преди това. Павел започва от учение, което насочва към юдаизма. Той е приемал и езичници, но винаги е обръщал внимание на това, което вече е съществувало. Той е казвал също: "Юдеите се интересуват повече от знаменията, а гърците - от мъдростта; аз се отнасям и към едните, и към другите така, както те искат да се отнасят.” Той не е създал нещо, което да предизвиква недоумение у хората, а е оформил това, което е имало преди него. В много по-голяма степен изглежда, че и другите са направили същото. Да си представим, че християнството е било единно учение от самото начало, би било детинско схващане.

Павел и Петър са били в големи разногласия и в църквите също е имало спорове. Павел често се е опитвал да разрешава тези спорове. Така че не е имало строго единно учение, а виждаме как лъчите се събират от най-различни точки. Централизацията настъпва много по-късно.

Наред с популярното християнство на Павел, съществува и езотеричен възглед - школата на Йоан. Съответната информация дължим на поредица от съчинения. Те се появяват през VI в. сл. н. е. и по-късно формират документите на различни църковни писатели. По-късно те се приписват на апостола-писател, за когото се твърди, че е бил обърнат към християнството от Павел в Атина. Често всичко това е било смятано за невярно. Но хората не са могли да разберат какво означава това. То може да се приеме единствено в смисъл, че Дионисий не ги е написал. Обаче ако проследим тези писания, ще открием една по-задълбочена концепция за християнството. Авторът не е назован.

Но препратките на църковните писатели показват във всеки случай, че тези писания са съществували. Всички следи сочат, че те не са присъствали в латинското християнство, а сме ги получили доста късно. Следователно имаме работа със съчинения, които отразяват възгледите на първите църковни отци на гръцката църква. Авторът ни ги представя като развитие на старите мистерийни отношения, като вяра в Бога, която е достъпна само по мистичен начин. След това ни се показва как несъвършените същества произлизат от този Бог и по този начин се осъществява слизане до формите, към които принадлежи самият човек. След това ни се показва как трябва да се осъществи връщане към Бога на различните форми. По-подробни описания откриваме у Скот Ериген, който е написал в този дух своите "Тайни на природата". Това, което научаваме от тези съчинения, показва, че от II в. нататък си имаме работа с такава тайнствена школа, много подобна на школата на Йоан в Ефес. Тя също е култивирала такива мистично-теософски учения.

Така че подобни предания, които имат за цел да покажат, че става дума за Псевдо-Дионисий, показват, че е съществувала такава школа, която не е записвала учението си, а го е предавала устно, и че това учение може да се проследи до Дионисий, който е бил обърнат във вярата от апостола. Такива школи несъмнено са съществували в началото на християнството. Затова трябва да правим разлика между популярния възглед и възгледа, който е поддържан от самия посветен.

Ако проследим писанията на Хермес, можем почти осезателно да почувстваме какво се крие зад този израз. Хермес не скъсва с християнската традиция, а стои на същата почва. Но ние имаме работа с учения, които имат по-дълбоко разбиране за християнството, което се стремят да превърнат в символика, във верую, което е вградено парче по парче в съборите и в ритуалите и обредите.

Можем да проследим това именно при църковните писатели. Понякога не можем да разберем какво се съдържа в такъв символ, но трябва да го приемем с вяра и да вярваме, че смисълът постепенно ще ни стане ясен. Когато този човек казва, че има четири степени на посвещение, както е описано в писанията, тогава можем само да кажем, че освен екзотеричното учение трябва да е имало и езотерично учение.

Онзи, който е получил символа, например когато е представена жертвата на литургията, не е обезпокоен от факта, че му се представя нещо, а му се дава символ. Скоро той ще проникне в тайнственото значение на символа. При църковните писатели от трети и четвърти век виждаме, че по-дълбоките учения на християнството трябва да преминат през различни етапи на посвещение. За масите езотеричните учения са били изведени на бял свят чрез символа. 

Сега нека видим как се е развила езотеричното учение и как езотериката се е адаптирала към екзотериката. И как чрез нея църквата се стреми към светска власт. Искаме да видим как този характер постепенно се е изгубил и как следите от него са се изпарили в схоластиката. Това е свързано с най-важните факти, случили се в историята на църквата и с пренасянето на събитията в християнството от азиатския Ефес в италианския Рим. През първия и в началото на втория век най-важното място за разпространението на християнството е Ефес. След това това място се премества от Ефес в италианския Рим. За Ефес се говори и като за азиатски Рим, и то от посока, която не засяга Йоановото, а Павловото християнство. Така че в учението на Йоан виждаме едно езотерично християнство, докато в Павловото направление имаме популярната форма.

Отговори на въпроси

Pontus = море. Пилат Понтийски е бил управител на Кесария.  

Светият Дух не е нищо друго освен третият Логос, който отново откриваме в материята и в душата си. 

Възкресение на плътта = прераждане. Не е доказуемо в Йоановата школа, вероятно изобщо не е съществувало. Църквата заменя посвещението с инспирацията с вяра. Тайните учения били канонизирани, демократизирани. Защо учението за прераждането не е било популярно, днес ми е съвсем ясно. Дори и днес е трудно то да стане популярно. От политическа гледна точка то се разглежда като опасност. Учението за прераждането в истинската му форма не може да бъде популяризирано. Учението за прераждането е довело до най-диви суеверия - превъплъщение на душите в животни и т.н. Християнството не смята учението за прераждането за такова, което може да бъде предадена на масите. Заместителното изкупление в Павловото християнство е нещо, което не може да бъде обединено с прераждането и кармата.