Четири могъщи, възвишени фигури стоят в мировото пространство, всяка обърната към една от четирите посоки. Така те образуват космическия кръст. Те ръководят и направляват мировите процеси и са служители на Този, който е животът на Слънцето. През всеки космически ден те биват инспирирани последователно от Слънчевия дух. Те са първичните сили, които се отразяват в трите сили на мисленето, чувствата и волята в космоса и в човешката душа. Този, която е най-мощен, съдържа в себе си силите на останалите трима, той е най-съвършен, само чрез него останалите могат да бъдат видени и разбрани. Той е пряк служител на великия слънчев дух и направлява бъдещето, така че то да се превърне в настояще. Лъчите на неговата светлина носят знание на човешките души. Светлината му свети от изток, сякаш възвестява нов ден.

Всяка от тези четири фигури направлява едно от планетарните състояния на развитие на Земята. Тримата, които са първичните сили, отразени във волята, мисленето, чувствата, са ръководили миналите планетарни състояния на Земята, които се наричат Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. Четвъртият ръководи най-вече състоянието, което се нарича Земя. Затова той съдържа в себе си силите на останалите трима, които повтарят своето въздействие върху Земята и ги привежда в равновесие, като добавя към тях своята собствена сила. От дясната му страна, в посока север, стои този, който е особено свързан с развитието на Стария Сатурн. Неговата светлина свети в синкаво сияние, по-слабо от това на останалите. Тази възвишена, строга фигура се нарича с името Уриил. В посока запад стои този, който е свързан с развитието на Слънцето. Неговата светлина сияе със златист блясък. Тази извисена, мощна фигура се нарича Рафаил. В посока юг стои този, който е свързан с развитието на Старата Луна. Неговото същество блести в сребристобяла светлина. Таз прекрасна фигура се нарича Гавраил. Четвъртият, който съдържа в себе си силите на останалите и добавя своя собствена сила, излъчва светлината си от изток в розови нюанси и златист блясък. Той напътства и направлява развитието на Земята и следователно работи към бъдещето. Наричан е с името Михаил - царствена, победоносна фигура, която носи качествата на останалите трима. 

             Архангел Михаил от датския художник Арилд Розенкранц (1870 - 1964)

Така четиримата могъщи архангели стоят и направляват мировите процеси. Всеки от тях е свързан с един от четирите члена на човешкото същество, тъй като във всяко от планетарните състояния е бил заложен зачатъкът на един от членовете. Четвъртият насочва формирането на човешкия Аз. Той е най-тясно свързан с човечеството и е пряк служител на могъщия Слънчев дух, който точно по време на земното развитие е слязъл на Земята във въплъщение и се е съединил със Земята и нейното по-нататъшно развитие. Три планетарни състояния на развитие са минали, четвъртото е сега, а в бъдеще ще последват още три. По време на тях онова, което е било заложено в първите три състояния, ще бъде развито по съвършен начин на по-високи нива. Със силите на Аза, които човекът е придобил в земното си развитие под влиянието на могъщия Архангел Михаил и чрез Христовата сила, която е била вложена в него, той ще може да развие по-висши членове в себе си по време на тези три следващи планетарни състояния. Той ще може да развие три висши члена, но ще ги формира вътре в себе си. От четирите той ще остави три да израснат като висша троица. Извън човека, в космоса, тази висша троица вече съществува, но човекът трябва постепенно да я привлече, така че тя да се овътрешни в него.

Точно както четирите члена на човешкото същество са свързани с четиримата архангела, под чието влияние са формирани наченките им, така има космически сили, които са свързани с трите висши члена на човешката природа. Бъдещите състояния на развитие също ще бъдат напътствани и направлявани от възвишени духовни същества. Те не стоят в четирите посоки на пространството като четириматата архангела, образуващи космическия кръст така, сякаш са се отдалечили един от друг от общ център, а са свързани помежду си по такъв начин, че образуват триъгълник, сияещ в златно великолепие. В "Аз съм, който съм бил, който съм и който ще бъда" те свързват трите точки на времето: минало, настояще и бъдеще и ги вплитат в единство. В четиримата те ще влеят своята сила, заставайки не до тях, а над тях.

По време на земната еволюция силата на четвъртия архангел се добавя към тримата предходни и чрез този четвърти тримата са надарени с по-висши сили. И този четвърти ще бъде посредникът, чрез когото висшата Троица ще може да се разкрие в тяхната дейност; чрез него тя ще може да внесе в четиримата новата духовна светлина, която е животът, точно както в човека четвъртият член, Азът, има в себе си силите, които ще формират трите висши члена, духа-себе, духа-живот и човека-дух и ще ги приведат в активност.

Първият импулс е даден в повратната точка на планетарното развитие, в четвъртото, земното състояние, за да могат силите на висшата троица да продължат да действат в трите следващи състояния. Същата сила, която живя на Земята в Христос Исус и се съедини със Земята, когато Словото стана плът, ще продължи да работи по три начина в трите следващи планетарни състояния, в петото, шестото и седмото, които се наричат състояния на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Трите висши члена на човека са свързани с тези три сили. На Земята чрез Христовата сила на човешкия Аз е дадена възможност да развие тези членове в себе си в бъдеще. В следващото планетарно състояние, състоянието на Бъдещия Юпитер, чрез формирането на духа-себе човекът ще се свърже с онези сили, които се разкриват в космоса като "Светия дух". Чрез своя дух-себе той ще стане съпричастен на този Свети Дух. В следващото планетарно състояние, състоянието на Бъдещата Венера, човекът ще се свърже със силите, които се разкриват в космоса като "Сина" чрез формирането на духа-живот. С формирането на духа-живот той ще бъде самият Син. А в последното планетарно състояние, състоянието на Бъдещия Вулкан, той ще се обедини с космическите сили, които се наричат "Отец", чрез развитието на човека-дух. Като човек-дух той ще стане едно с Отца, ще бъде в Отца и Отец ще бъде в него.

Така човекът ще развие в себе си силите на златния триъгълник. Тогава той ще се разкрие в него, като прозвучи божественото Слово на сътворението, което е вляло силата си в този триъгълник. Това божествено Слово е било началото на всички неща; то е вляло своята сила, своя живот във всички неща. В процеса на развитие на света то постепенно се е изгубило за човека, тъй като той все по-рядко е можел да го чуе да звучи в себе си и във външния свят. То сякаш било разделено на много срички и букви и никой не е бил в състояние да разбере връзката между тези букви. Никой не е бил в състояние да състави от сричките дума, която сама по себе си да е жив, творчески звук. Скрит в най-дълбоките източници на съществуването почивал златният триъгълник, върху който била запазена тази дума. Там тя била изписана. Отначало тя била недостъпно за хората. Но веднъж, когато звукът на Словото сякаш напълно заглъхнал, когато мракът бил най-дълбок, то отново се разкрило пред човечеството и показало своята сила. Оттогава във вътрешното същество на човека е останал отзвук като спомен за него. Това е дало възможност на човека да го открие отново в своето вътрешно същество и във външния свят. Всеки човек става търсач на Словото, когато започне да формира висшите членове в себе си, да изгражда златния триъгълник в себе си. Тогава един ден той ще го намери. И както постепенно формира висшата троица в себе си, докато тя може да се разкрие в единство, така ще се научи да изрича сричка след сричка Словото, докато то не зазвучи ярко в собствената му душа и той не схване божественото сътворяващо Слово в своето същество.