Днес се навършват 100 години от смъртта на Ленин на 21.1.1924 г. и по този повод искам да споделя настоящия материал. Прочетена наскоро бележка в списанието на Томас Майер “Europдer“ за картината на Ханс Холбайн Млади "Мъртвият Христос в ковчега" стана причината да проуча един кратък, но забележителен детайл от престоя на руския революционер в Швейцария.

През 1895 г. Владимир Улянов за първи път пътува до Швейцария, за да лекува стомашните си проблеми край Цюрихското езеро. Малко след завръщането си той е арестуван за агитация и е заточен в Сибир за три години. По-късно живее в Женева, Мюнхен и Лондон, а след революцията от 1905 г. временно се завръща в Русия, но през 1908 г. отново е в Женева, после в Париж. Началото на Първата световна война го сварва в Австро-Унгария, в Галиция, но след това Ленин отново заминава за Швейцария.

Именно в този период - през зимата на 1915 г. той отива в Базел. (Виж https://blog.staatsarchiv-bs.ch/vom-suchen-und-finden-lenin-in-basel/). Формалният повод на посещението му е изнасянето на сказка за революцията пред руски емигранти. Пред тях той говори за планираната революция и за необходимостта от свалянето на царизма в Русия. След речта му, която произнесъл пред трийсетина руски емигранти, но не произвел особено впечатление върху тях, Ленин се осведомил как да стигне до градската галерия, защото непременно искал да види картината на Ханс Холбайн Млади “Мъртвият Христос в ковчега”. 

               Ханс Холбайн Млади, "Мъртвият Христос в ковчега", 1521 ?1522 г.

По собствените му думи той бил дошъл в Базел най-вече за да види тази картина, а не заради сказката. Ленин преседял пред картината дълго време. Няма информация от свидетели какво въздействие е имала картината на Холбайн върху него. Вероятно съзерцанието на реалистичния образ на мъртвото тяло на Исус е оказало такова силно влияние върху Ленин, че това е бил последният аргумент, с който той е отхвърлил всякаква мисъл за възможно Христово Възкресение и който го е убедил, че християнството почива на “лъжата” за възкръсналия Бог. Много преди посещението на галерията в Базел Ленин вече е бил стигнал до идеята да се бори срещу религията, която Карл Марлс нарича още през 1843 г. “опиум за народа”. В статията си “Социализъм и религия” от 1905 г. г. Ленин пише: “… ние основахме нашата организация, Руската социалдемократическа работническа партия, именно за такава борба срещу всяко религиозно оглупяване на работниците. За нас идеологическата борба не е частно дело, а дело на цялата партия, на целия пролетариат.”

Ирония на съдбата е, че в същия град, в който Ленин е съзерцавал картината на мъртвия Исус, няколко години по-рано, през септември 1909г. в лекциите си върху Евангелието от Лука (СС 114) Рудолф Щайнер за първи път разкрива тайната на двете момчета Исус, която хвърля съществена светлина върху загадката на мъртвото тяло. Но Ленин се движи в съвсем друг коловоз и не стига до сведенията на своя съвременник Щайнер, изнесени от свръхсетивното изследване на духовните светове.

50 години преди Ленин картината на Ханс Холбайн Млади е била съзерцавана от друг известен руснак и той може да ни помогне да разберем впечатлението, което изобразеното тяло е предизвикало у Ленин. Фьодор Достоевски вижда същата картина през 1867 г. в Базел и жена му Ана Достоевская разказва, че тя “страшно поразила” мъжа й: “Той ми каза тогава, че “можеш да загубиш вярата си, като гледаш тази картина”. По-късно Фьодор Михайлович си спомняше много пъти в живота за потресаващото впечатление, което му бе направила картината“. (Из бележките под линия на романа “Идиот”).  

В “Идиот” Достоевски пише за впечатлението от копие на картината върху неговия героят:

 “Тази картина! - извика изведнъж князът под впечатлението на внезапна мисъл. - Тази картина! Но знаеш ли, че гледайки я, един вярващ може да загуби вярата си!” - Да, загубва я - неочаквано потвърди Рогожин… Макар че бе лишена от всякаква художествена стойност, тя ме хвърли в някаква особена тревога.

Тя представляваше Христос в момента на снемането му от кръста. Ако се не лъжа, художниците имат навика да изобразяват Христос или на кръста, или след снемането му от кръста, и то винаги с необикновено хубаво лице; те гледат да запазят тази хубост дори при най-страшните му мъки. А в картината на Рогожин няма и помен от тази хубост; даден ни е истински труп на човек, понесъл безкрайни мъки още преди разпъването — рани, изтезания, бой от стражата, бой от народа, когато е носил кръста и е паднал под неговата тежест, и най-после мъките, които е изтърпял на кръста в продължение на шест часа (поне според моята сметка)… Но странното е, че когато гледаш този труп на измъчен човек, поражда се един особен и интересен въпрос: ако точно такъв труп (а той непременно е трябвало да бъде точно такъв) са видели всичките му ученици, главните му бъдещи апостоли, жените, които са ходили подир него и са стояли пред кръста, всички, които са вярвали в него и са го боготворили — как са могли те да повярват при тази гледка, че тоя мъченик ще възкръсне?”

Друга ирония на съдбата е, че тялото на Ленин след смъртта му е балсамирано и до днес си стои в мавзолея на Червения площад. При това балсамирането му първоначално е трябвало да бъде само временно, докато масите се простят с него. Защото въпреки мразовитите дни на януари 1924г. от цялата страна в Москва се стичали хора да видят за последен път вожда. Не е било желано тялото да се превръща в обект на поклонение като един вид мощи. Чак после, след като главният балсаматор успял да изнамери метод за дълготрайно съхраняване на мъртвото тяло, партийното ръководство на страната взело решението за постоянно излагане. Самият Ленин е отхвърлял създаването на идоли като поредната религия, която почива на поклонение пред божество. Леонид Красин и Луначарски са хората, които придвижват идеята за балсамирането и отговарят за строежа на мавзолея. Така преживяването пред картината в Базел на мъртвото Исусово тяло, подвластно на природните закони, намира странен завършек с превръщането на трупа на Ленин в “безсмъртно” ариманизирано тяло, изкуствено поддържано и предпазване от естественото разлагане с достиженията на материалистическата наука. 

Балсамираното тяло на Ленин (доста мухлясало по време на Втората световна война и затова не съвсем запазено в първоначалния си вид) 

Колкото и да са се борили против християнството обаче, съветските “другари” нямали нищо против да се възползват от почитането на икони и мощи на светци в Православната църква, за да прикрепят и вожда Ленин с неговото “нетленно” тяло към този обичай. По този начин са били атакувани сърцето и чувствата на руския народ, като към вярата и почитанието към светците е бил “закламерен” и Ленин. 

За култа към Ленин и окултната намеса на черни ложи в поддържането му допринася и Елена Рьорих с нейните писани под диктовка уж на източни махатми, а всъщност на тъмни духове, томове, най-вече третия том от поредицата “Листа от градината на Мория” - "Община”. Там “махатмите” говорят възторжено за “махатмата Ленин”, напр: 

"Може да се зададе въпросът: "Какви са качествата на Учителя, които трябва да се оценяват?" Вие вече сте наясно с качеството на действието и може би вече разпознавате нови подходи към действието. Човек трябва да предпочита този Учител, който поема по нови пътища. В това отношение хората от Северната страна [Русия] имат отличен пример - техният Учител Ленин е знаел стойността на новите пътища. Всяка негова дума в проповедта, всяка негова постъпка носеха печата на незабравимата новост. Тази отличителност създаваше призивна сила. Не подражател, не тълкувател, а мощен каменоделец на нови руди.” 

Като съвременник на Ленин и Руската революция Рудолф Щайнер е бил наясно, че тя е социалистически експеримент на англосаксонските ложи и многократно е разкривал истинската същност на нейните водачи: 

“Хора като Ленин и Троцки би трябвало вече да могат да бъдат преценявани от нашите съвременници, би трябвало да могат да бъдат преценявани по такъв начин, че да се виждат в тях най-големите, най-силните врагове на истинското духовно развитие на човечеството, каквито не е имало дори по времето на римския цезаризъм, който винаги е бил описван като толкова отвратителен, нито по времето на така прословутите ренесансови герои. Борджиите например са истински сирачета пред лицето на историческите събития по отношение на борбата с духовното в сравнение с това, което живее в такива хора като Ленин и Троцки. Това са неща, които със сигурност убягват от вниманието на хората днес, но понякога е необходимо да се обръща внимание на такива неща. (CC 181, лекция от 9.7.1918г.) …

Болшевизмът във формата, в която се е появил, може би ще има само кратко съществуване, но с това, което се крие зад него, цялото човечество ще си има работа много дълго време" (пак там, лекция от 30.7.1918 г.). 

Колко актуални са тези думи и днес, човечеството изпитва в последните години непрекъснато и предстои да изпитва и в следващите години.