Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01 13:28 - Имунизация, заместваща преподаването в училище?
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 446 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 15.01 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Тази драстична представа, която Рудолф Щайнер съвсем преднамерено поставя пред  слушателите, за да ги разтърси и събуди за сериозността на проблема “втвърдено материалистично мислене”, звучи направо абсурдно. Обаче ако хвърлим поглед на някои съвременни научни изследвания (напр. “Въздействието на имунизацията върху когнитивното развитие във Филипините” на Д. Блум, Д. Канинг и Е. Шеной (Bloom, David & Canning, David & Shenoy, Erica, The effect of vaccination on cognitive development in the PhilippinesApplied Economics, 2012), ще видим, че учените действително вече проучват връзката ваксина - когнитивни способности. Дали няма в бъдеще наистина да стане така, че вместо училищно образование децата да получават една бърза ваксина?

 

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 3. юли 1921 в Дорнах (СС 205 „Еволюция на човека, мирова душа и миров дух. 1. част Човекът като телесно-душевно същество в отношенията му със света”)

По принцип при човека отгоре има свят, който е космическа мисъл, а отдолу има свят, който е космическа воля. И човекът непрекъснато е обект на атака - откъм страната на волята го атакува Луцифер, а откъм страната на мисълта Ариман (вж. рисунката).

                        image

Ариман непрекъснато иска да превърне целия човек в една глава. Луцифер непрекъснато иска да му отсече главата, така че той въобще да не може да мисли и всичко по заобиколен път чрез сърцето да се излива навън в топлина. Луцифер иска човекът постоянно да прелива от мирова любов и да изтече в света като мирова любов, като едно замечтано космическо същество.

В нашата прехвалена култура действат предимно ариманичните влияния и по-чувствителните хора винаги са ги усещали. В ранната си младост веднъж разговарях с един австрийски поет, който тогава беше много известен. Той имаше фин усет за онова, което се надига в културата и веднъж го изрази в един образ, който за него беше действителен, казвайки: “Струва ми се, че е ужасен жребий да бъдем такива, каквито сме ние днешните хора. Страшна съдба ще сполети човечеството, ако нещата продължат да се развиват по същия начин, както досега. Защото човекът постепенно ще загуби сръчността на крайниците си, няма да може да ходи, както трябва, винаги ще се придвижва с колело или по друг механичен начин. Той ще загуби сръчността на ръцете си, всичко ще върши с помощта на техниката. Ръцете на човека ще закърнеят като мускул, който не се използва и от него ще остане само една глава. Тя ще става все по-голяма и накрая човекът ще се търкаля, а останалата част от тялото му ще е напълно закърняла.”

Този образ стоеше като някакъв кошмар пред въпросния австрийски поет - името му беше Херман Ролет - и той го описваше съвсем нагледно, защото представата, че заради нашата култура хората един ден ще станат търкалящи се глави, страшно го подтискаше.

Но в тези думи има нещо много вярно и то е, че действително в настоящата епоха са извънредно мощни силите, които искат да развиват все повече и повече главата. По отношение на физическата глава това не им се удава много, но по отношение на етерната глава те успяват. Наистина е вярно, че в наше време ариманичните сили искат да създадат от нас хора-глави, искат да ни трансформират в обикновени автори на мисли.

Ала за човека и неговото здравословно развитие съществува и другият полюс на волята, който винаги работи срещу това, тъй че като умрем, волята да е обхванала мисълта. Мисълта още не бива да е сама. Когато се раждаме, сме събрали нова воля, но мисълта се отделя и намира главата ни, а волята завладява останалата част на тялото. Докато живеем, между нас има непрекъснато взаимодействие между воля и мисъл. Волята овладява мисълта и ние от своя страна трябва да пренесем тази сплав от воля и мисъл през смъртта. Ариман иска да ни попречи, той иска волята да остане изолирана и в нас да се развива само мисълта. Ако наистина стане това, което Ариман иска, ние бихме загубили напълно своята индивидуалност. Бихме стигали до момента на смъртта с прекомерна, инстинктивно създадена мисъл. Но ние не бихме успели да я удържим и Ариман би могъл да я обсеби и да я присъедини към света, така че мисълта да продължи да действа в него.

Тази съдба наистина може да сполети човечеството, ако съвременният материализъм продължи да се развива и ариманичните сили станат толкова мощни, че на Ариман се удаде да открадне мислите на хората и да ги присъедини в тяхната ефективност към земята, тъй че тя вместо да умре физически, да бъде консервирана. Ариман работи за това консервиране на земята. Той действа против Христовите думи “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат” (Матей 24:35). Ариман иска тези думи да бъдат изхвърлени и небето и земята да продължат да съществуват. Това може да бъде постигнато, само ако мислите на хората бъдат откраднати, ако хората бъдат лишени от индивидуалност. 

Удаде ли му се да продължи действията си, както това стана след 1845 г., тогава най-напред човешкият мозък би се втвърдил все повече и хората биха живели сякаш под тежестта на натрапчиви, материализирани мисли. Това би се проявило най-вече във възпитанието, където хората биха били насочвани така, че да нямат подвижни мисли, а с достигането до определена възраст мислите им да се втвърдят напълно. Моля, задайте си въпроса дали това днес в голяма степен вече не е постигнато! Помислете само колко са неподвижни мислите на много хора в наше време. Могат ли те да бъдат научени на различни неща? Мислите им са толкова фиксирани, толкова сковани, че те не могат да бъдат научени на кой знае какво. Тук вече практиката работи в смисъла на Ариман, който се опитва да увеличи темпото, да направи все повече мисли натрапчиви. 

Един ефикасен продукт на тези натрапчиви мисли в научната област е атомизмът. Той не забелязва духа зад завесата на сетивата, а само атоми, стрелкащи се навсякъде, трептящи атоми. Естествено, зад тази завеса не може да се проникне с нищо друго, освен с мислите. Но Ариман вече толкова е объркал хората, че те са материализирали и мислите си. Те не вярват, че всъщност създават един свят от мисли-атоми, а го смятат за самата действителност, тоест изваждат навън мислите си. Това си е един ариманизиран свят. Днес науката е изцяло ариманизирана. 

В живота понякога това ни се разкрива по ужасен начин. Например преди около 35 години получих един ръкопис. Това беше много научно издържана студия, която искаше да състави диференциала на човека - разказвам Ви истинска случка - чрез изчисление на интеграла от краката до главата да се получи човека. Това беше много подробно научно изследване и лекарят, който ми го донесе, каза, че мога да се запозная с автора, защото той бил при него в клиниката. И когато се запознах с автора, той обясни: “Да, така е, аз самият съм имал преживяването, че се състоя от диференциални атоми, навсякъде има диференциали, а аз самият съм интеграл.” Той си представял своята същност като съставена от множество атоми. Това беше съзнание от интелектуално-ариманичен вид, но в крайна сметка то е, тъй да се каже, само втвърдената система на атомизма. Защото когато ми дадоха този ръкопис, си спомних, че има една световна формула на Лаплас, според която уж било възможно от процесите в атомите чрез пресмятане на интеграла (не от краката до главата, а от началото на света до края му), използвайки някаква специална стойност, да се изчисли примерно кога Цезар е преминал Рубикон и тем подобни. И това ставало, като се включат атомите по съответния начин в световната формула. Този начин на мислене отчайващо силно напомня на изследването, което онзи човек беше направил за самия себе си, смятайки се за интеграл, заключен между краката и главата.  

Така че ако нещата се разглеждат правилно, може да се види как нашата култура наистина се ариманизира. На това, разбира се, трябва да се противодейства и то може да стане, само ако нашите понятия отново протегнат ръка към образа, ако ги направим образни. Тогава вече, излизайки през вратата на смъртта, ще отнесем със себе си образи и ще намерим връзката с нужното. Иначе човечеството ще се сблъска с опасността само да изгуби себе си и това, което всъщност трябва да се индивидуализира, като волята се влее в мисълта, ще бъде минерализирано, направено на частица от земята. Тогава земята би станала мирово същество, но душевността на човечеството би се превърнала в едно голямо гробище.

Понякога са нужни такива културни отклонения от темата. В нашата епоха те са напълно необходими. Защото този, който има по-точен поглед върху развитието, знае колко бързо се приближаваме към една закостенялост на културата. По този повод искам да спомена също, че до Осмия вселенски църковен събор през 869 г. в Константинопол човекът е бил разглеждан като съставен от тяло, душа и дух.Както и друг път съм казвал, на този събор за Запада е създадена формулата: “Не е позволено да се вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, която притежава и някои духовни качества.” Тя се е разпространила навсякъде, така че през Средните векове е било ерес да се вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. А днес професорите по философия с непредубедената, обективна наука стигат до извода, че човекът се състои само от тяло и душа. Тази “обективна наука” не е нищо друго, освен решението на Осмия вселенски събор. С него човечеството е загубило съзнанието за духа, което трябва отново да си извоюва. 

Но ако продължим по пътя, който сега Ви описах, то човечеството ще изгуби и съзнанието за душата. При материалистите на ХIX век това съзнание за душата вече е било изчезнало до такава степен, че те са казвали: “Мозъкът отделя мисли, както черният дроб жлъчен сок.” Те са имали съзнание само за телесните процеси. А днес наистина в определени невидими подоснови, без хората да знаят, различни общества работят по тези въпроси, по тенденцията да се предизвика нещо подобно на случилото се на събора през 869 г. - да се обяви, че човекът не се състои от тяло и душа, а единствено от тяло, докато душата е нещо, което самото тяло си развива. Затова не е възможно човекът да се възпитава душевно, следователно трябва да се намери средството, материалното средство, с което на определена възраст той да бъде имунизиран и тогава чрез имунизацията да развие талантите си. Тази тенденция наистина съществува. Тя лежи в логичната линия на ариманическото развитие да не се откриват училища, в които да се преподава, а децата да се имунизират с определени вещества. Това могат да го направят, то не е невъзможно. Могат, но ще направят човека автомат и така ще се ускори невероятно много онова, което иначе биха постигнали по пътя на насилието над мислите, чрез възпитание, формиращо натрапчиво мислене. Наистина има субстанции, които могат да се извлекат и с които човек, ако примерно бъде имунизиран на седемгодишна възраст, може спокойно да си спести основното училище. Тогава той би се превърнал в мисловен автомат, би станал извънредно умен, но без да има съзнание за това. Така би се проявявала тази интелигентност.  

Ала мнозина днес въобще не се интересуват дали човекът има вътрешен живот или не, щом външно ходи и извършва различни действия! Тези хора, които днес се посвещават предимно на ариманичната култура - а такива има - наистина се стремят към подобен идеал. В края на краищата какво по-очарователно нещо би имало за един мироглед, какъвто днес все повече се разпространява, от това да се изнамери една ваксина, вместо години наред да се мъчим с децата!

Тези неща трябва да се представят драстично. Докато не бъдат представени драстично, съвременното човечество няма да забележи към какво се е устремило. С такава ваксина просто ще бъде постигнато разхлабване на етерното тяло във физическото. След като то е разхлабено, тогава взаимодействието между Вселената и етерното тяло става много оживено и човекът се превръща в автомат. А физическото тяло на човека тук на Земята трябва да бъде възпитавано чрез духовната воля. От пълното съзнание, което имаме пред очите си в сравнение с автоматизирането на човека, са родени педагогическите методи на Валдорфското училище. В това отношение те трябва да бъдат мотор на културата, който от своя страна да доведе до одухотворяване, защото може да се каже, че днес е необходимо преди всичко да се поддържа духовният живот сред хората.

 




Гласувай:
7
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 155515
Постинги: 214
Коментари: 15
Гласове: 453
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829