Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 2777 Постинги: 21 Коментари: 6
Постинги в блога от 03.12.2018 г.
 11. юни 1924, Кобервиц: »Моя най-скъпа Миза-Ита, благодаря ти за второто мило писмо от Петдесетница. В него, моя скъпа Миза, откривам как трябва да искам тя да ми говори, за да намеря във физическия свят звука, който трябва да отеква на”михаиловия ученик” , вървящ до мен “завинаги” през областите на духовния свят. Нашата карма изисква да намеря в теб пръв непоклатим приятел, ако ученичеството върви по съвсем правомерен път. Това изисква нашата карма…Някога ти си тръгна от мен към един живот, изпълнен с дела. Преди това бяхме разгърнали пред съзнанието си по най-мащабен начин велики импулси. Ти тръгна да ги осъществяваш по твой начин. Да ги осъществяваш по начин, който не можеше да бъде друг, освен да причиняваш несправедливост на някои хора…Когато някога си тръгна, бе отнето много от мен. Младостта, която в твое лице вървеше до мен, ми бе отнета. В никоя инкарнация не бях толкова стар, както тогава. “С него сърцето ми премина Понт” -това беше настроението ми тогава. Ти пишеш: “Ще ме обичаш ли сега завинаги?” Мила моя Миза, тази любов лежи върху най-непоклатимата скала. Тя почива на това, което ми разкрива твоята същност. А то е много, извънредно много… Към никой друг човек не можех да имам това отношение като отношението към теб. Ти ще ме опознаеш и по съвсем друг начин в сравнение с това как са ме познавали или ме познават други хора. Това, че понякога в нашето общуване се е примесило нещо, което ти може би не си желала, е свързано с факта, че аз искам да живея с теб само в пълно единение. Ти си толкова близо до мен, толкова близо във всичко. Често самата илюзия на отдалеченост причинява болка. Но ти успяваш да коригираш всичко. ..Ти трябва да вникнеш в начина ми на мислене – този, който иска сега да върви редом с теб, е намерил само в теб това, което можеше да намери…Ти си до мен, когато изнасям лекции…(По времето на Мюнхенския конгрес 1907, когато Ита Вегман е седяла в публиката, беше) водораздела между Азия и Европа в кармичното отражение между нас. Сега това вече го няма. И ми е разрешено да говоря по друг начин на хората, отколкото преди. Духовните сили, чийто израз е антропософията, гледат благосклонно на това как аз вече се опирам на любовта, която изпитвам към душата ти, която ценя така високо. Това ми е най-силната опора. (Зайлманс фон Емиховен, том 1, 1990)

Превод: Тони Топалова
При цитиране споменавайте източника!
 
Категория: История
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12 18:42
Откъси от СС 51 “За философията, историята и литературата”, лекции пред школата за образование на работници   

Из лекциите от 25.10.1904 и 01.11.1904   

Щайнер казва, че използва “необикновен метод”, тоест описанията на Тацит в произведението му “Германия” и митологията на северните народи. “Сега ще пристъпим към разглеждането на един период от време, към който мнозина не обичат да се обръщат и предпочитат да го изличат от историята като мрачното Средновековие. И при все това тук сме изправени пред един важен етап от историята: На сцената на историята навлизат варварски племена, които не знаят нищо за нравственост и изкуство. Тези племена биват прогонени от монголски народи от местообиталището си на територията на днешна Русия и се придвижват далеч на запад…. 

Най-напред трябва да разберем какво струи към нас от Средновековието, ако искаме да разберем какво въздействие следва да има тази епоха  върху нас. Един превъзходен римски писател, Тацит, ни е съхранил в своята “Германия” образа на онези племена, които са се установили в днешна Германия. Той ги описва като отделни племена, еднакви по език. И докато те самите са се смятали за различни народи, на него са му изглеждали много сходни. 

Ако проверим народностната душа на тези германски племена, ни изпъква разликата между тях спрямо гърците и римляните. При създаването на тези душеви качества има голяма разлика във времето. Гръцката култура с несравнимото си изкуство маркира един специфичен момент от развитието на човечеството. Преди завладяването от нахлулите по-късно елини ние виждаме там един прастар народ, приблизително като по-късните германи – пеласгите, които живеели в общност на свободни хора. После след нахлуването на елините намираме два слоя население – владетели и завладени, тази противоположност на свободни и несвободни хора. От това навлизане на нови племена и завладяване води началото си гръцкото владичество. Оттук следва, че само една малка част от населението е имало достъп до културните блага. Оттам произлиза ниската стойност на труда; дори художественият труд бил недостоен за свободния гръцки гражданин. Гърция западнала поради това незачитане на труда. Тази в много отношения ненадмината култура на гърците е била възможна само сред завоеватели. Римския характер се оформил още по време на завладяването. Историята на Римската иперия е история на непрекъснати завоевателни войни. Когато вече не е имало какво да се завладява, империята е загинала.

Германският характер се е оформил в основните си съставни части преди завладяването и той не се е оставил да бъде поробен в следствие на контактите си с други народи. Развитието му е било определено преди битката. Така ние виждаме как формирането на народния дух при гърците става след, при римляните по време, а при германите преди големите исторически битки. Ако искаме да разгледаме характерните им черти, трябва внимателно да разграничим тези народностни групи в Средна Европа. Три народа са важни тук. В Испания, Франция, Ирландия и Южна Германия най-напред откриваме древния народ на келтите. От повечето свои обиталища той бива прогонен от германите. От изток настъпват славяните и изтласкват германите. Затова при обкръжените германи откриваме силно смесване със славянска кръв. Това смесване на германската с келтска и славянска кръв влияе върху цялата култура на Средновековието.  

Ако се върнем назад в далечните времена, виждаме една велика, необикновена култура на древните келти. Трогателна, енергична, духовно стимулирана, склонна към революционни импулси – такава се разкрива даже и по-късно келтската кръв. Великолепна поезия, песни, представи за науката дължим на келтския народ. Идеята на легендите, обработени в по-късното Средновековие от немски поети, като тези за Роланд, Тристан, Парцифал и т.н., е дадена от келтите. Този необикновен народ почти е изчезнал, след като е бил изтласкван все по на север или се е смесил с германите.  

Германският характер притежава като главни характеристики храброст, желание за пътуване, силно развито чувство към природата. В него са разпространени домашните и воински добродетели, практическата предприемчивост, дейността, насочена към полезното. Основното занимание на германите са били ловът и скотовъдството. Германите имали малко семпли паметници, възприети от един по-древен народ. Германският характер се запазва в основните си качества такъв още от варварските времена…  


Франтишек Палацки, чешки историк, ни насочва в своя труд от 1846 г. върху чешкия народ към реформационните движения на Средновековието, които още много преди т.нар. Реформация са правили опит за обновяване на църквата. Особено по отношение на хуситското движение, към което Палацки, сам участвал в революцията от 1848 г., се отнася с голяма симпатия, той обръща внимание на тези течения. Палацки по своеобразен начин характеризира в тях онова, което се е създавало в сърцата по време на създаването на градовете. А това е едно качество, характерно за келтските, германските и славянските племена. Ще го разберем, ако разгледаме легендите и песните на тези народи. Те се различават от старите гръцки и римски легенди по това, че разказват какво може да изстрада и да освободи човешкото сърце. Това е разбиране за трагичното. В гръцкия и римския народ герой е онзи, който външно побеждава, не онзи, който запазва душата си. Сърцето на народа винаги е било при онези, осенени външно от щастието. При германските народи е различно. Сърцето на германските и славянските народи биело за героите, които на външен план загиват, но запазват душата си. Сред тези народи се възпяват герои като Зигфрийд и Роланд или Крали Марко…
  

Те (германите) произхождат от някой си Туисто, когото почитат като божество и изразяват почитта си с войнствени напеви. Синът на Туисто бил Манус, по името на чиито трима сина са наречени основните племена на германите – ингвеони, иствеони и херминони. Ако сравним тези съобщения на Тацит с митовете на един друг арийски народ, ще намерим и в свещения език на индийците санскрит същото име Ману за свръхчовешкия водач. Това ни показва родството на племената, дори същите божества могат да се проследят при всички индогермански (по общоприетата класификация “индоевропейски”) племена. Например Тацит разказва, че гръцкият герой Херкулес е бил почитан и от германите и те са го наричали Ирмин…
  

Всичко това говори за първично родство. Онези народи, които по-късно населявали Германия, Гърция, Русия, вероятно са имали за прародина северното Черноморие. Оттам едно племе се е преселило в Гърция, друго в Рим, трето на запад. Първоначалната култура на всички тези племена се е запазила в тази форма у германите, при келтите е била усъвършенствана. Тацит не ни разказва нищо за обичаите и нравите на този странен народ и трябва да се придържаме към легендите и песните, обединени по-късно в по-старата и по-новата исландска Еда (народен епос) – в нея живее създаденото от онзи народ…
  

По-нататък се говори за някои обичаи на германските племена. Частната собственост била тясно свързана с личността на притежателя си. Затова на мъртвия се полагали в гроба и оръжията, конете, кучетата му и.т.н. Отзвук от този древен обичай е слагането на ордени, корона и т.н. на умрял владетел.   
Категория: История
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 11.12 18:43
Из лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 14. февруари 1915 г., съдържаща се в СС 174б “Духовният контекст на Първата световна война. Космическа и човешка история, седми том”
  (превод: Тони Топалова)
„Ако проследим как човек влиза през портата на смъртта в духовния свят, в който преживява времето между смъртта и новото си раждане в подготовка за за нов земен живот, трябва да си изясним до каква степен той бива повлияван във времето между смъртта и следващото раждане от последния земен живот и до колко внася през портата на смъртта отзвуците от последния земен живот. 


Знаем, че човек, преминавайки през портата на смъртта, след като е предал физическото си тяло на земните елементи, пренася етерното тяло, астралното тяло и аза. Знаем също, че това етерно тяло много скоро се разделя от аза и астралното тяло, с изключение на един екстракт, който остава и че етерното тяло се свързва етерно с общото действие на космоса. На това сме обръщали внимание много пъти. Но след смъртта човек чрез знанията си, оставащи му след нея, все пак гледа назад към съдбата на етерното тяло,  която означава нещо за него. Тя означава нещо за него, когато той я разгледа - съдбата, която се оформя като резултат от земния живот. И този резултат се явява различен за различните области на земята. Между другото той е различен и за различното изживяване на националното в тези области. По един начин изглеждат остатъците от земното, имащи значение за човека, за една душа, която например излиза от френско тяло, за да премине в духовния свят, и по съвсем друг при душа, която днес излиза от руско тяло, за да влезе в духовния свят. Душите, излизащи понастоящем от френски тела, принадлежат на култура, която тъй да се каже вече е зряла и презряла, етерното тяло е изживяло много неща на земята благодарение на нея. Специфичното за френската народностна култура, не за индивидуалната култура, се състои в това, че самото етерно тяло се напоява, импрегнира със сили и силови въздействия и затова преминава по много рязък начин през портата на смъртта, след което встъпва в духовния свят. Такива тела дълго не могат да се разтворят, те много време остават налични като спектър. Един човек от френската народностна култура има в своята представа определено мнение за себе си и за това какво място заема в света. Това обаче не е нещо друго, а отражението на здраво работещите сили в етерното тяло. Етерното му тяло е стабилно оформено и така преминава в духовния свят. Съвсем по друг начин стоят нещата при етерното тяло на руснака. То няма такава стабилност, в известен смисъл е по-еластично и се разтваря по-лесно в духовния свят, затова по-малко спъва душата. За разлика от него поради това, че френската душа гледа към едно етерно тяло, произлязло от развита култура, тя е по-дълго свързана с него, докато руската душа е само за кратко свързана с етерното тяло. За тази източна душа онова, което етерното тяло преживява след смъртта, има по-малко значение. Това обстоятелство обаче има едно определено, дълбоко, съществено значение за случващото се зад кулисите на съвременното ни битие. Съдбините на руската душа са съвсем различни от тези на френската душа във времето между смъртта и новото раждане. Ние знаем от различни наблюдения на свръхсетивното, че през 20. век  насреща ни действа Христовият дух в етерния свят. На повторното явяване на Христос в етерна телесност вече беше обърнато внимание в екзотеричен аспект в мистерийната драма “Портата на посвещението”. Беше също казано в различни лекции, че това явяване се подготвя за хората, които ще са способни да го видят, още от последната третина на 19. век посредством смяната на действащия дух на епохата. В предните столетия управляващ дух на епохата беше Гавриил, а от последната третина на 19. век действащ дух на епохата е Михаил. Той трябва да подготви появата на Христос като етерна същност. Тази поява трябва да се подготви, да се стимулира развитието, което и се прави. То се прави по такъв начин, че Михаил направо казано воюва за появата на Христостой подготвя душите в изживяванията им между смъртта и новото раждане за онова, което ще стане в земната аура. Обаче стабилно оформените етерни тела, които са в елементарния свят около нас, биха пречили в идващото време, когато този етерен образ, който ще приеме Христос, трябва да бъде видян ясно. По-близо до такова ясно възприемане на този етерен образ са душите, които след смъртта са по-малко докоснати от етерните си тела. Поради това се случва следното. Наблюдаваме как в борбата за разтварянето на западноевропейските етерни тела, идващи от развита култура, които имат ясно очертан вид, Михаил си служи с източноевропейски души. Затова виждаме как Михаил, следван от армия от източноевропейски души, воюва срещу западноевропейските етерни тела и впечатленията, които имат душите след смъртта. Така виждаме зад кулисите на днешния живот да се разгръща оживена борба. Има такава битка в духовния свят, сякаш битка в небето, която се разиграва между Русия и Франция в духовния свят - една жива битка между Изтока и Запада. Тази битка е истината, а онова, което се разиграва във физическия сеят, е външната майя, то е изкривената истина. Когато се наблюдават духовните факти тук, човек както и други пъти е обзет от разтърсващото впечатление, че ставащото на полето на илюзията често е точно обратното на истината, разгръщаща се в духовния свят. Помислете колко разтърсващо е за онзи, който получава знанието на посветения, да разбере, че днес се съюзяват народи, които в духовния свят воюват по най-ожесточен начин един срещу друг! Тези неща не бива да се абсолютизират, не трябва например да се прави заключението, че в духовния свят всичко е противоположно на ставащото на физически план. Трябва да се анализира всеки отделен случай.  Но в този случай имаме това потресаващо впечатление, което направо да го кажем е смазващо. Задкулисието много често изглежда по различен начин, отколкото външният живот. Но нещата можем да ги разберем в истинската им взаимовръзка само, ако осветим кулисите от гледна точка на антропософията. Тогава в цялостните ни възгледи ще се запечатат чувствата, които потапят сърцата ни в истината за разлика от предразсъдъците, в които сме заключени, ако се носим по вълните на външния физически свят. Днес Средна Европа е действително приклещена между две воюващи сили и трябва да ги държи раздалечени. Оттук произлиза връзката между онова, което вчера нарекох “борбата на средноверопейската култура” и онова, което отляво и отдясно обгръщайки я, я е притиснало. Това е кармата на средноевропейската култура - да вижда как развитието се извършва по силата на световноисторическата необходимост между сили, които трябва да воюват една срещу друга.”     

Категория: История
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.12 19:39
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 2777
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31