Това е една от най-ранните лекции на Рудолф Щайнер, изнесена на 4. април 1902г. в Берлин и непубликувана в Събраните съчинения.

Многоуважаеми присъстващи,

След като в предишните си наблюдения успяхме да видим как преобладаващите тогава възгледи за мистериите са били използвани при формирането на християнството, днес искаме да видим как двама основни представители на ранното християнство са участвали в целия процес на възникването му. 

Павел несъмнено е виждал в Христос посредника между Бога и човека, личност на толкова високо ниво на развитие на съществуването, че този човек несъмнено е преодолял смъртта според възгледите на Павел и наистина се е появил в одухотворено тяло в часа на неговото обръщане. Такава е вярата на Павел. Това е и нещото, което му дава увереност да поучава. Убеден, че възкръсналият Исус Христос е посредникът между Бога и човека, той тръгва и проповядва Евангелието.

Откъде тогава идват съставките, които предполагат една много специфична философска концепция, и особено тези, които ние виждаме като нова интерпретация на ритуалите? Къде трябва да се търси произходът на живота на Исус? Можем да кажем, че в проповедите, произнесени пред голямата християнска общност през първи век. В рамките на тази общност Павел вероятно не е поддържал възгледа, който откриваме в Евангелието на Йоан, където Христос Исус е вторият лик на Бога. Този строго метафизичен, теософски апокалипсис несъмнено е от Йоан, така че в школата на Йоан, която схваща Христос като Бог, станал човек, имаме работа не само с посредника между човека и Бога, не само с една образцова личност, но и с одухотворена личност в личността, която се основава на Йоан. Виждаме как се утвърждава една одухотворена личност.

Знаем, че Йоан е пребивавал в Ефес, че там е написал най-важните си съчинения и че след това е имал връзка с презвитер Йоан. Дали учението за Логоса е взето от египетско-гръцката философия, за нас е повече или по-малко безразлично. Но трябва да отбележим, че метафизично-теософската концепция произлиза от Йоан.

В Ефес и Мала Азия е имало цяла поредица християнски общности. Във всеки случай те са били много повече от седем. Строго погледнато, Откровението на Йоан е адресирано само до седем църкви, на които трябва да се разкрие учението. Когато Йоан идва в Ефес, тх изиграва много специална роля. Той е бил една от най-важните личности. В управлението на църквата Йоан всъщност няма особено влияние. Администраторите са съвсем различни. Когато един такъв църковен настоятел умира, просто се избира друг, без да се мисли за поставянето на Йоан начело. Всички изявления, които познаваме от оноа време, показват, че е имало известно противопоставяне, а не антагонизъм, че посоката на Йоановото и Павловото християнство е трябвало да вървят паралелно. Това е много важен факт. Той може да бъде обяснен единствено с факта, че с оглед на съвсем различния характер на Исус в Евангелието на Йоан и с оглед на още нещо, което ще кажа, в школата на Йоан виждаме една специална школа, която обаче не е била проповядвана на широките маси. Дори знаем, че учението на Йоан първо е било смятано за опасно за тях. В школата на Йоан вероятно става дума за някаква тайна школа, за мистично събрание, от което е възникнало Евангелието на Йоан и от което е повлияно и синоптичното Евангелие. Преди това то не е било записано под формата на история, а са били записани само ученията. Езикът се е превърнал във вселена. Историята обаче е записана най-рано в края на първи век. Това показва, че става дума за голямата християнска общност в Ефес и околностите и за мистичната теософска школа на Йоан.

От тази школа на Йоан произлизат всички историко-алегорични моменти, които имаме в християнството, докато в Павловото християнство нямаме нищо друго освен: Христос, който е умрял за човечеството и това, на което е учил, включително че е въвел общението на Господната вечеря. Това е била общата връзка, по която християните от онова време са се разпознавали един друг.

                    Апостол Павел, мозайка в параклиса Сант Андреа, Равена, 5. в.

(“… Павел … човек дребен на ръст, плешив, кривокрак, набит, със сключени вежди и леко дълъг нос, пълен с обаяние; защото в един момент изглеждаше като човек, а в друг имаше вид на ангел" (из неканоничното писание “Деянията на Павел и Текла” от II в.)

               Йоан Богослов, мозайка в базиликата Сан-Витале, Равена, 546–547 г.

Това, че става въпрос за мистична община, се вижда от факта, че се говори за седем църкви. В самото начало на Апокалипсиса имаме работа с алегорична школа, докато в Евангелието на Йоан имаме работа с мистично-теософска школа. Школата на Йоан не е била единствената. Днес можем да се запознаем с още една, ако все още има време.

И така, какво е било внесено в християнството от школата на Йоан? Нещата, които вече споменах. Възкресяването на Лазар, което не е нищо друго освен представяне на процес на посвещение. Те идват от школи, които са били много добре запознати с мистерийните ритуали. Това възкресяване на Лазар несъмнено е съставна част на една тайна школа и на синоптичните евангелия. Фактите говорят за това. 

Това, което трябва да разгледаме сега, е, че в рамките на тайната школа трябва да е възникнало така нареченото “Апостолско верую”. Това не е нищо друго освен резултат от тайнствените култове. Този, който е поел по пътя на посвещението, е трябвало да изповяда вярата, в смисъла на която е бил посветен. Бих искал да ви очертая такова верую. То не може да бъде съставена произволно, а произтича от това, което е достигнало до нас.

1. На първо място, той трябва да вярва във върховно божество, защото то е дълбоко скрито, но за този, който иска да върви по най-високия път към притчите, се открива перспектива. Това е Отецът на всички неща. Това е първата точка.

2. Освен това той трябва да повярва във втория Логос, първият Логос е самият Отец, който след това е влязъл в нещата. Чрез това той е приел образа на втория Логос. Следователно вторият Логос е един вид образ на Бога, духовно отражение на Бога. Той слиза и приема материална форма. Това се нарича сливане на Бога с материалното съществуване. Той се сгъстява, приема материална форма. Светът в широк мащаб не е нищо друго освен материализираният втори Логос, който се развива до човешката душа и оттам намира своя път обратно към Бога. Когато човекът изследва материята, той открива духа в нея. Но това не е нищо друго освен духът, който преди това е влязъл в материята. Това слизане ни е представено мистично в колоните на Дионисиевите съчинения в различните мистични фигури като Озирис, Изида и т.н. В митологичните процеси имаме различните преобразувания на този процес. Накратко: аз вярвам в Логоса, който е станал материален.

С каква цел Бог е направил тази жертва на материализация, с каква цел е слязъл [в материята]? Това означава целия процес на развитие. Светът нямаше да го има. Това изповядва този, който трябва да бъде посветен. Логосът е слязъл в материята и сега отново се въздига. Този общ възглед се повтаря, така да се каже, микрокосмически във всеки отделен човек. Съществувал е възгледът, че в човека се извършва същата процедура, каквато се е извършила извършена с Бога.

Култовете на посвещението имали за цел да направят това особено нагледно за посветения. По правило такива мистерийни култове се провеждали край големи водни басейни, а в Атина те се провеждали и край по-малки езера. Езерото, водата - знаем това от египетския ритуал за посвещение - се е разглеждало като символ на материалното съществуване. Спускането в материалното съществуване е трябвало да отразява този, който търси посвещение. Водата се е смятала за символ на материалното съществуване. По тази причина този култ се е провеждал в близост до вода

Случило се е нещо странно. Можете да откриете това, ако проследите Апостолския символ на вярата, който са установили различните събори: Целите процеси, описани в Символа на вярата, не са нищо друго освен същите точки, същите процеси, които могат да бъдат открити и в процеса на посвещение.Апостолският символ на вярата все още ясно показва процеса на посвещение. Просто пропуснете думите "бе разпнат за нас при Понтия Пилата" и ще видите, че става дума за процес на посвещение. Изповядва се Бог, след това материализираният Бог, вторият Логос, след това възнесението на тези, които трябва да бъдат посветени. Три дни в сън, спускане в ада, а на третия ден отново събуждане и излизане от процеса като посветен.

Съществува обаче трудността, че от една страна имаме втория Логос, Христос Исус - Евангелието на Йоан всъщност отъждествява Исус с втория Логос - а от друга страна, личността на Исус, така че можем да приемем, че става дума за преосмисляне на втория Логос в личността на Исус. Нещата са християнизирани.

Сега стигам до една хипотеза - засега ще я нарека хипотеза - имам предвид думите "разпнат при Понтия Пилата". Разполагаме с тях от писанията, които идват от онова време, но не знаем нищо за събитията, които са ги предшествали. Знаем, че Пилат е съществувал ако не в Йерусалим, то в Асирийската империя. Но това не може да ни убеди, че трябва да е имало много странен процес. Не можем да не видим в Апостолския символ на вярата един обред на посвещение, който е бил преобразен. Вторият Логос се е превърнал в личност. И така, как се появява там "разпнат при Понтия Пилата"? (Pontius Pilatus) Трябва само да се пропусне една буква от Pontius и вместо това да се каже само Pontus и да се приеме то в смисъла на море. 

Това може да изглежда малко дръзко. Но такива вмъквания - не ги наричайте фалшификати, защото са направени с най-добри намерения - са се случвали във всеки момент през първите векове. В тази изповед са описани различните етапи на посвещение според мистерийните обреди. Те обаче се провеждали на различни отделни места, почти винаги край вода. Винаги се е казвало, че тези събития са се провеждали на някой воден басейн на едно или друго място. Ето защо бихме се изненадали, ако в претворяването на мистерийния ритуал не се открие фактът, че ритуалът се е състоял при вода. Следователно имаме основание да приемем, че става дума за вмъкване на едно i,  така че то не би означавало нищо друго освен слизане в материята или преминаване през процеса на посвещение. Следователно имаме работа с приложение на ритуала и със сливане на това, което е било преподавано и което се е вляло в християнството от различни култове. На най-различни места в християнството са били поддържани и най-различни култове.

Например знаем, че когато първите християнски общности се появяват в Рим, ритуалите са доста по-различни от тези в Ефес в Мала Азия. Тези, които тогава са дошли в Рим, са копнеели за ритуала от Ефес. И така, става дума за сливане и прерастване на новото в мистериите, които са съществували преди това. Павел започва от учение, което насочва към юдаизма. Той е приемал и езичници, но винаги е обръщал внимание на това, което вече е съществувало. Той е казвал също: "Юдеите се интересуват повече от знаменията, а гърците - от мъдростта; аз се отнасям и към едните, и към другите така, както те искат да се отнасят.” Той не е създал нещо, което да предизвиква недоумение у хората, а е оформил това, което е имало преди него. В много по-голяма степен изглежда, че и другите са направили същото. Да си представим, че християнството е било единно учение от самото начало, би било детинско схващане.

Павел и Петър са били в големи разногласия и в църквите също е имало спорове. Павел често се е опитвал да разрешава тези спорове. Така че не е имало строго единно учение, а виждаме как лъчите се събират от най-различни точки. Централизацията настъпва много по-късно.

Наред с популярното християнство на Павел, съществува и езотеричен възглед - школата на Йоан. Съответната информация дължим на поредица от съчинения. Те се появяват през VI в. сл. н. е. и по-късно формират документите на различни църковни писатели. По-късно те се приписват на апостола-писател, за когото се твърди, че е бил обърнат към християнството от Павел в Атина. Често всичко това е било смятано за невярно. Но хората не са могли да разберат какво означава това. То може да се приеме единствено в смисъл, че Дионисий не ги е написал. Обаче ако проследим тези писания, ще открием една по-задълбочена концепция за християнството. Авторът не е назован.

Но препратките на църковните писатели показват във всеки случай, че тези писания са съществували. Всички следи сочат, че те не са присъствали в латинското християнство, а сме ги получили доста късно. Следователно имаме работа със съчинения, които отразяват възгледите на първите църковни отци на гръцката църква. Авторът ни ги представя като развитие на старите мистерийни отношения, като вяра в Бога, която е достъпна само по мистичен начин. След това ни се показва как несъвършените същества произлизат от този Бог и по този начин се осъществява слизане до формите, към които принадлежи самият човек. След това ни се показва как трябва да се осъществи връщане към Бога на различните форми. По-подробни описания откриваме у Скот Ериген, който е написал в този дух своите "Тайни на природата". Това, което научаваме от тези съчинения, показва, че от II в. нататък си имаме работа с такава тайнствена школа, много подобна на школата на Йоан в Ефес. Тя също е култивирала такива мистично-теософски учения.

Така че подобни предания, които имат за цел да покажат, че става дума за Псевдо-Дионисий, показват, че е съществувала такава школа, която не е записвала учението си, а го е предавала устно, и че това учение може да се проследи до Дионисий, който е бил обърнат във вярата от апостола. Такива школи несъмнено са съществували в началото на християнството. Затова трябва да правим разлика между популярния възглед и възгледа, който е поддържан от самия посветен.

Ако проследим писанията на Хермес, можем почти осезателно да почувстваме какво се крие зад този израз. Хермес не скъсва с християнската традиция, а стои на същата почва. Но ние имаме работа с учения, които имат по-дълбоко разбиране за християнството, което се стремят да превърнат в символика, във верую, което е вградено парче по парче в съборите и в ритуалите и обредите.

Можем да проследим това именно при църковните писатели. Понякога не можем да разберем какво се съдържа в такъв символ, но трябва да го приемем с вяра и да вярваме, че смисълът постепенно ще ни стане ясен. Когато този човек казва, че има четири степени на посвещение, както е описано в писанията, тогава можем само да кажем, че освен екзотеричното учение трябва да е имало и езотерично учение.

Онзи, който е получил символа, например когато е представена жертвата на литургията, не е обезпокоен от факта, че му се представя нещо, а му се дава символ. Скоро той ще проникне в тайнственото значение на символа. При църковните писатели от трети и четвърти век виждаме, че по-дълбоките учения на християнството трябва да преминат през различни етапи на посвещение. За масите езотеричните учения са били изведени на бял свят чрез символа. 

Сега нека видим как се е развила езотеричното учение и как езотериката се е адаптирала към екзотериката. И как чрез нея църквата се стреми към светска власт. Искаме да видим как този характер постепенно се е изгубил и как следите от него са се изпарили в схоластиката. Това е свързано с най-важните факти, случили се в историята на църквата и с пренасянето на събитията в християнството от азиатския Ефес в италианския Рим. През първия и в началото на втория век най-важното място за разпространението на християнството е Ефес. След това това място се премества от Ефес в италианския Рим. За Ефес се говори и като за азиатски Рим, и то от посока, която не засяга Йоановото, а Павловото християнство. Така че в учението на Йоан виждаме едно езотерично християнство, докато в Павловото направление имаме популярната форма.

Отговори на въпроси

Pontus = море. Пилат Понтийски е бил управител на Кесария.  

Светият Дух не е нищо друго освен третият Логос, който отново откриваме в материята и в душата си. 

Възкресение на плътта = прераждане. Не е доказуемо в Йоановата школа, вероятно изобщо не е съществувало. Църквата заменя посвещението с инспирацията с вяра. Тайните учения били канонизирани, демократизирани. Защо учението за прераждането не е било популярно, днес ми е съвсем ясно. Дори и днес е трудно то да стане популярно. От политическа гледна точка то се разглежда като опасност. Учението за прераждането в истинската му форма не може да бъде популяризирано. Учението за прераждането е довело до най-диви суеверия - превъплъщение на душите в животни и т.н. Християнството не смята учението за прераждането за такова, което може да бъде предадена на масите. Заместителното изкупление в Павловото християнство е нещо, което не може да бъде обединено с прераждането и кармата.

Тази статия е публикувана за първи път в списание New View, брой 108, юли-септември 2023 г.

Към летни висини се вдига

на Слънцето сияещата същност;

човешкото ми чувстване увлича

в просторните си широти.

Предчувстващо в душата се надига

усещане, вестящо смътно:

Ти някога ще разбереш,

че те почувства божество.

(Рудолф Щайнер, "Календар на душата", 10-та седмица, 9-15 юни)

В "Лято" от сюитата "Четирите годишни времена" на Вивалди има две настроения, които най-точно представят в музика двете страни на средата на лятото, когато слънцето се издига до слънцестоенето. Първо са бавните, тежки, вяли настроения, които изразяват обедната жега, когато почти нищо не се движи и трябва да се борим, за да останем будни и активни. Усещаме чувствената потискаща топлина и влага. Това е време, в което лесно можем да изпаднем в грешка или пък в изкушение. Но втората, динамична част носи лятната гръмотевична буря и ударите на мълниите; тогава можем да почувстваме, че тежестта на небето се спуска като присъда, която ни казва: "Събуди се!", и ние бягаме, за да се скрием. Всички добре знаем двете страни на слънцето: дарител и поддръжник на живота, но и слънце, което може да причини смърт, особено в пустинята. Рудолф Щайнер говори за слънцето не като за едно "положително" нещо, като например гигантска атомна електроцентрала, а като за "празно" или отрицателно пространство, което е "жилище" на множество духовни същества - да им дадем традиционните имена по реда на възходящия духовен ранг: Ангели, Архангели (особено Михаил), Архаи, Елохими (духове на формата), Динамис (духове на движението) и Кириотетес (духове на мъдростта). Западното езотерично познание (например "Трите книги по окултна философия" на Хайнрих Корнелиус Агрипа 1486-1535 г.) е знаело, че в слънцето живеят и две други особени същества - благотворният Нахиел или "Разумът на слънцето", чието число, както отбелязва Агрипа, е 111, и злият Сорат, или "Демонът на слънцето", чието число е 666. 

На петия ден от петия месец на тази 2023 година Би Би Си съобщи 1, че Световната здравна организация (СЗО) е обявила, че Covid-19 вече не представлява "глобална извънредна ситуация за здравето". Макар че тези две организации - СЗО и Би Би Си, които изиграха основна роля в популяризирането на вредните локдауни и програмите за ваксинация от 2020 до 2022 г., оказали се фатални или вредни за толкова много хора, не искаха да признаят, че това означава “опасността е отминала", а предпочетоха да кажат, че "извънредният статут може да бъде възстановен, ако ситуацията се промени". Новината на практика сигнализира, че пандемичната катастрофа от последните три години наистина е приключила. Още през 2020 г., когато основните медии ни информираха, че фармацевтичните компании се надпреварват "с безпрецедентна скорост" да разработват "ваксина" срещу SARS-Covid-19, ни беше казано, че тя може да не е готова за световното население преди 2023 г. 2 Във Великобритания например обществеността беше уверена, че "и за трите ... ваксини (на Pfizer, AstraZeneca и Moderna) са публикувани анализи на данните за безопасност и ефикасност от три фази на изпитванията (включващи десетки хиляди участници) в рецензирани статии в медицински списания като “The Lancet” от Великобритания и “The New England Journal of Medicine” от САЩ. Събирането на данни за дългосрочна защита и безопасност ще продължи през следващите няколко години, поради което датите на приключване на изпитванията са през 2022 г. и 2023 г." 3 (курсив - TБ). По този начин 2023 г. е определената крайна дата за приключване на изпитванията за "ваксините" Covid-19. Сега виждаме, че тя се е превърнала в крайна дата за целия този глобален тригодишен експеримент, който беше проведен в такъв колосален мащаб, вероятно най-големият принудителен пропаганден експеримент в историята.

Програма 2030

Бързо се приближаваме към друг много важен тригодишен период, който започва след седем години, през 2030 г.. Тогава се навършват 2000 години, (2030-2033 г.) от трите години на Христос на земята, в които според духовната наука на Рудолф Щайнер преди 2000 години Той се е въплътил в Исус от Назарет, от кръщението Му в река Йордан до Възнесението Му четиридесет дни след Възкресението. Можем също така да отбележим, че различни видни личности и световни организации като ООН и Световния икономически форум (СИФ) от няколко години насам насочват вниманието на световната общественост именно към 2030 г. и десетилетието на 2030-те години. Така например на 13 юни 2019 г. Световният икономически форум - частна, недемократична организация - и ООН, друга недемократична организация, подписаха злощастно наречения "Меморандум за разбирателство между ООН и СИФ относно рамката за стратегическо партньорство за Програмата до 2030 г.". В него се очертават областите на сътрудничество за "задълбочаване на институционалния ангажимент и съвместно ускоряване на изпълнението" на "Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие", която сама по себе си е по-нататъшно развитие на Програмата на ООН 214 , която за първи път беше изложена през 1992 г. на срещата на върха за Земята в Рио де Жанейро - градът, над който се издига колосалната статуя на Христос Спасителя (построена 1922-1931 г.) на високия 2 300 фута (700 м) връх Корковадо.  На 25 септември 2015 г. 193-те държави от Общото събрание на ООН - без никакво разрешение от гражданите на страните членки - приеха Програмата за развитие до 2030 г., озаглавена "Да преобразим нашия свят: Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.".5 През октомври 2019 г., същият месец, в който започна учението "Събитие 201" в университета "Джон Хопкинс" в Ню Йорк - събитие, което три месеца предварително симулираше пандемия от коронавирус и как светът трябва да реагира на нея, не на последно място чрез "наводняване на зоната" на публичната информация (такава беше фразата, многократно използвана по време на събитието) с един-единствен разказ - СИФ публикува документ, в който се излагат 30 цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.; той беше озаглавен: "Какво ще стане, ако направим нещата правилно? Визии за 2030 г.".6 На 23 януари 2020 г. между СИФ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) беше подписана допълнителна "Рамка за стратегическо партньорство".

Скоро след началото на предполагаемата пандемия от Ковид, през юни 2020 г., Чарлз Уиндзор, тогава принц Чарлз (горе), и Клаус Шваб съвместно стартираха широко рекламирания проект "Големия рестарт", който не цели нищо друго освен предлаганата пълна трансформация на цялата ни цивилизация, както и на самата човешка природа, всичко това в името на "Четвъртата постиндустриална революция", "Революцията на изкуствения интелект", целите за "нулеви въглеродни емисии" в програмата за изменение на климата и 17-те цели на ООН за устойчиво развитие (т.е. Програма 2030). Отново фокусът беше върху десетилетието, започващо през 2030 г. Ясно е, че неизбраният глобален елит е силно фокусиран върху този конкретен период от време 2000 години след това, което Рудолф Щайнер нарича Мистерията на Голгота - смъртта и възкресението на Исус Христос. Но дали Исус Христос фигурира някъде в техните грандиозни и амбициозни проекти? Той не фигурира там.

Слънчевият демон

Каква би могла да бъде връзката между тригодишната "пандемия от Ковид-19" и тези планове и проекти за 2030 г.? Има хора, които могат да разглеждат всички тези събития от 1992 г. насам - според мен погрешно - като още един пример за "глобализацията", която според тях е неизбежен, космополитен - и следователно положителен - съпътстващ елемент на Епохата на Михаил, Архангела на Слънцето, в чиято епоха живеем от 1879 г., според езотеричното познание, което датира поне от края на XV век. Аз съм на мнение, че отговорът може да бъде намерен в две имена, известни на тези, които са запознати с Антропософията: Ариман и Сорат.

Точно както в повечето случаи човешкото физическо тяло има духовно същество, свързано с него, което наричаме "себе” или "аз", така и планетарните тела, включително Земята и Слънцето, имат духовни същества, свързани с тях. Точно както Земята в момента има около 8 милиарда човешки духовни същности, свързани с нея, така и цели общности от духовни същества са свързани със Слънцето. И точно както човешките същества могат да имат тъмни духовни сили, които да им влияят или дори да ги обладават през част или повечето време от живота им, така и небесните тела имат тъмни сили, които могат да живеят в техните духовни сфери. Слънцето не прави изключение: тъмното същество, което го обитава, се нарича Сорат. 8

Рудолф Щайнер нарича Сорат "Слънчевия демон", мощен вдъхновител на материализма 9 и черната магия. Сорат не се въплъщава в историята като човешко същество, но е направил три големи намеси в човешката история през досегашната християнска епоха - първата около 666 г., втората около 1332 г. (2 x 666) и третата около 1998 г.10 Първата, според Щайнер, е станала чрез влиянието на Сорат върху един важен учител в Академията в Гондишапур в Сасанидска Персия в средата на VII в. от н.е., приблизително по времето на арабското завладяване на Сасанидската персийска империя (вж. снимката на руините на Академията по-долу). 

Центърът на тази академия е бил нейната школа по медицина. Целта на Сорат тук е била да развие преждевременно човешките научни и технически познания до степен, в която човечеството на този етап от своето развитие, и особено населението на тогавашна Европа, не би имало морала да се справи с тези знания (днес сме опасно близо до друг такъв момент, между другото във връзка с биотехнологиите и изкуствения интелект). Това усилие е било удавено и до голяма степен предотвратено от религиозния ентусиазъм на ислямското завоевание през VII в. сл. Това преждевременно познание обаче не е било напълно потиснато от исляма; част от него е "избягала", така да се каже, от Гондишапур и през Багдад, а след това през ислямска Северна Африка и Испания е стигнала до Западна Европа, където в крайна сметка е поставила основите на съвременното естествознание през XVII век. Така може да се каже, че хиляда години по-рано, около 666 г., "научното" влияние на “тъмното слънце” е било притъпено от "религиозното" влияние на исляма.

Втората намеса идва 666 години по-късно, около 1332 г. Щайнер свързва това с унищожаването на Ордена на тамплиерите от френския крал Филип IV “Хубави".

Тамплиерите управлявали международни финанси на морална основа, т.е. парите, с които боравели, принадлежали на Ордена, а не лично на рицарите. Филип бил алчен за злато и искал да заграби златото на тамплиерите. Той също така създал наченките на първата европейска централизирана модерна държава, в която държавните служители били предимно светски и лоялни към него; те не били духовници, чиято лоялност можела да бъде първо към църквата. Тази ефективна централизирана система е причината, поради която на 13 октомври 1307 г. той успява да арестува всички тамплиери в цяла Франция в рамките на 24 часа. Отличителна черта на тази втора намеса на Сорат е мощната централизирана политическа държавна система.

1332 г. попада в средата на това, което бих нарекъл втори "Соратов прозорец" в християнската епоха: 1307-1332-1357 г. Намесата на Сорат не се е случила само през една година - 1332 г., а през този прозорец между 1307 г. (когато тамплиерите във Франция са арестувани) и 1357 г., когато дейността на Ордена на тамплиерите в цяла Европа вече е приключила: 1307 г. и 1357 г. са по 25 години от двете страни на осовата точка 1332 г. Собствените ми изследвания ме убедиха, че първият времеви прозорец, в който се намесва Сорат, е от 641 до 691 г.; 666 г. се пада в средата на този период. Вторият времеви прозорец на Сорат е от 1307 до 1357 г., като 1332 г. е в средата. Третият прозорец е бил от 1973 до 2023 г., с централна година на оста 1998 г. (3 x 666). Човек може да види този "прозорец" на времето като лемниската с точка на оста в центъра на лемнискатата:

  641 - 666 - 691

1307 - 1332 - 1357

1973 - 1998 - 2023

Ключови събития в този трети период са краят на Съветския съюз и появата на Китай в глобалната капиталистическа икономика, развитието на интернет, тероризмът и борбата между Запада и ислямските държави, 11-ти септември, началото на въплъщението на Ариман около 2000 г. 11 , началото на втората Студена война (2014 г.) и "пандемията" от Ковид-19 през 2020-2023 г. с нейната връзка с плановете на ООН/СИФ за големия рестарт, който да доведе до "нов световен ред" през 2030-те години. В основата си повечето от тези проблеми са икономически, но периодът е приключил, като през 2020-2023 г. се съчетават аспектите на трите Соратови прозореца от VII в. насам. Годините на ковида бяха годините на инсценираната "здравна криза" 12, в която на населението по целия свят бяха наложени драстични медицински и политически мерки, след като в много страни те бяха гласувани от послушни парламентаристи; това беше координирана и централизирана глобална акция, осъществена от така наречените "демократични" държавни правителства, които бяха ръководени от СЗО и нейния основен финансов спонсор - фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. 

Правителствата похарчиха милиарди от парите на данъкоплатците, за да компенсират своите данъкоплатци за последиците от безмилостните и напълно ненужни мерки за блокиране, които те  наложиха на своето население, а това доведе до ужасни икономически (и социални) последици, които вероятно ще ни съпътстват още дълги години. Следователно този трети "прозорец на Сорат", който се отвори около 1973 г., се затваря тази година през 2023 г., 7 години преди 2030 г., когато се навършват три години от Мистерията на Голгота, случила се преди 2000 години.

Последни времена?

От няколко десетилетия насам много хора са убедени, че живеем в библейските "Последни времена", предсказани в книгите на пророците Йезекиил, Даниил и Откровението на Свети Йоан Богослов (т.нар. Апокалипсис), а много зелени светски атеисти са също толкова убедени, че сме изправени пред изчезване поради "изменението на климата", ако не предприемем драстични мерки, което ще изисква края на демокрацията и нов "зелен" глобален авторитаризъм - всъщност световно правителство - или "глобално управление", както го наричат евфемистично. Всъщност това, което се случи през 2020-2023 г., може да се разглежда като своеобразен "пробен старт" на този авторитаризъм.  

Не съм убеден в нито едно от тези мнения. Разбира се, нашето време може да изглежда "апокалиптично" в различни отношения, но то не е библейският край на времената, който според духовната наука няма да се случи поне още четири хилядолетия, когато физическата Земя, такава, каквато я познаваме, ще навлезе в следващата фаза от своето развитие.13

Това, което днес изглежда като край на времената, всъщност е по-скоро атмосферата, създадена от въплъщението (на Запад - в Северна Америка) на Ариман, една от двете основни сили на духовното зло, която според Щайнер се въплъщава като човешко същество само веднъж в човешката еволюция, какъвто е случаят с Христос, в лицето на Исус преди 2000 години, както и случаят с другата духовна сила на космическото зло, Луцифер, в Китай преди 5000 години. В човешката еволюция Христос държи баланса между двете полярни сили - Луцифер и Ариман. През 1919 г. Щайнер казва в една лекция в Швейцария, че Ариман ще се появи във физическо (fleischliche) човешко същество (думите му: "Ариман в плът"), преди да изтече дори част от третото хилядолетие. 14 Много е вероятно приближаването на проявлението на Ариман като възрастен човек през 2030 г. 15 да стои зад усещането за ускоряващо се потисничество и мрак, което толкова много хора изпитват. Понякога в историята има много мрачни периоди; 30-те години на ХХ век бяха един от тях и може би можем да си представим как бихме се чувствали, ако бяхме живели през тази епоха и бяхме наясно с тъмнеещата сянка, която много по-чувствителни или будни души възприемаха по това време. 

Филип IV Хубави

Ариман вероятно ще се представи не като мрачен тиранин, като фигурата на Големия брат от "1984" на Оруел, а по-скоро като доброжелателен положителен спасител на човечеството от всички негови беди, като личност с огромни познания, какъвто великият учител, вдъхновен от Сорат, несъмнено е изглеждал на своите ученици в Академията в Гондишапур и какъвто френският крал Филип Хубави (вж. по-долу), висок, красив и привидно религиозно морален и правоверен, се е представял пред своя двор и своите служители. Филип бил автократичен и непреклонен, известен като Железния крал (le roi de fer); епископът на Памие Сайсет казва за него: "Той не е нито човек, нито животно. Той е статуя." Тази кралска "статуя" е монархът, който дори се осмелява след конфликтите си с папството да арестува папата и да премести папската институция във Франция, където може да я контролира по-добре. "Вавилонският плен" на папите, както става известен, продължава от 1309 до 1376 г. и води до значителна загуба на уважение към папството в цяла Европа. Жулиен Тери твърди, че с преследването и жестокото унищожаване на християнския орден на тамплиерите, за да вземе парите им и да създаде нов военен орден, начело на който да застане той самият, Филип IV се опитва да изгради във Франция своеобразна "религия на кралската власт": "Като върховен защитник на католическата вяра, ... кралят е натоварен с функция като на Христос, която го поставя над папата. Следователно това, което е било заложено на карта в процеса срещу тамплиерите, е било установяването на "кралска теокрация".16

Ето защо във "втория прозорец на Сорат" - почти 200 години преди Хенри VIII в Англия - се прави опит за сливане и централизиране на политическата и религиозната сфера в лицето на краля. 17 Много от проблемите на Филип идват от икономическите му затруднения, липсата на пари, причинена от многобройните му войни и опитите му да манипулира и обезцени френската валута. В рамките на една година след изгарянето на клада в Париж близо до Нотр Дам на Великия магистър на тамплиерите и на магистъра на Ордена на тамплиерите в Нормандия умират както Филип, така и папата, който неволно му помага в унищожаването на Ордена на тамплиерите. След това, в рамките на 14 години след смъртта на Филип, тримата му здрави възрастни сина наследяват трона един след друг, но всички умират без потомство. Тогава Едуард III от Англия, чиято майка е дъщерята на Филип - Изабела, настоява, че той е законният владетел на Франция; френските благородници възразяват, че наследяването на френския престол не минава през жена - и така започва Стогодишната война между Англия и Франция. Действията на Филип в живота му ще доведат до катастрофа за Франция.

Император Го-Дайго 

В същия този Соратов прозорец през 30-те години на XIII век на другия край на света е съществувала паралелна ситуация, когато друг владетел се опитал да съчетае религиозното и политическото в своя личност, за да обърне хода на историята. В началото на XIV в. императорите на Япония нямали реална власт; те я били загубили два века по-рано в полза на надигащата се класа на самураите (воините), чиито водещи фамилии доминирали. Императорите са се превърнали в неспособни, просто символични фигури.

Въпреки това император Го-Дайго (1318-1339 г., по-горе), който подобно на всички японски императори се смятал за пряк потомък на богинята на слънцето Аматерасу, искал да възвърне на императорския дом властта, която японските императори имали през VIII-X в., когато управлявали по силно централизиран и абсолютистки китайски модел. Той организира въстания през 1331 г. и 1333 г., които в крайна сметка свалят самурайското военно управление на шогуните в Камакура (близо до днешно Токио) и връщат властта в древната столица Киото, далеч на югозапад. Но краткотрайната реставрация на Кенму (1333-1336 г.), както е известна, се проваля, защото Го-Дайго не може да осъзнае как се е променило времето 18, нито да разбере истинската власт и амбиции на големите самурайски фамилии, нито реалностите в живота на дребните самураи, градските жители и селяните. Неговият бивш самурайски съюзник Ашикага Такауджи се надига срещу него и разбива лоялните сили на Го-Дайго. Такауджи установява нов император под свой контрол в Киото, а Го-Дайго избягва в планинския район на юг от Киото и установява там съпернически двор. Така започва ерата на гражданските войни между Северния и Южния двор, които разделят Япония през по-голямата част от XIV в. до 1392 г., когато Южният двор, основан от Го-Дайго, се предава на Северния двор. Така опитът на Го-Дайго около 1332 г. да върне Япония към древните времена на слънчевата "царска теокрация" се проваля катастрофално. Днешното японско императорско семейство произхожда от императорите на Северния двор, а не от рода на Го-Дайго.

Ахенатен

Около 2600 години преди Го-Дайго и Филип IV друг владетел, по-известен и от двамата, се опитва да утвърди себе си, своите ценности и желания за своето царство в позиция на абсолютна власт, която е предизвикателство за съществуващия ред. Това бил фараонът Аменхотеп IV (вж. илюстрацията по-долу), който променил името си на Ахенатен (Ехнатон) (ок. 1351 - ок. 1334 г. пр. Хр.) 19 и за когото някои твърдят, че е баща на Тутанкамон (чието първоначално официално име е Тутанкатен), макар че това се оспорва. Много хора вярват, че Ахенатен е бил "прогресивен реформатор", който се е стремял да промени религията и културата на Египет към по-добро, предшественик на еврейския и християнския монотеизъм, пионер на просветените брачни отношения и т.н. Като се започне от Зигмунд Фройд, някои дори го смятат за идентичен с Мойсей, а библейският Изход - за случил се по време на или непосредствено след неговото управление. Но тези възгледи често гледат на Ахенатен през съвременна гледна точка,20 фокусирайки се върху самия Ахенатен и не го виждат в контекста на фараоните преди него. Ако го правеха, щяха да разберат, че няма голяма разлика между начина, по който Ахенатен е разглеждал своя бог, Слънчевия диск Атон 21 и начина, по който другите египтяни са разглеждали своите богове, например Атум, Амен, Ра/Ре, Озирис, Хор. Всеки голям град в Древен Египет, например Мемфис, Тива, Едфу, Хелиопол (Иуну/Он), Хермопол (Хемну) и Ахетатен (Амарна), е имал свой култ и главен бог, когото е смятал за бог, превъзхождащ всички останали. Няма голяма разлика например между известния "Химн към Атон" на Ахенатен и "Химн към Амон-Ра”, съхраняван в Египетския музей в Кайро.22 Това, което е различно при Ахенатен, е неговият фанатизъм и липса на толерантност при изключването на традиционните богове в полза на неговите собствени, като първо премахва средствата за техните храмове, а след това действително осквернява техните изображения и картуши (официалните им имена върху сградите), за да ги прогони от египетската памет (което по-късно се случва и с неговото име след смъртта му: той е осъден като еретик).

Неговият баща Аменхотеп III е бил по-"приобщаващ" фараон, който е приемал всички традиционни богове, като същевременно е приветствал и утвърждавал култа към Атон. Египтологът Уолис Бъдж посочва, че "на Атон Аменхотеп [IV, т.е. Ахенатен] приписва атрибутите на старите богове - Тем [Атум], Ра, Хор, Птах и дори на Амен, и провъзгласява, че Атон е "Един" и "Сам". Но това е било провъзгласено от всички жреци на старите богове... Поклонниците на всеки велик бог в Египет от незапомнени времена са обявявали, че техният бог е "Един". "Единството" е било атрибут... на всичко, което е било почитано в Египет... ." Бъдж също така посочва, че Ахенатен "притежавал решителна воля и много категорични религиозни убеждения и безстрашен характер", но че "не понасял лесно противопоставянето... при всички [негови] дарби му липсвало практическо познаване на хората и нещата. Никога не е осъзнал истинското естество на задълженията, които като цар е имал към страната и народа си, и никога не е разбирал реалностите на живота. Никога не е научил царските умения на фараоните и не е разбрал, че само воин може да задържи онова, което воините са спечелили за него... Никой, освен полудял човек, не би бил толкова сляп за фактите, че да се опита да свали Амен и неговото поклонение, около които се е съсредоточил целият социален [и икономически] живот на страната."23 

Горепосочените характеристики се споделят и от Го-Дайго и Филип IV: голяма воля и твърди религиозни убеждения, но известен фанатизъм и непознаване на реалностите на земите и хората, които управляват.

Египтолозите все още спорят дали Тутанкамон, най-известният, но и един от най-незначителните фараони на Древен Египет, е бил син на Ахенатен, негов по-малък брат, доведен син или изобщо не му е бил роднина. Но това, което е ясно, е, че това е фараонът Тутанкамон (само на 19 години, когато умира около 1323 г. пр.н.е.), чиято гробница остава най-голямата египтологична сензация, откакто е открита на 4 ноември 1922 г. от британския археолог Хауърд Картър (1874-1939 г., вляво на снимката по-горе). Картър е финансиран от археологическия ентусиаст Джордж Едуард Станхоуп Молиньо Хърбърт, 5-и граф на Карнарвън (1866-1923 г., вдясно на снимката по-горе). Графът бил богат на имоти и беден на пари, затова се оженил за Алмина Уомбуел - млада дама, чиято майка, Мари Уомбуел, успявала да изнудва банкера милионер Алфред дьо Ротшилд, който обаче много държал на Алмина.24 Именно парите на съпругата на Карнарвън, т.е. парите на Ротшилд, позволяват откриването на гробницата на Тутанкамон от Хауърд Картър, който работи упорито за Карнарвън в продължение на 16 години.  

Освен връзката с Ротшилд, другият интересен факт за Карнарвън е, че той е потомък на лорд Едуард Хърбърт от Чербъри (1583-1648). Рудолф Щайнер говори за лорд Чербъри в деветата лекция от курса си по историческа симптоматология. 25 Чербъри е основател на английския деизъм, който ще се превърне във фактическата "религия" на масонството в Англия. Деизмът е рационалистическа вяра в едно върховно същество, за което Чербъри излага пет предложения, но в тях не се споменава Христос. Масоните, чиято символика и ритуали до голяма степен се основават на Соломоновия храм в Йерусалим и култовите форми на древен Египет, трябва да потвърдят, за да бъдат приети в масонството на Англия (Обединената велика ложа със седалище в Лондон), че вярват във върховно същество; няма значение в кое. Самото "спекулативно" (т.е. символично) масонство е пример за това, което Щайнер нарича възкресяване на аспекти от културата на третата следатлантска (египетско-вавилонско-халдейска) епоха (2907-747 г. пр.н.е.) в рамките на настоящата пета следатлантска епоха (1413-3573 г.). Не е неоснователно да се усеща известна връзка между абстрактния трансцендентен "дух" на "модерния" бог на деизма и бога на слънцето Атон на Ахенатен, който е абстрактен в сравнение с много конкретната, дори чувствена природа на много други египетски богове. Възможно е наистина Карнарвон да не е бил случаен човек, който да е свързал Тутанкамон с него. Карнарвън е един от участниците в разкопките, който умира скоро след откриването на гробницата (гробницата е открита през ноември 1922 г.; той умира в Кайро през април 1923 г.).

Мнозина може би са си задавали въпроса: защо от всички фараони на Египет именно незначителният Тутанкамон се оказа най-сензационното откритие в египтологията досега. И защо тя е открита точно в този момент? Окончателни отговори на тези въпроси може би никога няма да бъдат намерени, но освен спекулациите за прераждане, напр. възможните предишни животи на Карнарвън и Картър по времето на Тутанкамон 26 , както и фактът, че откритието идва точно 100 години след жизненоважното дешифриране на древноегипетската йероглифна писменост от Жан-Франсоа Шамполион през 1822 г., има и факт, че откриването на гробницата на Тутанкамон (управлявал ок. 1332-1323 г. пр. н. е.) насочва вниманието към епохата на Ахенатен (ок. 1353-1323 г. пр. н. е.) и към съдбоносната, но краткотрайна религиозна промяна, която Ахенатен се опитва да наложи в царството си. Учените са установили, че Тутанкамон е управлявал 9 години; той става фараон  ок. 1332 г. пр.н.е., т.е. 2 x 666. Възможно е и самият Ахенатен да е починал през 1332 г. пр. н. е., тъй като датите на египетското летоброене не са напълно сигурни. Предполага се, че фараонът Сменхкара е управлявал в периода от една или две години (1334-1332 г. пр. Хр.) между Ахенатен и Тутанкамон, но и това е спорно. (Египтолозите все още не са сигурни дали той изобщо е съществувал, дали е бил само съуправител на Ахенатен през последните му години, или е бил прикрита вдовица или дъщеря на Ахенатен). 

Оста на историята

Ключовият момент във всичко това, според мен, е, че периодът на атенистката религията на атените завършва във времето (1330 г. пр. Хр.), което е толкова далеч преди Исус Христос, колкото 1330 г. след Исус Христос, като годините на Христовото събитие се разглеждат от Щайнер като централна ос на човешката еволюция. Годините, разположени от двете страни на тази ос, изглеждат мистериозно свързани помежду си. Щайнер обсъжда това огледално отражение в историята, което се случва от двете страни на Христовото събитие в Палестина, от друга гледна точка, когато през 1910 г. говори за това как 3000 години от началото на Тъмната епоха (известна в Индия като Кали юга) през 3101 г. пр.н.е. до времето на Исус Христос могат да бъдат разделени на три периода от приблизително 1000 години всеки - епохата на Авраам (ок. 3000 г. пр.н.е. - ок. 2000 г. пр. н. е.), на Мойсей (ок. 2000 г. - ок. 1000 г. пр. н. е.) и на Соломон (ок. 1000 г. пр. н. е. до Христовото събитие) и че нещо от характера на тези три епохи се повтаря, огледално отразено, в обратен ред през 3000-те години след Христос: първото християнско хилядолетие - епохата на Соломон; второто християнско хилядолетие - епохата на Мойсей; и третото християнско хилядолетие - епохата на Авраам. В епохата на Авраам преди Христос (т.е, 3000-2000 г. пр. н. е.) естественото ясновидство избледняло, човечеството станало зависимо от физическия мозък и започнала да се появява концепцията за Единния Бог; в Епохата на Мойсей преди Христа (2000-1000 г. пр. н. е.) човечеството слязло още по-ниско в материалния свят и Единният Бог се разкривал външно чрез физическите форми на природата (вятър, буря, горящ храст и т.н.) и чрез външни заповеди като Десетте Божии заповеди); в Епохата на Соломон преди Христа (1000-1000 г. пр. н. е.) хората започнали да мислят самостоятелно; появили се философията и политиката. В епохата на Соломон пр.н.е. (1 г. пр.н.е. - 1000 г. пр.н.е.) обаче се развиват както християнската езотерична мъдрост, така и безплодното и твърдо интелектуално богословие и догматизъм; в епохата на Мойсей пр.н.е. (1000 г. пр.н.е. - 2000 г.) се развиват християнската мистика и вътрешността на душата; Епохата на Авраам (2000-3000 г.) ще бъде епоха, в която човечеството постепенно ще се освободи от физическия мозък и ще се развие естествено ясновидство, включително виждане на Христос не като физическо присъствие, а в етерната сфера, която заобикаля земята. По този начин съответните жестове на трите епохи са свързани, но отразени във времето. Друг пример за това огледално отразяване около Събитието на Христос е, че будизмът се появява в края на VI в. пр. н. е., а ислямът - в края на VI в. сл. н. е. Друг пример е, че през VI в. пр. н. е., между 597 и 538 г., много евреи са заточени във Вавилония след унищожаването на Юдейското царство от цар Навуходоносор, докато през VI в. пр. Хр. византийският император Юстиниан приема много антиеврейски закони и ограничения, а Вавилонският Талмуд (централен текст на равинския юдаизъм) е завършен в началото на VI в. От голямо значение за разбирането на историята е да се научим да разглеждаме и сравняваме историческите събития преди Христовото събитие с тези, които са се случили в същия период след него. В контекста на тази статия например това означава 1330 г. пр. н. е. и 1330 г. от н. е. 

От 1330-те години до днес

През 1328 г. от н.е. френският крал Шарл IV умира след само шестгодишно управление. Той е последният от тримата злополучни синове на Филип IV ("Хубави") и по този начин последният от главния клон на династията на Капетингите, управлявала Франция от X век. Подобно на баща си, Шарл също е известен като "Хубавия". През 1328 г. дъщерята на Филип IV Изабела управлява в Англия с любовника си Роджър Мортимър, като двойката е свалила съпруга ѝ Едуард II две години по-рано. След смъртта на Шарл IV през 1328 г. френските благородници отказват да приемат Изабела или сина ѝ Едуард (Едуард III) за владетел на Франция и вместо това коронясват Филип Валоа за крал на Франция. Той е брат на Филип IV (ум. 1314 г.) и глава на кадетски клон на Капетинската династия, оттогава известен като династията Валоа. И така, от 30-те години на XIII век във Франция се появява нова династия след смъртта на тримата синове на Филип IV, крал, който се опитва да създаде "кралска теокрация", в чийто център е самият той като "наместник на Бога", както Ахенатен, който се смята за "син на Атон", се опитва да направи в Египет преди около 2660 години, а както беше споменато по-горе, император Го-Дайго също се опитва да направи нещо подобно в средновековна Япония, също в началото на 30-те години на XIII век. Общото между "жеста" на тримата е, че те са се възприемали като "слънцеподобни" в своите страни, които са искали да накарат да се въртят около тях. Ахенатен, подобно на Сорат в Гондишапур ок. 666 г., се опитал да тласне народа си твърде бързо напред, докато Го-Дайго искал да върне страната си назад във времето до IX или VII в. Филип IV не бил толкова анахроничен като другите двама; той разбирал Франция или поне благородниците и духовенството си малко по-добре, но въпреки това причинил на страната си и на народа ѝ големи страдания чрез своите твърдоглави, необмислени и упорити решения. 

Гробницата на Тутанкамон е открита през 20-те години на ХХ век. Това е десетилетие, в което монолитният, абсолютистки тоталитаризъм, който може да се нарече модерно "възкресяване" на древноегипетското поведение в наше време, бързо се разраства в Европа: болшевиките идват на власт в Русия през 1917 г., а СССР е официално създаден през 1922 г.; Сталин поема властта след смъртта на Ленин през 1924 г.; Мусолини взема властта в Италия през 1922 г., а в Германия в началото на 1920 г. е основана нацистката партия, чийто лидер става Хитлер година по-късно. Общото между всички тези форми на тоталитаризъм, освен материалистическите им основи, е, че те обединяват културната, политическата и икономическата сфера на обществото под контрола на държавата - тема за "единството". И в трите има египетски подтекст в използването на диктатура от всесилни водачи и контрола на тези водачи върху масите по почти религиозен начин, често чрез огромни, ритуални спектакли. В тази втора епоха, епохата на Мойсей (второто хилядолетие от н.е.), тези режими са до голяма степен "командни общества", абсолютистки теокрации, каквито са били и предишните "епохи на Мойсей" (преди Христа). По-специално в Германия култовата символика и стилът на новия режим са инверсия на мотива за Слънцето, например във вездесъщата свастика. 27 Символът на Имперска Япония също е този на диска на изгряващото слънце.

                       
На 26 ноември 1922 г., след пристигането на лорд Карнарвън и дъщеря му Евелин Хърбърт в Египет, Хауърд Картър, заедно с Карнарвън и Евелин, стават първите хора от хилядолетия насам, които влизат за кратко в погребалната камера на гробницата, 33 века след живота и смъртта на Ахенатен и Тутанкамон. Евелин, която е по-малка, всъщност е първият човек, влязъл в погребалната камера на Тутанкамон. През 1923 г. работата в гробницата продължава бавно и внимателно. Лорд Карнарвън, който вече страдал от тежко заболяване през 1922 г., починал през април 1923 г. и Картър възобновил работата в гробницата през есента на същата година. Но на 12 февруари 1924 г. той спира работата в знак на протест срещу намесата на египетските власти и подновява работата в гробницата едва на 25 януари 1925 г. Заслужава да се отбележи, че Рудолф Щайнер се разболява тежко в края на септември 1924 г. и през януари 1925 г. все още е болен в болничното си легло. Едва през октомври 1925 г., почти три години след първоначалното откриване на гробницата, Картър и екипът му свалят от мумията вече легендарната и световноизвестна златна погребална маска на Тутанкамон и най-накрая поглеждат лицето на фараона. По това време Щайнер е починал шест месеца по-рано (30.3.1925 г.), а Адолф Хитлер е излязъл от затвора преди почти една година и през февруари 1925 г. е основал отново нацистката партия под свое твърдо командване, наричайки себе си "der Fьhrer". Толкова много неща за Хитлер (с изключение на нормалния му говорен глас) и за националсоциалистите са образ на безпощадна твърдост. Строгият образ на лицето на "Човека на съдбата", който той представя на света, наподобява този на египетски фараон - с изключение на мустаците, разбира се! Нацистката архитектура в някои отношения прилича на древноегипетската. Черната свастика (сама по себе си древен индуистки символ на Слънцето) е разположена в бял диск в центъра на кървавочервена основа. Древен Египет е бил известен като Двете земи - черната и червената. Хитлер, който боготворял фигурата на Парсифал, бил изобразяван така, сякаш е представител на Слънцето на земята и нацистките идеолози говорели за него като за такъв. Ахенатен смятал себе си за Син на Атон, син на Слънцето. Замествайки всички жреци на старите богове, той на практика твърдял, че е Слънцето на земята - нещо, което дори Луи XIV не би заявил за себе си. Хитлер идва на власт през 1933 г. (точно 100 години след смъртта на Каспар Хаузер през 1833 г.) и 66 години преди 1999 г., което е близо до 3 x 666 =1998 г.

Звярът

През 1910 г. Щайнер казва, че някои хора ще започнат да възприемат Христос в етерното обкръжение на Земята (нейната духовна биосфера) от 1933 г. 28 , а през 1924 г. отбелязва, че "преди да бъде разбран по правилен начин етерният Христос, човечеството първо трябва да се справи със срещата със Звяра, който ще се издигне от бездната. Това ни казва езикът на Апокалипса. “ 29 

Зверове от друг вид наистина се появиха, но не на небето, а на Земята, в човешките души през 1933 г., вдъхновени от едно духовно същество, Слънчевия демон, който направи своята голяма намеса през третия "прозорец" на своята дейност в християнската епоха 30, когато удари и трите сфери на този период - в икономическите, политическите и културните събития - последно в областта на здравеопазването и медицината в кризата около ковида.

Германският бизнесмен Клаус Шваб, основател на СИФ, и "придворният философ" на СИФ, израелският историк Ювал Ноа Харари (вляво), автор на "скромно" озаглавени книги като "Homo Deus" и "Неудържимите ние: Как хората превзеха света", смятат, че Ковид-19 е тясно свързан с предстоящия Голям рестарт; книгата на Шваб за 2020 г. дори е озаглавена "Ковид-19: Големият рестарт", което почти подсказва, че Ковид-19 е Големият рестарт. Но за Шваб това означава пълна трансформация на нашата цивилизация към задвижвана от изкуствен интелект трансхуманистична форма на това, което той нарича "капитализъм на заинтересованите", под което разбира форма на глобален капитализъм, управляван в интерес на малоброен елит. Това е планирано за 2030 г., когато Ариман вероятно ще направи основния си ход в човешката сфера. Но преди това съдбоносно събитие, което несъмнено ще повлияе дълбоко на останалата част от този век, както двете световни войни през миналия век, "почвата" за Големия рестарт на Ариман е подготвена през последните 50 години (1973-2023 г., третият "прозорец" на Сорат) от Сорат, Слънчевия демон. Кулминацията на тези години бяха трите години на катастрофата, основана на измамата на ООН/СЗО, Световния фонд за изследване на околната среда (WEF), Бил Гейтс, Антъни Фаучи, американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и британската Научна консултативна група за извънредни ситуации (SAGE), както и многобройните национални правителства и медийни организации, които безпрекословно следваха "съветите" и строгите указания на тези институции и лица. Това беше научна ("медицинска"), политическа и икономическа катастрофа 31 в първите години на този решаващ 21-ви век, това ново трето хилядолетие, а през последните три години от третата намеса на Сорат, демона на Слънцето ("двурогия звяр" от Откровение, 13-та глава), беше сътворена псевдопандемия, за да се "спасят всички" от уж страшна глобална болест. Стотици милиони хора, от невръстни хора до бебета, бяха инжектирани с измамна "ваксина", която не беше никаква ваксина, а технологично биологично оръжие 32 , което постоянно убива значителен брой здрави и работоспособни хора, особено млади спортисти - някои от тях умират внезапно или се разболяват тежко - и се крие в неуспешните бременности на жените и нарастващата свръхсмъртност 33 - всичко това масовите медии до голяма степен игнорират. Представителите на правителството, медиите и развлекателната индустрия, които попаднаха под властта на Сорат и последваха официалната версия за Ковида и "ваксинациите", отначало говореха с утешителни думи и всевъзможни насърчения и подбуди, но накрая със заплахи, обиди и злостна пропаганда, която "говореше като дракон" срещу онези, които отказваха да си поставят ваксините, изисквайки да бъдат затворени, интернирани, да им бъдат отнети гражданските права и т.н.

Междувременно Шваб, СИФ, медиите и националните правителства използваха "кризата", за да наложат новата технология за наблюдение и контрол с "пропуски за Ковид", "здравни пропуски", "зелени пропуски", "паспорти за ваксини", които зависят от приложения за смартфони и QR кодове. Казваха ни, че ще трябва да работим от вкъщи, да пътуваме по-малко и да свикнем с начин на живот на 15 минути от домовете си, където всичко ще бъде "на една ръка разстояние" - всичко това, за да не "разпространяваме вируса" и да "намалим въглеродния си отпечатък" по пътя към "нулевовъглеродната" икономика и общество. Въглеродът е превърнат в обект на омраза... Хората сякаш забравят, че телата ни се състоят предимно от вода и въглерод. През прозореца на третата намеса на Сорат (1973-2023 г.) не само се появиха технологиите за микрочипиране на животни и хора, както и тези на смартфоните, QR кодовете, автоматизираните системи за плащане и наблюдение на социалния кредит, но и бяхме тласнати от страха от "глобалното захлаждане" в края на 70-те години на ХХ век към страха от "глобалното затопляне" през 90-те години на ХХ век и страха от "изменението на климата" от 2010 г. насам. Всички тези страхови развития от началото на 70-те години на миналия век, чиято кулминация е страхът от Ковид-19, носят подписите на Ариман ("първия звяр", споменат в Откровение 13 глава) и Сорат - Слънчевия демон (втория, двурог звяр), който  

“… лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив.  И даде му се (на втория звяр, Сорат) да вложи дух в зверовия образ (на първия звяр), та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ. И той (Сорат) ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра (Сорат), или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.” 34 (Книгата Откровение)

Това са наистина мрачни времена, времена, в които като цивилизация сме постигнали толкова много в материално отношение, но сме паднали толкова далеч в етично и духовно отношение. Никанор Перлас пише за нашето време поразително и полезно в книгата си от 2018 г. "Последната битка на човечеството - предизвикателството на изкуствения интелект, духовнонаучен отговор".  Лично аз смятам, че е преувеличено да се говори за “последна битка”, но въпреки това е вярно, че нашето време е такова, че само чрез срещата с големия мрак много хора се събуждат за духовната реалност на случващото се и осъзнават, че след мрака следва изгревът на светлината, както се казва в четвъртия стих на Медитацията на основополагащия камък на Щайнер, отнасящ се до Мистерията на Голгота преди 2000 години: 

“Нощният мрак

беше преодолян;

Ясна дневна светлина

засия в човешките души.”

Християните никога не бива да забравят, че духовните сили на мрака са били окончателно победени още преди 2000 години и че оттогава тези сили са провели само огромна и сложна ариергардна акция, акция, която е включвала и големи офанзиви от тяхна страна, но в крайна сметка всичко е било напразно. Този 21-ви век е съдбоносен за бъдещето на човечеството.  В настроение на спокойствие, наблюдавайки и молейки се, наблюдавайки, разбирайки и действайки, ние трябва да помним, че сме избрали да живеем в това време и да изиграем своята роля в името на бъдещето на човечеството.

Заключителни бележки

1. https://www.bbc.co.uk/news/health-65499929

2. https://www.thechemicalengineer.com/news/experts-warn-global-covid-vaccine-could-take-until-late-2023/

3. https://fullfact.org/health/covid-vaccines/

4. "Програма 2030", известна още като "Цели за устойчиво развитие", е набор от цели, за които бе взето решение на срещата на върха на ООН за устойчиво развитие през 2015 г. В нея се възприемат всички цели, поставени от Дневен ред 21, и отново се утвърждават като основа за устойчиво развитие, като се казва: "Потвърждаваме всички принципи на Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието..." Като се добавят към тези цели от оригиналния документ от Рио, бяха договорени общо 17 цели, които се въртят около същите концепции на Дневен ред 21: хора, планета, просперитет, мир и партньорство." https://en.wikipedia.org/wiki/Agenda_21

5. Вж. румънски информатор и експерт по устойчиво развитие, който разобличава ООН, СИФ и Програма 2030: https://www.brighteon.com/a6d160b9-8794-438c-bc09-775534add11e Интервю с Райнер Фюлмих.

6. https://www.weforum.org/agenda/2019/10/future-predictions-what-if-get-things-right-visions-for-2030/

7. Според указанията на Щайнер тя ще приключи приблизително в периода 2250-2300 г. Следвайки указанията на средновековния езотерик, абат Йоханес Тритемиус от Спонхайм, тя ще приключи точно през 2233 г.

8. Виж Хайнрих Корнелиус Агрипа, “Три книги за окултната философия” (1533), глава XXII. Езотеричният учител на Агрипа по времето, когато пише книгата, е Тритемий от Спонхайм.

9. Вж. лекцията от 12 септември 1924 г. в СС 346, а също и лекцията от 29 юни 1908 г. в СС 104.

10. Вж. т. 9 по-горе. Вж. също лекциите от 11 и 12 октомври 1918 г. в СС 184.

11. Вж. статията ми "Въплъщението на Ариман: кога и къде?" на адрес http://threeman.org/?p=2905

12. Вж. речта на д-р Дейвид Мартин пред Парламента на ЕС от 28 май 2023 г. https://rumble.com/v2ncp8w-dr-david-e.-martin-phd-covid-summit-european-union-parliament-may-2023.html

13. Виж Р. Щайнер, Апокалипсисът на свети Йоан, СС 104 (1908), лекции 8,9,10,11,12 и таблицата в края на книгата.

14. Лекция на Щайнер от 1 ноември 1919 г., СС 191.

15. Той “може да не се появява на публичната сцена, а да се крие и да действа зад или чрез редица човешки "подставени лица". И в двата случая човечеството ще забележи огромно ускоряване на процеса на пълен контрол над планетата и човешката раса.

16. Жулиен Тери, "Държавна ерес. Philip the Fair, the Trial of the "Perfidious Templars", and the Pontificalization of the French Monarchy", в Journal of Mediaeval Religious Cultures, 2013.

17. През 1534 г. Хенри VIII скъсва решително с Рим и се поставя начело на утвърдената църква в Англия.

18. В края на краищата това е военната епоха на архангел Самаил (от края на XII до началото на XVI век). Характерните черти на тази епоха са били войната, конфликтите, фрагментацията, но и индивидуализацията.

19. Датите му, както и тези на повечето египетски фараони, не са точно определени. Според учените те са 1353-1336 или 1351-1334 г. пр.

20. "Преди да станат достъпни голяма част от археологическите доказателства от Тебес и Тел ел-Амарна, понякога пожелателното мислене превръща Ахенатен в хуманен учител на истинския Бог, наставник на Мойсей, подобен на Христос, философ преди своето време. Но тези въображаеми същества сега избледняват едно по едно, тъй като историческата реалност постепенно се появява. Съществуват малко или никакви доказателства в подкрепа на идеята, че Ахенатен е бил родоначалник на пълноценния монотеизъм, който откриваме в Библията. Монотеизмът на еврейската Библия и Новия завет има свое отделно развитие - такова, което започва повече от половин хилядолетие след смъртта на фараона." - От "Аспекти на монотеизма" на Доналд Б. Редфорд, Biblical Archaeology Review, 1996 г.

21. Атон често се превежда като Слънчев диск, но това е грешен превод. "Глобус" е по-точно.

22. Вж. E.A. Wallis Budge, Tutankhamen - Amenism, Atenism and Egyptian Monotheism (1923 г., прев. 1991 г.), гл. 2 и 3.

23.  Уолис Будж, стр. 77-78. Затварянето на храмовете на другите богове от Ахенатен означава големи трудности за обикновените хора в Египет, както и за жреците и писарите.

24. https://lord-carnarvon.blogspot.com/

25. От симптом към реалност в съвременната история, СС 185, лекция 9, 3 ноември 1918 г.

26. Карнарвън и Картър са близки в продължение на 16 години - от 1907 г. до смъртта на Карнарвън през 1923 г: Лейди Бърглър, сестра на Карнарвън, пише, че в продължение на 16 години "....двамата мъже са работили заедно с различен късмет, но винаги са били обединени не повече от общата си цел, отколкото от взаимното си уважение и привързаност" (курсивът е мой). Вж. точка 24 по-горе.

27. Ако разгледаме някои други събития, свързани с откриването и отварянето на гробницата на Тутанкамон, ще установим, че през 1919 г. в две части на Британската империя - Египет и Ирландия - избухват сериозни въстания, а през 1922 г. двата народа получават независимост от Великобритания - Египет през февруари, а Ирландия през декември. След това, на 31 декември 1922 г., сградата на Гьотеанума (1913-1922 г.), проектирана от Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, е разрушена от палеж.

28. Лекция на Щайнер от 6.3.1910 г., Щутгарт, в СА 118.

29. Лекция на Щайнер от 20.9.1924 г. в СС 346.

30. През 49/50-годишния "прозорец" от 2023-1998-1973 г. пр.н.е. (през 21/20 в. пр.н.е.), който съответства на периода 1973-1998-2033 г. сл.н.е., в Египет завършва 11-ата династия (ок. 2150 г. пр.н.е. - ок. 1991 г. пр.н.е.), последвана от 12-ата династия (1991-1802 г. пр.н.е.). През 2023 г. пр. н. е. управлява фараон Ментухотеп II (2060-2009 г. пр. н. е.); той обединява Египет след сътресенията на "Първия междинен период" (2181-2055 г. пр. н. е.) и става първият фараон от Средното царство. През този трети 666 прозорец пр.н.е. той е наследен от Ментухотеп III (ок. 2009-1997 г. пр.н.е.), Ментухотеп IV (1997-1991 г. пр.н.е.) и Аменемхат I (1991-1961 г. пр.н.е.)

31. Медицински - заради инжекциите, които постепенно убиват безброй хора по света и съсипват живота на много други; политически - заради огромното разширяване по време на кризата с Ковид-19 и след това на принудителните правомощия на националните държави, които се подчиняват на волята на ООН, СЗО и Световния фонд по здравеопазване; и икономически - заради ужасните икономически последици по света от ненужните блокирания и инжекции.

32. Вж. презентацията на д-р Дейвид Мартин на "Срещата на върха за Ковид" в Парламента на ЕС през май 2023 г. https://rumble.com/v2ncp8w-dr-david-e.-martin-phd-covid-summit-european-union-parliament-may-2023.html, както и анализа на ваксинациите срещу Ковид, направен от адвоката по биотехнологии и патенти Карън Кингстън в документалния филм Final Days: https://stewpeters.com/final-days-video/

33. Дори британският доктор по медицина д-р Джон Кембъл в Youtube, един от най-гледаните "експерти", който подкрепяше официалния разказ за периода 2020-2022 г., промени мнението си миналата година, тъй като беше обезпокоен от данните за прекомерната смъртност.

34. Вж: Книгата Откровение, гл. 13, стихове 14-18.

Урсула Буркхард (1930-2011) е швейцарска педагожка и писателка. Родена е в Базел напълно сляпа, въпреки това завършва немска, английска и славянска филология. Запознава се с антропософията на Рудолф Щайнер и посещава педагогическия семинар в Гьотеанума. Работи като възпитателка и учителка на зрящи и незрящи деца. Сътрудничка е в продължение на 18 години на радио Базел. В своето предаване тя прави оригинални духовни интерпретации на известни приказки, а също разказва написани от нея приказки за деца. От малка има отворени духовни сетива за природните духове, с които общува. Придобива известност с първата си книга “Карлик”, посветена на гнома, който я придружава. В последствие написва много разкази, в които герои са природните духове. 

В предложения тук разказ “Жабко” децата се отнасят към едно машинно същество с любов и внимание като към живо създание. Ще цитирам част от по-стар пост

( https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/01/25/za-promenite-v-sveta-na-elementarnite-syshtestva.1746145 ), който се покрива едно към едно с посланието на разказа “Жабко”:

“Необходимо е … хората, особено антропософите, да обърнат внимание и на техническите същества, каквито има във всеки уред. Ако това не стане, тези същества биват завличани от ариманични духове. Техническите същества искат да бъдат възприети и обучени от човека, искат той да ги харесва и да влезе в контакт с тях. За тях човекът е мост между небето и природата и в такъв случай те стават част от този мост. Тогава са в състояние да поддържат уреда много по-дълго време в изправност, отколкото ако ползвателят му няма съзнание за техническото същество в него, а само ругае това, което му създава проблеми. Ако човек има съзнание за съществуването на техническите същества и отношение на благодарност към тях, много ремонти биха станали излишни, защото макар съществата да не могат да отменят физическите закони, те успяват да намерят пролуки и могат да поддържат уреда дълго време изправен.”

Повече за машинните същества може да се прочете тук:

https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/12/19/za-mashinnite-i-virtualnite-syshtestva.1687825

Други постове в блога, в които се засяга темата за машинните (техническите) същества:

https://anthroposophie.blog.bg/history/2021/07/18/za-mehanichniia-okultizym-i-mashinnoto-carstvo-na-ariman.1770121

https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476

                                                                  Жабко

Той не се плискаше в поток и не подскачаше на поляна. Не ловеше мухи и не беше попадал в буркан, но беше зелен и изкрякваше леко, когато някой застанеше на пътя му. Той беше малка зелена кола. Собственичката му смяташе, че прилича на дървесна жаба и че трябва да се нарича Жабко. Да, Жабко, ами че защо пък не! Самата тя така и не успя да чуе истинското си име. Цялото семейство я наричаше Мици. Когато някой питаше Рут и Петер какво прави леля им Мария, децата трябваше да се замислят за кого става дума; тяхната Мици все пак не беше никаква леля Мария. 

Мици беше купила Жабко съвсем неочаквано. "Ще си подхождаме, той и аз - каза тя на брат си - той ще ме извежда сред природата. Имам нужда от това след дългата седмица в службата, сигурна съм, че и на децата ще им хареса да ме придружават от време на време". Но брат ѝ смръщи нос: "Жените никога не трябва да купуват кола сами. Тая зелена трошка вече е преживяла доста много. Може и да изкара няколко месеца, после изведнъж ще спре да върви и край на веселбата". 

Рут и Петер се възмутиха - как можеше баща им да обижда Жабко по този начин! “Преди първото голямо пътуване ще му направим истинско кръщене" - решиха те. Това, което децата бяха планирали, успяха да осъществят в неделя. Времето беше чудесно. Станаха рано и отидоха до дома на Мици. Домъкнаха голяма кошница. Майка им беше приготвила храна за целия ден, а те бяха взели и цветя и клонки, защото Жабко трябваше да бъде украсен за празника си. Когато след няколко опита венецът беше сравнително добре закрепен, Петер погали зелената кола и каза тържествено: “Ще се наричаш Жабко, не забравяй това! Днес е твоето кръщене, винаги върши работата си добре, старай се. Може би и ти имаш сърце?" Рут и Мици се засмяха. "Той има двигател, със сигурност няма сърце." "Може пък да има" - настоя Петер. Тъй като беше все още много малък, те не му повярваха. След кръщенето всичко трябваше да бъде прибрано в Жабко: кошницата с храна за целия ден, две немирни деца и разбира се, Мици. Това си беше подвиг, защото Жабко наистина не беше голям. "Той се наяде почти до пръсване" - каза Петер. 

"Къде отиваме?" - попита Мици. "Хайде на нашето горско местенце" - помолиха децата. Мици се съгласи, въпреки че пътуването дотам отне много време. Децата често посещаваха това място с родителите си. Те обичаха да си играят там. Но в претъпкания Жабко стана много тясно. Всички с нетърпение очакваха края на пътуването. То им се стори по-дълго от обикновено, въпреки че познаваха добре пътя. Когато стигнаха, бързо слязоха, протегнаха се и вдишаха прекрасния горски въздух. Тогава Жабко отново беше закичен с клони, защото по пътя беше загубил украсата си. "Все пак той е главният герой - каза Рут - днес празнуваме неговия ден". 

И въпреки всичко веднага след това те забравиха за Жабко. Имаше толкова много работа тук: да се прегради поточето, да се издълбаят малки лодки от кора, да се построят къщички от мъх. Само веднъж се отбиха при Жабко и взеха кошницата с храна. В гората се огладнява. Жабко беше щастлив, че му позволиха да си почине след дългото пътуване. Това рядко се случваше с бившия му господар. Той нямаше цел. Интересуваше го колко километра може да измине в неделя. Когато си все още млад и силен, това е забавно, но Жабко вече беше възрастен, имаше нужда от почивка. 

Застанал така сред красивата природа, той изглеждаше спокоен. Имаше нещо дори по-хубаво от това да бързаш нанякъде. На едно дърво близо до него седяха врабчета и спореха. Всяко от тях искаше да надвика другите, никой никого не слушаше и в устрема си бяха забравили причината за спора си. Когато най-големият кресльо трябваше да си отдъхне малко от усилието, той видя, че под него стои накиченият Жабко. Украсената кола беше нещо необичайно. Любопитен, той полетя към нея. "Къде отиваш, какво става?" - зачуруликаха другите врабчета. "Замърсител на въздуха - извика кресльото - в нашата гора, а на всичкото отгоре и са го украсили". В един миг всички врабчета полетяха около Жабко и започнаха да го обиждат. "Замърсител на въздуха в нашата гора, разваляш ни радостта от летенето, пък и са го накичили. Ние ще те разкрасим още повече!” При това по-нахалните врабчета пуснаха върху Жабко нещо, което не изглеждаше толкова красиво, колкото венецът му. Тогава нещо въздъхна вътре в колата, но толкова тихо, че едва се чу. 

Само Бръчко го чу, нищо не убягваше на бдителните му уши на горско джудже. Той се измъкна от къщичката си-коренище и прогони кресливите врабчета. "Махайте се, пернати същества, вие също замърсявате околността, пък и има по-добри певци от такива кресльовци като вас!” 

Бръчко беше уважавана личност в гората. Врабчетата отлетяха и продължиха да крещят на друго дърво, никой не знаеше какво и защо. Бръчко се покатери на Жабко и махна това, което врабчетата бяха пуснали, като при това галеше зеленото нещо. "Кой е тук?" - попита Бръчко - кой въздиша толкова тъжно?" Отговори му някакъв глас, но звуците бяха толкова неясни, че той не можа да разбере нищо. "Чувам те - каза Бръчко - но не знам какво ми казваш, говориш твърде неясно". С усилие гласът в колата изтласка няколко звука, но Бръчко не можа да го разбере. "Не се напрягай повече - каза той - с тебе никой не е говорил от дълго време, затова си загубил гласа си." Той помисли известно време и после каза: "Сега вече знам отговора на въпроса си, ти си един от машинните гноми. Ти си затворен в машината и трябва да служиш на хората в нея." Отново нещо в машината въздъхна, този път прозвуча още по-тъжно. "Какво му е?” - попита една феичка, измъквайки се от своето горско цвете. Въздишката беше достигнала и до нея. Бръчко слезе от покрива на колата и седна при нея в мъха. "Едва ли можеш да повярваш какво се случва с него, защото си толкова нежна" - каза той. "Опитай се все пак да ми разкажеш за него - помоли феичката, - дори и да не мога да го схвана; ще се вмъкна леко в тъгата му, може би ще мога да му дам малко от моята светлина." "Ще ти разкажа каквото знам - каза Бръчко, - но не се вмъквай твърде дълбоко в тъгата му, ти си много нежна, а той живее в тежък свят. Не забравяй, че ние също се нуждаем от теб и твоята светлина." "Няма да забравя" - обеща феичката. Тогава Бръчко ѝ разказа за великана на студа и мрака, който иска да втвърди целия свят в камък и лед. Всичко живо трябва да го напусне. Само в безжизненото той вярва, че се чувства у дома си. Феичката вече беше чувала за великана, но трепереше при всяка дума, която Бръчко изричаше. Вътре в зелената кола нещо изстена много тихо. Бръчко замълча. "Продължавай - въздъхна феичката, - боли, но продължавай." "Великанът на студа и мрака има нужда от помощници - каза Бръчко, - сам не може да осъществи плана си. Той не може да достигне същества като теб, но посяга към хората и гномите. Той се надява на нас, земните духове. Ние гномите обичаме твърдите и премъдрите мисли. Той ни дарява с твърдост и съобразителност, а в замяна ние трябва да му служим. Знаеш, че ние от край време сме били учители на хората. Винаги сме насочвали мислите им така, че те да научат от нас нови неща за много тайни на природата. Не само им позволявахме да откриват лечебни билки, но и им показвахме как да правят масло, сирене и много други неща. Те никога не биха могли да ги открият без нас. Дори и сега ние често направляваме мислите на хората, но те не знаят нищо за това. Хората се гордеят със своята съобразителност и вярват, че сами могат да измислят и изобретяват всичко. Това, че вече не знаят нищо за нас, е дело на великана на студа и мрака. Всички гноми, които напълно са му се предали, трябва да насочват мислите на хората така, както той иска. Цялата интелигентност, цялата твърдост и чепатост, които те самите са получили, трябва да се влеят в мислите на хората. Мислите стават твърди, точно какъвто великанът на студа и мрака иска да бъде целият свят. От такива мисли се правят машини и автомобили, много неща, които са удобни, а и полезни за хората. Само че те сами би трябвало да ги овладеят, но вместо това вещите овладяват тях, защото хората си мислят, че са умни и приемат само онова, което може да се види и пипне. Те се отчуждават от живота и от всичко, което стои невидимо зад природните явления. Така великанът на студа и мрака може да пороби хората и гномите." 

"Горките” - въздъхна цветната феичка, а от вътрешността на зелената кола нещо изпъшка безкрайно тъжно. “Машинните гноми са пленници на собствената си интелигентност, която ръководи хората и прави машините възможни - каза Бръчко - и точно това се е случило с онзи, който въздиша в колата, защото е загубил езика си." "Трябва да се върна при моето цвете, поех достатъчно от неговата тъга - въздъхна феичката - помогни му ти, ти си по-силен от мен." И тя се вмъкна обратно в чашката на малкото горско цвете. 

Бръчко отиде при Жабко и каза: "Хей ти там, ти също принадлежиш към народа на гномите и джуджетата, ти си мой роднина, послушай съвета ми. Ако можеш, поне веднъж недей да се подчиняваш на машината, която си създал и която те държи в плен. Така ще станеш по-свободен от нея, разбираш ли ме?" "Даа” - промълви с мъка гномът в зелената кола. Това беше първата му дума от много време насам. Той се стресна от нея и отново замълча.

Децата дълго време бяха играли край поточето. Те знаеха, че Мици не беше толкова строга като родителите им. "Само още един час - помолиха те, когато леля им ги подкани да си тръгват, после "Само половин час!" и "Само още пет минути!" или "Още малко, Мици, трябва да довърша нещо!” Накрая леля Мария заплаши: “Прибирам се сама вкъщи, ако не дойдете веднага! Не искам да прекарвам нощта тук." Децата видяха, че е по-добре да я послушат. 

Вече се беше стъмнило. Отново натовариха Жабко: с камъни, които трябваше да бъдат отнесени вкъщи, с букет цветя за мама и една дълга дървена пръчка, която почти не се побираше, но това беше мечът на Петер и затова беше много важен. Накрая се вмъкнаха и тримата. "Трябваше да си купя гумена кола - засмя се Мици - щяхме да я разтягаме, когато искате да вземете още неща; а сега да тръгваме! Довиждане, красива горичке!” 

Тя се опита да потегли, но Жабко само леко избръмча и спря. Тя опита отново, но без резултат. "Жабко - каза тя - ти все пак не си инатливо магаре, хайде давай сега, вече е доста късно". Жабко леко помръдна, сякаш се опитваше да подскочи, отново избръмча кратко и спря. 

"Нищо не може да се направи" - установи Петер, а Рут тревожно попита: "Тук ли трябва да спим, в гората? Татко нали каза, че можем да изкараме няколко месеца с Жабко?" "Деца - каза Мици - далеч сме от най-близката къща, а и е късно, сега трябва да направим една нощна разходка, дори и тримата да сме уморени, хайде излизайте." Сега децата я послушаха веднага. Рут се сгуши до Мици: “Много ли е далеч, ами ако дойдат разбойници?” - попита тя разтревожено. "Аз имам меч - успокои я Петер - ще ви защитя". След това се обърна към Жабко и го погали: "Ти наистина имаш сърце, нали, и беше тъжен, защото те забравихме цял ден. Дори не ти благодарихме за хубавото пътуване." "Точно така - каза сега Рут - може би той ще тръгне, ако сме по-мили с него". Мици не искаше да повярва съвсем, но децата бяха абсолютно сигурни в това. Отново и отново галеха Жабко, а после се качиха пак в колата. Мици реши да им докаже, че не са прави, затова седна зад волана. "А сега тръгвай - прошепна Бръчко от къщичката си в коренището - тогава те ще забележат, че съществуваш". 

Автомобилният гном чу тези думи. Той се справи добре с работата си. Когато Мици отново опита късмета си, Жабко веднага потегли. "Той има сърце - каза Рут - Петер все пак беше прав". "Да, прав съм - извика Петер - но сърцето му не е като на хората и животните. В двигателя живее едно малко човече, което иска да бъдем добри към него." "И да не бързаме непрекъснато - продължи Рут - а иска да се движи към определена цел и да се радва с нас там."

Автомобилният гном трябваше да се напрегне, нощта беше паднала и до дома все още беше далеч, но той работеше с удоволствие, защото Бръчко беше насочил мислите на човешките деца към него. 

У дома родителите бяха разтревожени. Те въздъхнаха с облекчение, когато зелената кола най-накрая спря пред къщата. “Ох, добре, че се върнахте - извика майка им, а баща им попита дали дървесната жаба е спряла. Той се засмя, докато децата разказваха за своето приключение. Не можеше да повярва, че съществува автомобилен гном: "Първо ще трябва да ми го докажете - каза той - ако зелената таратайка изкара повече от три години, значи наистина съществува нещо толкова чудновато като вашия автомобилен гном." 

Изминаха три години. Все още Мици излизаше на разходка със своя Жабко. Тя често му говореше мило и той вече никога не се държеше като упорито магаре. Когато отиваше на горското място, децата искаха да я придружат. Вярно е, че в Жабко беше вече по-тясно, защото и двамата бяха пораснали. Но затова пък вече можеха да седят по-спокойно и донасяха по-малко неща от гората. 

Бръчко се радваше, когато виждаше, че малката зелена кола идва. Щом хората се отдалечаваха, той се приближаваше до пленения си приятел и му разказваше за красотата на природата. Автомобилният гном вече не въздишаше. Той продължаваше да се опитва да промълви някоя дума и от време на време на Бръчко му се струваше, че разбира нещо. Постепенно неясните звуци се превръщаха в думи. Бръчко разказа това на малката цветна феичка. "Мисля, че той отново открива нещо от изгубения език, а също така изглежда, че се чувства малко по-свободен. Колко хубаво е, че веднъж си се промъкнала в неговата тъга и че сега хората са мили с него и го усещат." "Може ли да избяга от великана на студа и мрака? - попита малката фея. "Дотам има още дълъг път - каза Бръчко - но предчувствията на хората, особено на децата, са първите стъпки. Предчувствията трябва да се превърнат в знание, а всяко знание е покълваща любов. Само любовта на хората, които са станали мъдри, може да освети и стопли тъмнината на великана на студа и мрака и да спаси земята от втвърдяване. Светлината трябва да се излъчва от хората като от нашите лампички, които светят в дълбоките подземни шахти. Колкото повече хората знаят за видимите и невидимите същества, за свободните и пленените, които работят заедно с тях, толкова по-малко великанът на студа и мрака може да навреди на всички нас. Светлината на познанието на хората и светлината на нашите лампи ще го победят".

Но ръцете имат и други способности. В Новия завет се разказва как Христос с полагане на ръка давал благословия, лекувал болести и недъзи:

                        Лукас Кранах младши (1538), “Христос благославя децата”

“Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.” (Матей 19:13)

“А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.” (Лука 4:40)

Евангелията дори описват как точно Христос е полагал ръцете си: излекувал глухоням, като поставил пръстите си в ушите му и докоснал езика му (Марко 7:31 и сл.), излекувал сляп човек, като поставил ръцете си на очите му (Марко 8:22 и сл.), и прегърбена жена, като поставил ръцете си на гърба ѝ (Лука 13:13). 

С приемането на Светия дух и апостолите придобиват дарбата да изцеляват с полагане на ръце: “на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави” (Марко 16:18).

От човешките ръце излизат фини етерни лъчения, особено от пръстите и дланите. Тези лъчения са в основата на благославянето и ръкополагането (като църковни ритуали), а също и на възлагането на ръце, което е един от най-древните методи за лечение. Не случайно когато човек се удари, той интуитивно хваща с ръка мястото, където изпитва болка, тъй като подсъзнателно знае, че с ръката си може да възстанови прекъснатия силов поток. 

Способностите за усет на ръцете могат да бъдат съзнателно развивани и доказателство за това са незрящите хора. Интересна е връзката на водния елемент и съответно миенето на ръцете с фините им способности за усет. Тази връзка е описана от Рудолф Щайнер (СС 124, лекция от 28.2.1911):

“Факт е също, че има хора, които често и с удоволствие си мият ръцете, както и други, които по-малко обичат да го правят. Един такъв факт, който на пръв поглед е доста банален, в действителност има връзка с най-висшето познание. Когато ясновидецът погледне ръцете на един човек, те наистина по чудесен начин се различават от всички останали части на тялото, дори от лицето. От пръстите излизат и излъчват светлина надалеч в околното пространство сияещи образувания на етерното тяло, които се простират ту слабо примигвайки, ту пронизвайки в пространството. В зависимост от това дали човек е весел или потиснат, пръстите му имат различно излъчване, като горната част на ръката и дланта излъчват също различно. И за този, който умее да наблюдава по духовен път, ръката със своята етерна и астрална част е едно чудесно образувание. Но всичко в нашето обкръжение, дори и да е веществено, е откровение на духа. Трябва да мислим за вещественото и духа като за леда и водата; вещественото е създадено от духа. Ако искате, можете да го наречете сгъстен дух. Следователно ако влезем във връзка с някакво вещество, то влизаме във връзка с духовното в него. Всеки наш допир до веществото в действителност е - доколкото то е нещо веществено - мая, илюзия. В действителност ние влизаме във връзка не с друго, а с духа.

Начинът, по който влизаме във връзка с духа във водата, когато си мием ръцете е такъв, че ако сме способни да наблюдаваме с тънък усет живота, трябва да кажем, че това колко често човек си мие ръцете има голямо влияние върху цялостното му настроение. Някои натури имат предпочитание към миенето на ръцете, те не могат да не измият мръсотията по ръцете си. Това са тези натури, които по съвсем определен начин имат - или получават - определено отношение именно към своето обкръжение. Това отношение не се ограничава до веществената част, а сякаш фини сили в нея започват да въздействат върху човека, когато той създаде така описаната връзка между ръцете си и водния елемент. Такива хора ни показват и със самия си живот, че в известен смисъл - и то здравословен смисъл - стават по-чувствителни, по-сенситивни натури, например наблюдават по-внимателно, когато човек с брутална нагласа или добра душа стои близо до тях, докато хората, които толерират мръсотията по ръцете си, в действителност и в живота си са по-груби натури и наистина показват, че сякаш издигат стени между себе си и по-задушевни отношения в своето обкръжение.

Това е така и ако искате, можете сами да го наблюдавате етнографски. Минете през различни области и се опитайте да наблюдавате хората. Има възможност да се каже, че на едно или друго място ръцете се мият повече. Изследвайте какви са отношенията между хората, как по съвсем различен начин се отнасят приятелите и познатите един към друг там, където по-често се мият ръцете, отколкото в области, където хората издигат стени с това, че по-малко си мият ръцете.”

Друго важно нещо, което научаваме от духовната наука, е значението на етерните ръце на човека като орган на познанието. По въпрса Щайнер говори например на 16.12.1911 (СС 265):

“… в нашия мозък имаме един много верен израз на етерния мозък в неговите функции и процеси. При ръцете на етерното тяло връзката с физическите органи е различна. Точно както при мозъка някои етерни процеси на етерното тяло съответстват на ръцете, но между физическите ръце и тяхната задача и това, което им съответства в етерното тяло, има много по-голяма разлика, отколкото между физическата глава и съответната етерна част от нея.

Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен чисто сетивна дейност, а това, което могат да правят етерните органи на ръцете, намира само в много малка степен своето откровение и израз в това, което правят физическите ръце. Тези етерни ръце са истински духовни органи в елементарното или етерното тяло. Едно много по-висше, по-интуитивно духовно действие се извършва именно чрез тези [етерни] органи, които са в основата на ръцете и намират само недостатъчен израз в ръцете на физическото тяло. Тези етерни органи вече водят към свръхсетивния свят и могат да извършват наблюдения в него. Донякъде парадоксално би могло да се каже: човешкият мозък е най-неподходящият орган за възприемане на света; ръцете - етерните ръце - са много по-значителни и по-сръчни органи на познание, отколкото мозъка.

                          
                                          Ръцете на Рудолф Щайнер 

По пътя към посвещението човек не научава много, когато се учи да преминава от използването на физическия мозък към използването на етерния мозък.

Това, което трябва да правят ръцете, се намира във връзка с лотосовия цвят в областта на сърцето, който излъчва своите сили по такъв начин, че те преминават от сърцето в ръцете и по този начин превръщат етерната ръка в духовен орган на познанието. Да се научим да разбираме тези разлики дава представа за вживяването в посвещението. Не е важно да усещаме как физическият мозък изпълва етерния, а да усещаме как в човека могат да възникнат напълно различни органи. Това, което първо е било заложено в сетивно-физическия човек, като например ръцете, се трансформира във вътрешния човек, за да може той да преживее с тях други неща.

Ако поставим ръцете на гръкляна, така че палецът на дясната ръка да лежи до ухото, а дланта - под брадичката на нивото на гръкляна, тогава изключваме етерните течения на главата и оформяме останалата част от организма в орган на познанието.

По този начин знанието се одухотворява и ако човек стои изправен в това положение, това е помощно средство за усвояване на знания по духовен начин. Гръклянът е свързан с мисленето, което човекът е развил по време на Старата Луна. Мозъчното мислене е земен продукт и може да се докосне само до света на сетивата, но не и до света на духа. 

Със захвата, когато образуваме прав ъгъл с палеца, също правим нещо много важно. По този начин изключваме нещо в отношенията между хората, което се случва по най-брутален начин в нашето материалистическо време. Ние правим теченията по-фини и по този начин трансформираме отношенията си с външния свят. Ако докоснем определено място от горната част на ръката с така огънатия палец, двете течения се обединяват и с това можем да предизвикаме благотворно, широкообхватно влияние за добро.

Масонско ръкостискане на Кисинджър и Путин - дали знаят действителното му значение?

Един млад немски композитор, Зигварт Бото цу Ойленбург (1884 - 1915) загива само на 31 години в Първата световна война, ранен в белия дроб. След смъртта си той осъществява необикновено жива и дългогодишна връзка със семейството си, което записва съобщенията му от отвъдното. Тези съобщения излизат за пръв път от 1950 г. в книгата “Мост над реката - съобщения от живота след смъртта”. А междувременно в отделен том са пъбликувани и съобщенията на братовчедката на Зигварт Дагмар, която след смъртта си също общува с останалите живи роднини. 

За живота на Зигварт може да се прочете на страницата http://www.mitteilungen-von-sigwart.com, както и в предговора на книгата със съобщенията му. От него научаваме, че Зигварт е бил талантлив композитор, който е починал три седмици след раняването си в лазарет в Ясло (Полша). Преди самото си раняване в окопите Зигварт завършва своята соната за пиано в ре мажор, опус 19.

                                                   Зигварт

Зигварт е имал живи две сестри и един брат. След смъртта му първо едната сестра усеща присъствието му около себе си и се опитва да осъществи контакт с него чрез автоматично писане. След известно време и тежка операция, която претърпява, тя осъзнава, че брат й не иска да контактува с нея по този начин, а тя трябва да “отвори вратичка в мозъка си и тогава ще чуе думите, които да запише”. 

Това сработва и по-малко от два месеца след смъртта на Зигварт тя успява да възприеме вътрешно първото му съобщение. Минава известно време, докато роднините се убедят, че наистина с тях контактува починалият Зигварт; по-късно и другата сестра и братовчедка му Дагмар успяват да се настроят вътрешно, така че да възприемат съобщенията му. В продължение на 35 години роднините записват съобщенията на Зигварт. По времето, когато Рудолф Щайнер е изнасял лекции в Берлин, те упълномощават Мари (жената на брат му) да занесе папката със съобщенията му, за да им каже Щайнер мнението си. Това е важно за семейството, освен другото и защото Зигварт се е занимавал с антропософия, познавал е лично Рудолф Щайнер и и е бил още от 1906 г. в тесния кръг на неговите ученици. Щайнер е гостувал на семейството във фамилния замък в Либенберг до Берлин.

                               Дагмар и Мари през 1931 г. в Австрия

Мари е приета много любезно от Рудолф Щайнер, който задържа папката няколко седмици, за да я проучи внимателно. В последствие тя си спомня: “Какво ли щеше да каже? Този голяма въпросителна застана пред мен, защото междувременно вярата ми в идентичността на Зигварт беше пораснала, укрепена и от многото сънища с него, от които той ми стана много близък, повече, отколкото приживе. Час и половина ми отдели д-р Щайнер, за да разгледаме заедно съобщенията. Той осветяваше някои неясни неща, обясняваше какво е имал предвид Зигварт с един или друг израз и ми задаваше въпроси… Напразно чаках да отрече някое съобщение, но не последва никакво отрицание! На раздяла той каза: “Това са необикновено ясни, абсолютно автентични съобщения от духовните светове. Не виждам причина да Ви съветвам да не се вслушвате в тях.” Подчерта също, че такива съобщения се срещат много рядко. Почувствах, че той изпитваше истинска радост и се радваше заедно с нас”.

По-късни изследователи на живота на Зигварт са установили, че в деня, в който той е бил смъртоносно ранен, Рудолф Щайнер е изнесъл лекцията “Мъртвите като помощници на човешкия прогрес” (9.5.1915 в СС 159), в която се казва: 

“От духовната наука ще бъде изграден свързващ мост между живите и мъртвите именно за близкото бъдеще, една свързваща линия, по която да преминават вдъхновяващите първични сили на онези, които са направили големи жертви в наше време. [...] За да могат душите ни да се превърнат в очакващи инспирацията, която ще дойде от мъртвите, които обаче духовно стават особено живи.”

В първите години по желание на Зигварт и по съвет на Рудолф Щайнер семейството запазва съобщенията в тайна и следва указанията на Зигварт за медитации и духовно израстване. Но на 25.4.1942 г. Зигварт ги окуражава да публикуват съобщенията, за да бъдат те утеха на хората, които в такъв кратък срок преживяват две световни войни и губят свои близки.

Из книгата “Мост над реката” със съобщения на починалия Зигварт:

2.8.1915 Едва през последните две години преди смъртта ми се потопих изцяло в духовния свят и сега се възползвам от всичко това. Толкова съм благодарен, че още тогава имах тези интереси. Каква е ползата от цялата ученост, ако човек не знае какво ще се случи с него след смъртта! - Сега, ако все още бях на земята, по-скоро бих се отказал от всички земни знания, отколкото да се лиша от едно нещо: вярата в бъдещето след смъртта! - Това е основната мисъл и единственото истинско нещо, всичко останало не представлява нищо в сравнение с нея. 

6.8.1915 Битките в духовния свят са много по-интензивни, отколкото войната при вас, защото тук става въпрос за унищожаване на духа (индивидуалността), докато при вас се унищожава само тялото. През нощта при вас е тихо, а при нас - оживено. Тогава всички ние имаме повече време да помагаме на починалите, които сега се стичат при нас с хиляди. 

Колко щастлив бях този следобед, беше толкова красиво с вас! Все още живея напълно като на земята, само че имам повече способности, отколкото във физическото си тяло. Аз разбирам много неща, но все още не знам всичко, а имам силно желание да напредвам. Разбира се, това желание помага много повече тук, отколкото на земята във физическото тяло, защото човек е много по-възприемчив. Но иначе все още си е като на земята. Когато обсъждате въпроси за свръхсетивния свят с духовно вискоизвисени хора, аз също се възползвам и научавам от вас много неща, които не узнавам тук. Самият аз още не мога да викажа много за тях, защото все още не разбирам всичко. За вас е трудно да го разберете и затова продължавам да го повтарям. Най-голямата грешка е да се мисли, че човек е съвършен, когато се е освободил от тялото си. Разговорите ви, например днес, ми помогнаха точно толкова, колкото и на вас, а може би дори повече, защото със сегашните си сетива схващам и възприемам нещата по-бързо, докато човешкият мозък често работи много бавно. 

Затова трябва да разберете, че съм щастлив, когато се събирате с такива хора като днес, защото тогава мога да науча много и през това време съм много по-близо до вас, отколкото в обикновения живот, когато се занимавате с безлични неща. 

Колко дълго ще остана на това духовно ниво, на което се намирам в момента, все още не знам, но не мисля, че много дълго. - След това ще изляза от сегашното си тяло, точно както бихте свалили физическото си тяло. 

Вие сигурно искате да научите нещо за живота ми тук: Живея само за великото дело, за което често съм ви говорил: за свещената музика, която ще бъде от голяма полза за човечеството. - Работата ми на земята беше малка част от нея. Тя ще бъде нещо неизмеримо красиво, което ще проникне във всички сфери и ще се издигне до най-високите области. За него ще са необходими много сили и много големи таланти. 

Чувствах, че трябва да постигна нещо силно. Оттук и спокойствието ми, когато отидох на война. Знаех, че всичко е в Божиите ръце. Нито за миг не съжалих. Така трябваше да стане, това беше моята съдба! Винаги съм имал чувството, че няма да остарея, но заради това не бях по-малко весел и щастлив, а се радвах на живота пълноценно, защото знаех: всичко е предопределено и аз самият не мога да променя нищо в него. 

Когато настъпи смъртта, бях все пак изненадан, защото в онзи момент не вярвах в нея. Винаги бях правил планове за бъдещето, докато лежах дълго време и надеждата да се върна у дома ме крепеше и ми даваше кураж, въпреки че вътрешният глас понякога ми казваше: "Приготви се, трябва да преминеш прага!” - Не вярвах наистина, но после изведнъж видях живота си пред себе си и разбрах: сега той е към своя край! - Последната минута беше ужасна, но само за миг, а после всичко свърши, тоест настъпи сънят на смъртта, който ме освободи от всички мъки, които тялото трябваше да понася.

Подсъзнателно се бях подготвил за смъртта. Добрата ми карма беше, че три седмици след раняването ми беше позволено да лежа и бавно да се отделям от земната обвивка. Колко по-тежко е за хората, които умират веднага, защото не могат да разберат, че са умрели.Самият аз понякога съм вярвал, че все още съм жив, защото това е много подобно състояние в началото. Но слава Богу, винаги веднага съм осъзнавал, че вече нямам физическо тяло. След това дойде отделянето от етерното тяло, тогава разбрах какво се е случило с мен …

Братко, виждам точно твоя духовен напредък. Когато работиш върху себе си, сякаш от една малка колона се развива сградата на голям, неразрушим храм. Това е твоят духовен Аз! 

Връзката, която ни свързва, е много по-силна, отколкото когато бях жив, защото сега мога да бъда в теб. Аз те обграждам с помощта и любовта си и мога да те предпазя от грозните неща, които земният живот винаги носи. – Повикай ме, когато имаш нужда от мен. Твоята задача е голяма, но също така красива и възвишена. Пътят ти е осветен от сияйната любов на Христовото учение. 

Чувството на благодарност към вас расте все повече и повече, защото виждам, че се развивате заради мен. - Един ден ще ви се отплатя за всичко това! 

11.8.1915 Днес бях в една ложа и чух и преживях много. Тя се намира на вашата земя, но не бива да споменавам името й. Беше много красива - тя е една от най-възвишените на земята. Бях доведен там, за да участвам в нещо. Това е много дълбока и сериозна общност, всички членове са високоразвити човешки същества. Там имаше и много от нас, духовните същества. Тази ложа не е в Европа, а в Мавритания – но не бива да казвам повече. Едва ли ще откриете името й в един обикновен атлас. Това е историческо географско име, всеки образован човек знае какво е то.

13.9.1915 Когато бях с вас тази вечер, видях колко близко е заспиването до умирането. Материята е прикрепена към духа само с една нишка, а духът е толкова щастлив да бъде свободен. Точно както в земния живот ние с вас общуваме и аз ви разказвам много. Но не бива да пропускате момента, в който трябва да се върнете във физическото тяло. Всичко това се случва по точно определени закони, които хората изпълняват несъзнателно. Когато се събудите, духът ви отново е изцяло свързан със земята и вие не помните нищо повече за общуването ни, въпреки че всеки път решавате да си го спомните. Това можете да направите, едва когато напреднете толкова, че да можете съзнателно да се съберете с мен насън. Вярвам, че някои от вас все пак ще постигнат тази цел, докато са на земята.

25.9.1915 Днес ви обгръща безпокойство, което ме затруднява да ви говоря. Мога да го направя, само ако имате съвършен мир в себе си и около вас. Ако не намеря отзвук поради липса на хармония, ми е позволено да разкажа само половината, защото моите учители ми казват: "Ти разпиляваш светини на вятъра!"

Работата принадлежи на всички вас, на всеки един от вас - и по-късно ще послужи за други цели. Снощи чух разговорите ви. Колко е красиво, когато сте заедно и обсъждате духовни въпроси. Аз ви отговарям тогава - често го долавяте, но за съжаление не винаги. Виждам колко безкрайно поучителен е този час за всички вас, защото усещам въздействието му върху всеки един от вас. Тогава не само нашият кръг е заедно, но се присъединяват и много други хора, които също обменят мнения, обучават себе си, мен и вас. Ако продължавате да четете духовни книги и да се занимавате със свръхсетивни въпроси винаги по едно и също време, в бъдеще може да се развие огромна сила, защото в нея ще участват все по-висши и по-висши същества, които ще ви влияят и по този начин ще решават най-трудните ви въпроси. 

В този час аз винаги съм най-близо до вас и с течение на времето мога да стана по-възприемаем за вас, колкото по-голяма е силата, с която разполагам. Дори и да ме усещате физически, не трябва да мислите, че това ме повлича надолу, вече не, защото сега съм над това.

2.10.1915 Сега животът ви толкова се е обогатил, а това е голяма радост за нас тук. От друга страна, колко е потискащо да виждаме обикновените хора, които заливат духовния свят. Каква благодат, когато изведнъж някой засияе между тях с блясъка на божествеността, но за съжаление това се случва доста рядко.

Най-близко до вашата земя са милиардите средностатистически души. Силата на привличане, която Земята упражнява върху тези души, е абсолютно поразителна и може да се сравни само с магнит. Колко безкрайно много време трябва да мине, преди това въздействие върху тях да престане. Именно по-неразвитата част на земята все още упражнява такава голяма магнитна сила върху заобикалящия я свят от души. Земята може да привлича само онези, които са принудени от своето развитие да се спуснат отново в материята, а останалите трябва да отблъсква. 

Сега имам поглед върху това, защото за щастие вече не съм въвлечен в този магнетичен водовъртеж. По Божия милост скоро успях да се издигна над него от момента, в който започна моят по-висш, истински живот. Винаги и навсякъде има какво да се научи! 

18.10.1915 Чувствам мислите ви като вълни, които се излъчват от вас. Най-благородните велики мисли са най-леките и деликатно звучащи. От друга страна, безразличните мисли предизвикват непрозрачни и незабележими вълни. Най-лошото от всичко - освен най-лошите, които у вас ги няма - са неспокойните мисли, защото тях ги чувствам като бурно море, което се бори и винаги се преобръща. Ако такива мисли проникнат в духовните сфери, това безпокойство се разпространява още повече. - Когато звучащите светли вълни потекат към мен, аз веднага бивам привлечен. Лошите мисли създават духовна сила, която след това заобикаля човека като отделено същество.

23.10.1915 … Христос умря за нас, но и ние умряхме за Него. В момента, в който Неговитекапки кръв паднаха на земята, съзнанието на хората навлезе в техните "етерни тела", за да видят за няколко мига най-великото нещо, което някога е било позволено на земята да преживее. Когато се върнаха във физическите си тела, всички те бяха придобили доста възвишени познания. Отначало го усещаха силно като вътрешно преживяване, а по-късно то премина в несъзнателно чувство на страхопочитание и величие. - Бавно, с течение на вековете, това усещане отново отслабва, но в основата му е силата на вътрешния глас, която почива у всеки и която става особено забележима в някои сериозни житейски ситуации. След появата на Христос това ядро е много по-силно във всеки човек, отколкото през хилядолетията преди това.

24.10.1915 Появата на Христос е жертва от най-великия вид, защото откакто съществува земята, нищо подобно не се е случвало. Цялото човечество все още живее изцяло под влиянието на това най-всемогъщо събитие. Божият Син се е обвързал с човечеството и ще бъде освободен от тези връзки, едва когато човечеството вече няма да има нужда от Него и Го освободи отново. Едва тогава Неговото дело ще бъде наистина завършено и Богът на правдата ще царува и на земята, защото тогава всички ще са разбрали Христовата жертва и доброволно ще тръгнат по благодатния път на съвършенството. 

Искам да ти кажа нещо днес, което трябва да вземеш присърце: спазвай часа за молитва! Когато започваш новия ден, душата ти трябва да се издигне към Бога на светлината и да се помоли. Това ще ти даде духовна и физическа сила за целия ден. Часовете за духовна работа трябва да бъдат постоянни, за да може през това време духът да се посвети изцяло на земните задължения и да ги изпълнява старателно. Необходими са план и метод между физическата и духовната работа. 

2.11.1915 Но докато живее на земята, човек трябва да мисли за тялото си. Най-великите учители по време на своето съществуване на земята също са обичали и са се грижили за физическите си тела, защото са били носители на по-висшето, достойно да понесе тези духове. Ето защо човек е длъжен да се грижи за физическото тяло. 

Човешката душа е толкова фина и деликатна. Тя реагира на всяка една мисъл и променя цвета си. Толкова е лесно да се навреди на душата. Дори една мисъл за нежелание наранява фината ѝ тъкан. Затова сега разбирате колко приятни са хората, които винаги носят в себе си само слънце, радост, надежда и любов. 

16.11.1915 ... Не се разкайвайте - само искайте да се справите по-добре и нека волята се превърне в действие. Ако човек концентрира мислите си върху едно и също нещо по едно и също време всеки ден, той генерира не само духовни сили, но и такива, които тренират характера му. Ако човек забрави - както направи ти днес - часа за молитви, той си вреди, защото в редицата се появява пропуск. Но ако това забравяне укрепва решимостта да се справиш по-добре в бъдеще и ти наистина се справяш по-добре, тогава това вече няма да е в твоя вреда, а в твоя полза. Научете се да искате и да подчинявате цялото си същество на тази воля, тогава ще бъдете господари на себе си.

20.11.1915 Можете да сравните въплъщението с неприятно пътуване, което сте принудени да извършите. На мястото, където сте пристигнали, т.е. на земята, сте затворени в двор с високи стени. Виждате небето над вас, но сте твърдо убедени, че то е недостъпно за вас. Оставате там, докато не ви отведат отново. 

Но някои от вас могат да преминат през стените чрез духовното си развитие. За тях затворът вече не означава нищо, защото въпреки това те все още имат свободата на духа. Ето докъдетрябва да стигнете, тогава страданието и скръбта ще се превърнат в блаженство. 

7.12.1915 (Предадохме посланията на най-важния духовен изследовател на днешното време, Рудолф Щайнер, който ги задържа в продължение на няколко седмици и ги разглежда сериозно и отговорно. Той ги обяви за напълно автентични и на необичайно високо ниво. Самият той беше толкова заинтересуван от тях, че поиска да бъде държан в течение.)

24.12.1915 Рождество Христово е най-свещеният празник, защото тогава за първи път на земята се появява фигурата на Исус. Това е подготовката за всички велики неща, които предстоят. Христос е бил там. Самият Той е приел детето, за да провери дали то е достатъчно чисто за по-късната Му велика и трудна мисия да се затвори в материята сред несъвършеното човечество. Той благословил детето, защото усещал, че по-късно то ще бъде негова собствена плът и кръв. 

Всички явления, които се случват при раждането на Исус, са причинени от висшия дух "Христос-Исус", който се приближава и докосва бебето. Не самото раждане е било чудотворно, не, раждането е било като всяко друго, с изключение на това, че майката е била съвършена дева, чиста по тяло и дух: но близостта на този Божи Син, на това най-висше Същество, е предизвикала велики неща в природата. 

И това е събитието, което празнуваме: идването на Христос. Всички вие, които толкова често сте празнували това идване с мен - едва сега аз разбрах какво означава то! Да, имате право да празнувате този ден. Ние също го празнуваме тук, въпреки че датата не е същата. О, този славен празник, това неописуемо посвещение! Ние коленичим духом и се молим, докато в същото време най-славните песнопения звучат отгоре, от области, които ние не познаваме. Но в този ден можем да ги чуем. Цялото пространство на света е проникнато от тях до съществата от дълбоките сфери. Поне веднъж и те могат да усетят нещо от него и да го приемат в своите често съмняващи се сърца. Тогава много от тях стават вярващи и така за всеки от тях това е и празник на раждането, раждането на тяхната вяра. Тогава голяма част от земята е възприемчива за Бога. 

10.1.1916 Трябва да знаете, че раждането е безкрайно мъчителен процес за духа, който иска да се инкарнира. За разлика от това свалянето на обвивката е неописуемо облекчение. Именно това исках да ви кажа, за да можете и вие да оцените правилно рождения ден. Той не трябва да се празнува само с радост и песни. Бог с вас и с мен. 

29.3.1916 А сега искам да ви кажа един кратък текст, който има силата да прогони всичко лошо: 

Голяма е силата на доброто, 

Голяма е волята за правене на добро, 

Голяма е любовта към Бога, 

Голяма е силата в мен. 

Злото трябва да отстъпи, 

Всичко се стреми нагоре, 

Да съзерцава небесното. 

Най-святата любов, 

Ти, първична сила на доброто, 

Само ти ще устоиш!

12.4.1916 Моля ви, не спирайте, мислете при всяко духовно дело, че това е капка, която да напълни купата, чието питие ще изпия един ден заедно с вас. Нищо не е загубено, и най-малкото даване ви стимулира и пълни купата. 

Ако човечеството знаеше колко безкрайно много може да се усъвършенства човек, да се подготви и най-вече да създаде добра карма за себе си по време на земния си живот смисли, свързани с Бога и духовния свят, колко различно би било! Сега вие го знаете от мен, затова трябва да се опитате да проникнете все повече в духовния живот. Самият аз знам, че има дни и моменти, когато човек изпитва по-малка радост, но това вече трябва да бъде преодоляно, защото духовната работа сега е станала ваш свещен дълг. 

Сега вече не бива да преследвате духовните си интереси, само когато ви се иска, а всеки ден трябва да ви води напред. Всеки ден трябва да приемате нещо в себе си, било то чрез четене, молитва, медитация, мислене или дори само чрез точното изпълнение на указанията, които ми беше позволено да ви дам, от които духът ви ще узрее. Не трябва да забравяте, че животът ви е навлязъл в други пътища и по този начин е поел върху себе си задължения, които трябва да бъдат изпълнени. Свободната ви воля влезе в този светъл път, който е единственият, за да бъдете истински щастливи; всичко останало е измама, привидност и преходност. На този път обаче във вас започват да се пробуждат и други цели в живота и те укрепват волята ви да изпълните задълженията, които доброволно сте приели. Елате с любов при своя Зигварт.

23.4.1916 Вчера ви говорих за Исус Христос, а днес искам да ви говоря за светилища, дълбоко скрити и потайни в някои манастири, които са много строги и извисени. Там е запазена съвсем точната история на живота на Исус, записани са и чувствата му, а те главно представляват голямото богатство за този, който е удостоен да съзерцава и изследва това дело на живота. Как са се появили тези записки, ще ви разкажа по-късно, това е единственото цялостно произведение за Исус, което дума по дума е истината. Защо то се намира там, ще попитате вие. Знаете, че някои от тези манастири, които са съвсем непознати за външния свят, се състоят от братства, чието ниво на развитие е много високо. Има манастири, в които почти всички братя са почти еднакво съвършени. Там тази работа се пази и съхранява като най-висш, като най-свещен небесен еликсир. Разбира се, братя на тази общност стават само онези, които са постигнали всичко и са узрели за това. Често минава цял човешки живот, преди човек да бъде приет в тази висша общност. Много рядко към нея се присъединява млад човек, който все още е в разцвета на живота; това винаги са били големи изключения; обикновено там хората са доста възрастни. 

Ще се изненадате да научите, че има такива места и за жени. Те също имат достъп до там, където се съхранява най-висшият дар за човечеството, те също имат сестринства, в които се изисква много високо развитие. А там са предимно по-млади, защото жената може да бере най-зрели плодове още в разцвета на живота си, на което по-младият мъж е способен само много, много рядко. Това е голяма благословия за женския пол. Той трябва да води по-малко борби и пътят му към съвършенството не е толкова труден, колкото този на мъжа. 

Никой не може да стигне до тези манастири, освен ако не е просветлен и не му се разкаже духовно за тях и не му се покаже пътят към тях. Обикновеният смъртен няма никаква представа за тяхното съществуване и въпреки това те съществуват само за да помагат на човечеството. Те имат толкова голяма сила, че чрез съвместната си дейност могат да влияят на цели народи. Те имат поглед върху всичко и животът им, въпреки крайната им изолираност, протича във всякакви страни и народи. Те са навсякъде, така да се каже и знаят и познават всички външни процеси. 

Мога да ви разкажа толкова много за това, защото бях техен гост. Чувствах се изключително добре сред тях. Това е хармония, това е истинско братство, защото между всички тях има съвършено единство! Ако само общуването в рамките на сегашните духовни направления на Земята беше наполовина толкова уравновесено и толкова приятно в своята любов, мекота и величие!

Също така успях да се потопя в делото на Христос. Колко невероятно красиви бяха тези часове за мен! От това осъзнаване вчера ви казах, че едва сега мога да си представя величието на нашия Спасител. Освен от собствените си чувства, познанието си за Христос почерпих и от това дело. 

По едно странно щастливо стечение на обстоятелствата ми беше позволено да отида там, в този уединен свят, съществуващ сам за себе си. Случайно срещнах един от членовете тук, когато той беше зает с унищожаването на някои грешки. Наблюдавах го, той ме разпозна - вероятно от предишния ми живот на Земята. Той ме погледна изпитателно и после ме попита много любящо дали искам да дойда с него, защото трябвало да се върне във физическото си тяло в обителта на светите братя. Не го разбрах веднага, но почувствах, че е много развит, мъдър и добър дух и тръгнах с него. Изненадах се, че намирам такава извисена общност на земята и всички те дори все още са във физически обвивки. Бях и при жените, те ме приеха с достойнството и светостта на жрици и бяха неизразимо добри с мен.

Мисля, че всичко това ще ви се стори едва ли не като необичайна приказка, но наистина можете да ми вярвате. Животът в духовния свят също винаги ще изглежда като приказка за външния човек в началото, докато след това той не разбере, че всичко е ясен факт. 

29.3.1917 ... Това често е голямата грешка, че хората вярват, че могат да получат помощ в духовното си развитие, без да правят нищо. О, не, всичко трябва да бъде направено от тях! Ние можем само да се помолим, може би и да насърчим, но не и да помогнем пряко. Затова винаги мога само да ви кажа и да ви помоля: бъдете усърдни! Колкото повече човек се занимава с проблемите на духовния свят, толкова повече на нас ни е разрешено да му помогнем да ги познае. Вие например вече знаете много повече за тези неща, отколкото аз, когато навлязох в духовния свят, затова днес отново ви повтарям: Около вас е станало толкова светло, защото вървите по правилния път! 

29.3.1919 ... Исках да поговорим за представлението по евритмия, което гледахте, защото сега аз го усещам чрез вас. Това е нещо, което е с дълбоко мистично значение и има голямо бъдеще пред себе си. По време на процеса се случват неща, които предизвикват далечни вибрации и клетки. Точно това сте усетили и вие. Всички земни, а също и духовни сетива са ангажирани едновременно и именно това предизвиква този странно силен ефект. Трябва да се стремите да се възползвате от него, дори и да е само чрез въздействието и усвояването на това, което сте видели и усетили. - Евритмията е изкуство на изобразяването, което подобно на своеобразен мост води от физическото разбиране към свръхсетивното възприятие. То ще се развие напълно едва много по-късно и едва тогава ще има нужното въздействие върху хората чрез своите отзвуци. 

14.12.1931 (след концерт на Йехуди Менухин) Днес видяхте какво са способни да дадат хората, когато освободени от собственото си его, оставят света, който е над тях, да блести и звучи. - Този млад артист подари на всички вас "Бога", който говореше през него в сияйна светлина. Вие също можете да се превърнете в такива съдове на Грала! 

Чашата, това е вашият Аз и колкото повече Светият Грал започва да блести, да се излъчва, да пламти, толкова по-незабележим става съдът, който го обгръща, тъй като той е засенчен от светлината на Божествеността, погълнат от нея, а самият той става част от Божествеността. 

Скъпи, помислете за Светия Грал и за чашата, която представлявате! - Златото трябва да се превърне в чист, безупречно прозрачен кристал, който позволява на всеки Божи лъч да преминава през него и сам се превръща в светлината и звука на Божеството чрез съвършенството, с което силите на Грала проблясват през него. 

Всички вие, да, към всеки един от вас се обръщам сега - забравете за себе си, ако искате да предадете висшето и Божественото по свой собствен начин, за да можете и вие да станете кристални! - Златният потир е красив, но той потъмнява, когато започва да свети Гралът и не може да проникне в неговата субстанция. - Ясният, прост, чист кристал - колко различен изглежда той като носител на тайнствения огън! 

Там стои блестяща чаша, сама по себе си станала лъч от Свещения Грал - все още съд, достоен да носи светинята, но издигнат в светлината, която съдържа. 

Христос - всичко, което е Той, блести от Грала! 

5.6.1939 (съобщение от починалата Дагмар) Отдавна исках да ви кажа, че се срещнахме с Рудолф Щайнер. За Зигварт беше лесно, тъй като той го познаваше приживе и ме взе със себе си. Зигварт не беше посещавал Рудолф Щайнер преди това, защото първо искаше да доведе работата си с неговия кръг до определен етап и едва тогава да се свърже с него. - Сега това се случи и то беше един голям и много значим разговор между двамата. - Той изглеждаше необходим и защото от миналата година насам работните центрове станаха толкова близки един до друг. Рудолф Щайнер отдавна знаеше за всичко, но чакаше самият Зигварт да дойде при него. Тогава те обсъдиха много неща и Зигварт си тръгна от него много обогатен. За мен също беше велик момент да се доближа съвсем съзнателно до този велик светъл дух. Щайнер също беше наблюдавал всичко от известно време, но докато самият ти не си буден за близостта на великите духове, те могат да са близо до теб, а ти да не ги виждаш. 

Благодарение на това, което сте работили духовно след моето заминаване от земята, аз опознавах този дух с нарастващ интерес и удивление. - Разбираш ли, той се отразява за мен от това, което стана в теб и което получих от теб с голяма благодарност и безкрайна благодат. Но сега го имаше прякото въздействие от душа към душа, от дух към дух - и товадълбоко ме развълнува. 

Всъщност ми беше трудно да преодолея усещането, че съм живяла на земята по същото време и не са ме завели при него. Разбира се, за всичко това си имаше дълбоки причини. Колко болезнено ли ще се чувстват онези души, които са били събрани заедно с него - и не са го възприели като велик дар, който биха могли да сграбчат с две ръце. Сега компенсирам някои неща чрез теб, но ще ми направиш услуга, ако колкото се може по-често четеш текстовете му поне полугласно. Това, което не разбираш напълно, не става живо в мислитети и тогава аз не мога да го прочета. То е като недоекспонирана фотографска плака, но ако го прочетеш на глас, отново оживява като някога изречено слово и тогава аз мога да го формирам от субстанцията чрез проводимостта на звука от това, което вече е формиралото от въздействието в други мозъци, различни от твоя. - Това е заобиколен път, с който мога да си помогна. 

Ако това ти се струва изморително, достатъчно е да четеш на глас най-вече пасажите, които не можеш да възприемеш лесно.

"Веднъж се живее”, пееха Тони Димитрова и Ивана, а също и редица американски групи и това се е превърнало в девиз на любителите на сетивни изживявания. (“Снощи се размазахме, копеле!”). Но “Веднъж се живее” е най-вече любимата фраза на всеки, който поради липса на вътрешен духовен живот има потребност от все по-силни външни стимули, за да заглушат тихия глас в него, който му нашепва нещо различно. Малко хора съзнават, че това “Веднъж се живее” (на английски YOLO = “You only live once“) е израз на начин на живот, на култура, на манталитет на “готините пичове” и то се среща навсякъде - в заглавия на книги, поп- и рок-песни, плакати и татуировки. 
                 
 

Това не е ново, то съществува отдавна, налага се умишлено от определени кръгове, които искат да привържат човека все повече към земното. С каква цел се прави? Много са причините, но те могат да се обобщят в следното - да се попречи на човечеството да познае духовния свят като своя родина, да развие съзнателната си душа, която превръща човека в самостоятелен и отговорен Аз, който встъпва в съзнателна връзка с Христос и добрия свръхсетивен свят и работи целенасочено за еволюцията на Земята. 

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 9.7.1918г. в Берлин (СС 181 “Земната смърт и мировият живот. Антропософски дарове за живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето”)  

Особено на Запад от определени тайнствени подоснови се появява тенденцията за борба срещу повторните животи на Земята. Борбата срещу повтарящите се земни животи на бъдещето се утвърждава в някои високопосветени кръгове на англо-американската раса. Това е парадоксалното, което трябва да се каже. По определен начин дадени духовни центрове на Запад искат да постигнат постепенно прекратяване на тези повтарящи се земни животи - т.е. редовния живот между раждането и смъртта, след това отново между смъртта и следващото раждане и после пак между раждането и смъртта. В крайна сметка те искат да постигнат едно съвсем различно устройство на човешкия живот и има средства, чрез които такова различно устройство може да бъде постигнато. Това, което искат, е следното: С определено обучение, като й придават едни или други сили, те искат да поставят човешката душа в такова състояние, че след смъртта тя да се чувства все по-свързана със земните условия, със земните сили, да придобие определена силна склонност към земните сили - естествено към духовно-земните сили - и след това, след смъртта, тя да напуска колкото е възможно по-малко земните области, да остава много близо до земните области, като по този начин запазва определено влияние върху тях след смъртта и като остава близо до земните области, като продължава да живее, така да се каже, като мъртва душа със земните области, душата да бъде освободена и от необходимостта отново да влезе във физическо тяло.

Англо-американската раса се стреми към един странен идеал: да не се завръща повече в земни тела, но да оказва все по-голямо влияние върху Земята чрез душите, да става все по-земна с душите. - Следователно по този начин тя се стреми към един идеал - да направи подобни живота тук, на Земята, и живота след смъртта. Това се постига - засега само при онези, които са обучени в тази посока, но все по-често такова обучение ще става обичайно - със събуждането на много по-голямо, по-силно земно чувство у човека, отколкото е нормално.

Ако по време на Лемурийската и Атлантската епоха върху човека не беше упражнено известно луциферично и ариманично влияние, днес душата на човека щеше да се чувства по-малко свързана с физическото тяло, отколкото вече се чувства. Това щеше да се изрази по такъв начин, че да има голям брой хора - повечето хора щяха да са такива - които да смятат тялото си за принадлежащо на Земята, които да чувстват, че живеят в тялото си по начина, по който днес ние чувстваме, че стъпваме по твърдата земя. - Поради луциферичното влияние днес ние смятаме тялото си за много близко до нас, но не чувстваме така Земята. За Земята казваме, че е извън нас, обаче тялото си смятаме за близко до нас. От определена по-висша духовна гледна точка ние сме точно толкова извън тялото си, дори когато сме будни, колкото и извън Земята. В известен смисъл ние се явяваме само с душата си в мозъка си; поради това той е зестрата на нашето мислене. Днес поради луциферичното и ариманичното влияние това не е известно. Ако него го нямаше, то като души ние щяхме да се чувстваме много по-чужди на тялото си; щяхме да го смятаме за земен хълм, макар и подвижен, на който се опираме, както иначе се опираме на пясъчни хълмове.

Това е, което някои кръгове на англо-американизма превръщат в практическа мъдрост. Те обучават именно онези способности за чувстване в човешкото тяло, които подсилват още повече това, което току-що казах, т.е. обвързаността на човека с тялото, като към това трябва да се добавят сили, които не само са в тялото, но и свързват тялото със Земята. Чрез специални упражнения хората от тази англо-американска раса трябва постепенно да придобият силното усещане, че тялото им принадлежи на Земята. Те трябва не само да чувстват: Аз съм моята ръка, аз съм моят крак - но също така: Аз съм и гравитацията, която преминава през краката ми; аз съм и тежестта, която тежи на дланта ми, на ръката ми. - Между човешкото тяло и земните елементи трябва да бъде възпитано силно физическо чувство на родство. Това силно чувство на родство с физическото тяло и земните условия днес е особено силно представено при някои видове маймуни. Те го притежават, то всъщност е техният душевен живот. При тях то може да бъде изследвано и от физиологическа и зоологическа гледна точка. Това, което присъства там, може постепенно да бъде включено в система за обучение на човечеството; трябва само да се вкара все повече и повече грубото родство на човека с природата в системата на физическото възпитание. 

По този начин - с това аз не искам да изразя нито възмущение, нито кой знае каква критика, а само да изложа фактите - може да бъде прилаган един вид практически дарвинизъм, като все повече се засилва родството на човека със Земята.

В известен смисъл човекът може да бъде превърнат в маймуна. Това е практическата противоположност. Тя във висша степен се култивира привидно инстинктивно, но все пак добре направлявано, в специфичната форма на спортната дейност и други подобни неща. Именно такова култивиране обаче свързва душата със Земята, като я излива във физическите чувства на родство със земното и така постига това, което току-що описах като духовен идеал. По този начин се преодолява постоянното редуване на духовен и физически живот и постепенно се осъществява идеалът в бъдещите периоди от развитието на Земята хората да живеят като някакви призраци, да обитават Земята като призраци. 

В това отношение е извънредно интересно, че този идеал може да се култивира предимно само в мъжкото население и затова въпреки всички външни политически усилия - които сякаш целят обратното, но в действителност често в по-дълбока връзка с това, което искат външно политически, вътрешно целят нещо съвсем различно - в англо-американската култура ще се появи все по-голям контраст между мъжкото и женското начало. Това, което е англо-американският духовен живот, ще стигне до потомците основно чрез женското начало, докато това, което ще живее в мъжките тела, ще се стреми към такива идеали, каквито описах. То ще даде и бъдещата конфигурация на англо-американската раса. Тя ще има такава конфигурация, която съответства на описаното от мен.