Не след дълго по чисто природонаучни причини ще се констатира, че това, което човек носи, произтича от предците, с изключение на формата и вътрешните силови взаимоотношения на главата; че главата всъщност се създава от космоса, че в човешката глава действат силите на космоса. Ако следвахме само главата си, никога нямаше да бъдем националисти. Главата въобще не е създадена да бъде национална, защото небето не е национално, а главата идва от небето. Всичко, намесващо се в нашите мисли за разделение на хората в групи, не произлиза от главата, то идва от това, което ни свързва с човешкия наследствен поток. Разбира се, той се намесва в главата, когато човек живее тук между раждането и смъртта, защото останалата част от организма непрекъснато обменя нервните сили и кръвта с главата.

Но ако говорим за наследствеността, тоест че частта от човека, която е извън главата, получава силите си от предците, то всъщност трябва да говорим всъщност само за физическата част, защото с духовната част на останалия човек нещата стоят по друг начин. И е много важно да вземем под внимание един факт, който единствено духовната наука може да разкрие. 

Природните науки ще открият, както откриха аурата, че главата се влияе само от това, че тя е поставена от наследствеността върху останалата част от организма. Тя ще открие и че човекът се родее със своите предци само чрез останалата част от тялото си. Но останалото се докосва до една област, в която естествената наука не може да проникне толкова лесно. Става въпрос за следното: когато се раждаме, ние носим в главата си силите на космоса и те оформят главата ни. Това трудно може да се долови външно.

Всеки, който наблюдава децата в тяхното развитие, може би знае, че в началото всички питат на кого прилича детето. А приликата често се проявява по-късно - поне някои от Вас са го наблюдавали. Това се дължи на факта, че главата изобщо е неутрална - ако мога да използвам този израз - по отношение на земните условия. Останалият организъм трябва първо да прояви въздействията си върху главата. Разбира се, това може да стане още по време на ембрионалното развитие, но другата част от тялото първо трябва да прояви въздействието си върху главата и едва след това човек започва да прилича на своите предци по отношение на чертите на лицето и пр. Чрез такива неща може да се наблюдава истината, която се крие в тази област, дори и външно, ако човек има донякъде усет за тях. 

Ала нещата са по-дълбоки. Това, което се явява посредник между духовния космос - защото вселената е изпълнена с дух и духовни същества - и земята, на която живеем, не се намира в покой - там струи непрекъснато една фина субстанция, която не може да бъде създадена в химическа лаборатория, защото не принадлежи към химическите елементи. Тази фина субстанция непрекъснато се излъчва от далечния космос към земята. Така че, ако искаме да представим казаното схематично, можем да кажем: ако това тук е земята в мировото пространство, то непрекъснато от всички страни към нея се излъчва мирова материя, една фина мирова материя (стрелите, влизащи навътре). Тази мирова материя прониква дори и малко под земята. От цялото мирово пространство към Земята непрекъснато се спуска субстанция. Действително тя не е  физическа субстанция, не е химически елемент, а нещо духовно, но е истинска аурична субстанция, която попада и под повърхността на земята. В тази субстанция се намират силите, които използваме, когато слизаме от духовния свят към земята, за да се въплътим във физическо човешко тяло.

Същественото е, че тази субстанция, която тече към земята и отново се излъчва от нея чрез хората, когато те умират, се използва, за да намерят те отново сили да влязат в духовния свят. Тази материя, за която намекнах, че се стреми към земята, влиза до определена дълбочина в почвата, след това отново се устремява навън (вж. стрелите, излизащи навън), така че можем да наблюдаваме постоянно един вид вдишване на етер или аурична субстанция в земята и отново издишване.

Това наблюдение не може да се направи толкова лесно. Обаче ако сте го направили веднъж, ако сте стигнали до идеята, че земята всъщност непрекъснато вдишва и издишва духовна субстанция, тогава тя може да се приложи върху всички обстоятелства и преди всичко върху човешкия живот по начина, който споменах. Така че с това, което тук на чертежа съм изразил със стрели, влизащи навътре, ние влизаме в нашето тяло; стрелите, излизащи навън, показват това, с което ние отново излизаме при смъртта.

Тук сме свои хора и не е необходимо да се въздържам [да кажа] някои неща. Ето защо искам да спомена как преди години стигнах до този факт. Тези сили, които навлизат и пак излизат, имат връзка не само с човешкия живот, но и с всички възможни земни условия. За мен представляваше специфична загадка как стоят нещата с майските бръмбари. Те са изключително интересни, защото може би знаете, че ако в една година има много майски бръмбари, то след три до пет години ще се появят и много ларви на майски бръмбари, които силно намаляват добива на картофи. Получава се слаба реколта от картофи, когато има много ларви на майски бръмбари. Човек, който се занимава с отглеждането на картофи, знае, че ако през годината се срещат много майски бръмбари, то след три до пет години трябва да се очаква слаба картофена реколта. Аз смятах това за интересен факт и после установих, че животът на майския бръмбар е свързан с вливащите се субстанции, а животът на ларвата е свързан с изливащите се субстанции. Искам само да подчертая това като факт, от който ще видите как човек може да стигне до тези неща от различни страни. Най-сигурно е, ако ги наблюдаваме в непосредствения обект, а в някакъв относително безразличен обект, към който можем най-лесно да се държим неутрално. Но това показва, че тези вещества, за които говоря, могат да проникнат дори под земята и да останат известно време там. Субстанцията, която се влива през дадена година, изтича отново след известно време. Това е свързано с факта, че по принцип изливащата се субстанция е по-инертна от вливащата се. Вливащата се субстанция е по-жива, струи по-бързо, а изливащата се е по-инертна, тече по-бавно.

Ако наблюдаваме отблизо човешкия живот, можем действително да видим, как слизайки от космоса да се роди, човекът използва силите на струящата отгоре субстанция. След това  в по-нататъшния си живот той губи връзката с нея. Както виждате от изнесеното, предимно главата е свързана с тази вливаща се субстанция. Но човешката глава представлява едно твърдо кълбо и то е най-осифицирано (вкостенено) в областта на всички наши органи. Ето защо главата губи сравнително рано - не в детска възраст, но сравнително рано - връзката с тези прииждащи сили. Затова и оформянето, развитието на главата приключва рано. В детската си възраст човек все още е във връзка с тези прииждащи сили, но след това те престават да оказват влияние върху него - поне в нашия еволюционен цикъл е така. Не винаги е било така - ще се спра след малко на това - но в нашия цикъл е така. Докато човек живее тук на земята, останалата част от организма му, извън главата, овладява изливащите се субстанции, прониква се с техните сили. А това са силите, които, ако им обърнем внимание, могат да подмладят отвън останалия организъм, както вчера намекнах за това. 

Това са подмладяващите сили, действащи върху етерното тяло, което докато ние остаряваме физически, както казах вчера, наистина става по-детски бузесто. За онези чуждестранни приятели, които не разбират думата «бузесто», искам да отбележа, че става въпрос за бузите на децата, които са толкова закръглени като при изображенията на ангелчета, надуващи тръби.

Значи като етерен човек ние ставаме бузести. В този процес, който преживява етерното тяло, свързано с останалата част от тялото, действат излъчващите се от земята сили и те са същите, които ние използваме, когато преминаваме през портата на смъртта, за да се върнем пак в космоса, в духовния свят. Виждате как земята участва най-тясно в нашия живот. И всичко, казано сега, е свързано с нещо, което може много лесно да се сведе до една важна, съществена формула: Ние дълго време живеем като душа между смъртта и новото раждане, преди да навлезем във физическия живот чрез раждането; ние отново живеем като душа, когато преминем през портата на смъртта до следващото си въплъщение в света.

Мъртвият живее духовен живот. Този духовен живот има своята връзка със звездите, както ние имаме тук връзка с физическата материя. Тъй като главата ни е продукт на силите, които преживяваме между смъртта и новото раждане, тъй като създаваме главата си, тъй да се каже, от мировите сили, то нашата собствена същност, душевно-духовното ни същество сравнително рано намира духовния си гроб в главата ни. Затова имаме силите на главата тук на земята, защото главата ни всъщност представлява гробът на нашия душевен живот, който сме водили преди раждането, респ. преди зачатието. Главата ни е гробът на нашето духовно съществуване. Но след слизането ни на земята останалият ни организъм е пригоден да ни накара да възкръснем, като приеме отново силите, които се излъчват обратно от земята към мировото пространство, за да образуват неговата духовна част. И докато нашият физически организъм отпада от нас, нашата духовна част преминава със силите, които се излъчват от земята, през мировото пространатво към духовно битие. 

Това е прекрасната полярност, която цари в света по отношение на човека. Ние ставаме физически от духа, като погребваме духовното в главата; в главата е краят на нашето духовно предрождествено битие. Тук на земята е обратното - оставяме назад физическото, то постепенно загива по време на живота, докато духовното възкръсва. Тъй че можем да кажем: раждането означава възкресение на физическото с трансформация на духовното във физическото; смъртта означава раждане на духовното, като физическото също се предава на земята, както духовното се предава на космоса.

Раждайки се, ние предаваме нашата духовна част на земята; умирайки, предаваме нашата физическа част на земята. Давайки духовното си на Земята при раждането, ние ставаме физически хора. Предавайки й нашата физическа част при смъртта, ние сме духовни хора между смъртта и новото раждане. Това е полярността, контрастът и животът ни тук се състои в това, че ние формираме нашия духовен организъм. Ала ние можем да го формираме по начин, който е правилен за сегашния цикъл на Земята, само ако се вземе под внимание това, което казах вчера: ако постигнем действително съответствие между двата противоположни члена на човешката природа, така че животът на главата и на сърцето да се свържат един с друг, така че наистина по-краткият живот на главата да се вживее в целия човек и човекът да може да се подмлади по време на живота, който трябва да измине, когато цялата му глава като цяло отдавна е загубила подвижността и вътрешната си способност за развитие.

Това ще бъде по-конкретно задачата на науката за възпитанието в бъдеще, да направи антропософски ориентираната духовна наука толкова плодотворна, че чрез разкази и всичко, подходящо за младежта - но така че завинаги да се запази интересът към нея -  човекът да получи усещане за това как е създаден от космоса, как наистина се ражда от космоса и после му връща пак придобитото на земята. 

Аз ви моля само не да обмислите, защото това не помага много, но да почувствате, да усетите истински едно нещо. Тук също вече имаме една точка, в която науката вече се докосва до това, което може да бъде проучено по духовнонаучен път. Вече споменах как проницателните геолози обявиха, че Земята е в процес на умиране. Земята вече е преминала средата на живота си като земно същество.

В превъзходната книга "Ликът на Земята" на Eдуард Зюс можете да прочетете какво пише материалистичният геолог Зюс: че когато днес човек се разхожда през полето и гледа буците пръст, той вижда нещо умиращо, което някога е било различно. То умира, земята умира. Ние знаем това от духовната наука, защото ни е известно, че земята ще премине в друго планетарно съществуване, което ние наричаме Юпитер. Така че земята като такава умира.  

Но човекът, респ. човешкият род като съвкупност от душевни същества, не умира с нея, а ще продължи да живее, както е живял по начина, описан в моята книга "Въведение в тайната наука", преди земята да стане земя. И така, можем, както казах, не по мисловен, но по емоционален, чувствен начин да се проникнем с идеята: Аз стоя тук на тази почва, но тази земна почва, в която ще намеря гроба си, е нещо преходно в космоса.

Как от тази земя ще възникне следващата земя, новата планета, която човечеството ще обитава в бъдеще? От какво ще възникне тя? - От това, че ние самите ще пренесем парче по парче това ново планетарно битие. Ние като хора - донякъде и животинското царство също ще участва - по време на нашия физически живот, носейки винаги със себе си онова, което всъщност е предопределено за следващия живот, подготвяме планетата, следваща сегашното земно съществуване.

В силите, които се изливат обратно, се намира онова, което е бъдещето на Земята. Ние не живеем само в съвременността на земята, ние живеем в нейното бъдеще и трябва да се върнем към въплъщение, просто защото имаме да вършим различни задачи на земята, докато тя все още съществува. Но ние живеем и в бъдещето на земята. Както казахме, тя вдишва и издишва духовна субстанция. Във вдишаната субстанция ние носим миналото и неговите закони, силите на миналото. В издишаното от нас, което земята връща, ние носим в нас бъдещето. В самия човешки род почива бъдещето на земното битие.

Представете си казаното да бъде направено плодотворно по един емоционален, любящ начин, вместо всички глупости, които се преподават днес на младежта. Представете си стотици и стотици живи разкази, притчи, които да предадат това на младежта по оживяващ начин. След това помислете какво усещане за космоса би придобил човек за всичко, което трябва да направи. Какво конкретно трябва да се направи, за да еволюира нашата култура. Много е важно да го обмислим, още повече във връзка с това, което нарекох подмладяване на човека. 

Днешното човечество е изправено до такива бедствия, защото е загубило тайната да превърне живота на главата в живот на сърцето. Ние почти нямаме истински живот на сърцето. Това, за което обикновено се говори, е живот на страстите, нагона, а не духовното. Човекът днес оставя това, което изтича в космоса, да тече спокойно, той не се интересува от него, не му обръща внимание. Отделни хора го забелязват инстинктивно. Аз дадох пример как отделни индивиди инстинктивно го вземат под внимание и така се различават от другите. Спомняте си за сравнението, което направих между двамата берлински професори Целер и Мишле (Едуард Целер, Карл-Лудвиг Мишле - немски философи от края на 19. век). Разказах как разговарях с Едуард Хартман за тях, точно когато Целер се пенсионира, защото на 72г. вече не се чувстваше в състояние да изнася лекции. Но Мишле беше почти на 90г. И Хартман разказваше: “Мишле ми каза: “Аз не разбирам Целер, той е само на 72г. и казва, че вече не може да преподава. Аз съм готов да преподавам още десет години!”. И той заподскача из стаята и се радваше за всичко, което щеше да представи през следващата година и не можеше да разбере как младежът Целер на 72г. иска да се пенсионира и да не чете повече лекции на студентите.”

Това да останеш млад е свързано с правилното взаимодействие, което се извършва между главата и сърцето. То, разбира се, може да стане в отделния човек, но по принцип и в него може да стане по правилния начин, ако премине в културата ни, ако цялата ни култура се проникне от принципа да нямаме само живот на главата, а и живот на сърцето. Но за да се създаде живот на сърцето, се изисква повече търпение, въпреки че това е по-плодотворно, по-подмладяващо за живота, изисква се повече търпение, отколкото да имаш живот на главата.

Живот на главата - вижте, човек сяда и се напъва да зубри. Ние в младостта си, въпреки всичките приказки на педагозите, основно сме били карани да зубрим. Защото отделни навици са се запазили от по-предните епохи, когато хората са имали атавистични знания за нещата, но днес вече хората не виждат смисъла на тези навици. Искам да Ви припомня един такъв навик.

Всичко, съхранило се от сравнително не толкова стари времена, преди материализмът да стигне реазцвета си, има по-дълбок смисъл. През последните десетилетия това вече се е позагубило, но когато бях млад, доста отдавна, във втори прогимназиален клас се изучаваше антична история, после в пети клас на гимназията пак. Тези, които прокарваха тогава такива закони, вече не знаеха за какво действително става въпрос, а учителите, които трябваше да преподават, наистина нямаха развито съзнание за нещата. Защото, ако някой имаше съзнание за това, той щеше да каже: ако аз преподавам история на ученика във втори клас, той ще я назубри, но това, което ще възприеме, се нуждае от няколко години, за да се вживее в организма му. Ето защо е добре да се направи същото в пети клас, защото едва тогава онова, което преди три-четири години е влязло в главата, ще даде добри плодове.

Цялата структура на едновремешната гимназия беше всъщност изградена върху тези неща. Средновековните манастирски училища често са имали традиции, произлезли от древната мъдрост, която не е днешната, а една атавистична мъдрост, запазена от древни времена и създавала разумни училища. Просто е нужно търпение, докато животът на главата премине в живот на сърцето, защото животът на главата се свързва бързо с човека, а сърдечният живот е по-бавен, по-инертен и трябва да се чака. А днес хората искат да разберат всичко веднага. Помислете как днес човекът се отдава на усещането, че ще научи нещо, но за да го разбере напълно, трябва да изчака няколко години. Такъв принцип трудно се съчетава с усещанията на хората в нашата епоха.

Предното писмо на Розана Зонтаг за Големия съвпад през 2020г. 
https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/12/21/po-povod-na-dneshniia-goliam-syvpad-na-saturn-i-iupiter-2-ch.1740927

Великден - в неделята след първото пролетно пълнолуние хората от векове празнуват духовното начало на годината. За трети пореден път противоборстващите сили правят опит да осуетят съвместното празнуване на този най-важен празник в християнските общини. 

Толкова по-силно прозвучава призивът да отбележим достойно това космическо събитие, което всяка година дава на човечеството мощен импулс за обновление и изцеление с помощта на Христовото същество. Външните събирания и празненства могат да бъдат контролирани и ограничавани, но ние сме свободни в нашето съкровено индивидуално отбелязване на това духовно събитие и в свързаността на конкретните духовно общности.

Време е вече не само да се надяваме на спасение, а да тръгнем на път със свободна воля и с отговорност към хората. “Да тръгнем на път” тази година означава и заради изискването на голямата тазгодишна констелация на небесните тела да обърнем гръб на съвременната “логика” на света, като я разпознаем и да се отворим за истинското познание, идващо от Софийния поток на мъдростта. Към мъдростта на София можем да се отворим само със сърцата си.  Днешната ни задача е да го направим, подготвяни и съпътствани от дадените от Рудолф Щайнер т.нар. допълнителни упражнения. Щайнер казва, че ние можем да възприемем етерния Христос само ако разпознаем София. Христовото същество се движи в етера, давайки на природата и човека утеха, надежда и нови задачи.

Първото ясно се вижда от една година насам в природните сили. За нас хората в момента е нужно да преминем през Голготата на дълбокото отчаяние, да преживеем как много неща, ако не и всичко, което досега ни се е струвало истинно, добро и правилно, губи своята стойност. В приемането и преживяването на тази “нулева точка” се крие шансът да си спомним за своя истински духовен произход. От него може да израсте смелостта да се взрем в скритите си страхове, които не идват от егото, а от връзката с висшия Аз. Тогава ще сме отворени за потока на София и допира до Христовото същество. Чрез този допир може да се случи истинското обновление и само така да съзрее едно наистина преобразено човечество. Противоборстващите сили са наясно с това и в момента са в цайтнот, защото искат да осуетят този процес на обновление. С разпалването на различни страхове и разпространението на т.нар. разум те използват неотработената сенчеста същност/двойника на човека, за да го обвържат с логика, инспирирана от подсетивните същества на земните пластове. Под ръководството им и самото човечество според тях трябва да затъва все по-дълбоко в мъртвия материализъм и самото да стане подприрода (функциониращ “машинен човек”). Контактните точки за тези същества се намират във възприемателните органи под сърдечната чакра, които едва в бъдеще ще бъдат напълно развити по правомерен начин. Съответно днес се извършва злоупотреба и изкривяване на вложените в тях сили. Нека да ги споменем съвсем накратко:

В слънчевия сплит изкривяването води вместо до самоовластяване, т.е. до индивидуална отговорност и уважение към всеки живот, до неутолимо желание за власт с цялата необходима за това “логично-разумна” аргументация на откритото или скрито ръководство и властване над други хора. Контактна точка тук са страхът от самотата, безсилието и чувството, че сме изоставени.

Хармонично действащата сакрална (втора) чакра прави така, че човек дарява и получава с радост. Дълбоко усещаната радост от целия естествен живот създава целителни, взаимно обогатяващи връзки между самите хора, между хората и природните духове, а в по-висшия стадий става обмяна между човека и духовните същества. Тук е седалището на волята за изцеление. Чрез изкривяването на тези сили в погрешна посока хората стигат до “логиката на потребностите”. Радостта от взаимното даване и получаване есе повече изчезва. По “разумен начин” се аргументира и показва на практика как човек да се грижи основно за своите потребности за сметка на другите. По този начин възниква същество със силно его, свързано с материалните блага и задоволяването на физическите нужди, което има “правото” да притежава. Тук разпознаваме също и основата на сексуалната и ритуална злоупотреба, които днес вече не са заболяване или смущение в душата на отделния човек, а се появяват като “мрежа от общности”,  при които има обвързване на подсетивните сили с индивидуалния и групов двойник. Контактните точки тук са страхът от липсата и чувството, че не принадлежиш към общността.

Чрез силите на коренната (първа) чакра могат да се усетят и преживеят жизнената сила, радостта от живота и волята да еволюираш като духовно същество, стъпило на земята и свързано с всички други същества. Изкривяването на силите на това ниво може да доведе човека до безсмислено съществуване, тежки депресии и агресия срещу себе си и срещу чуждия живот. Оттук се инспирират фантазиите за намеса и промяна на генетичната субстанция, за да се запази или създаде материалният живот, както и властта да се решават смъртта или животът на другите като съвременно “достижение” (напр. активната помощ при смърт, доброволния аборт, убийствата, войните). Контактните точки тук са дълбоките екзистенциални страхове и пълната загуба на връзка с Духа. 

Рудолф Щайнер казва, че чрез материалистичното мислене на Ариман човекът приема инспирации през краката. Без всякакво възприятие за тези чужди инспирации той смята за своя собствена гениалност онова, което всъщност е Аримановата интелигентност. В момента от този източник на инспирации идват плановете и възможностите за приложение на т.нар. “изкуствен интелект” и 5G.

Долавя се съвместното действие на различните нива и същества под ръководството на Сорат и свързването с индивидуалния и групов двойник. 

За да разберем съвременните събития, трябва да разпознаем, че зад цялата т.нар. разумна аргументация на уж необходимите обществени промени действат съществата на подприродата, които искат да осуетят истинския човешки прогрес, развитието на живото сърдечно мислене и връзката с духовния свят. “Да тръгнем на път” означава да разпознаем с будно съзнание тази изкривена логика, т.е. изкривяването на силите на София и да станем внимателни към това изкривяване в нас и в социалните групи на собственото си обкръжение.

Рудолф Щайнер описва напр. как страхът от чистата духовност е резултат от действието на Ариман. Трябва да се обмисли дали в основата на всички други описани по-горе страхове не стои именно този страх от чисто духовното. Щайнер ни призовава към самовъзпитание, за да укрепим моралната си сила, с която да преодолеем съмнението в истината на духовната наука като победа над Ариман.

“Ако само малка част от човечеството - в резултат на своето истинско разбиране - работи по такъв начин, че да усили моралната си смелост, то всички материалистични теории постепенно ще изчезнат от света.” (СС 152, “Окултната наука и окултното развитие”). Духовният свят има вяра в нас, че можем да мислим съзнателно и свободно и да поемем отговорност, защото това мислене е част от материалния свят и създава ставащото около нас. 

Меркурий изминава тази година своя трикратен ретрограден път съотв. в тропическите въздушни знаци (30.1.-21.2. във Водолей/30.5.-22.6. в Близнаци/ 27.9.-18.10. във Везни. Това време ни е дарено, за да обмислим добре съдържанието на нашите мисли, образи за света и начина да ги съобщаваме. Също и трикратно повтарящата се квадратура Уран/Сатурн (точен квадрат на 17.2./ 15.6./ 24.12.) изисква от нас недвусмислено да поемем отговорност за мисловния си живот и да го пренесем с Аза си на едно по-висше ниво. Там, където го оставим безконтролно сам на себе си, той ще бъде все повече контролиран отвън, ще бъде все повече инспириран и забраняван (напр. Меркел: “Вярвайте само на обществените медии!”)

Щайнер предсказа идващата в наше време забрана на самостоятелното мислене от страна на западните ложи с цел да се тласне човечеството към материализма (СС 167, 4. лекция).

От март 2019 до юни 2025 Уран преминава през знака Телец. Веднъж вече в европейската история е имало дискриминация по генетичен признак при същата констелация от юни 1934 до август 1942г. Днешната склонност да се дискриминират хората, отказващи генетичната ваксинация, спада към тази контра инспирация от нивото на Уран в Телец, също както и материализацията на духовния живот (вече зачестяват разказите на ваксинирани или заболели от К-19 хора за чувството на отделеност от духовното). Чрез генетично променените семена храната, даряваща жизнена сила на хората и животните, става все по-непоносима, а същевременно се осуетяват размножителните жизнени процеси.

Нашата задача, за която получаваме подкрепа от тази духовна област на Уран в Телец, ако я търсим, е да разпознаваме Духа във всяка естествена проява на живота, но и да пожелаем да разпознаем смело съществата, действащи в машините, растителните отрови и т.н. Трябва да развием ново ниво на сътрудничество с тези духовни същества чрез разпознаване и възприемане на духовните сили, действащи във всичко живо. Това би могло да доведе до истински прогрес, напр. до нови, непознати досега технологии за добив на енергия, до нови лечебни средства, здравословно отглеждане на пшеница, зеленчуци. Вече има наченки, които се разработват и практикуват от пионери в тази област. Всеки може да опознае това съвместно действие на хората и духовните същества в своя житейски кръг!

Всички тазгодишни събития са във връзка и с констелациите на изминалата година. Така например беше възможно да се преживее по духовен начин как съществата на Юпитер и Сатурн тъкат ново духовно пространство за следващата по-висша стъпка в развитието на човечеството (Съвпада на Юпитер/Сатурн на 21.12.2020).

В това духовно пространство се “съхранява” (изразено чрез силите на Плутон) праобразът на чистия човек (сестринската душа на Адам), за да може човечеството да си спомни за нея и да се укрепи. Нашият човешки ДНА-материал е неин физически еквивалент. Именно тук се задейства генетичната “ваксинация”. Чрез духовната работа по разпознаването и възприемането можем да разберем какви духовни и физически възможности за човешка еволюция блокира тя.  

Силно действащата през тази година квадратура на Уран/Сатурн ни предизвиква да преодолеем всички съмнения в Духа и да се устремим смело към истинския прогрес. Противоборстващите сили ни заграждат все повече и ако не се вземем в ръце, на вътрешен план ще настъпят отчаяние и депресии, а на външен план ще има все повече хаос и въстания. Бунтът срещу чувството за теснота и несвободност ще донесе промяна, но не и прогрес на човечеството.

Особено предизвикателство ще бъде времето от средата/края на май до началото на юли, започвайки с пълно лунно затъмнение на 26.5. в Северна и Южна Америка, частично слънчево затъмнение на 10.6., което ще се наблюдава и в Германия, последвано от втората квадратура на Уран/Сатурн на 15.6., опозицията на Марс/Сатурн на 1./2.7. и квадрат на Марс/Уран на 4.7. Тази изключително напрегната ситуация ще изисква от нас морална смелост. Ще се спра на нея, когато наближи моментът.

Желая на всички читатели благословен, вдъхновяващ Великденски празник!

Христос воскресе!

В тъмницата 

Датският писател Ханс Хелтофт описва в хрониката на копенхагенския вестник „Morgenbladet“ през 1946 г. преживяването си в един германски затвор на Гестапо. 

500 затворници от всички националности са заети с плетене на рогозки в едно мухлясало мазе. Влиза пазач и започва да бие по незначителен повод един руснак до смърт, продължавайки да удря вече безжизненото, окървавено тяло. „Ние, затворниците, усещахме всеки удар по собственото си тяло. “ Достатъчно!“, извика обезумял един поляк. „Достатъчно!”, повторихме всички ние глухо ... В същия миг Исус влезе в мазето. Не съм член на църквата и никога преди не съм виждал Исус. И все пак Го познах, а забелязах, че и останалите Го разпознаха ... Цялото впечатление, което създаваше, просто надхвърляше нашите обичайни понятия. Единственото нещо, което ми е ясно днес, е, че този Исус беше нещо, което не мога да опиша и в същото време беше един обикновен човек. И въпреки факта, че съм извън църквата, ще кажа: „Това беше най-великото нещо, което някога сме изпитвали и което бихме могли да изживеем.“ 

Едновременно с влизането на Исус се случи следното: Влажното помещение се преобрази напълно, над мазето легна светлочервена и синя светлина и се разгърна една сфера, която даваше усещане за мир. Стори ми се, че помещението стана толкова голямо, че можеше да побере цяла плевня ... Исус не ни погледна, Той просто се взираше в пребития човек в краката Си. Лицето Му излъчваше любов, която не може да бъде изразена с думи. Той се наведе над руснака и целуна нежно кървавата му, подута буза. Човекът, когото смятахме за мъртъв, отвори едното си око. Другото беше залепнало от кръвта. Когато видя Исус, обезобразеното му лице бе озарено от детска радост. С мъка той протегна ръка към Него. Исус я взе в двете си ръце, навеждайки се малко напред. Беше толкова неописуемо красиво, че ние останалите неволно стояхме там с мълчаливи усмивки - включително и надзирателят. 

Тогава руснакът рухна и неизразимо красивият израз, лежал върху цялата мъченическа фигура, изчезна. Исус внимателно положи ръката на руснака върху тялото му и излезе от мазето. Веднага всичко стана както преди.

В берлинската градска железница

Хайнрих Фогел описва във водещата статия на берлинския всекидневник „Neue Zeit” от 19 ноември 1947 г. един случай, придружен с думите: „Исках да разкажа само една кратка история, в чиято автентичност читателят толкова лесно ще се усъмни, че като предпазна мярка аз ще я нарека легенда."

Трима мъже и една жена седят заедно в берлинската градска железница. Фогел седи малко настрани в ъгъла като пети. Групата говори за германската вина. Първият господин уверява, че се е занимавал само с фирмата си, не знаел нищо и винаги бил напълно аполитичен. Жената избухва в порой от ругатни: “Сега по-добре ли е? ... Ако имаше Бог на небето, той нямаше да позволи това ... Човек трябва да се придържа към подбудителите.” Вторият господин казва: “Единствената ни вина е, че не сме се самоубили, че сме сред оцелелите. С това и първите двама се съгласяват: "Да, да, това е истината, така е!"

И тогава, сред тишината, последвала този единодушен изблик, се случи нещо много странно, толкова чудовищно и непонятно, че почти не смея да го разкажа, защото никой няма да ми повярва. Ако разкажа за това, което чух и видях, човек ще си каже: “Ти си съчиняваш и фантазираш, а на всичкото отгоре по такъв начин, че да забележим намерението ти и да се разстроим!” Но това не трябва да ми попречи да опиша вярно, че четвъртият човек (третият господин), една незабележима, бедно облечена фигура, около която моят мълчалив въпрос се въртеше през цялото време, отвори уста и по неописуем, необорим начин просто попита: “Никой ли не е виновен? - Значи Бог ще да е виновен!“- и след известно мълчание добави: “Аз съм виновен!”

В същия миг видях ръцете Му и осъзнах с неописуем ужас, че са били пробити и че тъмните белези от пироните се виждат в светлината на гарата, оцветени в кървавочервено. Той слезе. Оня оцелелият от ъгъла и аз Го последвахме. Човекът, който пое вината, внезапно изчезна от погледа ни. Трябваше да се обърна към спътника си и да му кажа: „И Вие ли Го познахте?“ Спътникът ми отговори: „Да, Той е единственият невинен.“ 

В руската въглищна мина 

1951 г. във Воркута в най-северното находище на антрацитни въглища на Съветския съюз, на около 100 км южно от Северния ледовит океан и 120 км западно от северното подножие на Урал, в шахта № 1, наречена „Капиталная” се намира свидетелят Волфганг Щраус като политически затворник.

„Великденска църковна служба под земята, в една шахта във Воркута зад бодливата тел на ГУЛАГ. Църквата ни представляваше напречнaта греда между два пласта. Миньорските лампи на шлемовете светеха като малки жълти точки пред иконата, нарисувана от един литовски затворник. В тази молитвена зала на дълбочина 8 метра беше мрачно и студено. Миришеше на плесен, метан, мокри дрехи, урина, изтощени и потни тела на затворници, гниещи греди. Но беше Великден и в мен беше светло. Около мен стояха другарите ми от армията страдалци, почти всичките селяни. 

Изведнъж отзад пристъпи някой и застана до мен. Не се обърнах и въпреки това имах чувството, че този човек е Христос, Възкръсналият. Страх и любопитство обзеха душата и тялото ми, преливаща радост. Погледнах към Него. Имаше лице като всички останали, очите му бяха обърнати малко нагоре, бе внимателен и тих, усмихващ се насърчително. Усмивката му докосна и мен. Устните му бяха затворени, но не стиснати, ръцете събрани. Беше облечен като всички останали миньори.

Как може това да е Христос, се зачудих. Такъв напълно обикновен човек? Невъзможно. Обърнах се. Но едва бях извърнал страната си към сияйното Му, измъчено лице, веднага отново почувствах, че до мен не стои никой друг, освен самият Христос. За пореден път се поддадох на вътрешния си подтик да Го погледна и отново видях лицето Му, което приличаше на всички затворници, със същите тъжни черти. Черти познати и все пак непознати. Когато се обърнах отново след “Отче наш“, прозвучал на 100 езика, странният мълчалив другар беше изчезнал. Търсих Го дълго време, навън в бараките, в столовата, в съблекалнята, под душовете, при проверката и пред портала. Но никога повече не Го видях. Той си беше отишъл.

От онази нощ в шахтата знам, че вярата придобива светски форми. На Великден срещаме Христос, и то не само в другите хора. Разпнатият и възкръсналият върви сред нас. Аз съм свидетел.”

От сайта на френския вестник “Reporterre” разбираме, че фондацията "Бил и Мелинда Гейтс" е платила 1,3 милиона евро за лобиране в Европейската комисия. (https://reporterre.net/Bill-Gates-finance-le-lobby-des-nouveaux-OGM-en-Europe ). Целта е да се заобиколи решението на Съда на Европейския съюз относно „новите генетични модифицирани организми“, получени чрез редактиране на генома, така че те да бъдат освободени от регламентите за ГМО. Парите Бил Гейтс е дарил на европейския мозъчен тръст “Re-Imagine Europe”, основан през 2018 г. от бившия френски президент Валери Жискар д"Естен, с цел “ангажиране в диалог на широк кръг от европейски заинтересовани страни по редактирането на генома”. (В борда на “Re-Imagine Europe“ между другото е намерил пристан и един наш човек - Георги Пирински - 

https://reimagine-europa.eu/who-we-are/advisory-board-2.

Не е ясно дали Пирински знае въобще за какво става въпрос и умишлено работи за каузата на Бил Гейтс или просто е намерил уютно местенце с добри хонорари?) 

Както пише “Reporterre”, основният фокус на лобирането е да се премахнат строгите разпоредби относно ГМО за тези нови технологии, като бъде повлияно в съответния смисъл на европейските институции. Най-вече целта е да се заобиколи решението на Европейския съд, защото дейността на лобистите в Брюксел се е удвоила след 25 юли 2018 г., когато съдът разпореди да се спазват при новите техники на генетично редактиране на организми същите задължения, както и при ГМО.

Директивата за ГМО 2001/18 задължава земеделските компании да доказват безвредността на своите продукти и да маркират наличието на ГМО. Това обаче не попречи на около сто вида ГМО да бъдат одобрени за внос на европейския пазар, най-вече фуражна соя от Бразилия и САЩ. От 18.4.2004 в ЕС генетични променените продукти трябва да се обозначават с изключение на месо, яйца и млечни продукти от животни, хранени с ГМО растения (соя, царевица, рапица), както и добавки, ензими, аромати, произведени с помощта на генетично променени бактерии, които в правен смисъл не са хранителни стоки.

“Reporterre” напомня, че една от основните цели на биотехнологичните компании за частния сектор е да могат да патентоват живите организми и по този начин да получават патентни възнаграждения за тяхното използване - печалбата преди всичко.

Лобирането вече беше успешно - Съветът на ЕС поиска от Комисията да проведе проучване относно последиците от решението на съда на ЕС от 2018 г. Тя може да предложи мерки за отваряне на вратата за регулаторни промени. Документът се очаква най-късно до края на април 2021 г.