През последните години се срещат редица свидетелства на хора със свръхсетивни възприятия, контактуващи с елементарните духове, че действително съществува такова телесно елементарно същество. За него nразказват в свои книги, лекции или интервюта напр. Марко и Ана Погачник, Танис Хелиуел, Верена Щал фон Холщайн, Томас Майер, Розвита Зонтаг, д-р Астрид Енгелбрехт, Маргарете Зенекамп.
Интересното е, че въпреки че става инициатор за осъществяването на контакта на хората с природните духове, основателят на антропософята Рудолф Щайнер не споменава никъде в лекциите си понятието "елементарен дух на физическото тяло". В някои лекции той сякаш загатва за наличието на такова същество, казвайки напр., че "нашите телесни органи са сгъстен дух, макар и не нашия дух." (СС 57) или "В нашите тела живеят и други същества, само в Аза сме сами." (СС 94).
Малко по-подробно Щайнер говори за едно етерно същество, което можем да идентифицираме като въпросния елементарен дух на физическото тяло, в цикъла "Връзката между живите и мъртвите" (СС 168). Напр. в лекцията от 9.11.1916 той казва: "Трябва да запомним само това, че докато имаме родство винаги с голям брой елементарни същества, ние имаме силна връзка с едно елементарно същество, което е, така да се каже, еквивалентно на нашето етерно тяло. Може да се каже, че нашето етерно тяло има интимни връзки с едно особено етерно същество. И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят. На 3.12.1916 (от същия цикъл) Щайнер нарича нашето собствено етерно тяло "един вид слънчево елементарно същество, съпровождано от известен брой елементарни същества, които му принадлежат така, както планетите принадлежат към Слънцето, така че тези елементарни същества образуват с него един вид седморност, както според древните възгледи планетите образуват един вид седморност заедно със Слънцето. По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители... Следователно ние се намираме в един етерен свят поради факта, че сме етерни същества, и една определена система се намира в близки отношения с нас самите. Тази система, тоест тези елементарни същества, тези етерни същества, които ни придружават, са и онези, които чрез своите сили – тъй като те са подредени по определен начин, когато преминаваме през портата на смъртта – извличат етерното ни тяло от физическото и го насочват – следователно и самия човек – към определено място в елементарния свят."
Известно обяснение защо Щайнер не е говорил подробно за елементарното същество на физическото тяло дава природният дух, наречен Каменния. В "интервюто" с него, опосредствано от споменаваната вече в този блог антропософка Верена Щал фон Холщайн, която с течение на годините е стигнала до общуване с различни елементарни същества, четем следното2:
"Волфганг Вайраух: Има ли елементарен дух на физическото тяло?
Каменния: Да, това е твоят личен Капуву3. В микрокосмоса Земята се представлява от твоята материя. Земята трябва да има духове на камъка, за да съществува, така е и при твоето тяло.
В.В.: Как този телесен елементарен дух е свързан с двойниците?
К.: По принцип той е един от двойниците, т.нар. физически двойник. Той е физически, но не е видим.4
В. В.: Дали той е ариманичният двойник, който се вмъква в тялото при раждането на човека?
К.: Не.
В.В.: Значи два двойника влизат в човека?
К.: Какво говориш, елементарният дух на физическото тяло не влиза в човека! Когато някой се инкарнира за пръв път, този дух възниква заедно с тялото. Иначе тялото не може да се създаде. Ариманичният двойник влиза, а другият вече е там, защото го има тялото.
В.В.: А елементарният дух ...
К.: Стой! Ще ме изслушаш ли? Мъжкото семе носи всеки път кълна на този телесен елементарен дух.
В.В.: Какво става с него, когато човек умре?
К.: Той предава спомените си на мировия етер, който ги включва в себе си и след това преминава в общата материя.
В.В.: Какво се случва с този елементарен дух, когато човек се роди повторно, получава ли нов дух на физическото си тяло?
К.: Не, запазва се същият. През всички инкарнации човекът има същия телесен елементарен дух. Така е било, така ще бъде и така става винаги.
В.В.: Как можем по време на живота си да изградим възможно най-хармонично отношение със своя телесен дух?
К.: Отнасяй се с тялото си като с човек!
В.В.: Благодаря.
К.: Мога ли да ти задам един въпрос?
В.В.: Да. К.: Можеш ли да си представиш, че ти си тялото си?
В.В.: Трудно ми е.
К.: Опитай! Тогава ще усетиш как се чувства това същество. Можеш да попиташ хората, които имат култ към тялото. Те са близо до усещането на елементарния телесен дух.
В.В.: Не се ли чувстват тези телесни духове много пренебрегнати, защото почти никой не е чувал за тях?
К.: Така е.
В.В.: Обичат ли те човека, тоест духа, който е в тялото или имат лошо отношение към него?
К.: Това е съвсем различно. При множеството инкарнации в телесния елементарен дух е вписана дълга история. Отношението им е такова, че тези духове постепенно започват да се дразнят от човека, защото заради неоформеното му мислене неговото тяло започва да се трансформира до други нива на съществуване.
Верена Щал фон Холщайн: На немски това значи, че тези духове са в лошо настроение, защото ние започваме да дематериализиране телата си, респ. постепенно да се движим към бъдеща еднополова форма, без да позволяваме на телесните елементарни духове да участват в промяната.
В.В.: Странно е, че Рудолф Щайнер никога не е говорил за този телесен елементарен дух.
К.: Рудолф Щайнер силно е занемарил телесния дух. Той се е страхувал, че култът към физическото тяло, фиксацията върху тялото на човека ще станат още по-силни, ако говори много за него. Но работата на Антропософското общество щеше да е много по-задълбочена, ако Щайнер беше наблегнал на факта, че трябва да се работи съвместно с тези духове. Наблюдавай първия Гьотеанум и ше имаш представа какъв можеше да стане телесният елементарен дух. Той е един от обектите на южния път на посвещение - виж по въпроса в древноегипетската култура."
1 Срв. Томас Майер, "Сътрудничество с елементарните същества", Сарбрюкен, 2010.
2 "Нови разговори с природните духове", Волфгант Вайраух, Верена Щал фон Холщайн, Фридрих Пфаненшмит, Фленсбург, 2007.
3 Капуву е дух на камъка, споменат в книгата.
4 Срв. и думите на Учителя Беинса Дуно, че "физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник", който е "второ тяло на човека, или посредник на силите в природата", "апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата." (МОК, 13.9.1929)
Статия на Тим Зумпф, публикувана на 10.5.2021 в “Epoch Times“ и за съжаление достъпна вече само за абонати
(https://www.epochtimes.de/gesundheit/anstekende-impfung-johns-hopkins-und-pfizer-warnen-vor-sich-selbst-ausbreitenden-impfstoffen-a3507722.html)
Когато човек се зарази с респираторен вирус, напр. SARS-CoV-2, вирусните частици се прикрепят към различните видове вирусни рецептори, които покриват дихателните пътища. Ако вирусите са по лигавиците, заразените хора могат да отделят вирусни частици чрез говорене, издишване, хранене или други нормални ежедневни дейности - дори ако нямат никакви вирусни симптоми. Този процес се нарича още shedding ‘изхвърляне’. Той не е нито неизследван, нито необичаен. Чрез него обаче могат да се разпространяват както патогени, така и ваксини - а в случая на К-19 генетично модифицирани, изкуствени РНК-фрагменти с неизвестни странични ефекти и дългосрочни последици. Дали всичко това спада към теорията на конспирацията? - Въобще не.
Както университетът “Джонс Хопкинс” (УДХ), така и фирмата “Pfizer” са добре запознати с тези "заразни ваксинации", тяхната употреба и предизвикателствата, които те поставят. Още през 2018 г. Центърът за обществено здраве към УДХ публикува доклад, озаглавен „Технологии за управление на глобалните катастрофални биологични рискове“. В него авторите описват, наред с други неща, възможностите и “предизвикателствата“ на саморазпространяващите се ваксини. Центърът е част от Блумбъргското училище за обществено здраве към УДХ (jhsph.edu). По-конкретно в доклада се казва:
„Саморазпространяващите се ваксини, известни също като преносими или самоувеличаващи се ваксини, са генетично променени и така проектирани, че да преминават през различни популации като заразни болести, но вместо да причиняват болести, те осигуряват защита. Идеята е да се ваксинира малък брой хора от целевата популация и ваксинният щам ще циркулира сред населението, подобно на патогенен вирус." Според доклада тези ваксини „биха могли да увеличат обхвата на ваксинацията при популации от хора и животни, без да се налага всеки човек да бъде ваксиниран.“ “Саморазпространяващите се ваксинации вече са били успешно прилагани при животни, например зайци и гризачи”, пишат авторите на JHU. Според по-нататъшни изследвания възможна цел е и болестта ебола при популациите на маймуни и прилепи.
Д-р Филипа Ленцос, норвежки социолог от “King’s College” в Лондон, и д-р Гай Рийвс от Института за еволюционна биология “Макс Планк” описват в статията си „Учените работят върху ваксини, които се разпространяват като болест. Какво може да се обърка тук?”, че “една вирусно разпространена имуноконтрацепция [...] е попречила на заразените животни - в случая неместен вид мишки в Австралия - да произвеждат потомство."
Изследванията на Ленцос се фокусират върху заплахите от биологични оръжия. Точно тук тя вижда основата на саморазпространяващите се ваксини: в усилията за унищожаване на популациите от вредители. Ленцос казва, че учените експериментират с такива саморазмножаващи се ваксини от поне 20 години. Освен това изследванията и техните възможни приложения са привлекли вниманието на американските военни.
По-нататък тя пише: „До сега“ (статията й се появи през септември 2020 г.) изследователите още не са разработили експериментална, саморазпространяваща се ваксина за хора. Но това не означава, че не са се опитали. Ваксина за безплодие, прилагана върху хора, също беше обсъждана като част от един южноафрикански проект с кодовото име „Coast”.
От Центъра за обществено здраве на УДХ казват: “В случай на сериозна заплаха за общественото здраве, саморазмножаващите се ваксини могат да се използват за масово ваксиниране на човешката популация." На следващите страници на доклада обаче авторите признават, че прилагането на саморазпространяващи се ваксини, дори в случай на „екстремно събитие“, би било свързано с различни „регулаторни и етични предизвикателства“.
От една страна неконтролираното предаване усложнява предотвратяването и мониторинга над нежелани събития. От друга страна не само липсва „информираното съгласие“ на ваксинираните, както се изисква в точка първа от Нюрнбергския кодекс, но и хората с потенциално животозастрашаващи противопоказания не биха могли да попречат на това да бъдат „ваксинирани“ и евентуално могат да умрат от последиците.
Авторите също така посочват, че “съществува значителен риск ваксинният вирус да се върне към вирулентност от див тип, както понякога се случва с оралната полиомиелитна ваксина.“ С други думи, не биха били изключени мутации на генетично модифицираната преди това ваксина.
Между другото, такива ваксини не са забранени в Германия. Раздел 21 от Закона за защита срещу инфекции описва не само възможни изисквания за ваксинация, но и използването на саморазпространяващи се ваксини:
“В случай на защитна ваксинация, поръчана въз основа на този закон или публично препоръчана от най-висшия държавен здравен орган [...], могат да се използват ваксини, съдържащи микроорганизми, които е възможно да бъдат секретирани от ваксинираните и погълнати от други хора. Тук основното право на физическа неприкосновеност (член 2, параграф 2, точка 1 от Конституцията) е ограничено."
Протоколът на изследванията върху ваксината срещу К-19 показва, че “BioNTech” и “Pfizer” също познават проблема на саморазпространяващите се ваксинации. На това място трябва да се подчертае, че протоколът не описва наблюдавани ефекти, а само мерки „в случай, че те се налагат". “Pfizer” обаче дава ясно да се разбере, че ваксинацията срещу К-19 може да причини нежелани ефекти при хора, които са в близък контакт с (наскоро) ваксинирани лица: “Излагането на изследваната интервенция (т.е. прилагане на ваксината) по време на бременност или кърмене и при упражняване на професията трябва да се докладва в рамките на 24 часа след узнаването й. Такова излагане се случва например, ако някой е ваксиниран чрез "излагане на околната среда", по-специално "чрез вдишване или контакт с кожата". При изследването се подозира, че може да възникне и излагане на ваксинация при полов акт, ако партньорът (мъжът) е бил ваксиниран или ако е бил изложен на ваксинация чрез „излагане на околната среда”.
“Pfizer” описва по този начин как ваксинацията срещу К-19 може да се разпространи сама и да причини неволни щети. Тук не може да става и дума за „информирано съгласие“.
Ако впоследствие се установи бременност „при някоя участничка или партньорка на участник в изследването” протоколът предвижда да бъдат регистрирани „подробностите за бременността [...] след началото на интервенцията и до 6 месеца след последната доза“. Протоколът също така изисква „последващи прегледи за получаване на обща информация за бременността и нейния край“. По-нататъшното „проследяване на недоносени бебета за определяне на забавянето в развитието им“ трябва да се решава за всеки отделен случай. т на плода трябва да се оцени чрез груба визуална проверка."
Освен това протоколът на “Pfizer” дефинира т.нар. “професионална експозиция”. Такава е налице, “когато човек влезе в непланиран пряк контакт с проучвателната интервенция, което може или не може да доведе до появата на страничен ефект.“ Такива лица могат да бъдат доставчици на здравни услуги, членове на семейството и други лица, грижещи се за участник в проучването.
Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) потвърждава "прехвърляеми" странични ефекти от ваксинацията срещу К-19.
Освен проучванията върху ваксинация има безброй (предимно непотвърдени) съобщения за възможните странични ефекти от шединга. Става въпрос за десетки хиляди жени по света с необичайни менструални цикли и кървене, продължило няколко седмици, спонтанни аборти и други, понякога психологически здравословни проблеми, след като са били в близост до наскоро ваксинирано лице.
Изявлението на ЕМА обаче има значително по-голяма тежест. На въпрос на “Epoch Times” за страничните ефекти на ваксината при новородени, говорителят на агенцията каза: “Някои от докладваните съмнителни случаи (907 съмнения за странични ефекти при деца от 0 месеца до 11 години, както и 361 случая при деца между 12 и 17 години, данни към 1. май 2021г.) се отнасят до информация от родителите. Това биха били ситуации, когато например кърмачка е получила ваксината и съобщава за реакции, настъпили при нейното бебе.”
По този начин EMA потвърждава, че ваксинацията може да засегне и хора, които не са били ваксинирани - в този случай хора, за които ваксинацията изобщо не е одобрена. Наистина начинът на предаване чрез кърма не се отнася до младежите. От друга страна EMA посочва, че нейните данни могат да включват и случаи на употреба, при които ваксините са били прилагани „извън условията на разрешението за пускане на пазара в Европа“. Базата данни на EMA не позволява разграничение между преките странични ефекти при ваксинирани лица и „прехвърлените“ странични ефекти.
Както личните разкази, така и изявленията от официални и научни източници показват, че саморазпространяващите се ваксини са нещо повече от някакво абстрактно средство срещу бъдеща глобална заплаха и че техните (странични) ефекти могат да имат значително влияние върху човечеството.
Също и бившият вицепрезидент и научен директор на “Pfizer” д-р Майкъл Йедън е сигурен, че ваксините могат да се използват и по други начини, освен в полза на човечеството. Д-р Йедън има дипломи по биохимия и токсикология и докторат по фармакология. 32-годишният опит във фармацевтичните изследвания и разработки подкрепя твърдението му, че “познава изследванията и разработването на нови лекарства.“
В интервю за “America‘s Frontline Doctors“
(https://www.americasfrontlinedoctors.org/frontline-news/exclusive-former-pfizer-vp-to-aflds-entirely-possible-this-will-be-used-for-massive-scale-depopulation) д-р Йедън казва, че използването на ваксинациите за „зловредни цели“ би било напълно в рамките на възможностите: „Моля, предупредете всички да не се доближават до никакви реваксинации. [...] Тъй като няма нужда от тях, мога само да направя извода, че те се използват за зловредни цели. "
Основният принцип на саморазпространяващите се ваксини е прост: вземате безвреден вирус и вмъквате в него подходящ ген. При контакт с генетично променения вирус тялото мисли, че това е напълно различен вирус и образува подходящи антитела - иРНК ваксините срещу К-19 действат по същия начин. Естественото разпространение на вируса-носител обаче гарантира, че ваксинацията ще се предава нататък: от тези, които са получили безвредния, но генетично модифициран вирус, към други, които могат да го предадат на свой ред. Възможните вредни приложения също са доказани най-късно с използването срещу вредители по животните. Освен това интересът на военните говори за евентуална употреба срещу хората, включително за намаляване на населението.
Не е изяснено обаче дали ваксините срещу К-19 са проектирани умишлено или невилно като саморазпространяващи се ваксини. Това не може да бъде доказано въз основа на актуалните данни, които са публично достъпни. Факт е обаче, че се използват генетично модифицирани активни съставки и по този начин те отговарят на първото условие за саморазпространяващи се ваксинации според УДХ.
Също така не е ясно дали и какви здравни въздействия имат ваксинираните лица върху другите хора около тях. Докато личните разкази, включително тези на квалифициран медицински персонал, говорят за вредни ефекти, в момента това не може да бъде доказано въз основа на официални данни.
Въпреки че протоколът на “Pfizer” смята, че предаването чрез вдишване, контакт с кожата и полов акт е най-малкото възможно, механизмите зад него остават неизследвани. Допълнителни въпроси са дали механизмът работи, ако вместо целия вирусен носител има само малка част от кода, както при експерименталните иРНК ваксини и какви симптоми предизвиква.
Фармацевтка, която иска да остане анонимна, потвърди пред “Epoch Times”, че е правдоподобно компонентите на иРНК ваксините да се предават през лигавиците: липидните наночастици могат да проникнат много добре в лигавиците, тъй като са липофилни. Наночастиците могат да защитят иРНК достатъчно дълго, за да могат да се предадат при „близък телесен контакт“.
Изследователи от УДХ демонстрираха още през 2014 г., че липидните наночастици - включително РНК компонентите, които те съдържат (в случая siRNA) - се абсорбират много добре вагинално. Това също може да обясни защо жените съобщават по-често за симптоми в репродуктивната система.
От друга страна, проучвания предполагат, че SARS-CoV-2, новият коронавирус зад К-19, може да вгражда гени в човешката ДНК. Все още трябва да се проучи кои секции се вграждат, колко често се случва това или защо се случва само понякога и какви ефекти има. Същото се отнася и до въпроса дали този механизъм по някакъв начин е от значение за човешката ДНК на (ваксинирани) (сексуални) партньори или иРНК компоненти.
(публикувани в сп. "Die Christengemeinschaft")
От 1879г. ние живеем в епохата на архая Михаил. Неговата сегашна мисия се състои в това да предизвика в достатъчен брой човешки души пробуждане за етерно-елементарния свят и възприемане на етерния Христс, след като човечеството от няколко столетия насам се е поддало на материализма. Опитът от ХХ век обаче показва, че отърсването от материалистичния начин на мислене с неговите социално-политически, икономически и културни форми се оказа една изключително трудна задача за Михаил и неговите съработници. Дори и двете световни войни през ХХ век с техните милиони жертви не можаха да накарат човечеството да се откаже от разрушителния материалистичен мироглед в повечето области на живота - било то науката, политиката, икономиката или културата. Преди 35 години в страните от Източния блок започна процес на преобразования, стимулиран от Горбачовата перестройка. Ако вземем под внимание изказването на Рудолф Щайнер, че социалните процеси на съвремието стават разбираеми на фона на събитията, разиграли се преди 33 години, можем да се запитаме: как изглеждаше светът през 1987г.?
Тогава в Съветския съюз, започвайки от Армения, се проведоха първите масови демонстрации, които в началото още бяха чисто екологично ориентирани, но в твчение на следващите месеци и години придобиха все по-отчетливи социално-политически характеристики и се разпространиха в целия Източен блок. Само две години по-късно падна Берлинската стена, а след още две години СССР се разпадна. След 72годишно съществуване старата болшевишка система се срина. Днес живеем при превъзходството на НАТО и на световната икономическа система от западен тип. НАТО беше основан преди 71 години, а съвременната световна икономическа следвоенна система започна победния си ход преди около 72 години с паричната реформа в Западна Германия. И двете конструкции са достигнали една обективна космическа възраст, когато вече не могат да останат жизнеспособни, а трябва да се втвърдят и да умрат. От гледна точка на Михаил в момента има шанс при срива на сегашния социално-политически световен ред да се направят човешките души по-възприемчиви към съвременните духовни идеи и методи. Но задачата на Михаил не е да разрушава старите форми. Задачата му е в областта на пробуждането на съзнанието. Той води човека към пробуждане за по-висшите сфери на битието. Разрушаването на остарялото е задача на архангел Орифиил. Когато някакви форми започнат да пречат на развитието на съзнанието и на течението на живота, на помощ може да се притече архангел Орифиил. Вече споменахме, че през ХХ век Михаил имаше трудности да внесе новото духовно съзнание сред хората. Сега в световните дела се намесва Орифиил, за да помогне на Михаил за изпълнение на задачата. Пример за това е въздействието на кризата, предизвикана от коронавируса.
Какво имам предвид? Преди сто години в резултат на Испанския грип се създаде един призрак. Това ариманично елементарно същество възникна, защото тогава, когато тази болест започна да се разпространява от САЩ, не бяха взети достатъчно хигиенно-профилактични мерки, за да се ограничи процеса. Бушуваше война и хиляди млади войници бяха натоварени в тесните помещения на корабите за Европа. Идеята за профилактика срещу грипа не се вместваше във военната логика на тогавашните главнокомандващи. В следствие на това много хора се заразиха, подчинявайки се на неразумните военни правила, което в края на краищата доведе до разпространението на инфлуенцата, отнела милиони човешки животи. Рудолф Щайнер казва, че от несправедливите правила и закони възникват призраци. Така възникна призракът на Испанската болест, която всъщност би трябвало да се нарича американска. Сега този призрак беше събуден след стогодишния си сън от Орифиил и действа по целия свят, като предизвиква страх и вдъхновява за радикални мерки. Той принуждава отговорните политици да издават разпоредби, които по своя радикален характер биха подхождали за времето на Испанската болест. Силният страх, подхранван от призрака, също спада към онова време. И двете по никакъв начин не се съотнасят към това, което наистина причинява днес коронавирусът. Например преди две години в Германия от сезонния грип починаха 25 000 души, без да бъдат взети мерки като сегашните при К-19.
Радикалните разпоредби и защитни мерки, ако бъдат продължени още известно време, ще извадят от релси висококомплексните взаимоотношения в световната икономика, а това след една-две години може да доведе до икономически кризи и свързаните с тях масови социално-политически движения. Тогава онова, което се случи преди 30 години със Съветския съюз, след 4-5 години може да стане съдба на целия глобален световен ред. При такова развитие старите форми на социалния организъм ще се сринат и ще настъпи хаос.
Този хаос ще бъде дело на Орифиил. Духовното ръководство на човечеството си служи с ариманичните елементарни същества, когато става въпрос за разрушение и смърт. В този смисъл призракът на Испанския грип и коронавирусът могат да се разглеждат като част от онази сила, която винаги желае злото, а твори добро. Тази сила влиза в действие, когато старите форми деградират до пречки по еволюционния път и трябва да бъдат разрушени. Така може да възникне хаос, който да е възприемчив към Михаиловите духовни импулси. Важно е, докато се стигне дотам, достатъчен брой хора да се събудят за етерно-елементарния свят, за да работят под ръководството на Христос за новото устройство на социалния организъм.
На онзи, който днес намери смелост да проникне отвъд астралния облак на страха, точно сега ще се разкрие прекрасното ясно етерно небе със сияещия възкръснал Христос в него. Това небе е тук, трябва само да преодолеем призрака на страха и да вдигнем глава към него, както пише и в евангелието.
Ваш Армен Тоугу
https://youtu.be/Za1eGafjyo8 "Смерть Бориса" ("Борис Годунов” на Мусоргски)
https://youtu.be/muy6DtnZ2Xg. "Le veau d"or" ("Златния телец", ария на Мефистофел от “Фауст” на Гуно)
https://youtu.be/2zSdk1NWBak. “Ella giammai m"amo” (“Тя никога не ме е обичала”, ария на Филип Втори от “Дон Карлос” на Верди)
Ето няколко откъса от разговорите на Ваня Правчанска-Иванова и Николай Правчански, записани в книгата “Срещи с Борис Христов”, които разкриват нещо от душевността и характера на певеца:
“От деня, в който отпътувах от моята България, започнах да чувствам все по-силно какво значи роден край. Далечината ме караше да я идеализирам и чувствам с непонятна и растяща сила. Оттогава започна да се засилва и любовта ми към отечеството. Родина и народ са пробудили у мене желанието да им бъда морално полезен. Останалото - огорченията и незаслужените упреци, ми останаха като утайка...
- А Вашата любов към Русия откога датира?- Сигурно съм я почувствалище в моето най-ранно детство и по-късно е преминала у мен чрез песента... Който желае например да бъде познавач на човешката душа, на духовния мир на народа, непременно трябва да се запознае отблизо с Мусоргски... който е успял да заживее с него, не може да не разбере огромното му творчество. Той трябва да ти стане спътник в живота - навсякъде! За мен той е не само любима тема, но и съдба! За да се пресъздаде една голяма личност в изкуството, вътрешно сам трябва да си узрял да бъдеш голяма личност, да си израсъл на подходяща почва, да притежаваш стремеж към висока култура. Необходима е жажда за обогатяващо учение... Нужно е проникване до ядката на прочетеното, за да се извлече и асимилира есенцията, която ще ти служи като духовна храна в по-нататъшното ти развитие за безкрайно самосъздаване...
Съвършено ясно е, че истинският творец не остарява - душата му остава вечно млада... Търсейки все нови и нови пътечки за пресъздаване на любимите си герои, бродейки из непознатите дебри на пресложните им преживявания, той просто няма време да остарее.
- И за Вас, маестро, с пълна сила важи това...
- Аз и на сто години ще съм млад!..., смее се от сърце Борис Христов, цял засиял от бликналата радост и чудно настроение... - Остарява инертното, отпуснатото, блатното, флегматичното! То се е състарило впрочем от рождение...
Винаги дълбоко съм почитал родителите си и съм изпълнявал желанията им, затова и рядко съм грешил. Майка ми настояваше да завърша право и аз я послушах. И никога не съм съжалявал - правото ми даде много за израстването ми като личност, като съзнателен гражданин, накара ме да мисля широко и да преценявам всички постъпки по-мъдро, да анализирам, да вземам бързи, логични решения...
- Никого не съм мразил в живота си - откровено, с особен, вътрешен заряд ни изненадва Борис Христов. - Най-сърдечно Ви заявявам, че към никого досега не съм изпитвал омраза, ревност, завист или най-малка неприязън... Даже на хора, които незаслужено и необяснимо защо са ми правили зло, като са ми причинявали какви ли не неприятности, никога не съм им пожелавал зло или, пази Боже, на тях да им сторя същото. Друг на мое място при всичкото онова зло, което са ми сторвали и което ми се е изспивало на главата, направо би се самоубил... Примери колкото искате.
През 1969 г., вече на върха на славата си, Борис Христов получава писмо от един композитор с името Македонски, изпратено от Скопие, който го кани да изпълни ролята на “Цар Самуил – цар Македонски” в негова новонаписана опера. Кирил Македонски всъщност е роден в Битоля през 1925г .- град свързан с рода на Борис Христов. В случая това не му помага! Гневът на Христов изригва титанично! Ето какво му пише той:
"Господин Македонски, Получих програмата на “ВАШИЯ” Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.
Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година.
12 януари 1969 г. Борис Христов”
В писмо до приятеля си Любен Живков той допълва, че това творение е “пример на официално предателство към род и родина и човешко достойнство!” След това добавя: “Ще страдам, докато не видя тези двама български юроди, да им извия врата, да им изтегля ушите и да ги изпратя по дяволите с един мощен и свещен ритник! Успокой, Господи, раба твоего Бориса!”. След време композиторът изпраща от Битоля писмо на Борис Христов, в което пише: “И аз мисля като Вас, за всичко, което ми пишете. Ако някога се видим, ще ви разкажа много неща, които не знаете!” (според книгата на Пенка Касабова “Любов и талант)
По време на записите на църковните песнопения в храма "Александър Невски" през 1976г. всеки ден върху аналоя до нотите Борис намира една българска роза, поставена там анонимно.
Из спомените на приятеля му Джанкарло Панконези:
“Говореше ли ви Борис Христов за България?
- О, нямате представа с каква любов говореше той за родината си! Колко развълнуван се върна от посещението си в София, когато бе записал с хора на „Св. Александър Невски” плочата с православни песнопения. Сподели, че сънародниците му съвсем спонтанно са му засвидетелствали огромната си любов. Хористите, когато почнали записите, вместо да запеят, заплакали от вълнение. Христов тогава ги окуражил с типичното си чувство за хумор, като им казал, че звукозаписната техника е на разположение само за определени часове и трябва да са спокойни и ведри, за да се получат записите добре. Той беше педантичен по отношение на записите – една нота да не беше на мястото си, повтаряше всичко, защото смяташе, че ролята на музиканта е да предаде точно това, което авторът е написал. Каза ми, че всеки път на пулта му с нотите имало по една българска роза. Беше очарован от отношението на съотечествениците си. Беше невероятно привързан към родината си. Нямате представа колко зле понесе той твърденията за т.нар. българска следа в атентата срещу папа Йоан-Павел II. Много уважаваше папата и за него това беше ужасен удар. Беше много чувствителен човек.”
https://www.welt.de/wissenschaft/article4260970/Wenn-Leichen-einfach-nicht-verwesen.html
От 15-20 години гробарите установяват, че бактериитe, които отговарят за разлагането на труповете, се нуждаят от все повече време. Немската фондация “Околна среда” финансира четири проекта, които да се справят с проблема на ненастъпващите гнилостни процеси и замърсяването на природата. Защото освен всичко друго се оказва, че бактериите на мъртъвците и остатъците от лекарствата, които те са вземали приживе, както и консервантите, подобрителите и другите синтетични вещества в съвременните храни, замърсяват почвата и подпочвените води.
Франц-Петер Хайденрайх от споменатата фондация казва, че определени качества на почвата пречат на разлагането на труповете. Например ковчезите са плътно затворени, а при твърда и мокра почва без кислород не може да започне процес на разлагане. Кожните мазнини на умрелите се втвърдяват и обвиват тялото със слой, подобен на восък, като възпрепятстват разлагането. Така восъчните трупове биха могли да останат много дълго време неразложени. Едва когато се наложи в същия гроб да се погребва друг мъртвец, гробарите установяват, че там още има неразложен труп. Докато по-рано труповете се разлагаха средно за осем години, сега този процес може да продължи и десетки години.
Проблемът е известен и у нас и неслучайно преди няколко години в София беше удължен срокът, след който е разрешено погребването на мъртвец в стар гроб.
Интересно е, че в книгата “Нови разговори с природните духове” на Верена Щал фон Холщайн и Волфганг Вайраух към един природен дух, наречен там “Каменния”, е зададен въпрос точно за този проблем:
“Какво означава за Земята да приеме труп, който е поел много неестествени субстанции, било заради химиотерапия, било заради лекарства или наркотици? Дали кремацията на такъв труп би била по-лесно поносима за елементарните същества?
Каменния: Както за всичко друго, което човекът дава на Земята, ние каменните същества отговаряме и за труповете. Откакто човекът е започнал да поверява трупове на Земята, те непрекъснато търпят големи промени. Най-лекият труп беше този на Христос Исус. От него и целият камък стана по-лек. Такива трупове, каквито описваш ти, са по-тежки от труповете, несъдържащи химикали. Предложението за кремация, което даваш, само преразпределя тежестта от нас върху другите елементарни същества. Това отнема по-дълго време и засяга много повече същества, защото работата се разпределя. Всичко материално (а химиотерапията и лечебните средства на традиционната медицина са материални) в един момент достига и до нас. Ние го запазваме, докато можем да ви го предадем за дематериализация. Кремацията е от полза само за растителните същества и техните помощници, защото след нея няма такава силна концентрация на отрови.”
