Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Дорнах на 20.1.1914 (CC 158 “Взаимовръзката на човека с елементарния свят. Калевала - Олаф Остесон -  Руската народност. Светът като резултат от уравновесяващи се действия”)

За нашата [пета следатлантска културна] епоха е специално подготвена тази особеност, че етерното тяло не се раздува, не се разширява, а се свива и не е твърде голямо, а по-скоро твърде малко. И това ще се проявява все по-силно и по-силно, колкото повече напредва еволюцията. Ако обичайната форма на човека при древните гърци е била с твърде голямо етерно тяло, можем да кажем, че при съвременния човек етерното тяло се стяга, свива се, става твърде малко. Колкото повече човек напредва в материалистичното презрение към духовното, толкова повече това етерно тяло ще се свива и ще изсъхва.   

Но тъй като организацията на физическото тяло зависи от това етерното тяло да го проникне съвсем правилно, винаги ще съществува тенденцията, ако етерното тяло е прекалено сбито, физическото тяло да започне да изсъхва. И ако изсъхне особено силно, то ще има вместо естествените човешки стъпала, такива, които са подобни на рог. Човекът няма да има рогови стъпала, но съществува такава тенденция и тя се дължи на тази склонност на етерното тяло да изсъхва, да развива твърде малко етерна сила. В това изсъхнало етерно тяло може да живее най-вече Ариман, както Луцифер може да живее в разширеното етерно тяло. Ариман ще приеме формата, която показва слабост на етерното тяло. Той ще развие твърде малко етерна сила, за да има правилно организирани стъпала, и ще формира споменатите стъпала, подобни на кози крака.   Мефистофел е Ариман; не случайно той има кози крака, това се дължи на посочената причина. Митовете и легендите имат дълбоко значение; затова и Мефистофел се появява много често с конски крака, тоест краката са изсъхнали и са се превърнали в копита. Ако Гьоте беше вникнал изцяло в проблема на Мефистофел, той нямаше да позволи на своя Мефистофел да изглежда като модерен кавалер, защото това е част от природата на Ариман-Мефистофел - да не притежава толкова много етерна сила, че да успее напълно да организира физическата форма на човека ...  

Както само тези етерни сили, които имат луциферична тенденция и могат лесно да стигнат до кръвоносната система чрез дишането, така и етерните сили, които имат ариманична тенденция, могат да стигнат само до нервната система, но не и до кръвоносната. На Ариман му е забранено да се потопи в кръвта; той може да живее непрекъснато в нервите, до изсъхване и безчувственост, защото не може да стигне до топлината на кръвта. Но ако иска да развие връзка с човешката природа, тогава ще трябва да жадува дори за капчица кръв, защото му е толкова трудно да се добере до кръвта. Между Мефистофел и кръвта лежи пропаст. Ако той иска да се доближи до човека, до това, което живее в човека, ако иска да се свърже с него, тогава ще осъзнае, че човешкото живее в кръвта. Той трябва да се домогне до кръвта.  

Виждате ли, с това е свързана мъдростта на легендата за Мефистофел, че договорът се подписва с кръв. Фауст трябва да му се отдаде чрез кръвта, защото Мефистофел е принуден да жадува за кръвта, тъй като е отделен от нея. Точно както древният грък е стоял срещу сфинкса, живеещ в дихателната система, така и човекът от петата следатлантска културна епоха стои срещу Мефистофел, който живее в нервния процес и е студен и трезв, защото страда от безкръвност, защото му липсва топлината на кръвта. И по този начин той се превръща в присмехулник, в безчувствен спътник на човека.