Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 24. април 1922 в Лондон (СС211 “Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство”)    

„Ариман постига своите големи успехи, като съкращава втората половина на човешкия живот между смъртта и новото раждане. Защото знаем, че между смъртта и новото раждане минава известно време. Това време, изобразено в моите “Мистерийни драми”, се състои от две части. Всичко, случващо се след онова, което аз нарекох Мирова 
полунощ, е втората половина. Тази втора половина - от средата до новото раждане - Ариман се опитва да съкрати. По този начин той светкавично, с мощна енергия завладява със своята мисловна сила човешкия мозък. Той сякаш се закача за мозъка. Ариман се опитва да прикове хората все повече и повече към земята. Начинът, по който ариманичните сили все по-силно въздействат върху човека, по който искат да вкарат мисловната сила за духовния свят в земния живот, е този - хората да слязат на земята един-два века по-рано. Но това именно трябва да се преодолее с енергични усилия.”