За празника на тримата влъхви от Изтока (славянската дума за старогръцкото Μάγοι ἀπὸ ἀνατολῶν “магове от Изтока”) говори Рудолф Щайнер в лекция от 30. декември 1904г., от която е съхранен частичен препис.

Спомняте си как свързах значението на коледния празник с цялостното развитие на нашите раси, т.е. културни епохи и как именно чрез него коледният празник придобива своето значение за миналото и бъдещето.

Днес бих искал да говоря за един празник, който изглежда има по-малко значение за по-новите народи, отколкото празникът на Коледа, за празника на влъхвите, който се празнува на 6. януари; за празника на маговете, които идват от Изтока и приветстват новородения Исус. Празникът Епифания ще става все по-важен, когато отново бъде разбрана неговата истинскат, действителна символика. Тук става дума за нещо важно. Това се вижда от факта, че в основата на празника на тримата влъхви от Изтока стои много разработена символика. Тази символика, както и всички мистерии, е била пазена в тайна до XV в. и дотогава за нея не са правени никакви особени намеци. От XV в. нататък обаче върху този празник на влъхвите от Изтока се хвърля известна светлина, тъй като се появяват екзотерични изображения, представящи тримата свети царе като мавър, жител на Африка, това е Каспар; след това бял мъж, европеец, това е Мелхиор; и един определено азиатски цар, който има цвета на кожата на жителите на Индия, това е Балтазар. Те принасят злато, тамян и смирна в жертва на младенеца Исус във Витлеем. 

“Тримата царе” (1379-1383) от Майстор Бертрам, част от главния олтар на църквата “Св. Петър” в Хамбург

Това са три многозначителни дара и те са в синхрон с изпълнената със значение символика на този празник. Датата шести януари хвърля известна светлина в екзотеричен план, а в езотеричен план празникът е много важен. Шести януари е същата дата, на която в Древен Египет се е празнувал т.нар. празник на Озирис, на отново намерения Озирис. Както е известно, Озирис е победен от своя противник Тифон, Изида го търси и отново го намира. Повторното намиране на Озирис, сина на Бога, се представя на празника на 6. януари. Празникът на тримата влъхви е същият празник, но вече станал християнски. Този празник се среща и сред асирийците, арменците и финикийците. Навсякъде има празник, свързан с един вид общо кръщение, при което се извършва прераждане от водата. Това вече показва връзката с новооткрития Озирис.

Какво представлява изчезналият Озирис? Изчезналият Озирис ни представя прехода, който се извършва между времената преди средата на лемурийската раса и времената след средата на лемурийската раса. Преди средата на лемурийската раса не е имало човешко същество, надарено с манас 1. Едва в средата на лемурийската раса манасът е слязъл и оплодил човеците. Във всяко отделно човешко същество се създава гроб за него, разделен сред човечеството (духа-себе) - за Озирис, представен като разчленен. Това е божеството на манаса, което е разделено и живее в човешките същества. “Гробове на Озирис” се наричат човешките тела на египетския таен език. Човек не е освободен, докато новопоявилата се любов не освободи манаса.

Какво представлява отново появяващата се любов? Това, което е станало с оплождането на манаса в средата на Лемурийската епоха, малко преди и малко след това, е нахлуването на принципа на страстта в човечеството. Преди това не е съществувал действителен принцип на страстта. Животните от предишните времена са били студенокръвни, както и самият човек по онова време все още не е бил надарен с топла кръв. Хората от Старата Лунна, а съответно и хората от третия земен еон, могат да бъдат сравнени с риби, дотолкова, че те са имали еднаква топлина с тази на заобикалящата ги среда. Принципът на любовта все още не е бил вътре в съществата, а извън тях като проявяваща се земна кама (т.е. земна страст). Кама е егоистичната любов. Първият носител на любивта, освободена от егоизъм, е Христос, който трябваше да се появи в Исус от Назарет.

А кои са маговете? Те са посветените от предишните три раси или културни епохи, посветените на човечеството до появата на Христовото същество, на освободената от егоизъм любов, на появилия се отново Озирис. Посветените били същества, надарени с манас, както са били и тримата магове. Те принасят в жертва злато, тамян и смирна. А защо се появяват в трите цвята - черен, бял и жълт? Черен като африканците, бял като европейците, жълт като индийците? Това е свързано с така наречените коренни раси. Черният е остатък от лемурийската раса, жълтият - от атлантската раса, а белият е представител на петата коренна раса, на следатлантската или на арийците. Така в тримата царе или влъхви имаме представителите на лемурийците, атлантите и арийците, които носят трите дара. 
                 

"Поклонението на тримата влъхви”, 1355, Четвероевангелие на Иван-Александър, монах Симеон, “Британски музей”, Лондон

Европеецът носи злато, символ на мъдростта, на интелигентността, която се изразява най-добре в петата следатлантска коренна раса. Посветените от четвъртата коренна раса, атлантите, даряват нещо, което е свързано с най-важното за тях. Те имат все още непосредствена връзка с Божественото, изразяваща се в един вид внушение, един вид универсална хипноза. Това свързване с Божественото се поддържа чрез жертвоприношения. Чувството трябва да се надигне, за да може Бог да го оплоди: това намира символичен израз в тамяна, а той е общоприетият символ на жертвоприношението, което има нещо общо с интуицията.

На езотеричен език смирната е символ на умъртвяването. Какво означава умъртвяването, какво означава възкръстването, каквото имаме например при възкръсналия Озирис? Тук ще цитирам само Гьоте, който казва: "И докато не постигнеш това “Умри и бъди”, ти си само мрачен гост на тъмната Земя.” Якоб Бьоме изразява същата мисъл с думите: “Който не е умрял преди да умре, се разваля,  когато умре.”

Смирната вече е символ на убиването на нисшия живот и възкресението на висшия живот и затова се поднася от посветения от третата коренна раса. В това има дълбок смисъл. Спомнете си кой е Исус от Назарет, в него се ражда силно развит духовен ученик. На 30-ата година от живота си той отдава своя живо на слизащия Христос, на слизащия Логос. Маговете са провидели това. Голямата жертва на Исус от Назарет е, че той заменя своя Аз с Аза на втория Логос. 

Тази жертва трябва да се направи по една съвсем конкретна причина. Едва когато се появи шестата подраса, постепенно ще се подготви възможността човекът, човешкото тяло, да бъде готово от детството си да приеме нещо такова, каквото е Христовия принцип. Чак в шестата коренна раса човечеството ще бъде толкова напреднало, че няма да се налага тялото да се подготвя с години, а ще бъде способно да приеме Христовия принцип от самото начало. В четвъртата подраса на пета коренна раса тялото все още е трябвало да се подготвя 30 години. В скандинавските области се наблюдава нещо подобно, тъй като личността на Зиг е подготвена по такъв начин, че да може и да предостави тялото си на разположение на едно по-висше същество. 2 В шестата коренна раса човекът ще може да предостави тялото си на разположение на такова висше същество, както е направил Исус, основавайки християнството. Когато е било основано християнството, все още е било необходимо един напреднал духовен ученик да пожертва Аза си, да го убие, да го изпрати в астралното пространство, за да може Логосът да се всели в тялото.

Това е нещо, което се осветлява и от последните думи на кръста. Как иначе можем да разберем думите: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” В тях ще откриете израз на факта, който някога се е случил: В момента, в който Христос умира, Бог е оставил тялото и тялото на Исус от Назарет изрича тези думи, тялото, което е било толкова силно развито, че е могло да изрази този факт. Така че 

тези думи отразяват едно невероятно велико събитие. И всичко това сега е представено в смирната, която е символ на жертвоприношението, на умъртвяването, на пожертването на земното, за да може висшето да заживее. - В средата на Лемурийската епоха Озирис е трябвало да намери своя гроб, манасът е трябвало да влезе в човека. Под ръководството на маговете хората трябвало да бъдат обучавани, докато принципът будхи, принципът на любовта, не заблестял в Христос Исус. Будхи е небесната любов. Нисшият исторически принцип беше облагороден от христовата любов, чрез която принципът кама се издигна в слава. Той беше пречистен в огъня на божествената любов.

При Мелхиор имаме работа с принципа на мъдростта, интелигентността, задачата на петата коренна раса, символизирана от неговия дар - златото. Това, че става дума за принципа на култовото жертвоприношение, се изразява чрез тамяна. Тази жертва е принципът на четвъртата коренна раса на атлантите. След това той ще бъде доразвит, докато християнството не изпълни задачата си в шестата коренна раса. Тя на свой ред ще има такава вяра в тайнствата, че сетивното битие ще бъде изпълнено с актове на жертвоприношение, с култови действия. Днес тайнствата са изгубили по-голямата част от значението си, чувството за тях вече не съществува. То отново ще се появи, когато се случи това, което символизира тамянът: когато се роди висшият човек. В лемурийската раса Озирис намира смъртта си, а в шестата коренна раса той ще възкръсне.

Ето как ние виждаме, че с това, което маговете провъзгласяват със своите жертвени дарове, празникът на тримата влъхви насочва към историята на третата, четвъртата, петата и шестата коренна раса.  

————----- 

Бележки

1 Манас - санскритското название на висшия човешки член дух-себе, който се формира чрез съзнателна работа върху астралното тяло. 

2 Срв. напр. казаното от Щайнер в лекцията от 21. 10.1904: “На север все още беше останало нещо от културата на Атлантида, създадена от атлантските посветени. Вотан е посветен на северните народи. Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската култура в тези земи. Навсякъде в тези древни области все още се е практикувало посвещението на друидите. Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главният основател, бил наречен Зиг. И в тези северни части се случило нещо много подобно на онова, което станало по-късно в Палестина при основаването на християнството: Зиг се отказал от своето тяло и го предоставил на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бил наречен Один. Один е най-висшият посветен на северните мистерии.”