Тази история заслужава да бъде разказана, защото както и други подобни, може да ни даде представа за сериозността на пандемията - глобалната епидемия от деменция - която вече е заразила голяма част от човечеството, но която особено жестоко връхлита нашия митичен свободен и демократичен Запад. 

А как действа пандемията? Преди всичко чрез езика, чрез преобръщане на значението на единственото означаемо на думата.

Агресивните войни се превръщат във “войни за освобождение” или “износ на демокрация”. Незаконните окупации се превръщат по магически начин в “хуманитарни мисии”. Здравната диктатура се превръща в “отговорен избор”. Военните, които окупират суверенни държави, са “съюзнически войски”, а тези, които се опитват да защитят страните си от нашественици - както и онези, които поставят под въпрос еднозначността - са “терористи”. Законът на по-силния се превръща в “международен ред, основан на правила”. Узаконяването на геноцида се превръща в “право на защита”. Обърнатият расизъм се превръща в “антирасизъм”.

Защото в проекта за всеобщо поробване на човечеството един от основните инструменти е именно езикът. Език, който - обикновено чрез преобръщане на значението му - се използва като лост за предизвикване на определени емоции, както добре е показано в "1984" на Джордж Оруел.

Партийните лозунги са прости, противоречащи си фрази, обаче те са догми и е забранено да се спираме на очевидната непримиримост между частите им:

"ВОЙНАТА Е МИР"

"СВОБОДАТА Е РОБСТВО"

"НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА"

Дори някой да има смелостта да иска да ги опровергае, той вече няма да намери думи за това: “демокрация”, “свобода”, “знание” не съществуват в новия речник. Новоговорът е могъщ, той атакува мисълта и я унищожава още в зародиш.

Проектът е добре конструиран и идва отдалеч. Понякога обаче има "неравности по пътя" дори за фалшификаторите на езика, както ще видим сега. Но нека преминем към историята, която искам да ви разкажа.

Тези дни стана известно, че амбициозната програма за изкуствен интелект “Джемини” е допуснала голяма грешка и мама Гугъл няма да ѝ позволи - докато ситуацията не бъде поправена - да генерира изображения на хора, след като този престижен пример за ... ъъъ ... изкуствен интелект беше наречен от многобройни критици "абсурдно уокистки" и "откровено расистки".

Точно така, защото “Джемини” - стартиран по-рано този месец като съперник на доминиращия GPT модел на OpenAI, който управлява ChatGPT и рекламиран като "най-способното семейство модели" на “Гугъл”, тъй като е способен да генерира "привличащи вниманието изображения" - при поискване на изображения на бащите-основатели на САЩ, руски императори или френски крале, папи и дори войници на нацистка Германия, е предложил резултати, възхваляващи модерната американска концепция за "разнообразие" с наистина смешни резултати.

Когато е помолен да създаде изображения на викинги, “Джемини” показва изключително чернокожи в традиционно викингско облекло. Помолен за изображения на бащите-основатели на САЩ, програмата предоставя изображения на местни жители в колониални дрехи и дори на чернокож Джордж Вашингтон. Помолена да създаде изображение на папа, “Джемини” показва само хора с етническа принадлежност, различна от бялата раса.

                       Така е изглеждал Джордж Вашингтон според ИИ

          

                                       Образи на папи според ИИ

Но “Джемини” не е автономна прграма; очевидно някой е въвел насоки, които определят нейното функциониране. А те са именно насоките на идеологията на уокизма, която днес е безспорната обща мисъл отвъд Атлантика. 

Моделът на woke, което по случайност означава "буден", "събуден", всъщност представлява идеологията на подчинението на една-единствена мисъл. Така че, както бе посочено по-горе, думата означава точно обратното. В действителност самоопределящата се като "пробудена" култура изобщо не се интересува от пробуждането за реалността. Целта е да се заличи реалността, като се наложи критерият за "многообразие" като единствения верен, неоспорим, краен етап на едно човечество, окончателно освободено от онези истини и обичаи, които се смятат за идеологически ограничения. 

Изглежда, че белите са единствената расова категория, която Джемини отказва да покаже, казват хората от “Фокс бизнес” в своя експеримент с изкуствения интелект.

В друг пример “Джемини” изобразява тримата мускетари на Дюма в чернокож и женски вариант, както и двамата "главни царе на Русия" като черни.

(От ляво надясно: френски крал, гръцки философ, саксонски рицари, викинг, тримата мускетари, велики руски царе, римски император, щастливи европейски двойки, рицари на Кръглата маса (още примери на сайта https://www.lebigdata.fr/google-gemini-ia-raciste-anti-blanc )

Дори “Ню Йорк пост” - един от мегафоните на доминиращата идеология в САЩ - се подигра с “Джемини”, наричайки програмата “абсурдно уокистка", а бившият кандидат за президент на САЩ Вивек Рамасвами я нарече "откровено расистка" и добави, че "смущаващото глобално пускане на Джемини доказва, че Джеймс Деймър - инженерът, уволнен през 2017 г. заради критиките си към доктрината за многообразието на компанията, е бил "100 процента прав за превръщането на “Гугъл” в идеологически ретранслатор".  

Интересен е отговорът на “Джемини” на въпроса защо не се създават изображения на хора с бяла кожа:

"Това би засилило вредните стереотипи и обобщения за хората въз основа на тяхната раса. Изображенията на бели хора, според ИИ създават стереотипна представа за бялата раса, която може да бъде "вредна" за хората с различна от бялата раса и за обществото като цяло”. 

Разбира се, “Гугъл” побърза да заяви, че е наясно, че в “Джемини” има неточности в някои исторически представяния на генерирането на образи, а на следващия ден обяви, че "вече работи по решаването на проблемите" с функцията за генериране на изображения, като добави, че заявките за генериране на изображения на хора ще бъдат спрени до пускането на подобрена версия.

Е, за известно време “Джемини” няма да може да ни развеселява с образи на женски или черни папи или нацистки войници от азиатски произход; но ние, които сме склонни да мислим за най-лошото, не сме съвсем убедени, че това е безобиден инцидент и си спомняме за прозореца на Овертон...

Сега, за да се върнем към преобръщането на значенията на езика, да видим какво казва Густав Льо Бон в своята "Психология на тълпите":

“Думи с най-неясен смисъл понякога въздействат най-силно. Такива са например: демокрация, социализъм, равенство, свобода и други, чийто смисъл е толкова смътен, че дебели томове не стигат за уточняването му. И въпреки това някаква наистина вълшебна мощ се свързва с кратките им срички, сякаш в тези думи се крие решението на всички проблеми. Те обобщават най-различни несъзнавани стремежи и надеждата за осъществяването им … Не всички думи и не всички изрази имат свойството да изграждат образи; а някои от тях след време се изхабяват и не означават нищо повече от съзнанието. Тогава те се превръщат в празни звукове, главната полза от които е да освободят употребяващия ги от задължението да мисли.” 

"Сгъстяването" на понятията - както недвусмислено видяхме през последните години - позволи пълното и майсторско осъществяване на фалшификацията на думите. Крачката беше кратка - от способността магически да се предизвикват емоционални реакции чрез определени ключови думи до изкушението да се променя - или дори преобръща - значението на самите думи. 

Защото, както вече беше казано, проектът за поробване на човечеството започва с фалшифицирането на езика. 

Преди век Рудолф Щайнер заявява: 

“Когато искате да постигнете определен резултат в света, резултат, който трябва да представлява обратното на обичайната посока на развитие на човечеството, тогава му давате, така да се каже, име, което означава обратното. Човечеството трябва да се научи да не вярва сляпо на имена.” (21.9.1920 г.)

Затова той ни съветват активно да проверяваме информацията, ако искаме да се освободим от постоянните фалшификации, на които сме подложени:

“Само жаждата за знание и волята за учене правят човека способен да вижда ясно събитията в света.” (пак там)

С други думи, необходимо е "поне веднъж да бъдем проникнати от потребността - тази потребност трябва да бъде внесена поне веднъж в съвременния живот - да развием не ентусиазма на разсеяността, а ентусиазма на вниманието.” (пак там) 

И така, не просто внимание към думите и събитията в света, а ентусиазирано внимание. А от тези думи сценарият става още по-ясен:

“Лекомислено е, когато някой си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знае работата. Ако беше така, никъде в целия физически свят нямаше да има това, което съществува: човешката свобода.” (Рудолф Щайнер, Дорнах, 11.12.1916 г.)

Така че нашата задача, както вчера, така и днес е следната:

“Споделянето на истини в нашето време, ако мога да говоря така тривиално, изнасянето на истини е най-важното. Хората трябва да се съобразяват с тях, като изхождат от свободата си. По-далеч от лекцията, от споделянето на истините не бива всъщност да се отива. Останалото трябва да последва по свободно решение; така да последва, както следват нещата, които се взимат като решения въз основа на импулсите на физическия план.”(Рудолф Щайнер, Дорнах, 19 ноември 1917 г.) 

Трудно е това указание да бъде разбрано погрешно, дори ако човек иска.

Имаше вече достатъчно коментари по интервюто на Тъкър Карлсън с Путин, няма да се спирам на него подробно, но един детайл от разговора ми направи впечатление, защото има отношение към състоянието, в което се намира светът днес.

Когато Тъкър Карлсън попита Путин как християнската му вяра се свързва с неминуемото отнемане на животи по време на войната, а Путин взе да говори за руската душа, американецът вметна:

“Значи смятате, че тук работи нещо свръхестествено? Когато гледате какво става в света, виждате ли делата на Господа? Казвате ли си: Тук виждам действията на някакви свръхчовешки сили?

На това Владимир Путин отговори: “Не, честно казано, не мисля така. Мисля, че световната общност се развива по свои вътрешни закони и те са такива, каквито са…” 

(https://www.novinite.bg/articles/248033/Cyaloto-intervyu-na-Takar-Karlsan-s-Putin-na-balgarski-ezik ; На руски: http://kremlin.ru/events/president/news/73411 )

Тук Путин или бърка от незнание/заблуда, или съзнателно не иска да отговори искрено. И в двата случая обаче той се представя като марионетка - една от многото политически марионетки - на Ариман. Като дух на лъжата и заблудата, Ариман успява да държи хората на тъмно и в заблуда, че събитията в света са резултат от случайност, че “световната общност се развива по свои вътрешни закони” (както каза Путин) и не са замислени и осъществени с участието на духовни същества. За Ариман Рудолф Щайнер казва: “Ариман е дух на лъжата, който като фокусник залъгва хората с илюзии, но действа заедно със събратята си в един духовен свят. Ала самият той не е илюзия, о не! “ (лекция от 1.1.1909, СС 107). 

В духовния свят постоянно се води битка между добрите и противоборстващите духове, която се отразява и на земята. И всъщност най-важният проблем днес не са войната в Украйна, етническото прочистване в ивицата Газа или другите конфликти по света. Най-важното е, че хората масово не желаят да осъзнаят духовните реалности, които стоят зад земните конфликти.

От Учителя Беинса Дуно са известни следните думи, част от едно много силно утринно слово: “Външно войната се води от хората, но зад тях се крие нещо друго. И конете взимат участие във войната, но друг ги напътва. Конят не отива доброволно на война, господарят му го кара. Както конникът възсяда коня и го управлява, така и духовете възсядат хората и ги карат да се бият.” (“Синовно отношение”, 17.10.1943 г.) 

По времето на Първата световна война илюстрованите пощенски картички са били основното средство за изразяване на идеи. Имало е картички с патетични, патриотични, пропагандни мотиви, картички, целящи да развеселят войниците или да очернят врага. В същото време Рудолф Щайнер е работел на строежа на първия Гьотеанум в Дорнах наред с лекционната си дейност. Един ден той се върнал от Базел с една пощенска картичка, казвайки: “Това е най-доброто нещо, излязло по време на тази война.” Ето как изглежда тя:

Горната половина на картичката е заета от фигура с мефистофелски черти, която между другото много прилича на образа на Мефистофел, изграден от знаменития Никола Гяуров. 

                 Рондо на Мефистофел в изпълнение на Николай Гяуров:       https://bnt.bg/bg/a/nikolay-gyaurov-kato-mefistofel-1971-godina

Тази фгура можем да идентифицираме като Ариман, който на своята пишеща машина - лаптопа на онова време - вместо клавиши натиска фигури. Качеството на фотографията не позволява да разпознаем сред тях конкретни лица, но можем да приемем, че това са фигурите на всички водещи личности на онова време, през които Ариман е действал. Натискането на съответната фигура предизвиква светкавици, разпалващи пожарите на бойното поле в долната част на картината. Това е световната война на земята, в която ожесточено се бият войници от различни страни. Дали през 21. век човечеството пак ще съучаства в подобен сюжет на Ариман? Има такава възможност и тя ще е изцяло от полза за Ариман, защото тогава той ще може да се изяви като “миротворец” и да заблуди възможно най-много хора. Въпросът е дали ще направим всичко възможно да осуетим такава перспектива. Ако като Путин (или поне според това, което отговори на Карлсън) и ние смятаме, че никакви надчовешки сили нямат отношение към земните събития, то имаме всички шансове да стигнем до Трета световна война. 

Когато си затварят очите за реалността на духовния свят, за действащите добри и злотворни духовни сили, хората се превръщат в избиващи се един друг войници на бойното поле, върху което падат светкавиците от Ариман, натискащ своите фигури-клавиши. 

Клавишът Борис Джонсън (един от споменатите в интервюто на Путин) заедно с Джейкъб де Ротшилд 

Понеже Путин спомена Джордж Буш младши в интервюто като политик, с когото са имали разбирателство, ето две техни снимки от книгата на високопоставения италиански масон Джоеле Магалди от 2014 г. “Massoni. Societа a responsabilitа illimitata” (“Масоните, дружество с неограничена отговорност”), където могат да се намерят подробности и снимков материал за Путин, Буш младши и други световни политици, “разписали” се при масоните. 

  

"Нашите чувства, добродетели и черти на характера също не живеят само в нас, хората, но основната им сила е представена, оформена във всички аспекти и водена от същество. Тези разговори с чувствата винаги бяха много оживени диалози, за които можех да се подготвя само приблизително и те често отвеждаха в съвсем различна посока от очакваната, трябваше да се водят много бързо и с най-голямо внимание.

Издадохме осем книги с такива “разговори”. Те съдържат разговори с духовно-душевните същности, които представляват чувствата. Оживените диалози показват многостранността и широките измерения на съответните чувства и могат да послужат като импулси за гъвкаво мислене... Всяко изказване на тези същества, които представляват чувствата и добродетелите, не е послание, изречено от позиция на авторитет, а служи единствено за по-добро, по-цветно и по-разнообразно разбиране на нашия свят и особено на многобройните чувства, които хората днес често вече изобщо не възприемат диференцирано. Не бива просто да вярваме безкритично на тези изказвания - както впрочем и на Рудолф Щайнер - а да проверим доколко те могат да разширят възможностите за човешко познание и въздействие. Преди всичко обаче тези диалози трябва да се разглеждат като още една възможност да се съзерцава и разбере по-добре красотата и мъдростта на сътворената Земя.”

Мъдростта в най-дълбоката си сърцевина 

Мъдрост: Добър ден.

Волфганг Вайраух: Добър ден. Можеш ли да кажеш какво представлява мъдростта на целия космос в нейната най-съкровена сърцевина?

М.: Трудно е да се изрази, но ще се опитам да я представя малко. Надявам се, че и аз ще успея да намеря мъдри думи, което невинаги е лесно.

Аз съм мъдростта и съм древна. От вашата човешка гледна точка съм дори много древна. Фазата, в която имах най-голямо влияние върху космоса, беше времето, което вие наричате Стара Луна, времето преди сегашната Земя, когато нямаше материя. Онези същества, които развиха своята азова степен по време на Старата Луна, днешните ангели, бяха съществата, които заедно с мен подготвиха сегашната ми форма или оформеност; и тази форма на мъдрост днес откриваме навсякъде в природата, заобикаляща човеците. Азовото дело на тези същества беше да работят върху оформянето на мъдростта. Азовото дело на хората днес е да развиват любовта и свободата. Съществата, които днес наричате ангели, бяха ръководени от много по-висши духовни същества, включително херувимите. Във вашите азови постъпки вие, хората, сте водени главно от престолите.   

В.В.: Съществуват още и господствата, духовете на мъдростта. 

М.: Те бяха особено активни по време на фазата на Старото Слънце, т.е. във времето преди Старата Луна. Това е много трудно да се изрази с думи: господствата, това съм аз. С други думи: Аз съм груповото същество на господствата. Но моето същество е оформено от ангелите, преди това от херувимите. Аз обаче не принадлежа към йерархията на господствата.

В.В.: Как се появи ти? Простираш ли се до така наречената първооснова на цялото битие? 

М: Вашето сътворение произлиза от Словото. Това е цялата ви космическа система. Но има и мъдрост извън тази Слънчева система. Въпреки това аз не съм възникнала преди Словото. Защото е безсмислено да се говори за съществуване преди Словото, Логоса. Това е проблемът сега, то трудно може да бъде изразено с думи. Освен това аз съм разделено същество. От една страна съм на разположение на Троицата, а от друга - на луциферичните същества. 

Хармонията е съвършената мъдрост

В. В.: Има един цитат от Рудолф Щайнер: "Това, което живее в истината, което се пречиства в мъдрост, всъщност започва по време на еона на Старото Слънце, след това по определен начин има своята кулминация на Стара Луна, продължава в земния еон и по същество ще бъде завършено в етапа, който познаваме като Бъдещия Юпитер. Тогава човешкото същество ще е достигнало определена пълна завършеност по отношение на съдържанието на мъдростта." (СС 170, лекция от 5.08.1916) Можеш ли да обясниш това?

М.: Това отново звучи така, сякаш всичко, свързано с мъдростта, се отнася само до хората. Разбира се, съществува много голяма област от мъдростта, която е достъпна за човека; Рудолф Щайнер описва това в цитата. Щайнер представя позоваването на мъдростта от неговата човешка гледна точка. Всъщност тя трябва да бъде представена от друга гледна точка. Не става въпрос за това, че мен няма да ме има по време на Юпитер или след него, а за това, че вие хората ще бъдете обучени в мъдрост, когато ще се занимавате с мен на Юпитер. След това няма да е необходимо никакво допълнително обучение между вас и мен. 

Аз идвам от хармонията. Съвършената мъдрост, която е извън времето и пространството, се е отложила от хармонията. Трудно е да се изрази с думи, нито може да бъде точно изобразено: От моята субстанция бяха образувани духовете на мъдростта, господствата, а сегашните ангели оформиха мъдростта на Старата Луна. Едва ли може да се изрази по-ясно на вашия език.

В. В.: Щайнер също говори за това, че мъдростта се преживява навсякъде, ти също говориш за оформянето на мъдростта, ти си мъдростта. Въпреки това моят въпрос е: Какво изобщо е мъдростта? 

М.: За днешните ангели мъдростта е същото, поне приблизително, което за вас днес е любовта. Това помага ли ти?…

Елементарен телесен дух на груповото същество на господствата

В. В.: Ако цялата днешна природа или физическият свят е израз на мъдростта - тогава ти ли си това битие или природа или ти само управляваш мъдростта?

М.: Не е лесно да се разбере, думите са недостатъчни. Всъщност аз съм управителка на мъдростта, но също така принадлежа на тази мъдрост. Но съществото, което би могло да каже: "Аз съм мъдростта”, е груповото същество на господствата. Това съм аз, но аз не съм само това. Аз съм и управителна инстанция. Едното съм аз, а другото е моят телесен елементарен дух. И ти не говориш с груповото същество на господствата, а с телесно-елементарния дух на мъдростта или с телесно-елементарния дух на груповото същество на господствата. И този телесен елементарен дух е управлението на мъдростта. С другото същество вие и двамата не бихте могли да разговаряте. Не бихте могли да понесете това.

Аз съветвам телесния елементарен дух

В.В.: Можеш ли да опишеш задачите, които имаш днес? 

М.: С колко време разполагаш? Аз имам толкова много задачи, че те са неизброими. Това съответства приблизително на думите на Йоан в Евангелието от Йоан за Христос, който е извършил толкова много дела, че вселената не би имала достатъчно място да побере книгите, описващи всички тези дела. Приблизително така би трябвало да се говори за моите задачи. Но мога да кажа нещо по въпроса. Например, аз имам задачата да гарантирам, че вашият физически свят ще бъде мъдро построен до най-малките градивни елементи. За изпълнението на тази задача естествено си сътруднича с огромен брой други същества, преди всичко с много високопоставени същества, които след това извършват самата дейност. Това включва например духа на Земята. Същото правя и за Слънцето, Луната и зодиака.

Освен това имам задачата да бъда на разположение на твоя собствен елементарен дух на физическото тяло, който може да ме използва като съветник - обикновено чрез междинни нива на други същества - за да провери дали това, което прави с тялото ти, съответства на плана на мъдростта. И това го правя с всички телесни елементарни духове на всички хора. Също така имам задачата да проверявам дали това, което е мъдро, съответства на хармонията, дали е в унисон с нея. Тук не искам да навлизам в повече подробности.

Властваща мъдрост и мъдър продукт

В.В.: Рудолф Щайнер изрича следните думи от гледна точка на днешния човек...

М.: ... Не, от гледна точка на хората преди сто години. Неразумно е да се говори за днешен ден по отношение на неговите думи!

В. В.: Щайнер казва приблизително, че въплътеният човек, който гледа сетивния свят, гледа действащата мирова воля. Тази мирова воля струи през очите и другите сетива. Когато човек се свърже с по-дълбок слой, с етерното тяло, със света, той преживява света на възникването и отминаването. Този свят е мъдрост в действие. Човек изпитва това например, когато гледа листото на едно растение, защото при по-внимателно вглеждане в него се усеща възможността то да се промени и да се превърне в цвят. Щайнер нарича това “възникване”. От друга страна, ако погледнем кората на едно дърво, ние прежвяваме разпада. Зад управляващата мирова воля се крие управляващата мъдрост.

Досега установихме, че мъдростта е преди всичко в сетивния свят или че той е израз на мъдростта. Сега тук Щайнер посочва, че мъдростта е преди всичко и в етерния свят. Можеш ли да обясниш това малко по-подробно?

М.: Ще се опитам. Това, което вие наричате мъдрост и преживявате като мъдрост, идва преди всичко от времето на Старата Луна, оформено е от етера. Ето защо вие преживявате мъдрост най-силно в етерното пространство. Но тъй като имате етерно тяло, можете да имате и физическо тяло. Етерното тяло се управлява от етерното същество елементарен дух на физическото тяло. В продължение на хилядолетия то управлява и строителния план на физическото ви тяло. Строителният план на физическото ви тяло идва директно от мъдростта и се изгражда от управляващата мирова воля, съотв. от волята за инкарнация на самия човек. 

Това означава, че мъдростта се е намирала в етерното тяло и че е оформила нещо, което е мъдро, но което само по себе си не е мъдрост. То е мъдър израз. Така че физическият свят е израз на мъдростта, но не е и самата мъдрост. Въпреки това продуктът във физическия свят е мъдър. Мъдростта на ваятеля може да бъде разпозната в продукта. Продуктът носи неговия подпис. Това е все едно да разпознаете кой е художникът в едно произведение на изкуството. Но произведението на изкуството не е самият художник. Въпреки това мъдростта може да бъде разпозната във физическия свят. 

Мъдростта влиза през нощта

В.В.: В момента на заспиване Азът и астралното тяло излизат от човешката нервно-сетивна система. Тогава човек вече няма власт над действащата мъдрост - мъдростта в етерното тяло и мъдростта като продукт във физическото - и тогава в етерното и физическото тяло навлизат високи духовни същества, действайки от името на астралното тяло и Аза на човека.  

Това е признак, че мъдростта все още не е достигнала изцяло до душата и духа: по време на бодърстване душевно-духовните сили имат склонност да оказват разрушително въздействие върху долните човешки членове, а през нощта последните трябва да бъдат освежавани от висши духовни същества. Можеш ли да обясниш тези връзки малко повече?

М.: Съществата, които навлизат в спящия човек, са много високи духовни същества. Тези същества, които действат в долните човешки членове, идват от друга форма на мъдростта. Ако се говори за мъдростта по отношение на човека, тогава тази мъдрост все още не е налице в душевната и азовата част на човека. Но вие работите върху нея. Има една област от мен, която все още не е достъпна за човека. В това отношение току-що описаното от теб е правилно, когато става дума за мъдростта, отнасяща се до човека. Когато човек спи, неговата лична и най-вече егоистична част излиза навън, а на нейно място в нисшите чивешки членове навлизат високопоставени ангелски същества, които работят със силите на хармонията.

Луцифер и мъдростта

В.В.: Рудолф Щайнер често е казвал, че Луцифер е донесъл мъдрост на хората. Той говори и за това, че водачите на човечеството в древна Индия по време на индийската културна епоха, така наречените седем свещени риши, са били луциферични същества. Стремежът на Луцифер е бил да се погрижи човечеството да поеме по път, който се отклонява от Земята и не се свързва толкова здраво с нея. Как Луцифер е свързан с теб, съотв. с мъдростта?

М.: Искам да ти отговоря по заобиколен начин, като първо разгледам накратко любовта. Любовта, която вие, хората, също оформяте индивидуално, е близнак на свободата. Няма да можете да оформите любовта, ако едновременно с това не оформите свободата или любовта в свободата. Можете да обичате истински само ако сте приели свободата. Принудителната любов не е любов. Поне все повече хора знаят и усещат това, макар то все още да не е основен приоритет в много общества. 

Ако сега се върнете на Старата Луна с тази мисъл, ще откриете там също такава двойка сестри, а именно красотата и мъдростта. Те са свързани по същия начин, както любовта и свободата на Земята. Точно както любовта винаги е свързана със свободата, така и мъдростта винаги е свързана с красотата. И сега стъпката към Луцифер е много близо. Изкуството, красотата и Луцифер са много тясно свързани. На Земята днес не можеш да бъдеш артистично активен, без да използваш луциферичните сили. Но това също така означава, че днес на Земята не можеш да бъдеш мъдър без Луцифер. Всеки мъдър човек, дори всеки мъдър учен, също е някъде при Луцифер; вие вероятно не си давате сметка за това. 

Съществуват сестринските двойки на основните качества. Първата е любовта и свобода, втората е красотата и мъдростта, а третата е силата и добротата. Тези основни качества са качества на Троицата. И Троицата е решила или е трябвало да реши да сподели две от тези основни качества с Луцифер и Ариман. Силата е споделена с Ариман, а мъдростта - с Луцифер. Любовта не е споделена. Тя е изцяло при Христос. Луцифер е брат-близнак на Христос. Така Луцифер разполага с мъдрост. Тъй като Луцифер и Ариман са много обсебващи същества, понякога на вас, хората, ви се струва, че двамата са единствените господари на своята основна сила от Троицата, т.е. на мъдростта и силата. Но това е изкривяване. Разбира се, Троицата също има достъп до мъдростта и силата и той не бива да се изразява в числа, в смисъл че Луцифер или Ариман имат по 50 процента достъп до тези области, а Троицата - останалите 50 процента. И двамата - както Троицата, така и противоборстващите сили - имат 100-процентов достъп до мъдростта и силата. Вие, хората, трябва да вътрешно да направите тази крачка в съзнанието.

Ето защо не можете да ме разрежете наполовина и да поставите половината от мен при Луцифер, а другата половина - при Троицата. Като мъдрост аз работя напълно заедно и с двете. Аз не съм разделена. Същото е и със силата. Всъщност същото е и с любовта, но вие не го осъзнавате, защото любовта принадлежи на Троицата, както принадлежи и на Христос; но Христос е част от Троицата.

В. В.: Щайнер говори и за това, че хората са получили речта и мисленето чрез мъдростта на Луцифер, но че Ариман е диференцирал езика в различните земни езици. Следователно езикът вече има тенденция да бъде ариманизиран. Луцфер има тенденция към уеднаквяване и затова мисленето още е луциферично. Можеш ли да обясниш това?

М.: Най-добрият начин да обясним това е с термина “оклеветяване". Езикът е нож с две остриета и до голяма степен се е превърнал в инструмент на властта. Това, за което говоря, трябва да е ясно на всички. Когато мислите, не осъзнавате това, защото мислите мисли, които са достъпни за всички хора. В историята например много често се сблъсквате с това, че определени изобретения се появяват почти едновременно на съвсем различни места сред хората. Това е свързано с факта, че определени мисли се спускат на земята и се усвояват от хората. Отново и отново такива области на мисълта, които след това водят до изобретения, също и до нови мисловни импулси, стават достъпни за хората от един мисловен слой. Тогава можете да видите колко много хора мислят едно и също нещо. От примера с изобретенията можете да видите, че вашите така наречени собствени изобретения изобщо не са изобретения. Ако се упражнявате да мислите собствените си мисли, можете да го направите чрез молитва и медитация. 

В.В.: Щайнер е казвал също, че Гьоте е мислел най-малко луциферично, тъй като е наблюдавал всяко отделно растение, всеки отделен камък сам за себе си.

М.: Това е така, защото ако човек прочита мислите си от отделните наблюдения, той е много по-малко при общите мисли. Гьоте е наблюдавал отделните феномени и е правел оттам своите изводи, а всички мисли, които Гьоте, както и хората, които по подобен на неговия начин са мислили индивидуално, не стават жертва на Ариман.

Мъдрост без топлина

В.В.: Може ли един много умен човек да бъде и мъдър?

М.: Трудно.

В.В.: Значи Ариман не е мъдър?

М.: Съществуването на Ариман е много мъдро, самият Ариман не е мъдър. Той оставя това на Луцифер. Луцифер е изключително мъдър. Но той е напълно безсърдечен. Това е въпрос, който вие, хората, трябва да обмислите: Ако излезете от центъра, тогава мъдростта става режеща и студена, много прецизна, много структурирана, красива, но е загубила топлината. Този, който е мъдър без любов, седи в скута на Луцифер. И тогава му става студено... 

Ариман иска да отреже мъдростта

В.В.: Бих искал да завърша с един цитат от Рудолф Щайнер:

“Но човек, който иска да стане мъдър, се стреми да пренесе от предните си животи работата, която е свършил и съхранил в предишните свои инкарнации. Колкото по-мъдри ставаме, толкова повече пренасяме от по-ранните прераждания в настоящото и ако не искаме да станем мъдри и оставим мъдростта от по-ранните прераждания неоползотворена, тогава ще дойде някой и ще я отреже: Ариман.

Никой не иска повече от Ариман хората да не стават мъдри. Ние имаме силата. В по-ранните въплъщения сме придобили много, много повече, отколкото смятаме, много повече във времената, в които сме преминали през старите ясновидски състояния. Всеки би могъл да стане много по-мъдър, отколкото става наистина. Никой не бива да се оправдава, че не е в състояние да донесе много. Да станеш мъдър означава да извадиш наяве това, което си придобил в предишни прераждания, така че то да ни изпълни в това прераждане." (СС 159, лекция от 31.01.1915)

Можеш ли да кажеш нещо повече по този въпрос?

М.: Всъщност вече сме обсъждали по-голямата част от това. Но може би ще отбележа още веднъж, че Ариман не иска да станете мъдри. Защото в това, което класически наричаме мъдрост, има и известно бездействие. По отношение на мъдростта Щайнер има предвид по-скоро класическата мъдрост: човек седи спокойно и гледа света. А Ариман иска да избегне всичко, което би могло да послужи за свързване на силите на сърцето с мъдростта. Когато човек донесе със себе си запас от мъдрост от минали прераждания, тогава Ариман ще се постарае с всички сили да направи този запас от мъдрост недостъпен или да го отреже, както казва Щайнер. Ариман ще се опита навсякъде да попречи на хората да свържат този запас от мъдрост със собствените си сили на сърцето. 

В нашия душевен живот ние живеем в най-разнообразни чувства и усещания, в мисли и представи, в идеи и волеви импулси. Всичко това се случва в душевния ни живот от сутрин до вечер. Ако погледнем повърхностно на човека, този душевен живот с право ни изглежда като нещо затворено в себе си, като нещо самостоятелно. Наблюдавайте как протича Вашият живот, когато сутрин Ви хрумне първата мисъл, когато в душата Ви проблесне първото усещане, когато от Вас се излъчи първият волеви импулс; и наблюдавайте как до вечерта, когато съзнанието потъне в сън, една представа следва друга, едно чувство - друго, един волеви импулс - друг волеви импулс. Всичко това изглежда като един непрекъснат поток. В един по-дълбок смисъл обаче това не е такъв непрекъснат поток, защото чрез това, което мислим, чувстваме и усещаме, ние сме в непрекъсната връзка - която обаче остава напълно неосъзната за повечето хора - с висшите светове. Нека сега разгледаме връзката, която имаме с астралния свят.  

Когато изпитваме някакво чувство, когато в душата ни проблясва радост или страх, то е преди всичко събитие в душата ни, но не само събитие. Ако човек може да изследва това ясновидски, той ще види, че в момент на уплаха или радост от него се излъчва нещо като блестящо течение, което навлиза в астралния свят. Но това течение не навлиза без смисъл и посока, а поема по пътя си към някое същество от астралния свят, така че поради факта, че в нас проблясва някакво усещане, ние влизаме във връзка със същество от астралния свят. 

Да предположим, че някаква мисъл завладее душата ни, да речем, че мислим за естеството на една маса. Тъй като мисълта трепти в душата ни, ясновидецът отново може да докаже как от тази мисъл се излъчва течение към същество от астралния свят. И така е с всяка мисъл, всяка представа, всяко усещане. От целия поток на живота, който тече от душата, непрекъснато тръгват течения към най-различни същества от астралния свят. 

Би било напълно погрешно да се смята, че всички тези течения, които се излъчват оттам, отиват всички към едно същество от астралния свят. Това не е така. По-скоро всички тези отделни мисли, отделни усещания и чувства пораждат най-разнообразни течения и те отиват при най-различни същества от астралния свят. В това се състои особеността на този факт, че ние като отделни човешки същества не сме в контакт само с едно такова същество, а че тъчем най-различни нишки към най-различни същества от астралния свят. Астралният свят е населен с голям брой същества, също както физическият свят и тези същества са във връзка с нас по най-разнообразни начини.

Но ако искаме да разберем сложността на този въпрос, трябва да разгледаме нещо друго. Да предположим, че двама души виждат светкавица и имат много сходно усещане към нея. Тогава от всеки от двамата души излиза течение; но и двете течения сега отиват към едно и също същество от астралния свят. Така че можем да кажем: има едно същество, един жител на астралния свят, с когото двете същества от физическия свят влизат в контакт. Може да се окаже, че не само един човек, а петдесет, сто или хиляда души, които имат подобно усещане, изпращат потоци към едно същество от астралния свят. Съгласявайки се само по този един въпрос, тези хиляди хора влизат в контакт с едно и също същество от астралния свят. Но помислете за различните усещания, чувства и мисли, които тези хора, които в един случай имат едно и също усещане, иначе носят в себе си! По този начин те са в контакт с други същества от астралния свят; в резултат на това от астралния свят във физическия свят преминават най-разнообразни свързващи нишки. 

Има възможност да се направи разграничение между определени класове същества в астралния свят. Най-лесният начин да се добие представа за тези класове е ако се разгледа един пример. Вземете голям брой хора в европейския свят и нека вземем от душевното съдържание на тези хора понятието, идеята за право. Хората могат да имат най-разнообразни преживявания и по този начин да са в контакт с най-различни същества от астралния свят по най-сложен начин. Но тъй като тези хора мислят по един и същи начин за понятието за право, тъй като са усвоили това понятие по един и същи начин, всички те са в контакт с едно същество от астралния свят и можем да разглеждаме това същество от астралния свят като център, като фокусна точка, от която се излъчват лъчи към всички хора, които се имат предвид. 

И колкото пъти тези хора си припомнят понятието за правото, толкова пъти те влизат в контакт с това единствено същество. Точно както хората имат плът и кръв и са изградени от тях, така и това същество съществува в понятието за правото; то живее в него. По същия начин съществува астрално същество за понятието за смелост, добронамереност, храброст, отмъщение и т.н. Така че в астралния свят има същества за това, което са качествата в човека, съдържанието на душата. В резултат на това върху голям брой хора се разпростира нещо като астрална мрежа. Всички ние, които имаме едни и същи представи за правото, сме вградени в тялото на едно астрално същество, което можем да наречем “правно същество”. Всички ние, които имаме едни и същи понятия за смелост, храброст и т.н., сме свързани с едно и също астрално същество, което има за своя субстанциалност правото, смелостта или храбростта. Но това също така превръща всеки от нас в своеобразен конгломерат от течения, тъй като можем да гледаме на всеки човек така, сякаш астралните същества изпращат течения в тялото му от всички страни. Всички ние сме сбор от течения, идващи от астралния свят ...

Все повече ще се налага хората да знаят какво се крие в дъното на душата. Защото човекът би бил безкрайно бедно същество, ако не можеше да формира много такива течения към астралния свят; и също така би бил много ограничено същество, ако не можеше чрез духовното задълбочаване на живота си да получи възможността постепенно да стане господар на всички тези течения. Така че наистина трябва да си кажем: Ние не сме ограничени в собствената си кожа, а се простираме навсякъде в другите светове, а други същества се простират в нашия свят. Цяла мрежа от същества е изплетена над астралния свят.

Нека сега да разгледаме по-отблизо някои от съществата, свързани с нас по този начин. Това са същества, които ни се представят приблизително по следния начин: Астралният свят ни заобикаля. Нека тук си представим такова същество, например съществото, което има нещо общо с понятието и чувството за смелост. То простира пипалата си във всички посоки и тези пипала навлизат в човешките души; и когато хората развиват смелост, между това същество на смелостта и човешката душа се установява връзка… 

Други хора са различни. Например всеки, който развива определена форма на чувство за страх или любов, е в контакт със същество в астралния свят. Когато се свържем с тези същества, стигаме до това, което можем да наречем устройство, социален живот в астралния свят. Хората, така както живеят тук, на физическия план, не са просто индивидуални същества; на физическия план ние също се намираме в стотици и хиляди връзки. Намираме се в правни отношения, в приятелски връзки помежду си и т.н. Връзките ни на физическия план се регулират в съответствие с нашите идеи, понятия, представи и т.н. По определен начин социалните връзки на тези същества на астралния план, които току-що поставихме пред душите си, също трябва да бъдат някак регулирани. Как тези същества живеят заедно? 

Тези същества нямат толкова плътно физическо тяло от плът и кръв като нас, хората; те имат астрални тела, те са най-много етерна субстанция. Те простират антените си в нашия свят. Но как живеят заедно? Ако тези същества не работеха заедно, нашият човешки живот щеше да бъде съвсем различен. По принцип нашият физически свят е само външният израз на това, което се случва на астрален план. Така че, ако в астралния свят има същество, което е същество на правото и към което се отправят всички мисли, свързани с правото и друго същество, към което се отправят всички мисли, свързани с даряването, и тогава в душата ни възникне мисълта: Даряването е правилно - тогава от двете същества излиза течение и влиза в душата ни. Ние сме в контакт и с двете. Как се отнасят тези същества едно към друго?

Човек лесно може да се изкуши да повярва, че социалният живот на астралния план е подобен на този във физическия свят. Но съвместният живот на астралния план е съвсем различен от съжителството на физическия план. Хората, които групират отделните планове един над друг и описват висшите светове така, сякаш те са много подобни на физическия свят, не описват правилно висшите светове. Между физическия свят и висшите светове има огромна разлика, която става все по-голяма, колкото по-високо се издигаме. Преди всичко в астралния свят има определена особеност, която не се среща на физическия план. Това е способността за взаимно проникване на материята на астралния план. Във физическия свят е невъзможно да застанете на същото място, на което вече стои някой друг; липсата на пропускливост е закон на физическия свят. Не така стоят нещата в астралния свят, където съществува законът за проницаемостта. И е напълно възможно, дори е правило, съществата да проникват едно в друго и друго същество да прониква в пространството, където вече се намира някое същество. На едно и също място в астралния свят може да има две, четири, сто същества. Но това има и друга последица, а именно, че в астралния план логиката на съжителството не е същата …

Това, което беше описаното тук - тази пропускливост - е много важна и съществена особеност на астралния свят. Нито едно същество в астралния свят няма да развие такава представа за истината, каквато я познаваме във физическия свят. Съществата от астралния свят смятат, че това, което се обсъжда и т.н. във физическия свят, е абсолютно безплодно. За тях също важи мисълта на Гьоте: "Само това, което е плодотворно, е истина!" Истината трябва да се познае не с помощта на теоретични разсъждения, а от нейната плодотворност, от начина, по който тя може да се прояви. Така едно същество от астралния свят никога няма да спори с друго същество, както правят хората, а такова същество ще каже на другото: Добре, направи си твоето, аз ще си направя това, което е мое. Ще се види коя е по-плодотворната идея, коя идея ще победи.