Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Тук ще публикувам откъси от непреведените книги на Рудолф Щайнер, както и други тематично свързани материали, неизвестни у нас.
Автор: anthroposophie Категория: История
Прочетен: 819331 Постинги: 456 Коментари: 15
Постинги в блога от Април, 2019 г.
Понеже тази година стана разминаване на действителното календарно пълнолуние с пълнолунието, залегнало в основата на определянето на датата на Великдена, някои бързаци си честитяха Великдена още на 24. март, а други го преляха плавно в Гергьовден. Затова ето една разяснителна статия по въпроса, която може да бъде полезна.     

   Великденският парадокс - Великден би могъл да е на 24. март, но беше
               отбелязан в Западна и Средна Европа на 21. април                                          

                                                      от сайта evangelisch.de  

Църковната формула, че Великден е в първата неделя след първото пролетно пълнолуние тази година не работеше. Защо стана така? В сряда, 20. март, беше началото на пролетта. На следващия ден беше първото пролетно пълнолуние и би трябвало следващата неделя, 24. март, да бъде Великден. Но тази година Великден беше на 21. април - след второто пролетно пълнолуние на 19. април. Това се нарича “великденски парадокс”. Причината за него са старите църковни формули, които се ориентират не по актуалните данни, а по установени правила. 

Великден е подвижен празник, чиято най-ранна дата е 22. март. Трите критерия за определянето му са установени още на Никейския църковен събор през 325 г.

Тези критерии са следните: пролетта, пълнолунието и следващата неделя. Началото на пролетта се определя да е на 21. март, независимо от съответния актуален ден на астрономическото равноденствие, според който тази година началото на пролетта беше още на 20. март.

По-сложно е положението с пълнолунието, защото за него не се взема под внимание действителното явяване на небето, а се използват данните, произтичащи от теоретичните познания за винаги еднаквото движение на луната около земята. Астрономите говорят за 19годишния цикъл на Метон, който е бил известен още в древността и работи безотказно. Наречен е на старогръцкия астроном Метон Атински, който открива този цикъл през пети век пр.Хр. Според него лунните фази на всеки 19 години се падат в един и същи календарен ден. Това разбиране прави възможни прецизните предвиждания за векове наред. Може да има отклонения от един ден от действителното пълнолуние и именно това се случи тази година. Тази година “църковното пълнолуние” или “великденската граница”, определена по цикъла на Метон, беше още на 20. март. Но така църковното пълнолуние не попада във времето на пролетта, чието начало църквата определя да е на 21. март. 

Ето защо за първо пролетно пълнолуние се смята едва пълнолунието на 19. април и съответно следващата неделя, на 21. април, беше Великден. Пълнолунието на 19. април беше действителното астрономично пълнолуние. Пълнолунието от цикъла на Метон, което е от значение за определянето на Великден, беше един ден преди това - на 18. април, но това не променя датата на тазгодишния Великден.

Най-ранната дата за Великден е когато “църковното пълнолуние” се пада на 21. март и този ден е събота. Тогава Великден се празнува на 22. март. Това става рядко и за последен път се е случило през 1818 г. Следващият път ще бъде през 2285 г.

Това е за Западна и Средна Европа. Как стои въпросът в Православието? Правилата на император Константин за датата на Великден казват: Великден е след пролетното равноденствие (по-късно то е фиксирано на 21. март), след пролетното пълнолуние, след еврейската Пасха (14. нисан - нисан е първият еврейски лунен месец на религиозния календар след изхода от Египет) и е в неделя. Православната църква до днес използва за определяне датата на Великден метода на монаха Дионисий Ексигуус (или Денис Малки, ок. 470-ок.540). Той е бил скит по рождение и приятел на Касиодор. От 500. г. е живял в Рим. Дионисий също използва 19годишния лунен цикъл, според който Великденският цикъл има продължителност 532 г. - след 532 години датата на Великден е пак същата.

Математикът Карл-Фридрих Гаус е привел правилата в алгоритъм, според който и днес се определя юлианският (Правoславният) Великден:


a = година mod 19
b = година mod 4
c = година mod 7
M = 15
d = (19a + M) mod 30
N = 6
e = (2b +4c + 6d + N) mod 7

Великден = 22. Mapm + d + e

Категория: История
Прочетен: 1113 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 02.05.2019 15:16
Разговор на Кристине Пфлуг с Волфганг Вайраух - издател и участник в написването на поредицата от разговори с природните духове, за която става въпрос тук и в следващите два поста:  

http://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/03/15/za-domashnite-duhove-iz-razgovorite-na-melnicharia-s-verena-.1649476                                
                        От антропософското списание “Хинвайс”  

Кристине Пфлуг: Какво представляват природните духове?
Волфганг Вайраух: Това име не е съвсем подходящо, нито пък названията природни или елементарни същества, защото те не обхващат всички същества, които имаме предвид. Природни или елементарни същества в тесния смисъл на думата са съществата, които се срещат в четирите елемента, предимно в природата. Рудолф Щайнер ги класифицира в четири групи: земни, водни, въздушни и огнени същества, наречени съответно гноми, ундини, силфи и саламандри. Но в действителност има много повече същества – такива живеят например в компютъра, в чувствата, в миризмите, във виртуалния свят, в машините, съществуват домашни духове и т.н. Не всички от тях можем да наречем природни духове, защото някои просто не живеят в природата, а са създадени от човека. Тук трябва да имаме едно по-широко разбиране за съществата, за които нямаме общо название. Но за всички тези същества е характерно, че нямат физическо-сетивно, материално тяло. Също така за разлика от хората при тях липсва аз, който да се инкарнира във физическо тяло на земята, те обитават етерно-астралния свят.  

КП: Ти влезе в контакт с тези същества благодарение на Верена Щал фон Холщайн, като заедно ги интервюирахте.
ВВ: Контактът започна още преди първото интервю, след като Верена ми изпрати един ръкопис, създаден от нея и съпруга й. В продължение на цяла година двамата всеки ден са разговаряли с природните духове. Тези записани разговори аз ги получих, но първоначално си помислих: “Каква лудост!” Едва година по-късно успях да ги прочета и оценя стойността им. Но първо исках сам да видя за какво става въпрос. Така се стигна до разговорите, публикувани в нашето издателство. Верена Щал фон Холщайн не е медиум, тя по никакъв начин не е сомнамбул с понижено съзнание. Съвсем нормален човек е и е стъпила здраво на земята. Верена е инженер и програмист, следвала е хидрография. Значи тук не става въпрос за ченълинг, помрачено съзнание или др. под.  

КП: Как стига тя до този начин на общуване с духовете и какво прави по време на разговорите?
ВВ: Тя по рождение има определен вид ясновиждане. Винаги е имала връзка с елементарни същества, като най-напред е играла с тях по детски, примерно по пътя за училище – тя е завършила Валдорфско училище.  Мислела си, че това е нещо съвсем нормално. Семейството й е антропософско и родителите й са проявявали разбиране към тези нейни контакти. От пубертета нататък и по-късно заради професията тази способност остава на заден план. Но когато отива да живее заедно със съпруга си в мелницата, тези контакти отведнъж се завръщат с още по-голяма сила. Съществата евритмизирали, тоест обяснявали й различни неща с помощта на евритмични жестове. Така тя постепенно се научила да разговаря с тях. Това е инспиративна способност. Междувременно тя вече се е научила да “чува” и превежда от езика на съществата. Това е подобно на симултанен превод от “етерен” на човешки език. Верена чува понятия, ясни изречения, но, да кажем, не всеки предлог или съюз и доста бързо превежда чутото. Ако става въпрос за неща, които не са обичайни, понякога вижда образ и за малко процесът спира, но след това бързо продължава.  

КП: Значи духовете не се изразяват на човешки език?
ВВ: В известен смисъл все пак е така. Трудно е да се опише, защото аз самият нямам тези способности и не мога да чувам съществата. Верена възприема понятията инспиративно и дълго време се е упражнявала в този вид комуникация. Контакът започнал с това, че домашният й дух показал с евритмичен жест какво означава за него една маса. Така постепенно от тези жестове се създал техен общ език, който постепенно се развил в инспиративна способност, тоест духовно чуване. Междувременно се случва аз да формулирам мислено някакъв въпрос и още преди да го изговоря,  отговорът на съществата идва. Това значи, че духовете възприемат мислите ми и реагират, като Верена съобщава на глас отговора, който са й дали.   

КП: Как така духовете си служат с антропософски понятия, като Акаша, етерно тяло и т.н?
ВВ: Тези същества, между които има не само природни, но и по-висши от тях духове, могат да разговарят на всякакви теми. В човешкото етерно тяло се отпечатва всичко, което сме възприели по време на живота си и това ние наричаме памет. Духовете живеят в етерния свят, те нямат ограниченията на физическото ни тяло. Те нямат нашата човешка свобода, но също така не притежават и физическо тяло и не могат да забравят. Те живеят в сферата на всезнанието. Ако искаме да ги питаме нещо за Гьоте, “Звездни войни” и пр., това не е тяхната област на интереси, но те отиват на мястото, където са отпечатани мислите в съответната област на Акашовата хроника и проверяват там. Ако им се говори с антропософски понятия, те също ги използват, не на последно място и затова, че тези понятия са възможно най-подходящите за назоваване на свръхсетивните феномени в наше време. Но ако ние с Верена бяхме мюсюлмани или католици, духовете щяха да си служат с други понятия. Ние обаче сме антропософи и затова в разговорите се използват такива понятия.   

КП: Природните духове сами са пожелали да влязат във връзка с хората и изказванията им да се публикуват. Защо са поискали такова нещо? Какво целят с това?  
ВВ: Преди три-четири хиляди години човекът е имал друго съзнание, не е бил толкова здраво свързан с физическото тяло. Бил е в тясна връзка с природата и е можел да възприема свръхсетивното в нея. Затова пък не е имал формирано интелектуално мислене, от което едва много по-късно се ражда например естествознанието. Но това развитие през последните векове е съпроводено със загуба на свръхсетивното виждане, като дори и самата вяра в него до голяма степен изчезва. Затова контактът между човека и духовния свят е почти напълно прекратен. В отделните области на земята и при отделните хора е различно, но по принцип положението е такова. И то има последици за всички – за отношенията на човека с духовния свят, с природните духове, със самата земя, която той разрушава. Затова е необходимо да се формира ново съзнание на човека. Това са новите душевни способности, за които Рудолф Щайнер още преди сто години предсказа, че ще се появят. Те обаче не са толкова често срещани, колкото той беше намекнал. Затова идва импулсът на природните духове да разговарят с хората. Но днес не е достатъчно това да става по стария начин, както е било в древните времена. Днешният човек се нуждае от контакта с тях чрез словото – с езика и понятията. Затова духовете разговарят с хората. По този начин те също по-добре опознават човека, от когото са много по-различни. Никое духовно същество, освен Христос, не знае какво е да имаш физическо тяло, да усещаш болка. Те не знаят какво е любов, какво е свобода. Научават го от човека. 

КП: Наистина ли искат да научат това от него?
ВВ: Естествено. Трябва да разглеждаме тези същества, хората и всичко в света като единно цяло с обща задача. Можем и да се запитаме откъде един дървесен или езерен дух примерно знае какво да прави. Съществата казват, че когато са възникнали съответните физически дадености, те също са били създадени и ангелите са ги научили на знанията, които са им необходими, за да изпълняват съответните си задачи. Затова имат тези способности. Но с времето връзката на природните същества с ангелите ще престане, защото ангелите се оттеглят от тях, както и от човешкия свят. Постепенно човекът ще трябва да стане новият учител на природните същества! Човекът все повече трябва да поема отговорност за света, не само политически, като развитие на земята и съзнателната си душа, а отговорност за всичко. Към това спада и задачата му да бъде новият учител на природните духове. И тук именно е проблемът, защото връзката с духовете е прекъсната. Хората не знаят нищо за тази задача и затова природните духове страдат и се страхуват от нас. Ето защо разговорите с тях са важни и за двете страни.  

КП: Можеш ли да дадеш пример за някое природно същество и неговото послание?  ВВ: Трудно е да избера някое от стотиците същества, с които сме разговаряли. Например Ечевит е важен – той е висше водно същество, което е и “шеф” на целия ни проект за разговорите. Той е комуникативен дух, него можем да го питаме за всичко. С Ечевит сме разговаряли за възникването на злото, за Грехопадението, лъжите, самопознанието, тялото на Възкресението, за политически въпроси, за новото ясновидство, за вуду-магията и регресиите, за виртуалните светове и мн.др. Ечевит е същество, чието съзнание стига до много високи нива на духовния свят, което не е така при всички духове. Питал съм го например какво ще каже за това, че някои антропософи твърдят, че мелницата на Верена е модерен оракул. Той даде категоричен отговор, че това са глупости и всички отговори на духовете трябва да се проверяват индивидуално, че антропософският път на обучение не изключва контакта с природните духове. Също не трябва да се издига Верена на пиедестал, но да се чуят думите на природните духове и човек сам да си създаде мнение. Думите им не заменят собствената познавателна работа, нито окултното обучение или християнската молитва, а само ги обогатяват и допълват.  

КП: Ти от години се занимаваш с тази тема. Чувал ли си за други хора освен Верена, които са в контакт с природните духове?
ВВ: Доскоро не познавах друг, но вече познавам една млада жена, която дори публикува книга в нашето издателство. (Става въпрос за Aнна Цецилия Грюн, родена 1987, завършила езикознание, славистика и тибетология в Мюнхен. Тя също от малка възприема природните духове. В момента работи в една ферма, занимаваща се с биодинамично земеделие и изнася лекции.) Има все повече хора, които притежават начални способности за възприемане на природните духове. Обаче точно при антропософите става така, че те говорят за елементарни същества, но не могат да си представят конкретни създания. Например никой не говори за съществото на колата, която кара, за съществата от виртуалните светове и т.н. Но такива същества има навсякъде, те крепят нашия физически свят. Ако осъзнаем, че сме заобиколени от същества, че те се жертват, за да поддържат нашия свят, то трябва и да потърсим контакт с тях или поне да знаем, че ги има. Иначе все едно живеем със съседи, за чието съществуване нямаме никаква представа.   
Категория: Други
Прочетен: 929 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 22.09.2019 16:33
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 819331
Постинги: 456
Коментари: 15
Гласове: 6097
Календар
«  Април, 2019  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930