(по материали от вестник “Ди велт”, 1. 12. 2018)

През 1347 г. “Черната смърт” – голямата европейска пандемия от чума между  1346 и 1353 година - взема живота на 25 милиона жертви или една трета от тогавашното европейско население. Тя идва на борда на един кораб от Генуа в Европа. Ново изследване на генома дава отговор на въпроса какво е докарало тази епидемия от Азия в Европа – а именно търговията с кожи, която тогава е била много печеливша.

През 1347 г. монголите обсаждали генуезката колония Кафа на Кримския полуостров (днешната Феодосия), когато в лагера им се разпространила смъртоносна епидемия, която ужасно обезобразявала жертвите. За да принудят непревземаемия град да се предаде, те с катапулти хвърляли труповете над крепостните стени към града. Ужасените защитници на крепостта се качили на корабите си и избягали в Италия. Така Черната смърт достигнала до Европа, пренесена чрез тях. В рамките на няколко години най-малко една трета от жителите на Европа паднали жертва на чумата.

Смята се, че чумата е донесена от монголите от вътрешността на Азия до Черно море и това говори за едно “микробиологично обединение на света” дълго преди глобализацията, казва френският историк Еманюел Льо Роа Ладюри. Но действителното място на произхода и основните пътища и механизми на разпространение и досега са неизвестни.  Един изследователски екип от Университета в Осло публикува своя версия в списанието на американската академия на науките (PNAS)  – а именно, че чумата би могла да е достигнала вратите на Европа чрез търговията с животински кожи.

Норвежките биолози са анализирали генния материал на причинителите, намерен в остатъците на жертви на чумата в Норвегия, Нидерландия, Франция и Италия. Те установили реда на съставните части на пет от тези геноми, доколкото това е било възможно и ги сравнили с десет други генома на бактерията Yersinia pestis, която се смята за причинител на средновековната пандемия. За сравнение са привлечени 126 генома на причинителя на чумата от наши дни. 

Освен това учените са се опитали да реконструират миграцията на Yersinia pestis възоснова на средновековни документи. Един чумен геном от град Болгар в руската автономна република Татарстан дава на учените ключа, тъй като се е оказал почти идентичен с генома на Yersinia pestis. намерен в Западна Европа. Както знаем, днешният град Болгар се намира на мястото на древния град Булгар, столица на Волжка България. От края на VIII до началото на XI век той е бил център на търговията на Русия с Изтока.
 
  Булгарските майстори били известни със своите бижутерски и кожени изделия, ризници и продуктите им били много търсени. Търговията с Азия и Европа процъфтявала и в града се провеждал панаир, на който идвали търговци чак от Испания и Скандинавия. Чуждестранните търговци поддържали свои кантори и складове в града. До завладяването на Булгар от монголите през 1236 годима градът бил един от големите търговски центрове на Волжка България.   От седми до девети век градът попаднал под контрола на хазарите, които по река Волга имали достъп до северните ловни полета. Кожите на белките и лисиците били особено гъсти поради царящия там студ и това повишавало цената им. Оттам кожите били пренасяни в Иран, Византия, Индия, в империите на халифите. След като монголите завладели Русия през 13. век, те превърнали Болгар в център на търговията с далечни страни. Оттук не било голямо разстоянието до италианската флота на Черно море, както и до центъра на монголската империя и Китай.  Учените цитират арабския историк Ибн ал-Варди, намерил смъртта си през 1349 г. в Алепо от чума. Според него източникът на чумата била една “страна на мрака” в района на Каспийско море, където чумата и днес е ендемична (свойствена за региона). Оттам чумата вероятно е била пренесена в Европа чрез търговията с кожи – не само по време на Черната смърт, а и по-късно. Археолозите са намерили на брега на река Волга остатъци от стоки, дошли през късното Средновековие от Нидерландия.  Но все още няма отговор на въпроса как са се движили отделните разновидности на чумата по търговските пътища. Сигурно е, че става въпрос за болест, пренасяна от гризачи. Бълхи пренасят бактерията върху човека, което при занижената хигиена през Средновековието е имало фатални последици.  Чумната бактерия очевидно е претърпяла мутации, защото норвежките учени са намерили в масов гроб в Тоскана един геном, който показва две малки, но характерни промени на наследствения материал, които може би са възникнали по време на втората чумна вълна в края на 1350те години, когато чумата достигнала Тоскана по един поклоннически път.   

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 4. февруари 1913 г. в Берлин и включена в СС 144 “Мистериите на Изтока и на християнството”


  “Там (в духовния свят, отправяйки ясновидски поглед към душите на мъртвите) намираме души, които в даден период между смъртта и новото раждане са имали много трудни условия на живот. Най-напред ясновидецът има впечатлението, че тези души - една определена категория души - в духовния свят са станали слуги на страшни духовни същества, и че те самите чрез живота си преди да умрат са се обрекли да служат на тези духове.

Ясновиждащият се потапя постепенно в трудната съдба на тези души. Това става по следния начин… При човека, живеещ във физическия живот от раждането до смъртта, една вътрешна закономерност предизвиква т.нар. природна или естествена смърт. Тя настъпва, когато човекът е изчерпал своите жизнени сили. За тази смърт сега няма да говорим.

Но има и друга смърт, при която човекът бива изтръгнат от живота в разцвета на силите си от нещастни случаи или болести. Не всички умират, след като се е напълнила чашата на живота им. Хора на всякаква възраст намират смъртта си и ние трябва да се запитаме откъде идват силите, които лежат в основата на умирането в по-млада възраст. Разбираме случаите, когато човек умира, след като е изживял целия си живот - често сме виждали как това е обусловено от духовния свят. Но и всичко, ставащо в материалния свят, се извършва под влиянието на духовния. Така и преждевременната смърт настъпва под влияние на духовния свят. 
 
И друго нещо забелязваме във физическия свят, към което трябва да обърнем поглед, ако искаме да разберем времето между смъртта и новото раждане. Виждаме, че той е пропит от болести и епидемии, виждаме как в миналото в света са проникнали епидемиите, за които сме чели. Да напомним само за опустошителните нашественически походи, чрез които сред старото европеско население са се разнесли болести като чума, холера и подобни. В днешно време сме все още сравнително запазени от подобни явления. Но вече се подготвят известни епидемии, за което вече сме посочвали в нашите лекции.  Така например се вижда как над земята се носи преждевременната смърт и как болести и епидемии минават по земята. И един ясновидец ще забележи души, които между смъртта и следващото си раждане помагат на духовете, внасящи от свръхсетивния в сетивния свят силите, предизвикващи преждевременна смърт чрез епидеми и болести. Към най-потресаващите впечатления спада това да възприемеш човешки души, които в даден етап между смъртта и новото раждане са станали слуги на лошите духове на болестта и смъртта. Ако се опитаме да проследим живота до времето, когато човек преминава през портата на смъртта, то при хората, подготвили такава съдба за себе си, забелязваме, че във физическия живот са им липсвали качествата добросъвестност и чувство за отговорност.  Това е вечен закон, който се разкрива на ясновидеца - че хора, които преди да преминат през портата на смъртта са имали душевно предразположение към безотговорност или не са се вслушвали в съвестта, след смъртта си в даден момент стават слуги на духовете, които трябва да работят по внасянето на епидемиите, болестите и смъртта в сетивно-физическия свят.    Тук виждаме едно естествено развитие, присъщо на тези души, за което не можем да кажем, както например за процеса на кристализация или сблъскването на две топки, че то не зависи от никакви морални погрешки. По-скоро от случващото се, което тези души ни показват, виждаме как във висшите светове се преплита действащото като природна закономерност с моралния миров ред.”