Подробности за живота на Анна Катарина Емерика и нейните разкази има в този пост и в следващите след него:

http://anthroposophie.blog.bg/history/2019/02/13/stigmatiziranata-monahinia-anna-katarina-emerik.1645711

“Записано на 31. юли 1821 г.

                    Разговорът на Исус Христос със Самарянката

Исус днес прекоси със спътниците си рекичката. Те заобиколиха планината Гарицим отдясно и поеха към Сихар. Беше към обяд, когато Исус и тримата ученици стигнаха до хълма. Той ги изпрати в Сихар, за да донесат храна, защото беше гладен, а сам се изкачи на хълма да ги чака. Денят беше горещ, а Исус се чувстваше много гладен и жаден. Той седна на края на пътя, който води от Сихар нагоре, на известно разстояние от кладенеца. Беше подпрял главата си с ръка, очаквайки с копнеж някой да дойде и да отключи кладенеца, за да му даде да пие. Видях една висока, напета самарянка на около 30 години, с мех за вода, висящ на ръката й, която се изкачваше по пътя от Сихар, за да си налее вода. Тя беше красива и аз я гледах как се изкачваше с бързи, енергични крачки по хълма. Харесва ми, тя е толкова добродушна, духовита и открита. Казва се Дина, дете от смесен брак и принадлежи към самарянската секта. Живее в Сихар, не е родена там, но хората харесват нея и съпруга й, защото са открити, любезни и услужливи. 

Заради завоите на пътя Дина видя Господ, едва като се изправи пред Него. Той седеше уморен и жаден на пътя за кладенеца. Беше облечен с дългa бяла дреха с широк колан - облеклото на пророците, което обикновено носеха и учениците. Той го слагаше, когато поучаваше народа или се изявяваше като пророк.

Дина, озовала се внезапно пред Исус, се сепна, като го видя, спусна булото над лицето си и се поколеба да продължи, защото Господ беше застанал съвсем близо до пътеката. Погледнах как в душата й проблясва мисълта "Какво прави тук този мъж? Това някакво изкушение ли е?" Исус, когото тя разпозна като евреин, я погледна със сияещ и приятелски поглед и като си дръпна краката, понеже на това място пътеката беше много тясна, й каза: "Мини и ми дай вода!"

Самарянката се трогна, защото обикновено евреите и самаряните си разменяха само презрителни погледи. Тя се спря и попита: "Защо си тук сам в този час? Ако ме видят с теб, ще имам ядове." Исус отговори, че спътниците му са в града, за да донесат храна и Дина каза: "Да, това са тримата, които срещнах! Но в този час няма да намерят почти нищо. Това, което са сготвили днес хората, ще им трябва.” В този ден имало някакъв празник в Сихар и спомена друго селище, където трябвало да потърсят храна.

Исус й каза пак: "Мини и ми дай вода!" Тогава Дина мина покрай него, а Той стана и я придружи до кладенеца, който тя отключи. Вървейки, Дина го попита: "Как ти като евреин искаш от самарянка да ти даде вода?"  А Исус й отговори: "Ако познаваше дарбата на Бог и знаеше кой е  този, който иска да му дадеш да пие, ти сама щеш да го помолиш и той щеше да ти даде жива вода." 

След това Дина отвори капака на кладенеца, казвайки на Исус, който седна на ръба на кладенеца: "Господине, ти нямаш черпало, а водата на кладенеца е много дълбоко, откъде ще имаш жива вода? Ти по-голям ли си от нашия отец Яков, който ни дари този кладенец и който сам е пил вода от него, както и добитъкът му?" Като каза това, аз видях образа на Яков, копаещ този кладенец и извиращата насреща му вода.

Жената обаче разбра, че думите на Исус се отнасят за изворната вода и докато говореше, спусна ведрото, което се задвижи трудно и пак го изтегли. Видях как запретна ръкави, така че те се издуха на раменете й и как напълни меха си от ведрото и подаде на Исус малък тръстиков съд, пълен с вода. Седнал на ръба на кладенеца, Той отпи и й каза: "Който пие от тази вода, ще ожаднее пак. но който пие от живата вода, която аз ще му дам, той до века няма да ожаднява! Да, водата, която аз ще му дам, ще стане в него извор, който ще тече до вечния живот!"

Самарянката Дина беше весела и смела и отвърна с усмивка на Исус: "Господине, дай ми такава жива вода, за да не ожаднявам и да не трябва да се мъча да нося вода оттук!" Но все пак думите Му я докоснаха и тя усети, без да го съзнава, че под "жива вода" Исус разбира изпълнението на обещанието.

Край кладенеца на Яков Исус жадуваше за избраните души от Самария, които да съживи с живата вода, от която те се бяха отдалечили. От Дина говореше Самария: "Дай ми, Господи, благословията на обещанието, утоли жаждата ми, дай ми живата вода, за да получа повече утеха, отколкото от този временен извор на Яков, който единствен ни свързва с евреите." 

Исус отвърна на Дина: "Иди и извикай мъжа си!" Чух, че два пъти й каза тези думи, защото не бил дошъл да поучава само нея. Дина каза: "Аз нямам мъж!",, на което Исус отвърна: "Истина казваш, защото си имала петима, а този, с когото сега живееш, не ти е мъж, това вярно казваш." Тук Дина отвърна, навеждайки взор: “Господине, виждам, че си пророк" и спусна булото си. 

Когато Исус каза "Аз съм, който говори с теб", Дина го погледна удивена и разтреперана от свещена радост. Внезапно обаче се овладя, пусна меха си, остави кладенеца отворен и забърза надолу към Сихар, за да разкаже на мъжа си и на всички за преживяното. Беше строго забранено да се оставя отворен кладенецът на Яков, но защо трябваше да се грижи за кладенеца и ведрото със земна вода? Дина беше приела жива вода и препълненото й от радост сърце искаше да напои всички с нея. Тичайки надолу, тя се размина с тримата ученици, които бяха донесли храна и от известно време удивено стояха на малко разстояние от кладенеца и се чудеха какво толкова Учителят им говори с една самарянка. Но от почитание не Го попитаха нищо. А Дина изтича към Сихар и възбудено извика на мъжа си и на другите хора на улицата: "Елате горе на кладенеца на Яков, там ще видите един човек, който ми каза всички тайни на живота ми! Елате, изглежда, че той е Христос!"

Междувременно тримата апостоли се приближиха към Исус и му предложиха малки питки и мед, които извадиха от кошницата си, казвайки: "Учителю, хапни!" Исус стана от кладенеца и каза: "Аз имам ястие, което вие не знаете." Учениците се запитаха: "Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?" и тайно си помислиха: "Самарянката ли му даде храна?” 

Исус не пожела да остане да яде, а заслиза по хълма към Сихар и докато учениците следвайки Го, си хапваха, Той им каза: "Моята храна е да следвам волята на Този, Който ме е пратил, да върша делото Му.” Искаше да каже, че ще обърне хората в Сихар, за чието спасение копнееше душата Му. Той им каза и други неща по въпроса.

Близо до града Дина се зададе насреща към Исус. Тя тръгна с Него смирена, но радостна и доверчива и Исус разговарв дълго с нея, като ту спираше, ту тръгваше със спокойна крачка. Той й разкри целия й живот, целия й мироглед. Дина се трогна и обеща от свое име и от името на мъжа си да последва Исус, който й показа различни пътища да изкупи и заличи прегрешенията си. Дина беше интелигентна жена от сой, дете от смесен брак, с еврейска майка и баща-езичник, родена в едно имение край Дамаск. Понеже родителите й починаха рано, я отгледа една дойка с разпътно поведение, от която Дина засмука лошите страсти. Беше водила петима мъже, но всички бяха погубвани или от мъка, или от следващия кандидат. Така става, когато някоя жена иска да угоди на всички. Тя живее в грях - единия мъж не бива да изостави, а и другия не иска да избягва. В началото крие новия, търси възможност да се вижда с него. На някакво празненство съпругът бива убит от пияния съперник, но стане ли той на свой ред съпруг, нещата пак не се оправят. 

Синовете на Дина по-късно се присъединиха към седемдесет и двамата апостоли. Мъжът, с който живееше в момента Дина, беше роднина на един от предните й мъже, богат търговец. Понеже тя принадлежеше към религията на самаряните, се премести с него в Сихар, водеше му домакинството и заживя с него без брак. В Сихар ги смятаха за съпрузи. Мъжът беше силен, 36годишен, с червендалесто лице и рижа брада.

Дина беше невероятно духовита, открита, лесно привързваща се, красива жена, много жива и пламенна, но винаги с подтисната съвест. Сега тя водеше по-почтен живот, двамата с мъжа, който всъщност не й беше съпруг, живееха сами в една къща, отделена от ров, пълен с вода, близо до портата за кладенеца в Сихар. В града не я презираха, но и не общуваха много с нея, защото обичаите й бяха други и тя се обличаше и носеше различно. Но понеже беше чужденка, не я осъждаха.

Докато Исус разговаряше с жената, учениците Го следваха на известно разстояние, мислейки си: “Какво ли има да обсъжда с една жена? С толкова труд намерихме храна, защо не я яде?”

Близо до Сихар Дина се раздели с Исус и избърза към мъжа си и множеството други хора, които любопитни да видят Месията, се стичаха, минавайки през градската порта. Дина застана начело, тъй като Исус приближаваше и им Го показа. Хората ликуваха, и изпълнени с радост, го приветстваха с “Добре дошъл”. Но Исус им махна да замълчат, поговори им няколко минути и между другото каза, че трябва да вярват на всичко, което им е казала жената. Думите Му към хората преливаха от любов, а погледът Му беше блестящ и проникновен, така че всички сърца се трогнаха и приковаха към Него. Те настоятелно го помолиха да дойде в града им и да ги поучава.”