Поздравявам с националния празник всички, които милеят за България, търсят връзка с архангела й и работят за нея!

Похвала на древните болгаре и на отечеството им

Стихотворение от Христодул Костович Сичан-Николов, публикувано в сборника му “Мясецослов или календар вечний“ (1840)

България славна, слава приимаше,

      в старите времена чести добиваше

от сичките царства, мали и велики,

      които славеха нейните прилики.

Придобиха име старите й чеда

      славяно-болгаре, заради победа.

Гдето победеха, руце повдигаха,

      слава Богу Марсу сичките викаха.

Нашите прадеди бяха поклонници

      на много богов и тепли служебници.

Но великий Диа (1) като един баща,

      на сичките бози (2) така им отвеща:

„Чада мои мили, бози и богини,

      нещо съм намислил от многу години,

тая моя мисъл ще да я направа

      доле на землята, за да я оправа.

Сичките царщини ще да ви разделя,

      кому где прилича, ще да му отделя.”

Диа, бог небесний, това като рече,

      скоро го направи, как що се обрече,

раздели местата, кому где прилича,

      вечно да го има и да го обича.

Диа, бог великий, често прегледува,

      Тракия с Месиа (3) така отредува:

они да се дадат богу юначкому,

      Марсу стреличнику, на бой неситому,

защото людете, що се раждат тамо,

      наред са юнаци от местото тамо.

На бой, кога идат, тулумбеци бият,

      с песни и сос игри душманете трият;

Марс им невидимо и тайно помага,

      дерзост и мужество на сердце полага.

Они течат на бой каквото на сватба,

      но то придобиха се от свише дарба.

Сичкото им дело на левско прилича,

      зато направиха в нищо да различа,

но да показва царскио им печат -

      лев с корона венчан и тича как крилат.

Той вечно да явя болгарската сила,

      левски и мужески вразите си била.

Тебе, Боже, слава и промисли твоей

      Болгария дава от совести своей.

Защо си прославил старите й чеда

      на небо и земли секий да ги гледа.

На сите славяне зарождението

      от Россия виси и множението,

они се простреха по сичка Европа

      и след многу години светского потопа.

Старото си име не го изгубиха,

      но вкупе сос него собственни добиха

имена от многу и разни причини,

      до дванаесет са, какво ми се чини.

Сички мужественни и великодушни,

      знаят ги, защо с’ и самите бездушни,

но най-преклонени къде добри дела.

      На нашите бащи вишнята (4) е дала

промисъл Божия, коя е избрала

      них начинатели на добро е дала

понеже они са най-напред прияли

      християнска вяра и са показали

пут и на родо си, за да се остават

      от таквия бози, които се прават.

Като изтребиха многобожието,

      начеха да искат просвещението,

за да го воведат по своите места.

      Мусите (5) викнаха от нихните уста,

на славянский язик букви сочиниха,

      книги преведоха, школи соградиха,

на земли безсмертна слава оставиха,

      от Бога нетленни венци придобиха.

Христодул Костович Сичан-Николов (1808 - 1889) е възрожденски деец, протестант, роден в Самоков. По семейна традиция е изпратен в Рилския манастир, където остава седем години. След това учи в Австрия и след връщането си в България работи като учител. Автор е на помагала по аритметика и българска граматика, както и на сборника “Мясецослов”. 

След смъртта на Константин Фотинов (1858г.) Христодул Костович се включва в групата, работеща върху превода на Библията на новобългарски език заедно с Петко Славейков и американските протестантски мисионери доктор Елиас Ригс и доктор Албърт Лонг. Тъй като българската православна църква е подчинена на гръцката патриаршия, а митрополитите гърци не са били заинтересовани Божието слово да звучи на български, то заслугата за създаването на т.нар. Цариградска или Славейкова библия е на протестантските мисионери, които с помощта на българите Петко Славейков, Константин Фотинов и Христодул Костович Сичан-Николов превеждат Божието слово на говоримия тогава новобългарски език.

             

Христодул Костович Сичан-Николов (вляво), до него са д-р Елиас Ригс, д-р Албърт Лонг и Петко Славейков

В своята автобиографична книга “Прекършени криле” (Пловдив, 1997г.)  Иванка Коларова, отгледана от племенника на Христодул Костович Сичан-Николов - Иван Сичанов, си спомня как като момиче присъства на една дискусия през 20те години на ХХ в. с участието на нейния “дядо” Иван Сичанов в Чамкория, която дава някои интересни детайли. 

“... В Цариград построеният с лични средства на филантропа Христофор Роберт през 1869 година колеж бе открит за младежи от всички вяри и народности. Там аз се почувствах горд, че съм българин. Полиглотът Алберт Лонг, познаващ добре и руски език, ни изнесе беседа на тема: „Старата слава и величие на българославяните." Той подчерта, че преди Джон Уиклиф да преведе Библията на английски, през 855 година Кирил и Методий съставят глаголицата и превеждат Библията на български език, признат oт папата след триезичието: староеврейски, гръцки и латински език. Нека каже Георги Попов, който предаваше уроци по български език на журналиста лорд Странгфорд. Този чужденец водеше книжовна война в полза на българския народ. На този протестантски християнин никой не плащаше, нито той търсеше изгоga.

Изправи се строен мъж с приветливо лице, високо чело и хубави черти. Той заговори с мелодичен глас:

- Прав е Горбанов, че в наше време беше мода да се изучава български език и аз бях търсен. Колкото за протестанството, тя си остава най-просветената християнска религия. Още през 1850 година със Султански ферман по настояването на Англия е признат „протестанският миллет". Мисионерът доктор Алберт Лонг през 1857 година е открил в Шумен протестантско общество. През 1859 година - в Търново. Вдигат се храмове в Пловдив, Стара Загора, София, Самоков, Битоля... Мога още да говоря, но нека дадем думата на завършилия с награда “Роберт колеж” пастир Иван Сичанов, който днес е между нас. Дано не се е засегнал от думите на хаджи Димов, че протестантите са „богонемили" сектанти. 

Дядо се изправи и както си беше внушителен, привлече погледите на всички.

- Не е обида за мен да бъда сравняван със средновековните богомили. Тези мъченици на убежденията си с будно социално чувство са проповядвали, че никой няма право да заробва ближния си, освен по законите Христови на Любовта. Те са се противопоставяли на разложителния разкош на дворците на болярите и на византийския бля сък из църквите. Предпочитали са да се молят под някой величествен дъб. Не приемат сътворените от човешка ръка икони и не приемат светостта на кръста, на който е разпнат Христос. Сигурно феодалите са отслабнали, като са загубили своите закрепостени роби, обработвали земите им. Отказът да служат като наемни убийци във войската е отслабило военната мощ, но колкото и да е било силно тогавашното Българско царство, не би могло да спре пълчищата гладни анадолски номади, техният кървав ураган е достигнал до Виена. Разбягалите се богомили са пренесли идеите си из цяла тогавашна Европа. Може да се каже, че те са лютерани преди Лютер ga се яви. Може би е случайно съвпадение, но големите държавници Вашингтон и Джеферсон приемат девиза „Никому господар и никому роб!" - девиза на нашите богомили, Не приели и имперското пиратство на Албиона, хиляди ирландци, шотланци, квакери и пуритани напускат английския остров. Заселват се в Америка. Основават щата Ню Ингланд, тук те продължават своите традиции. Живеят под крилото на църквата, която храни с духовна манна душите. За 5-6 десетилетия с инициативност, упорит труд и ум Америка е вече по-богата от митрополията Европа. Държавните власти не облагат с данъци средствата, които се дават за благотворителност Откриват се фондации, надпреварват се филантропи в добротворство. Пребогати стават и църквите, защото всеки дава десятъка от печалбата си в църковната каса. Обзети от благороден порив, църковните отци решават да вземат участие в световните проблеми. Няма ли да изчезнат враждите и войните, ако се християнизира планетата и всички народи се побратимат в христи со единство? Църквите внасят средствата си в Борда. Започва се формиране на армия от мисионери. Мощна вълна завладява светли умове да се подчинят на Христовите повели: „Раздай богатството си! Тръгни по целия свят и благовествувай моето слово!" Обсебени om благородни пориви и добра воля, тръгват мисионерите из планетата с волята да превърнат човекоядците в ангели, да премахват злините, където ги срещнат. Първият мисионер в българските земи е убит от турски разбойници и той оставя млада жена с малко gете.

Господин хаджи Димов се размърда и се обърна към дяgo:

- Искам да попитам вас, протестантските прозелити, не се ли прилепват към вашите общества подмамени от помощите, дето се изпращат от Америка? И от американския Борд ли получаваш платата си?

- Не, господин хаджи Димов. Американският Борд издържа американските мисионери. Моята заплата се гласува от обществото. Работил съм в Банско, във Варна, София и в Пловдив. От години вече съм останал на грижите на дъщеря си, която е учителка. Но щом се засегна личния ми живот, нека кажа - аз съм българин от Македония. Родът ми бе от Воден - града на водoпадите, от красотата на които се възхищава лейди Марстън. Тази англичанка, обикаляла земите на Отоманската империя, останала силно впечатлена от стремежа към просвета у българското население. Като се върнала в Лондон, изпратила 200 лири на мисионера Яков в Пловдив с поръчка да подпомогне някое училище, защото, пише тя, със страстта, с която англичанинът се стреми към златото, французите към удоволствията, с такава радост българите се стремят към просветата. Омъжена в Самоков, майка ми овдовя. И тя реши да ме изпрати при брата си в Рилския манастир. От род в род тя изброяваше седем души аскети. Аз щях да бъда осмият. Чичо ми ме изгледа изненадан, защото бях пораснал и стърчах над него. Прегърна ме и горко зарида. През сълзи той разкри гнетящото брожение в манастира: 

 - Тия гречешки антихристи, Господ да ги порази, изгориха всички български евангелия. Скрил бях две тука зад сандъка имам скривалище в стената. Дошъл бе веднъж владиката с придружители. Ядоха, пиха. Една вечер ме заприказваха в трапезарията. Ласкаеха ме те с елейни думи, че няма по-висок и по-дълбок глас от моя. Караха ме им пея. Съветваха ме да не пея „Господи помилуй" на варварския български, че Господ не ще ме разбере. Като се прибрах в килията, какво да видя? Подът разкъртен, сламеникът на одъра - разпран, скривалището ми разбито и евангелията ги няма. Няма живот тук за тебе. Още утре тръгваш към Цариград. Там брат Христодул нека се погрижи за тебе. 

Цариград ме смая с великолепието си. По улиците на този удивителен град се чуваше говор на турски, гръцки, арменски, руски, английски, френски и немски език. Злободневието бе „Източният въпрос". Водеше се подмолна война за наследството на „болния човек", но султанът си властваше. Макар и със заеми от Албиона. Чичо ми Христодул много не ми се зарадва, като пристигнах. Той водеше аскетичен и скромен живот. Беше скъперник, а аз щях да бъркам в джобовете му. Беше завършил в Одеса. Пеша бе обиколил Швейцария и пръв бе открил върхове в мъчно превземаемите швейцарски планини. Разказах му за притесненията на майка ми, за отчаянието на чичо Янаки в Рилския манастир. Чичо ми прояви съчувствие за окаяния живот на сестра си и брат си. Самият той разкри колко подмолна политика се води от гръцките фанариоти. Обладани от тяхната „Мегали идея” те убеждавали чужденците, че всички земи в полуострова до Дунава са гръцки, че племето „българи" са техни наемни орачи и копачи, неспособни за друго. Направи впечатление, че първите награди за висок успех всяка година се взимат от момчета, които се определят като българи. Директорът им Хямлини и сър Джоунс предприели пътуване из земите на Турската империя, населявана предимно от българи. Върнали се и започнали да споделят впечатления u да nuшат panopти. Описали, че никъде не срещат “непристоен смях", че българите с трудолюбие са превърнали земята в „Ханаан". Открили, че тази народност се отделя от другите, населяващи империята, с будна мисъл, свободолюбив дух и любознателност. Не останало скрито и голямото въжделение за свобода от турското владичество и от още по-тежкото - на гръцката патриаршия, която чрез църквата се стремяла да затрие забравения от Европа български народ.

Свидетели на отчаяната борба за болезнения черковен въпрос, чули за изгорените евангелия на българославянския език, мисионерите от „Bible House“, където се превеждала Библията на всички езици, откликнали на духовната нужда на българите да четат словото божие на своя език. Те привлекли Петко Славейков и чичо ми Христодул Костовия Сечанов на работа. Заедно с тях са д-р Ригс, полиглотът, който знаел санскритски, староеврейски, старогръцки, латински, френски и арменски. Четвъртият бил доктор Лонг.  

Георги Попов каза, че са го търсели да предава уроци по български език. За да задоволи интереса на учащите се, д-р Ригс издал през 1844 г. българо-английски словар и граматика. Пътни книжари са оставили дописка, че през 1828 година на Солунския пазар за половин час са продали пет хиляди евангелия Хората възкликвали: „Колко е сладко да четеш божиите откровения на сладкия си матерен език”. Петко Славейков и чичо ми се спрели на източното Великотърновско наречие. По-късно те превели и Библията на черковнославянски за служба из черквата и на говоримия български език. На малко хора е известно, че доктор Чомаков (6) от Пловдив е завършил медицина в Италия, изоставил е лекарския си кабинет и се е озовал в Цариград. Потърсил помощ от граф Игнатиев. Разкрил му жестоките борби в църквата „Света Богородица", където църковният певец, произнесъл „Господи, помилуй" на български език, а после бил съборен и тъпкан от подкованите c пирони обувки на станимашките лангери. Като покровител на православието и с дипломатическия имперски стремеж към гръцките топли води, граф Игнатиев останал глух и неотзивчив към страданието на българите. Отчаян, доктор Чомаков се озовал пред мисионера пастор Ригс с настоятелна молба българите да бъдат приети в лоното на протестантската религия.

- Вие не знаете какво искате! - се засмял д-р Ригс и обяснил, че работата на мисионерите се ограничава само в просветна дейност.

И действително в най-мрачното време на подхвърления на забрава български народ, в дългата робска нощ изгрява като светилник вестник „Зорница"; преведени са много назидателни книги, чете се на висококултурния говорим български език Книгата на книгите, която дава целебната глътка на огорчените и смутени души, вдъхва духовно здраве и упование.

Дядо седна на стола си. Чуха се ръкопляскания, но в това време господин хаджи Димов с прегракнал глас надвика ръкоплясканията.

- А как се забравя, че протестантска Англия и протестантска Германия в Берлин зачеркнаха от картата на света целокупното ни отечество България и подхвърлиха на изгнание населението? 

- Вашата болка е в моето сърце, господин хаджи Димов, защото съм българин от Македония - отвърна дядо, като се изправи и продължи: - Ключът за разбиране се крие във факта, че в политическите игри невсякога най-мъдрите и светли умове на нацията поемат кормилото на властването. Виждаме в Англия как аферистът Дизраели, чрез женитба за с 20 години по-възрастна от него, се домогва до парламента. С гъвкавия си прозорлив еврейски ум, финансиран от сънародника си банкера Ротшилд, изгражда величието на Албиона. Лорд Странгфорд нарича Дизраели „Фламинго в английския курник". Гладстон също критикуваше имперското пиратство в налагането на английските имперски интереси на всички народи. Дизраели съзря в „целокупна България" опасен помощник на едноплеменна Русия и затова реши да задуши България.

И все пак намерили сила и смелост нашите възрожденци да коригират отчасти неправдата. Обединиха Северна и Южна България. Изумен остана светът пред смелостта и никой не дръзна да се противопостави на справедливото дело. Смалена е родината ни, но тя има всичко, за да бъде земен рай! А всички разновидности на религията се кланят на един бог! А той е любов! Изпълнени ли са сърцата ни с Божията любов, няма място за омраза към друговереца. И нека Бог пази България и младият ни цар Борис ІІІ!

Много ръце стиснаха ръката на дядо тази вечер. Като напуснахме вилата, вън вече беше тъмно и ние бавно, с препъвания, се прибрахме в нашата квартира.“

————————---—–

Бележки

1. Зевс

2. богове

3. Мизия

4. върховната, висшата

5. музите

6. Д-р Стоян Чомаков - 1819 - 1893 - лекар, възрожденец и борец за църковна независимост, борец срещу гръцкото влияние в Пловдив.