Ковид и светът на билките и подправките  

Болестта ковид, чиито симптоми могат да включват и временната загуба на обоняние и вкус, многократно привлече вниманието към тези две човешки сетива през последните месеци. Каква е тяхната същност? В своя труд "Динамична теория на храненето”, том I, публикуван през 1975 г., д-р Герхард Шмит разработва основни аспекти на този въпрос, които ще бъдат възпроизведени тук в съкратен вид:

Обонянието

Това, което трябва да бъде достъпно за обонянието, трябва да е в газообразно състояние. Веществото трябва да има способността бързо да се издига от твърдо и течно състояние в лекотата на атмосферата, в които действат светлината, топлината и въздухът. Това е сферата на уханията, на ароматите, които получаваме в естествена форма от растителното царство. Но какво кара растението да ухае? Тази способност не идва от областта на листата или корените, а от импулса на цъфтежа, появяващ се при светлина и топлина, от които етеричните масла се разтварят, а в тях се съдържат смоли, восъци и мазнини. Солите, които са склонни към тежест и образуване на форма, не играят никаква роля. Тук ароматите се разтварят и се разпространяват във всички посоки, докато не се превърнат в неизмерими и недоловими частици.

Рудолф Щайнер описва как цветът на растението се стреми да се обедини с душата на слънчевия лъч и с най-чистото, духа. В сферата на ароматите "духовно-астралното се приближава възможно най-близо до материалното. Материята е най-духовна в аромата." И обратното: "Когато ... Духът ... се спусне най-дълбоко във физическия свят, тогава се появява обонянието."  Тук става въпрос за взаимодействието между земни и извънземни сили. Ароматното растение е завладяно от определени сили и реагира на тях по свой специфичен начин. Самото то се превръща в обонятелен орган, чрез който общува със света. "Растенията усещат миризмата на мировото пространство и се настройват по съответния начин... Така например теменужката възприема много красиво само това, което се излъчва от Меркурий и формира обонятелното си тяло според него, докато дяволският тор (асафетидата), възприема много фино това, което се излъчва от Сатурн... Така всяко същество в растителния свят, когато става дума за миризма, възприема това, което може да се помирише от планетарния свят." 

Но дори растенията, които не миришат според нашето възприятие, всъщност имат мирис. Те миришат на свежо. Този елемент на свежест идва от Слънцето. Това е от съществено значение за хигиената на храненето, тъй като свежестта е най-важната качествена характеристика, особено за плодовете и зеленчуците. Колкото по-свежо и по-ароматно ухае едно растение, толкова по-интензивно ще общува то с космическите сили.

Точно от това се нуждаем ние хората, за да се храним и с него в крайна сметка поддържаме действителния храносмилателен и хранителен процес. Това обяснява и значението на биодинамичното земеделие, чиито продукти на свой ред се превръщат в истински носители на аромати. Защото тяхната стойност не се определя само от съставките, както си мислим днес, а от способността за ароматизиране! Така например Рудолф Щайнер казва, че за здравето на едно животно е от решаващо значение да може свободно да търси храната си според своя обонятелен орган, следвайки космическите ароматни сили!

Във фината способност да надушва миризмите на своите събратя, която служи за запазване на вида, се проявява груповата душа на даден животински вид. Тук обонянието се превръща в инструмент на нейната свръхсетивна организация. При хората обонятелният орган - както описва Рудолф Щайнер - е претърпял удивителна метаморфоза към постигане на способностите на съзнанието. Обонятелната сфера, обонятелният мозък в кората на главния мозък е атрофирала, но органът се е оформил в мощното образувание на челния дял на мозъка, който придава на човека неговите характерни черти.

Обонятелният мозък се превръща в мислещ мозък, който сега се научава сам да обработва впечатленията от света и да общува с космоса пряко и чрез самото мислене. "Всички наши мисли всъщност са трансформирани миризми." Но човешката обонятелна способност все още е значителна. Например носът ни може да усети удивителната една хилядна от милиграма ванилин! Това е такова минимално количество, което вече не може да бъде установено по химически път. Следователно човекът е зависим от добрата стимулация, получавана от ароматната храна като инструмент за формиране на мисли, общуване със Земята, космоса и другите хора!

Нашата храна във връзка с околната среда и отглеждането 

Като се има предвид фактът, че днешната ни храна непрекъснато губи своите ароматни сили както по отношение на отглеждането, така и на преработката, а ароматите дори се отстраняват или изкуствено се създават в камери за зреене, разбирането ни придобива огромно значение. Какво се случва с растенията в резултат на настоящите методи на отглеждане? Дали те още са в състояние да си взаимодействат в достатъчна степен с космическите сили? И какво причиняват хората, когато замърсяват атмосферата, която също е ароматна сфера, с изгорели газове и електросмог? Нима тази сфера отдавна не е отровена и съществата, които живеят в нея, не са се разболели заедно с нея? От тази гледна точка болестите, които се срещат днес по света, придобиват съвсем различна перспектива.

Какви са сега възможностите да се тренираме, оживяваме и обновяваме чрез света на ароматите? За щастие има храни, произведени по биодинамичен начин, които са лесно достъпни: като например пълнозърнените продукти и млякото. Когато купуваме зеленчуци, е добре да поискаме такива, отгледани от устойчиви семена. Подправяйте храната си с пресни подправки! Те, както и сушените подправки, носят най-много аромати. Внимавайте със солта, тъй като тя разваля финото възприемане на разнообразните аромати.

Билки и подправки в кухнята

Духовната наука може да предложи съществени възможности, разкриващи на съвременното съзнание многобройни аспекти на познаването и използването на билките и подправките в кухнята. В този район, където растението разгръща своята ароматна способност, напълно отворени за ярката слънчева светлина по време на цъфтежа, е възможно подправките да не се поддадат на импулса на излитането. Вместо това те проникват в своите органи, които имат по-скоро склонност към земното с ароматите и вкусовете си, понякога чак до корена. Неслучайно немската дума за подправка Gewьrz идва от Wurzel „корен“. 

Сярната съставка се свързва с живачен и солен процес. Тъй като при хората силите на растението действат обратно, цветовете му действат в долната част на човешкия организъм (напр. лайката се използва при болки в стомаха), докато корените му влияят на нервно-сетивната система (репичките се препоръчват преди изпити). Ритмичният център се подсилва от листата и стеблата. Тази връзка между тричленния човек и тричленното растение вече ни дава указания за използването на билките в кухнята. 

Докато млякото е подходящата храна за детето, за да се адаптира то по правилния начин към Земята, възрастният човек се нуждае от редовна стимулация, особено в днешно време, за да противодейства на преждевременното сковаване и задръстване с шлаки на органите. Храносмилането и възстановяването на тялото могат да бъдат подпомогнати от силите на топлината и светлината, а втвърдяването, дължащо се на старостта, може да бъде предотвратено. Спазмите, редуващи се с прекомерно отпускане, са също явления на нашата епоха. Както е естествено да се поддържат мускулите в движение, за да останат силни, това е необходимо и в областта на храносмилането, както изрично посочва Рудолф Щайнер. Пълнозърнестите житни храни осигуряват необходимата устойчивост, а подправките стимулират функциите на органите и противодействат на спазмите. Например едно ястие с ориз и масло натоварва сърцето и кръвообращението, което се премахва, когато се добави червен пипер. Склонността на кръвта да се съсирва също се увеличава от приема на храна и тази склонност може да бъде отслабена чрез добавяне на подправки. 

Повечето билки, използвани в кулинарията днес, принадлежат към семейство Устоцветни или Сенникоцветни. Поради високото си съдържание на етерични масла всички те притежават миризливи молекули от семейството на терпените, за които е доказано, че могат да възпрепятстват растежа на туморите. Следователно превенцията на рака може да бъде и въпрос на вкусна храна. 

Когато пресните билки дойдат в кухнята направо от градината, това, разбира се, е най-прекрасното нещо. Сега е моментът да излезете и да се насладите на пролетния им растеж! Всяка година преди силно ароматния див чесън първо се появяват кресонът (мокрешът) и маргаритките, както и закръглените листенца на малкото жълтурче лютиче. Те са последвани от крехките листа на копривата и ароматните седмолист и жълтина. Малко по-късно се появяват дивият кервиз (кервел), теснолистният живовлек, великденчето, врабчовите чревца, лазаркинята, киселецът, белият равнец и разбира се, глухарчето!
                   
                   
                                                                      Седмолист

От тях могат да се приготвят билкови масла, билкови заливки, салатни сосове и супи. Що се отнася до вкуса, най-вече ранните билки придават чудесна, неспецифична свежест. Както знаем от Рудолф Щайнер, това е ароматът, който идва от Слънцето - нашата централна звезда - от онази сила, за която копнеем в началото на пролетта и от която се нуждаем повече именно сега.

Сетивото за вкус

Точно както обонянието се разгръща в един вид ароматна сфера, така и с вкуса се потапяме във водния елемент и по този начин преживяваме себе си в сферата на етерните градивни сили. Това, което искаме да опитаме на вкус, трябва да е разтворимо. Още в устната кухина качеството и количеството на слюнчената течност определят колко интензивно е вкусовото впечатление. Тази разтворимост идва от храната, тъй като химичните процеси в растенията се проявяват като течности, като секрет или проникване в тъканта, като последното е например при градинския чай или маточината. В зависимост от това дали дадено растение се отваря повече към астрално-ароматното в мириса или по-скоро към етерната област, то ще стимулира и различен процес в човека. 

Вкусът и мирисът като химически сетива са най-важните контролни органи за проверката на храни и напитки. Неподходящите храни могат да бъдат отхвърлени още преди да бъдат погълнати. Вкусовите рецептори не са равномерно разпределени по езика и небцето. Рецепторите за сладко-горчиво-солено-кисело са разположени с различна гъстота и на различни места. Човекът е най-малко чувствителен към сладкия вкус. За да може да се усети вкусът на захарта, тя трябва да се разтвори в съотношение 1 : 200, солта - 1 : 400, киселото - 1 : 430 000, горчивото - 1 : 2 милиона. Така че се нуждаем от много повече захар, отколкото от каквото и да било друго - в края на краищата тя има специална връзка с човешката азова организация - докато киселото ангажира астралното тяло. Горчивото често е съставна част на отровните субстанции и това вече говори за възможни приложения в медицината.

Човешкото усещане за вкус е много по-слабо от това на повечето животни. Ако разгледаме средата, в която се развива вкусът, това е водата. Като среда за живот на рибите за тях водата е разтвор на вкусови вещества. При рибите вкусовите рецептори също са разположени във външната кожа на тялото, чак до върха на опашката. Това му позволява да усеща вкуса от голямо разстояние и веднага да приведе в движение двигателните си органи. Рибите ориентират миграцията си според вкуса, като например възприемат различното съдържание на сол във водата по фино диференциран начин. Пеперудите усещат вкуса на най-фините следи от захар във върховете на краката си и живеят изцяло в близост до тях като крайници. Само топлокръвните животни овътрешняват вкуса, както овътрешняват и душевния си организъм. Рудолф Щайнер казва: " ...и това е интересното при човека, че неговият вкус се трансформира в сили на чувствата."  Точно както обонятелният мозък при човека се е превърнал в мислещ мозък, отново имаме работа с метаморфоза: с нарастването на вътрешното преживяване на чувствата вкусовите способности намаляват и поемат нови задачи:

От една страна, усещането за вкус продължава в храносмилателния тракт, в долната част на човешкия организъм. Доброто храносмилане се основава на способността да се усеща вкусът с целия храносмилателен тракт. "Всеки орган има определено, специфично вкусово преживяване... черният дроб, белите дробове, сърцето... и на развитието на вкусовете на тези органи се основава дори нормалното развитие на човешкия живот .... дадено растение е вкусно само за определен орган на човека... ." 

С какво се стимулира и поддържа това развитие? Чрез вкусната храна! Способността за усещане на фините разлики е профилактика срещу загубата на вкусовете на органите, което е синоним на появата на заболявания на органите.

Втората задача на метаморфозата на вкуса е насочена към нервно-сетивния организъм, горната част на човека. Отрам тя отново се насочва навън: "Гледайки, ние извършваме метаморфозирано усещане за вкус." Когато гледаме, ние отдръпваме отново вътрешния си живот малко назад. Само по този начин можем да получим обективно възприятие на околната среда, което на свой ред можем да овътрешним индивидуално в процеса на мислене. Мозъкът заема мястото на органовите вкусове и обективира и индивидуализира възприемания свят като инструмент за формиране на съзнанието. Трябва да се научим да извършваме тази метаморфоза самостоятелно, да я усъвършенстваме, да я засилваме. За тази цел се нуждаем от нова хигиена на храненето. "Онова, което струи към нас, ако ядем вкусна храна, е от емоционално естество", защото "...при вкусването едното чувство (чрез вкусовото усещане на човека) и другото чувство (на растението, което дава вкуса) влизат във взаимодействие".  При този процес вкусовото усещане в течността създава образите на астралното в етерната среда.

Описаните процеси не са просто трансформация на органите, а преди всичко трансформация на съзнанието. В този контекст Рудолф Щайнер посочва, че има опасност човекът да бъде сринат до животинския елемент чрез начин на хранене с предпочитание към месото и алкохола.  "... възприятието става в същата степен неморално, в която човекът сваля висшите сетива до характера на низшите.  "... Тогава те изобщо не чуват мислите и думите на другия, а ги възприемат така, както се възприема например Мозелското вино, оцетът или някоя друга напитка или храна."

Храната ни все повече се лишава от космическите градивни сили, създаващи вкуса и аромата и рискува да се превърне в стимулатор на подобна деградация и при човека. Но как можем да поканим отново тези градивни сили да стимулират гореспоменатите метаморфози?

Първата важна стъпка може да бъде направена, като се обърнем възможно най-съзнателно към възприемането на различни вкусове. Обаче кои вкусови усещания всъщност познаваме? 

Вече говорихме за четирите основни вкуса. Рудолф Щайнер отбелязва, че вкусовото възприятие има седем възможности:

1. сладък вкус: сладък корен, резене, шира, добри сортове грозде.
2. пикантен вкус: черен пипер, кора от канела, дребна динка
3. лют вкус: пипер, лютиче
4. горчив вкус: смирна, алое, тинтява, великденче, пелин
5. кисел вкус: ягода, вишна, сок от зелен лимон (лимон)
6. сипкав вкус: трънка
7. приятен вкус: очиболец, корен от трънка 
       
                         
                                                  Планински очиболец
  

Днес едва ли имаме толкова фино диференцирано чувство за вкус. Ето защо не е изненадващо, че през Средновековието са били възможни още по-фини разграничения: остър, като при неузрелите мушмули, жълъди и дъбови гали; мазен, като при свинската мас; блудкав като тиквите, дините и пъпешите. Вместо това сега е създадена една изкуствена дума - умами 1, която отчита факта, че химически произведените подобрители на вкуса са често срещани в промишлено произведените храни. Вкусът умами се постига с помощта на глутамат и не се усеща като единичен вкус, а по-скоро като сложна съвкупност от вкусове.

Рудолф Щайнер говори за това, че днешният човек не бива да се превръща в аскет. По-скоро трябва чрез сетивата например да остави едно ястие да му каже нещо. Още първите признаци, че предстои сервиране на ястие могат да бъдат съзнателно възприети: от кухнята се чуват познати звуци, може би се носи топла пара, миризмата навярно вече разкрива кое ще е ястието. Гледката на красиво подредената трапеза - важен културен акт - може да създаде приповдигнато радостно-сериозно настроение. Гледката на аранжираната храна служи като упражнение за възхищение от това, което природата ни дава по отношение на цветовете и формите на храната и това как човекът е в състояние да я облагороди. Тогава от само себе си може да възникне потребност благоговението да бъде последвано от молитва преди хранене. Колкото по-просто е приготвена храната, колкото по-неподправено са изразени характерните ѝ нотки, толкова по-стимулиращо е да се посветим на нейното своеобразие. 

След сравнително кратък период на съзнателно азово възприемане в устата вкусовото преживяване се появява първо в сънуващите, а след това в спящо-несъзнателните части на тялото. В будното вкусване симпатията и антипатията присъстват като основни душевни сили и решават дали изобщо да се преглътне храната. Следователно Азът и душата се потапят в течното тяло на човека. Всеки основен вкус има свой собствен отзвук и свое собствено време на пребиваване в съзнателното преживяване. (Рудолф Щайнер казва, че когато се преодолеят антиапетитите, се печели много за оздравяването.) При повишено внимание е възможно с помощта на упражнения да се назоват вътрешно наблюдавани движения и вкусови жестове, например цветови усещания или впечатления за топлина и студ. Чрез многократно упражнение "вкусовото тяло" на даден продукт понякога се разкрива като хармония от различни основни вкусове. С времето ще осъзнаем, че засищането е резултат не толкова от количеството изядена храна, колкото от живото вкусово тяло на храната. 

На това място трябва да се споменат продуктите от биодинамично отглеждане! Когато се хранят, децата обичат да мислят за това откъде идват съставките, кои хора са участвали в производството, какви маршрути е трябвало да се изминат или да опишат професионалните групи, включени в създаването на храната, докато тя може да бъде закупена. Но днес безброй деца преживяват точно обратното: те растат с непълноценен, манипулиран вкус и вече не могат да усетят какъв е вкусът на истинските плодове. Тогава въпреки прекомерното ядене у тях остава една непонятна празнота, която иска да бъде запълнена с всякакви стимуланти. "... Защото нормалното развитие на човешкия живот се основава на нормалното развитие на тези органови вкусове като цяло." Рудолф Щайнер коментира духовната страна на храненето, като посочва, че преживяванията, свързани с него, могат да бъдат обхванати от мисълта изключително трудно. "...именно ежедневните неща мигат най-трудно да бъдат включени в духовния живот.”

Но има начин да се одухотворят постепенно и тези неща, които не се изискват от външната веществена материалност. Защото когато ядем даден плод, с нашите духовни познания можем да си създадем представа как се отнася една ябълка към цялата вселена. Но това продължава дълго. След това свикваме да внимаваме какво участие взема Духът в узряването на плода от слънчевите лъчи. Ето как ние одухотворяваме и най-веществените, ежедневни процеси… Много малко хора могат в наше време да мислят пълноценни за храненето.”

1 Умами е японската дума за „вкусно“. Откривателят на вкуса, професорът Кикунае Икеда, дава името му през 1908 г. Умами е вкусът на глутамата, по-точно на мононатриевия глутамат.